Р Е Ш Е Н И Е  56

гр. Варна,  24.04.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

В. гр.д. № 103 по описа за 2017-та година:

Производството е по чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на „Енерго-про мрежи“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, срещу решение № 21/09.01.2017 год. по т.д. 1236/2016 год. на ОС Варна, поправено с решение №166/07.03.2017 г. по същото дело, с което се „Енерго-про мрежи“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, е осъдено да заплати на „СИМАТ“ АД, ЕИК 107006430, сумата от 25500 лв., представляваща обезщетение поради неоснователно обогатяване за периода от 01.06.2015 год. до 31.08.2016 год., в резултат на ползване без сключен договор по чл. 117, ал.8 Закона за енергетиката за достъп до трафопост с идентификатор 14218.502.628.1 със застрена площ 136 кв.м., разположен източно от 2МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. „Индрустриална“ №65, ведно със законна лихва, считано от датат на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са изложени мотиви за незаконосъобразност на атакуваното решение. Оспорват се изводите на съда, че към трафопоста са се присъединили други потребители. Оспорва се размера на обезщетението, изложени са и други съображения. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна „СИМАТ“ АД, гр. Габрово, в който жалбата се оспорва в подробно изложение и се иска потвърждаване на решението.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по с правно основание чл.59 и по чл.86 от ЗЗД от „СИМАТ” АД– гр. Габрово, ЕИК 107006430 срещу „ЕНЕРГО- ПРО МРЕЖИ” АД – гр. Варна, ЕИК 104518621 за заплащане на сумата 25500 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца за периода 01.06.2015г. – 31.08.2016г., в резултат на ползването без правно основание на достъп до трафопост НТП – за електроенергийно производство, ид. № 14218.502.628.1, с площ от 136 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ  с ид. № 14218.502.628, собственост на ищеца, от който се захранват и други потребители, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Твърди се, че ответникът е получил достъп до трафопоста, собственост на ищеца, от който се захранват и други потребители, но отказва да сключи договор за ползването и съответно да заплаща цена за достъпа, съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ. Сочи, че между същите страни, на същото основание, за предходни периоди са водени т.д. № 1390/2012г. и т.д. №350/2014г. на ВОС, ТО, по които ответникът е осъден да заплати сумите съответно 11750.00 лв. и 34539 лв. като обезщетение за ползването на трафопоста без основание през съответните периоди. Сочи, че правото му на собственост върху трафопоста произтича от Заповед № 547/13.12.2006 г. на Областен Управител – гр. Габрово и АДС № 7308/15.09.1993, въз основа на които е съставен нот. акт за собственост № 117, т. І, д. № 107/2011г.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията си, че е собственик на процесния трафопост, както и че от него се захранват и други потребители, които потребяват и заплащат консумираната електроенергия на ответното дружество, но неоснователно им е отказано сключване на договор.

Ответникът „Енерго-Про Мрежи” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, като твърди, че последния не е могъл да придобие правото на собственост върху процесния трафопост, построен през 1968г., който е станал държавна собственост. Счита, че не са налице елементите от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като обедняване на ищеца не е настъпило, доколкото същият не е извършвал разходи по поддръжката на съоръженията. Твърди, че към трафопоста няма присъединени други потребители, които да са клиенти на ответника и няма преобразуване на енергия до тях, което прави посочената от ищеца Методика неприложима.

Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД предвижда имуществена отговорност до размера на обедняването за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго.

По предявения иск в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху процесния трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, обстоятелството, че от този трафопост се захранват с електроенергия и други потребители, намаляване имуществото на ищеца и реализиране на облага от ответното дружество, за сметка на това на ищеца.

С влязли сила решения ответникът и въззивник в процеса е осъден да заплати обезщетения на същото основание за предходни периоди: по т.д № 1390/2012г. на Варненски окръжен съд, за периода 01.08.2008 г. -  01.05.2010г., на достъп до енергиен обект - трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, със застроена площ от 136.00 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово; с влязло сила решение по т.д № 350/2014г. на Варненски окръжен съд - за периода 01.05.2010г. – 31.12.2013г., в резултат на ползването без правно основание на достъп до същия трафопост.

Тези съдебни решения не формират СПН по въпроса за собствеността върху ползвания имот, доколкото то не е предмет на иска, но формират сила на пресъдено нещо по отношение на дължимостта на обезщетение за ползването без основание на трафопоста и качеството „кредитор“ на вземане по чл. 59 ЗЗД на ищеца за предходните периоди. Не се твърди промяна в обстоятелствата, които да изключват това качество към настоящия момент.

Въз основа на горното съдът приема за доказано правото на собственост на ищеца и въззивааем в процеса върху процесния енергиен обект като елемент от правопораждащия твърдяното право фактически състав на предявения иск за неоснователно обогатяване. Ползваният обект е трафопост по смисъла на Наредба № 3 /09.06.2004г. за устройството на електрическите уреди и електрическите линии. Следва да се приеме, че не са били налице други потребители на този трафопост към момента на включването му в капитала на преобразуваното държавно предприятие и придобиването му като частна собственост, в който момент е било важно този трафопост да няма обществено значение / Решение № 247 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2008 г., III г. о., ГК/ . Следва да се приеме и че впоследствие е поискан достъп и ползване на това съоражение за снабдяване с енергия и други потребители, без да е сключен договор по чл. 117 ЗЕ. В настоящото производство не се твърди и съответно не са установени нови факти и обстоятелства, които да водят до различен извод относно правопораждащите факти и по този начин да променят установеното между страните.

Тези изводи се подкрепят и от заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза. От него се установява, че от процесния трафопост се захранват като потребители на ел. енергия следните предприятия: Предприятие за обработка на детайли  „И и И”, считано от септември  2006 г.,  „Автосервиз М“ АД и „ЕПП“ АД, които нямат партидни номера към „Енерго-Про Продажби“ АД но са потребители на електроенергия НН – пренесена и трансформирана в ТП 20/0.4 кВ. Установява се, че БКТП „БИПА“ на Леярна БИПА  захранен с 20кВ от извод на процесния трафопост. От заключението се установява, че единственият клиент със сключен договор и открита партида към „Енерго-Про Продажби“ АД, захранен от процесния трафопост, е „Симат” АД, с кл. № 7600000006 и аб. № 1326067, другите потребители Предприятие за обработка на детайли  „И и И”, „Автосервиз М“ АД и „ЕПП“ АД, захранени от процесния трафопост, нямат сключен договор и партидни номера, като консумираната електроенергия се заплаща изцяло от Предприятие за обработка на детайли  „И и И”. Според заключението в процесния трафопост се осъществява пренос по кабел СрН 20 кВ и преобразуване на енергията от средно в ниско напрежение. По делото са представени и неоспорени платежни нареждания, от които е видно, че „И. и И.” ООД в периода 06.2015г. - 08.2016г. е заплащало на „Енерго-Про Продажби” АД суми за потребяваната ел. енергия. Като основание за плащане в е посочено „Симат” АД и клиентския номер на ищеца – 1600082895. Следователно, през процесния период от трафопоста са се захранвали с електроенергия и други потребители по смисъла на пар. 41б от ДР на ЗЕ, освен ищцовото дружество. Дружеството „И. и И.” през процесния период е потребявало електроенергия и е заплащало за нея на същата цена по клиентския номер на ищеца, поради което въпреки липсата на сключен договор и партиден номер отговаря на законовото определение за потребител на енергийни услуги. Според заключението на вещото лице още през 2006г. този абонат е бил присъединен към трафопоста на „Симат” АД и не се установява по-късно да е настъпила промяна в това обстоятелство, „Автосервиз М“ АД и „ЕПП“ АД също са потребители на елетроенергия през същия трафопост, но плащането се извършва от „И. и И.” ООД.

Съобразно действащите през процесния период разпоредби на чл.117, ал.7 и 8 от ЗЕ собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. При непостигане на съгласие ползването следва да се осъществи по разпореждане на комисията на цена, определена от комисията по методиката. Не е спорно между страните в настоящото производство, че подобен договор между тях не е сключван.

Ползването на такъв достъп без сключен между страните договор е ползване без правно основание, пораждащо право на обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид спецификата на вещта и ограниченията на ползването на правото на собственост. Ето защо и размерът на  обезщетението се определя от цената, която енергийното предприятие би заплащало при наличието на договор по чл.117 от ЗЕ и с която се е обогатило поради незаплащането й. В същия размер е и обедняването на собственика на енергийното съоръжение, тъй като в неговия патримониум не е постъпила цената за достъп, която би получил, ако страните бяха сключили посочения в цитираната норма договор – чл. 117, ал.7 и ал.8 ЗЕ. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 198/26.11.2010 г. по търг. дело № 1025/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 179/18.05.2011 г. по търг. дело № 13/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 6/2.02.2015 г. по търг. дело № 184/2014 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 291/27.02.2015 г. по гр. дело № 4016/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 37/30.03.2010 г. по търг. дело № 709/2009 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 91/11.09.2009 г. по търг. дело № 596/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС.

Според същите цитирани решения, размерът на дължимата цена за достъп следва да се определи по утвърдената от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп, по първия метод стойност при наличието на данни за балансовата стойност на актива и поради липсата на предвидените в чл.3.3 изключения, обуславящи приложимостта на допълнителния метод. Съобразно това заключение дължимата цена за достъп за процесния период от 01.06.2015г. до 31.08.2016г. възлиза на 30205,35 лв. Тъй като тази сума надхвърля исковата претензция, искът следва да се уважи в рамките на предявения размер - 25500 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия 1500 лв. разноски за настоящата инстанция. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар следва да бъде оставено без уважение, предвид незначителното надвишаване на минималния размер по Наредба №, чл.7, ал.2, т.4 от същата, който е 1295 лв., съобразно цената на иска. Разликата може да се приеме, например, че покрива пътните и дневни разноски на адвоката, осъществил защитата. 

Предвид горното , съдът

                                               РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/09.01.2017 год. по т.д. 1236/2016 год. на ОС Варна, поправено с решение №166/07.03.2017 год. по същото дело.

ОСЪЖДА „Енерго-про мрежи“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, да заплати на „СИМАТ“ АД, ЕИК 107006430, сумата от 1500 лв. разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ :