Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

58

 

27.04.2015 г.,  гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, гражданско отделение, на първи април, две хиляди и петнадесета година, в съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

    ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                     Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.           

Прокурор: Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 104 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 267, ал.1 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Н. -прокурор в окръжна прокуратура гр.Силистра, против решение № 7/15.01.2014 г., постановено по гр.д. № 160/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което, на осн. чл. 105 от СК, съдът е допуснал предоставяне на информация на И.Л.Г. за биологичния й произход, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи по гр.д.№ 69/1996 г. на Силистренския районен съд за допускане на осиновяването й и същата информация в община Силистра и Столична община – район Подуене.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на обжалваното решение, като е молила за отмяната му и постановяване на друго такова за отхвърляне на молбата на И.Г. по чл. 105, ал.1 от СК. Сочила е, че окръжният съд не се съобразил с действащата към момента правна уредба относно разкриване тайната на осиновяването и изискваща наличието на „важни причини” за уважаване на молбата по чл. 105 от СК. Липсвали доказателства от специалисти за ролята на наследствеността при твърдените заболявания, а и такива как точно знанието за произхода би помогнало за лечението им, като например за лечението на акне. При липсата на доказателства за лечението на сочените заболявания с алтернативни методи, разсъжденията на окръжния съд за възможностите на билколечение и хомеопатия били хипотетични. Съдът приложил едно твърде разширително виждане на визираните в закона „важни причини”, приемайки, че знанието относно произхода би довело до психическо успокоение, което да се отрази благоприятно на здравето на молителката и да бъде катализатор за оптимизъм в житейски план, но това се отнасяло и за всички останали осиновени, а смисълът на закона бил предоставянето на информация само по изключение.

В  съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокуратурата чрез прокурор Пламен Костадинов от Апелативна прокуратура Варна е поддържала жалбата.

И.Л.Г., чрез адв. П.Й.Н., е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и е молила за потвърждаване на обжалваното решение. Оплакванията в жалбата на прокуратурата не били съобразени с Конвенцията на ООН за правата на детето /чл.7, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл.8 вр. с чл.14/, съдебната практика на Европейския съд  по правата на човека - решение от 07.07.1989 г. по делото Гаскин срещу Обединеното Кралство, на практиката на Бургаския апелативен съд – решение № 125/29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 303/2013 г. и решение на Софийски апелативен съд № 736 от 24.06.2009 г. по гр.д. № 2514/2008 г., както и на становището на Омбудсмана на Република България. Оспорила е доводите на прокуратурата за приложено от окръжния съд разширително тълкуване на закона и на оплакванията за липсата на медицински документи за доказване на твърденията за наличието на наследствени заболявания. Посочила е, че независимо от сегашните заболявания, в бъдеще можело да се появят и други наследствени заболявания, за лечението на които следвало да разполага с наличния обем лична информация за произхода си. Заявила е искане за представяне на нови медицински документи от прегледи но такива и в хода на производството пред въззивната инстанция не са били депозирани.

В производството пред настоящата инстанция въззиваемата, чрез процесуалния си представител адв. Н., е поддържала отговора на жалбата и е молила за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването му,         редовна е и допустима и подлежи на разглеждане.

Като извърши служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените в жалбата оплаквания намира следното:

Производството пред окръжен съд – Силистра е било образувано по чл. 105 от СК по молба на И.Л.Г. за предоставяне на информация за биологичния й произход по делото за осиновяване по твърдения за наличието на наследствени заболявания /слабинна херния, акне, камъни в бъбреците, холецистит и жлъчно-каменна болест/, обосноваващи важни обстоятелства по смисъла на чл. 105 от СК за разкриване тайната на осиновяването. Общото между петте заболявания било генетичната обремененост като възможен фактор, а молителката била възпрепятствана да посочи информация за биологичния си произход с оглед проследяване на заболяванията  в рода й и извършването на генетични изследвания, както и да вземе информирано решение за здравето и живота си.

От събраните пред първата инстанция доказателства, се установява, че понастоящем молителката е пълнолетна, както и че същата е била осиновена при условия на пълно осиновяване на няколкомесечна възраст. Въпреки положените от първоинстанциионния съд усилия за издирването на рождените родители, те не са били открити, поради което не са изслушани за становище по молбата.

Във връзка с твърденията си, молителката е представила по делото епикриза, от която се установява, че на 19.03.2012 г. е оперирана от десностранна слабилна херния, амбулаторен лист от 11.02.2013 г., в който е посочена диагноза „акне конглобата ет цистика” и талон от ехографски кабинет д.-р Начев /без дата/. Въпреки предоставената й от съда възможност и дадени указания за представяне на доказателства за връзката на наследствеността при заболяванията и за значението на наследствеността при лечението им, молителката не е ангажирала такива, включително и пред настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.105 от СК, осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.

С посочената разпоредба се урежда правото на молителя да му бъде предоставена информация за осиновяването му чрез предоставяне на копие от акта за осиновяване. Това право, обаче е поставено в зависимост от установяване на важни обстоятелства, обосноваващи интереса от разкриване тайната на осиновяването. Т.е. законодателят е регламентирал правото на достъп на осиновения до досието по осиновяването, като му е предоставил такава възможност при удостоверяване на интереса му за това. Това е така, тъй като българското законодателство в областта на осиновяването регламентира както правото на запазване тайната на осиновяването, така и правото на осиновения на информация. Тайната на осиновяването е основен принцип, а разкриване на лични данни за биологичните родители може да бъде допуснато при наличието на конкретни предпоставки, а именно важни обстоятелства.

В случая важните обстоятелства са обосновани от молителката с твърдения за наследствени заболявания и възможност за лечението им, но доказателства в подкрепа на тези твърдения изобщо не са ангажирани по делото. Не са такива доказателства извадки от публична информация в интернет, доколкото ролята на наследствеността в заболяванията и в конкретното им лечение може да бъде установена само от специалисти в тази област, а не съставлява общоизвестен факт. Без доказване на визираната  предпоставка от закона, достъпът до информацията не може да бъде разрешен.

Разбираеми са и изтъкнатите пред настоящата инстанция чисто човешки причини за достъп до данните за биологичния произход на лицето, но те не почиват на закона, доколкото в настоящата разпоредба на чл.105 от СК правото на достъп е обусловено от доказване на условието за това „важни обстоятелства”. Т.е. предвидено е по изключение, а не като правило.

Съдът не е законодателен орган и в правомощията му не се съдържа правото да твори и променя закона, а е длъжен да го прилага. Затова, обсъждането на въпроса дали разпоредбата на чл. 105 от СК за достъпа до информация е достатъчно удачно и житейски оправдано законодателно решение, не е предмет на настоящото производство, а и форум за воденето на подобен дебат. В този смисъл становището на държавните органи по въпроса, включително и това на Омбудсмана, което молителката е приложила по делото, доколкото не са законодателно възприети, не може да служи за опора на различни от законодателно закрепените разрешения по казуса за достъп до информация от осиновените.

Настоящата инстанция не споделя вижданията на молителката, че така регламентирания достъп до информация противоречи на международните актове, по които нашата държава е страна /конкретно на Конвенцията за правата на детето - Член 7, който гласи, че детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име, правото да придобие гражданство и доколкото е възможно, правото да познава и да бъде отглеждано от своите родители; на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чийто чл. 8 регламентира правото на зачитане на личния и семейния живот и чл. 14 забраняващ дискриминацията/. Това е така, тъй като както бе посочено по-горе, такъв достъп е законодателно уреден в разпоредбата на чл. 105 от СК, но в конкретния казус молителката не е доказала наличието на предвидените условия за това. Освен това, само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 105, ал.1 от СК е приета и при действието на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, ратифицирана със закон, приет от 39-о Народно събрание на 31.01.2002 г. - ДВ, бр. 16 от 12.02.2002 г., в сила за Република България от 1.09.2002 г., в чийто чл. 30 е уреден принципа на запазване на информацията относно произхода на детето, за самоличността на неговите родители и данните относно здравословното състояние на детето и родителите му, като достъпът на детето или неговия представител до тази информация е допустимо, съгласно вътрешното законодателство на съответната държава.

С оглед изложеното, оплакванията на прокуратурата за липсата на условията, визирани в чл. 105 от СК за разкриване на тайната на осиновяването са основателни, тъй като в случая предпоставките на чл. 105 от СК не са налице. Молбата подлежи на отхвърляне, а решението на окръжния съд като постановяващо различен правен извод, се явява неправилно и подлежи на отмяна.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7/15.01.2014 г., постановено по гр.д. № 160/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което, на осн. чл. 105 от СК, съдът е допуснал предоставяне на информация на И.Л.Г. за биологичния й произход, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи по гр.д.№ 69/1996 г. на Силистренския районен съд за допускане на осиновяването й и същата информация в община Силистра и Столична община – район Подуене, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ  молбата на И.Л.Г. на осн. чл. 105 от СК, за  допускане предоставянето на информация за биологичния й произход, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи по гр.д.№ 69/1996 г. на Силистренския районен съд за допускане на осиновяването й и същата информация в община Силистра и Столична община – район Подуене.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: