ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       № 143

 

                                    13.03.2018 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 13 март 2018 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

       Членове: Петя Петрова     

                 Мария Маринова                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 104 по описа на Апелативен съд Варна за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Е.И.С. и К.Е.С., подадена чрез адв. Е.Ф., против определение № 445 от 15.12.2017 г., постановено по в.гр.д. № 266/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата им срещу решение № 235/01.08.2017 г. по гр.д. № 389/2016 г. по описа на НПРС, с което е допълнено решение № 169/15.06.2017 г. по същото дело и е прекратено производството по в.гр.д. № 266/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

Жалбоподателите са посочили, че определението на окръжния съд е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон  и при съществено нарушение на процесуалните правила, като са молили за отмяната му  и за връщане на делото за продължаване на производството по него.

Насрещната страна - З.Б. не е подал отговор на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното:

Подадената частна жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (прекратителната част), редовна е и допустима, а след като я разгледа по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по въззивна жалба на  Е.И.С. и К.Е.С., действащи чрез пълномощника си адв. Е. Ф. от САК, срещу решение № 235/01.08.2017 г. по гр.д. № 389/2016 г. по описа на НПРС, постановено в производство по чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по същото дело решение № 169/15.06.2017 г. С обжалваното пред окръжния съд допълнително решение, районният  съд е приел, че решението му от 15.06.2017 г. е непълно, защото не се е произнесъл по исковете на Е.И.С. и К.Е.С. за обезщетения по чл. 59 от ЗЗД за стопанската 2016/2017 г., т.е. за всяка започната стопанска година, както и че молбата им по чл.250 от ГПК е частично основателна - само за част от периода до 09.05.2017 г. и за сумата от 1 396,64 лв. С допълнителното решение е постановил диспозитив за допълване на решението чрез осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 1 396,64 лв., представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за времето през което са били лишени от възможността да ползват собствения си имот от стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 16.05.2016 г. до окончателното заплащане. В диспозитива на допълнителното решение липсва произнасяне на районния съд съобразно приетата в мотивите частична неоснователност на молбата по чцл. 250 от ГПК и отхвърлянето й за част от периода и за част от претенцията.

Във въззивната си жалба пред окръжния съд, въззивниците са навели оплаквания за неправилност на допълнителното решение и са молили за отмяната му и за присъждане на обезщетението за цялата стопанска 2016/2017 г. Въззивната жалба е била недопустима, доколкото въззивниците нямат правен интерес да обжалват допълнителното решение на районния съд, с което молбата им е уважена и е постановено допълване на решението. Доколкото в решението на районния съд не е налице и липсва произнасяне в диспозитива, съобразно приетото в мотивите, за частична неоснователност на молбата за допълване, въззивната жалба е лишена от предмет и по отношение на заявените оплаквания във връзка с неуважената част от молбата им за допълване. В този смисъл, производството пред окръжния съд е било недопустимо и правилно то е било прекратено от окръжния съд с оставяне без разглеждане на въззивната жалба. Правото си на жалба срещу евентуално  частично отхвърляне на молбата по чл. 250 от ГПК, молителите биха могли да реализират в случай на постановен диспозитив от районния съд за отхвърлянето й в производство по реда на чл. 247 ГПК.

Като е достигнал с обжалваното определение (с обжалваната част от него) до идентичен правен извод за недопустимост на производството и за оставяне без разглеждане на въззивната жалба, окръжния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 445 от 15.12.2017 г., постановено по в.гр.д. № 266/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Е.И.С. и К.Е.С., подадена чрез адв. Е.Ф., срещу допълнително решение № 235/01.08.2017 г. по гр.д. № 389/2016 г. по описа на НПРС и е прекратено производството по в.гр.д. № 266/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ