РЕШЕНИЕ

 

63

 

гр.Варна, 07.05.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април, двехиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     МАРИЯ МАРИНОВА

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 105/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на С.Т.Р., В.К.Р., Ю.С.Р. и Т.Я.Р., всички от гр.Шумен срещу решение № 298/12.12.2014 г. по гр.д.№ 395/2014 г. на Окръжен съд-Шумен, с което е обявен за недействителен по отношение на държавата, действаща чрез публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, договор за покупко-продажба, сключен между страните по отношение на 1/4 от недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.”Алдемировци” № 26, подробно описан в диспозитива на решението, на основание чл.216, ал.1, т.2 и т.6 от ДОПК и са присъдени направените по делото разноски. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

Отговор на въззивната жалба не е подаден. В съдебно заседание противната страна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

В исковата молба се излага, че със Заповед за възлагане на данъчна ревизия №793/26.06.2006г. на началник сектор "Данъчно - осигурителен контрол" при ТД на НАП - Шумен е възложено извършването на данъчна ревизия на първия ответник С.Т.Р.. Заповедта била връчена лично на ревизираното лице на 28.06.2006 г. В резултат от данъчната ревизия бил издаден РА №2700793/23.11.2006г., с който на Св. Р. били определени за внасяне задължения в общ размер на 21979,90 лева, от които 12670,78 лева - главница ДОД, 1964,07 лева - лихва ДОД и 7345,05 лева - допълнително начислена лихва до 20.06.2011г. След влизане в сила на акта, ищецът узнал за разпоредителна сделка от страна на Р., а именно продажба от 25.10.2006 г. на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр.Шумен. ул. „Алдемировци”, № 26: дворно място с площ от 300 кв.м., представляващо парцел ХІ-5189Б в кв. 295 по плана на гр.Шумен, с идентификатор 83510.671.321 по кадастралната карта на гр.Шумен, с включените в него сгради - двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 108 кв.м. с идентификатор 83510.671.321.1, гараж със застроена площ от 17 кв.м. с идентификатор 83510.671.321.2, и сграда със застроена площ от 11 кв.м. с идентификатор 83510.671.321.3, подробно описани в НА №.134, т.VІ, рег.19751, д. 1060/2006 год. на Нотариус с рег.№222 на НК, с район на действие – ШРС; с купувач майката на г-н Р. – Ю.Р., за сумата от 40785,50 лева, цена значително по-ниска от реалната и пазарна стойност. Претендира се за обявяване за недействителна спрямо държавата на договора за покупко - продажба.

По делото не е било спорно от фактическа страна, че: На 28.06.2006г. е била връчена Заповед за възлагане на ревизия №793/26.06.2006г. лично на ответника С.Р.. В резултат на осъществената ревизия бил издаден ревизионен акт №2700793/23.11.2006г., с който на Р. били определени за внасяне задължения в общ размер на 21979,90 лева, от които 12670,78 лева - главница ДОД, 1964,07 лева - лихва ДОД, и 7345,05 лева - допълнително начислена лихва до 20.06.2011 г. Актът е бил обжалван и е влязъл в сила.

От представеното заверено копие на Нотариален акт №. 134, т.VІ, рег.19751, д. 1060/2006 год. на Нотариус с рег.№222 на НК, с район на действие – ШРС, е видно, че на 25.10.2006 г., четири месеца след откриване на ревизионното производство, С.Р. е продал собствената си 1/4 ид.ч. от процесния имот, със съгласието на съпругата си В.Р., на майка си Ю.Р., по време на брака й с Т.Р. за сумата от 40785,50 лева.

От допуснатата по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че към 25.10.2006 г. пазарната стойност на целия имот е в размер на 285000 лева, а на 1/4 ид.ч. от него - 71250 лева. Вещото лице е определило и друга пазарна стойност на съответната 1/4 ид.ч. /съобразно поставената от ответната страна задача/ след корекции, основани на делимостта на имота, и учредена ипотека в размер на 45000 лева в ряазмер на 57000 лева.

По делото не е било спорно, че върху имота е учредена договорна ипотека на 04.06.2007г. в полза на "Българска пощенска банка" АД, София, за отпуснат на Я. Т.Р. кредит в размер на 45000 лева, върху процесния недвижим имот.

От правна страна са предявени кумулативно съединени искове с правно основание по т.2 и т.6 на чл. 216, ал.1 ДОПК, от процесуален субституент на Държавата, за установяване недействителността по отношение на ищеца на сделка с недвижим имот.

Общите предпоставките за уважаване на конкретно предявените искове с правно основание чл.216, ал.1, т.2 и т.6 от ДОПК са сделката да е сключена след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия и в резултат на ревизията са установени публични задължения; По иска по т.2 следва да е извършена възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. За иска по т.6 сделката следва да е сключена между свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ПЗР на ДОПК, във вреда на публичния взискател.

Общите за двата иска предпоставки са безспорно установени в процеса: Държавата има публични вземания против С.Р., произтичащи от неизплатени данъчни задължения. Налице е връчена Заповед за възлагане на ревизия - на 28.06.2006г., установено публично задължение в резултат на ревизията, и сключена след тази дата разпоредителна сделка.

По иска по т.2 на чл. 216, ал.1 ДОПК: По отношение на пазарната стойност на процесния недвижим имот съдът кредитира заключението на вещото пред ОС Шумен, дадено съобразно характеристиките на недвижимия имот, без да се съобразява учредената СЛЕД продажбата договорна ипотека и без да се съобразява идеалната съсобственост. Не е от значение изтъкваното обстоятелство, че имотът е неделим на реални дялове – това е ирелевантен по делото факт. Съобразно това заключение продаваемият дял бил на стойност 71250 лв. към момента на сключване на атакуваната сделка. Тази стойност надвишава значително заплатената цена от 40785,50 лв.

По иска по т.6 на чл. 261, ал.1 ДОПК: Ответниците В.Р. и Ю.Р. и Т.Р. са свързани с ответника С.Р. лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК, а отчуждаването на притежаваното от длъжника имущество безспорно е извършено във вреда на публичния взискател, доколкото с него се затруднява удовлетворяването на Държавата. Няма данни задълженото към фиска лице да притежава друго имущество, от което държавата да може да се удовлетвори своевременно и в пълен размер.

Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

При постановяване на обжалваното решение съдът подробно е обсъдил всички възражения на ответниците, съдържащи се и във въззивната жалба, а именно:

Възражението за несеквестируемост на жилището на длъжника по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК е неоснователно предвид факта, че когато длъжникът сам се е разпоредил с него, несеквестируемостта отпада. В този смисъл, изводите на съда са изцяло съобразени и с практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК - решение №357/11.05.2010г. по гр.д.№100/2010г. на ІV г.о., реш.№456/25.06.2010г. по гр.д.№1294/09г. на ІV г.о. на ВКС и др.

Ответникът Т.Я.Р. е направил възражение за изтекла 10-годишна погасителна давност по отношение на задължението на С.Р. за неплатени данъци. Съдът счита това възражение за неоснователно. В случая за всяко отделно задължение на лицето за неплатени данъци тече самостоятелна давност. Вземането на Държавата срещу ответника С.Р. е констатирано и установено с ДРА 2700793 от 23.11.2006 г., с който е установено задължение за заплащането на данък върху доходите на физическите лица за периода от 2001г. до 2005г. На основание.чл.171, ал.2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В настоящият случай най-старото задължение на ответника е за заплащането на данък на физическите лица за 2001г., което същият е следвало да декларира на осн.чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ в срок до 15 април на следващата година –което е 2002г. и да заплати в 30-дневен срок от датата на декларирането му на осн.чл.54 ал.1 от ЗОДФЛ/отм./. Следователно 10 г. давност върху това задължение е започнала да тече на 1.01.2003г. и до датата на подаване на исковата молба на 22.06.2011г. тя не е изтекла. Не е изтекла и пет годишната давност за това вземане . Тя е била прекъсната с издаването на ДРА на 23.11.2006г. на основание чл.172 ал.2 от ДОПК, като давност не е текла за периода на обжалване на ДРА пред съда, на основание чл.172 ал.1 т.4 от ДОПК, което обжалване е приключило с решение №5597/29.05.2010г. на ВАС. Исковата молба е заведена в съда на 22.06.2011г., поради което възражението за погасяване на претенцията по давност е неоснователно.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е доказан и следва да бъде уважен, като атакуваната сделка бъде обявена за недействителна по отношение на държавата.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 298/12.12.2014 г. по гр.д.№ 395/14 г. на Окръжен съд-Шумен.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.                 2.