Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

56

12.04.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на шести април, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                   Юлия Бажлекова

Секретар: В.Т.

Прокурор: Стефка Якимова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 105 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор в Окръжна прокуратура Разград, против решение № 45 от 28.12.2015 г., постановено по гр.д. № 262/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която прокуратурата е осъдена да заплати на Б.Р.К. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение в  престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 610,71 лв. сторени деловодни разноски в производството пред първата инстанция.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, поради допуснати нарушения на процесуалния закон, на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и отхвърляне на иска, евентуално – намаляване размера на обезщетението. Неправилно окръжният съд, при заявено още с отговора на исковата молба искане по доказателствата, отказал събиране на наказателното дело н.о.х.д. № 305/2010 г. по описа на окръжен съд Търговище и така лишил страната от възможността да се ползва от доказателствата по него. Погрешни били фактическите констатации на съда, че ищецът бил освободен от заеманата длъжност в областната администрация след повдигане на обвинението, (доколкото това било сторено преди това) и не взел предвид, че само няколко месеца по-късно незаконно обвиненият отново се върнал на работа, а междувременно получавал и обезщетение за безработица. Съдът неправилно ценил показанията на свидетелите, които нямали лични впечатления за негативните изживявания на К. и не отчел, че продължителността на наказателното производство се дължала на съдебната му фаза, предвид заболяване на докладчика и отводи на съдиите. При определяне размера на обезщетението окръжният съд нарушил и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като не обсъдил релевантни за определяне на по-нисък размер  на обезщетението обстоятелства, като неголямата продължителност на наказателното производство, липсата на отстраняване на ищеца от заеманата длъжност, липсата на данни за емоционални и психични преживявания над обичайните такива и отсъствието на трайна увреда. Във връзка с твърдяното процесуално нарушение на първата инстанция прокуратурата е заявила искане за изискване и прилагане на н.о.х.д. № 305/2010 г. по описа на ОС –Търговище.

 Въззиваемият Б.К. не е подал отговор на въззивната жалба.

 Въззивната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответната му част, като неизгодно за нея, редовна е и допустима. Във връзка спроцесуалното нарушение на първата инстанция, въззивният съд е дал възможност на прокуратурата, след запознаване с материалите от наказателното дело, да посочи и представи доказателства и обоснове възражението си по чл.5 от ЗОДОВ.

 В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокуратурата е поддържала жалбата си, като чрез прокурор Я. е заявила, че няма твърдения за съпричиняване на вредите от пострадалия и не сочи възражение по чл.5 от ЗОДОВ. Въззиваемият не се е явил и не е пратил свой представител в съдебно заседание. Подал е молба, с която е молил за отхвърляне на въззивната жалва на другата страна и е претендирал за присъждане на разноски. Доколкото въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част Б.К. не е подал, искането му за уважаване на иска в пълния му размер не е относимо към предмета на въззивното производство. Прокуратурата е оспорила, като прекомерни по чл. 78, ал. 5 от ГПК, претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване решението на окръжния съд в съответната му част, като неизгодно за  него, редовна е и допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По оплакванията за неправилност, установи следното:

Производството пред Разградския окръжен съд е било образувано по искова молба на Б.Р.К. против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 28 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.219,ал.4 във вр.с  ал.3 и ал.1,във вр.с чл.26,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК по ДП №23/2009 г. по описа на ОСлО-Разград, за което е оправдан с влязла в сила на 05.06.2015 г. присъда по НОХД №305/2010 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, ведно със законните 05.06.2015 год. до окончателното й заплащане.

Прокуратурата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му.

Установена е, от събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка, по отношение на която страните не са навели оплаквания във въззивните жалби:

Досъдебно производство № 23/2009 г. по описа на ОСлО-Разград е било образувано на 04.12.2009 г., като по него с постановление от 07.09.20110 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че  през периода 12.06.2009 г.-11.08.2009 г. в област Разград в съучастие като извършител с Цеков и Борисова (първият финансов контрольор, а втората член на комисия), въпреки задълженията му регламентирани в чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на областните администрации, чл.29,ал.2 от Закон за администрацията и Заповед №168/12.06.2009 г. в качеството  му на длъжностно лице - като член на комисия не е положил достатъчно грижи за възложената му работа с посочената по-горе заповед,    като не е изпълнил задълженията си, произтичащи от т.II.1 на същата (да извършва технически и финансов контрол по възложените СМР за възстановяване на молитвени домове на територията на община Разград) и от това са последвали значителни щети за държавния бюджет и Област Разград в размер на 99 537.31 лв., представляващи надактувани СМР за обекти в селата Липник, Стражец, Мортагоново, Киченица, Недоклан и Дянково, всички от община Разград, като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, същото е извършено умишлено, не съдържа признаците на по-тежко престъпление, същото е в особено големи размери, представлява особено тежък случай – престъпление по чл.219,ал.4 във вр.с ал.3 във вр.с ал.1,чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК. С повдигане на обвинението, на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Престъплението е тежко такова по смисъла на чл. 93 т.7 от НК.

Обвинителният акт срещу ищеца и още седем обвиняеми е бил внесен в Разградския окръжен съд на 02.11.2010 г., като след отводи на съдиите, разглеждането му е продължило пред Търговищкия окръжен съд под № 305/2010 г. Съдебното производство е завършило с оправдателна присъда от 03.02.2015 г., потвърдена с присъда №5 от 21.05.2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, която е влязла в сила на 05.06.2015 г. Наказателното производство срещу ищеца, от повдигане на обвинението до оправдаването му, е продължило в период от 4 години и 9 месеца, като видно от приложените от прокуратурата доказателства (преписи от материалите по наказателното дело), по-голямата продължителност е в съдебната му фаза. Причините за продължителността са големия брой подсъдими и защитници, характера на престъплението, множеството разпитани свидетели, назначени експертизи и необходимост от време за изготвянето им, отлагане на делото по искане на вещи лица, поради заболявания на защитници и неколкократно отлагане поради тежко заболяване на съдебен заседател. Прокуратурата не е поддържала твърдения (изявлението на прокурор Якимова в съдебно заседание от 06.04.2016 г. пред настоящата инстанция), че продължителността на производството се дължи на поведението на ищеца, т.е. такива за съпричиняване на вредите по чл.5 от ЗОДОВ.

Обвинението на Б.К. е било във връзка с работата му в областна администрация Разград като „началник сектор „Регионално развитие”, като понастоящем той е служител в Община Разград. Не се е спорило по делото, че той е и бивш кмет на с. Мортигоново (в периода от 1995 -2003 г.).

Наказателното производство е било оповестено чрез публикации в местните медии „Екип 7” и „Дарик Нюз” (статии в „Екип 7” на 15.10.2010 г., 29.10.2010 г., 06.07.2011 г. и 08.03.2013 г. и в „Дарик Нюз” на 22.10.2010 г., 04.11.2010 г., 07.03.2011 г. и от 05.04.2011 г.), като акцентът и коментарите в тях са били насочени срещу друг подсъдим по делото – бившия областен управител на Разград. Ищецът е бил посочен в статиите само като един от останалите подсъдими по делото.

За установяване на конкретно претърпените от Б.К. вреди от незаконното обвинение, по делото са били разпитани свидетелите М. Д. (без родство, съученик и дългогодишен приятел на ищеца) и Р. К. (баща на ищеца).  Свидетелят Д. разбрал за наказателното дело срещу ищеца от публикациите в медиите през септември –октомври 2010 г. и след това безрезултатно, в продължение на година и половина, се опитвал да покани приятеля си на среща. Последният намирал различни извинения да откаже, а когато приел – седнали, говорили и Б. „си изплакал мъката”. Нямало го предишния лъчезарен, слънчев човек, остроумен и креативен. Б. странял от хората, виждало се, че с него става нещо, а и в сградата на общината, където двамата работели, информацията се разпространявала бързо. Оплакал се, че трябва да обяснява, че не е виновен, да крие от родителите си и от сина си за делото, че в родното му село се чувствал като „престъпник”. Бащата на ищеца – свидетелят Р. К. разбрал за обвинението на сина си от роднина, който прочел за това от пресата. След обвинението, Б. все по-рядко ги посещавал, отричал да е виновен, но станал мълчалив, отслабнал и от срам пред съселяните си в с. Мортигоново все по-рядко ходел на село, защото хората четяли вестници и обсъждали обвинението.

И двамата свидетели имат преки и непосредствени впечатления за посочените негативни преживявания на Б.К., за които те са свидетелствали, като през релевантния за делото период са били близо до него, контактували са често, пред тях той е споделял преживяванията си и са станали очевидци на настъпилите промени в живота и емоционалното му състояние. Именно защото свидетелят Д. е дал показания на база личните си впечатления за изнесените по делото факти за преживяванията на ищеца, оплакванията на прокуратурата за неправилното им кредитиране от съда, поради липсата на непосредственото им възприемане (узнаването от публикациите в пресата е само на воденото наказателно производство срещу ищеца), е неоснователно. Няма основание да се счита също така, че показанията на свидетеля Р. К. са недостоверни, поради неговата евентуална заинтересованост от изхода на делото - близката му родствена връзка с ищеца, защото изнесеното от този свидетел се подкрепя и допълва от показанията на свидетеля Д. и то е в синхрон с житейската логика за преживяванията на неосъждан човек, ползващ се е с авторитет и уважение в обществото, включително и предвид заеманата в миналото длъжност на кмет на родното му село Мортагоново. Поради тези съображения, окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение, кредитирайки показанията и на този свидетел. Именно с разпита на двамата свидетели са установени по делото и конкретно причинените на ищеца вреди от незаконното му обвинение и в тази насока оплакванията на прокуратурата също са неоснователни.

Обвинението на ищеца в престъпление по чл.219,ал.4 във вр.с ал.3 от НК и оправдаването му покриват хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, която гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

С оглед изложеното по-горе, доказани са причинените на ищеца неимуществени вреди – срам и безпокойство, че е обвиняем и се води наказателно производство срещу него; негативни преживявания заради укора на съселяните му, че е ощетил селото си и накърняване на доброто му име, от съмнения в професионалната му почтеност; негативни преживявания от необходимостта да обсъжда воденото срещу него дело с колеги, приятели и роднини. Вреди от загуба на работата си, ищецът не е претендирал, като поддържаните такива са притеснения, че евентуална осъдителна присъда може да осуети възможността му да работи на досегашните длъжности. Такива негативни преживявания са житейски оправдани и логично е да са преживяни от ищеца, който е работил на държавна работа и е заемал ръководни длъжности като кмет на село Мортигоново и началник на сектор в областна администрация – Разград. Въпреки, че по делото няма събрани конкретни доказателства за твърденията на ищеца, че трудно се концентрирал в работата си и изпитвал страх да изпълнява контролни функции, за да не бъде подведен за това под наказателна отговорност, тези вреди могат да се приемат за установени по житейска логика. Нормално е обвинението в тежко престъпление по служба, поддържано в голям период от време да се отрази негативно на концентрацията и професионалната пригодност на специалист - неосъждан човек и той да се чувства неуверен професионално при вземане на подобни решения.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

В настоящия казус, при определяне размера на обезщетението, от една страна съдът взема предвид, че наказателното производство срещу ищеца е по обвинение в тежко умишлено престъпление, в качеството му на длъжностно лице в областната администрация, касае нанасянето на значителни щети за държавния бюджет и Област Разград в особено големи размери (99 537,31 лв.) и представлява особено тежък случай по смисъла на НК, както и че същото е водено в един продължителен период от време от 4 години и 9 месеца. Съдът отчита също така, че ищецът е неосъждан човек и се е ползвал с авторитет в малките населени места, където е роден и където работи и предвид това, че е бивш кмет на с. Мортигоново, а към момента на обвинението е началник сектор в Областна администрация Разград. Съдът отчита също така вида и характера на понесените от обвинението вреди – срам, безпокойство от осъждане и загуба на възможности за работа, изолация, притеснения от възприемането му като престъпник, от загуба на авторитет и укора на хората в селото му, негативно отражение върху личното му самочувствие и увереност в работата. От друга страна при определяне размера на обезщетението, съдът отчита, че в наказателното производство на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка”, както и че негативните му преживявания от обвинението не са с голям интензитет. Наказателното производство не се е отразило на здравето му, няма последици за професионалното му развитие, трайни негативни промени в начина му на живот, в отношенията му със семейството и близкото му обкръжение и няма трайни последици върху емоционалното му състояние, включително и след оправдаването му.

Възражението на прокуратурата, че не носи вина за продължителността на наказателното производство в съдебната му фаза и отговорността й за вреди следва да бъде намалена, е неоснователно, защото незаконното обвинение е било повдигнато от прокуратурата и тя го е поддържала през цялото време на производството, включително и в съдебната му фаза и защото отговорността на органите по чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ е солидарна, като ищецът може да търси цялото обезщетение от всеки от тях. В случая прокуратурата отговаря за всички вреди, причинени от незаконното обвинение и не може да прави възражения, че не следва да носи отговорността в пълен обем, заради действията на друг правозащитен орган.

Апелативният съд, предвид изложените съображения, намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 8 000 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен.

Като е присъдил обезщетение, несъобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон и оплакванията на прокуратурата в тази насока са отчасти основателни. Решението на окръжния съд, в обжалваната му осъдителна част следва да бъде отменено като неправилно за горницата над сумата от  8 000 лв. до 10 000 лв., ведно със законните лихви и искът - отхвърлен в тази част, като в останалата осъдителна част за сумата от 8 000 лв. решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта на присъдените на ищеца разноски за първоинстанционното производство за горницата над 494,50 лв. до 610,71 лв.  За въззивното производство, прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, съразмерна на отхвърлената част от жалбата й, част от разноските на въззиваемия за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 640 лв. Адвокатското възнаграждение е изчислено в минималния му, според Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер , поради което и възражението по чл. 87, ал.5 от ГПК за прекомерността му е неоснователно.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 45 от 28.12.2015 г., постановено по гр.д. № 262/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Прокуратуратана Република България е осъдена да заплати на Б.Р.К. обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, ЗА ГОРНИЦАТА НАД СУМАТА от 8 000 лв. до 10 000 лв., ведно със законните лихви 05.06.2015 г. до окончателното й изплащане, както и за горницата над сумата от 494,50 лв. до 610,71 лв. присъдени съдебно-деловодни разноски за производството пред първата инстанция и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Р.К. по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за осъждането й да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.219, ал.4 във вр.с  ал.3 и ал.1, във вр.с чл.26,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК по ДП №23/2009 г. по описа на ОСлО-Разград, за което е оправдан с влязла в сила на 05.06.2015 г. присъда по НОХД №305/2010 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, ведно със законните лихви от 05.06.2015 год. до окончателното й заплащане, В ЧАСТТА ЗА ГОРНИЦАТА НАД  8 000 лв. до 10 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 28.12.2015 г., постановено по гр.д. № 262/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б.Р.К. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.219,ал.4 във вр.с  ал.3 и ал.1,във вр.с чл.26,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК по ДП №23/2009 г. по описа на ОСлО-Разград, за което е оправдан с влязла в сила на 05.06.2015 г. присъда по НОХД №305/2010 г. по описа на Търговищкия окръжен съд,  ведно със законните лихви от 05.06.2015 год. до окончателното й заплащане, както и разноски за производството пред първата инстанция в размер на 494,50 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б.Р.К. ***, ЕГН-********** сумата от 640 лв., представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от жалбата на прокуратурата.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в отхвърлителната му част.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: