Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

53

 

 

18.04.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                   Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор: Анна Помакова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 105 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №105/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 1554/06.12.2016 г., постановено по гр.д. № 1159/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд и изменено в частта на разноските с определение № 383/10.02.2017 г., както следва:

- По въззивна жалба на И.П.П., подадена чрез адв. Г.К., против решението на окръжния съд  В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания, срам, унижения, дискомфорт, влошаване на здравословното състояние, вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 67/2011 г. по описа на ОСС – Варна е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.04.2013 г. на младши прокурор при Районна прокуратура - Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2013 г. до окончателното й изплащане, за разликата над присъдените му 4 000 лева до пълния претендиран размер от  80 000 лева.

Въззивникът П. е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, поради нарушения на процесуалния закон, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение. Поддържал е, че окръжният съд неправилно ценил доказателствата по делото и въз основа на това достигнал до погрешни изводи за липсата на част от твърдените вреди, като не отчел и високия интензитет на негативните преживявания на ищеца, включително и заради това, че обвинението му е било за престъпление в професионалната му област като полицай. Съдът неправилно приложил и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението.

Писмен отговор по жалбата, насрещната страна не  е подала.

- По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор в Окръжна прокуратура Варна, против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА, с която прокуратурата е осъдена да заплати на И.П. сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания, срам, унижения, дискомфорт, влошаване на здравословното състояние, вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 67/2011 г. по описа на ОСС – Варна е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.04.2013 г. на младши прокурор при Районна прокуратура - Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2013 г. до окончателното й изплащане.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в осъдителната му част, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на присъденото обезщетение. Оплакванията са за неправилна оценка на събраните по делото доказателства и въз основа на това и погрешен правен извод на окръжния съд за неоснователност на възражението по чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, евентуално и на това по чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ, за погрешни изводи за по-голям размер на действително претърпените вреди и на техния интензитет и за неправилно приложение на разпоредбата на 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението.

Писмен отговор на жалбата насрещната страна не е подала.

Въззивните жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части, като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, И.П., чрез адв. К., е поддържал въззивната си жалба и е претендирал разноски по приложен списък и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Прокуратурата, чрез прокурор Помакова, е посочила, че не поддържа наведените в жалбата си оплаквания, свързани с  приложението на чл. 5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, като в останалата й част е поддържала въззивната жалба. Не е възразила по протендираните от насрещната страна разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По оплакванията за неправилност, установи следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на И.П.П., с която против Прокуратурата на Република България е бил предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 67/2011 г. по описа на ОСС – Варна, е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.04.2013 г. на младши прокурор при Районна прокуратура - Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2013 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му, като е настоявал и за прилагане на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, евентуално на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

Фактическата обстановка по делото, установена от материалите по приобщеното ДП № 67/2011 г. по описа на ОСС – Варна и от приложената дисциплинарна преписка, е следната:

С постановление от 17.08.2011 г. на прокурор при ОП – Варна, е постановено задържането на ищеца за срок до 72 часа, считано от 10.05 ч. на 16.08.2011 г., като на 18.08.2011 г. е постановено незабавното му освобождаване. Според приложената служебна бележка на ОС „ИН” – Варна, И.П.П. е задържан в Сектор „Арести” – Варна на 17.08.2011 г. по ДП № 67/2011 г. и е освободен с постановление № 769/18.08.2011 г. С постановление на РП –Девня от 18.08.2011 г. му е  наложена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 200 лв. Ищецът е привлечен като обвиняем на 17.08.2011 г. с постановление на следовател в Окръжен следствен отдел – ОП - Варна за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че през периода 01.07.2011 г. - 03.08.2011 г. в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци”, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с помагача С.Х., в качеството си на длъжностно лице  - инспектор в СПИП на ОД на МВР - Варна, злоупотребил със служебното си положение, като осуетил извършването на проверки, предназначени за установяване и разкриване на данни за престъпления по чл. 172Б, ал. 1 от НК в търговски обекти, стопанисвани от В.К.Г., С.Р.Ф., К.Ж. А., А.Ж.Л. и Н.С.Ж. и от това са настъпили тежки последици, като в същия ден е разпитан като обвиняем. На 26.08.2011 г. с постановление на прокурор при ДРП му е наложена забрана да напуска пределите на Република България без разрешението на наблюдаващия делото прокурор. Със заповед от 23.08.2011 г. на министъра на МВР и въз основа на предварителни данни – предложение на ОДМВР –Варна  от 19.08.2011 г., срещу ищеца е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата и той е отстранен временно от работа. Дисциплинарното производство е приключило с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното провоотношение на държавен служител от ОДМВР –Варна със заповед от 22.11.2011 г., като на 01.12.2011 г. ищецът е подписал акт за напускане на длъжността. Наказателното производство по повдигнатото срещу П. обвинение е прекратено с Постановление за прекратяване от 25.04.2013 г. на младши прокурор при Районна прокуратура – Добрич, като в мотивите на същото е посочено, че извършеното деяние макар да съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което обвиняемият е дисциплинарно уволнен, не осъществява състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинението. С прекратяването на наказателното производство е била отменена и мярката за неотклонение „парична гаранция“. Постановлението за прекратяване е било обжалвано от самия ищец. Установено е по делото също така, че ищецът е работил в системата на ОД на МВР – Варна, считано от 27.09.2001 г. до 01.12.2011 г., когато е дисциплинарно уволнен, като последната му длъжност е „Разузнавач” IV степен в група „Търговия, туризъм, селско и горско стопанство, кооперации” на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към отдел „Криминална полиция” – Полиция – център при ОД на МВР. В този период, му е наложено едно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца през 2005 г., а за добра служба е получил множество „писмени похвали“, последната от които на 18.07.2011 г.

Изнесените по-горе факти налагат извод, че за ищеца е налице правен интерес да претендира от държавата обезщетение за причинените му неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство за което е  прекратено поради това, че деянието не е престъпление, а искът има правното си основание в разпоредбата на  чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ.

Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

От незаконното обвинение, ищецът е твърдял, че претърпял следните вреди: незаконното обвинение в престъпление по служба създало огромен отзвук сред близките и приятелите му, сред правораздавателните органи и правоохранителни органи, към които той се числял и те започнали да го отбягват, странят и да демонстрират негативното си отношение; нарушен бил семейният му уют, а родителите и сестра му започнали да го отбягват; вследствие на стреса получил „сърдечна аритмия“ и „хипертония“, имал чести болки, тежест, стягане в гърдите, учестено сърцебиене, не можел да си поема въздух, имал главоболие; бил психически разстроен, притеснен, тревожен, потиснат, не можел да спи и да се храни, обхванала го депресия и суицидни мисли, изпитвал страх, безпокойство, срам и унижение, че е обвинен в престъпление касаещо неговите безупречни професионални качеста, накърнено било достойнството му; станал затворен, необщителен, нарушено било нормалното му общуване с приятели и близки;

От  приложената медицинска документация се установява, че за пръв път ищецът е потърсил медицинска помощ с оплаквания за болки и стягане в гърдите, напрегнатост, неспокоен сън и повишено кръвно налягане от 180/110 на 25.08.2011 г., като на 26.08.2011 г. му е поставена и диагноза „хипертония“ с посочени придружаващи заболявания от астма и стенокардия. Предписано му е домашно лечение и прием на медикаменти. На 02.09.2011 г., лекуващият лекар е измерил кръвно налягане от 160/100 и е установил наднормена аритмия. При направеното изследване на 08.09.2011 г. са били установени чести епизоди на тахикардия. Негативната промяна в здравословното състояние на ищеца, доколкото няма данни по делото той да е имал същите оплаквания преди обвинението (показанията на свидетелката Панева и приложената медицинска документация) е следствие на незаконното обвинение и тези вреди следва да бъдат обезщетени, но при определяне размера на обезщетението,  следва да бъде взето предвид, че те са търпяни най-интензивно в близкия период след задържането и повдигане на обвинението за около месец след това (в тази насока са и медицинските документи за прегледите на 25.08.20111г., 26.08.2011 г., 02.09.2011 г. и 08.09.2011 г., а и показанията на съпругата П. за хипертонични кризи непосредствено след ареста). Няма никакви медицински документи за продължаване на оплакванията на П. от високо кръвно налягане и аритмия, за посещение на лекар и за провеждане на лечение в тази връзка, като единствено съпругата е посочила, че в последващия период ищецът е имал по-рядко сърдечни кризи.

Установено е по делото, с взаимно подкрепящите се показания на свидетелите Я.П. (съпруга на ищеца) и К.Д. (без родство, приятел на ищеца), че преди ареста ищецът бил общителен, положително настроен към хората, весел, щастлив, лъчезарен, докато след това станал раздразнителен, тревожен, затворен, неконтактен, депресиран, сринал се физически и психически, отслабнал, затворил се, имал лоши мисли, не искал да контактува с компанията си, отбягвал ги, не си вдигал телефона, като само с един –двама приятели поддържал контакт и споделял. Т.е. доказани са по делото претърпените от ищеца душевни страдания и отдръпването му от обичайната му среда, вследствие воденото срещу него незаконното обвинение.

Недоказани са, обаче твърденията за влошени отношения с родителите и сестра му, вследствие на наказателното производство, за които данни е изнесла по делото единствено свидетелката П. (свидетелят Д.е посочил, че и преди обвинението и след това отношенията с родителите и сестра му са нормални семейни отношения). Дори и при положение да се приеме наличие на влошаване на отношенията с роднините, предвид изнесеното от свителката Панева, че и след приключване на наказателното производство и вече пет години те отказвали да се срещат и да говорят със съпруга й, защото изпитвали срам, компрометирал ги и уронвал престижа им и към момента не поддържали контакти, соченото отдръпване на близките при положение на отдавна прекратено наказателно производство очевидно не е свързано с наказателното производство и твърдените вреди от влошени семейни отношения не подлежат на обезщетяване.

Дори и без конкретни данни за разгласяване на наказателното производство (каквито няма по делото) житейски оправдано и нормално очаквано е обвинението на ищеца, който е работил като полицай, да е станало достояние на колегите му и сред обичайната му професионална среда и от това той да е изпитал негативни преживявания от уронен авторитет като тези обичайни вреди следва да бъдат овъзмездени. Нездоказани са, обаче вреди над обичайните, като такива от широк обществен отзвук на наказателното дело и тенденционно и демонстрирано негативно отношение към него. Данните по делото (установени с показанията на двамата свидетели) сочат, че след ареста, ищецът сам се затворил и изолирал, не отговарял на телефонни обаждания на приятели, не искал да контактува и не се събирал с приятели, като това му поведение и отдръпване от обичайната среда, също е следствие от стреса от незаконното обвинение и безпокойството за неговото развитие и тези вреди също следва да бъдат овъзмездени.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка съдебната практика е установил, че други обстоятелства са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата ценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (така решение № 163 от 01.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 411/2016 г.,IV ГК, постановено по чл.290 ГПК).

В настоящия казус, при определяне размера на обезщетението, от една страна в насока на по-висок размер на обезщетението, съдът отчита, че обвинението на ищеца, който от десет години е бил в системата на МВР и от 2003 г. е работил като полицай при икономическа полиция и се е ползвал с авторитет в работата си (получавал е многократно писмени похвали за работата си) е за тежко умишлено престъпление по служба и за него е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години. Също така, че той е бил задържан в ареста за 72 часа, което и предвид заеманата длъжност, сочи на по-голям интензитет на претърпяните душевни страдания. От друга страна, в насока на по-нисък размер на обезщетението е това, че наказателното производство е водено в разумен срок за период от 1 година и 8 месеца и е приключило само на досъдебна фаза, като извършените процесуално-следствени действия с участието на П. са единствено повдигане на обвинение с разпит на 17.08.2011 г. и предявяване на досъдебното производство на 05.04.2012 г. Наложената на ищеца мярка за неотклонение, извън задържането за 72 часа в ареста, е лека - парична гаранция в неголям размер и тя не е ограничила правата му. Няма никакви твърдения, а и данни по делото, от наложената му забрана за напускане пределите на страната той да е търпял вреди, като напротив установено е, че при възникналата нужда от пътуване в чужбина, подадената молба е била уважена и мярката - незабавно отменена. Служебното правоотношение на ищеца не е било прекратено вследствие на незаконното обвинение, а след проведено дисциплинарно производство и наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за деянието, което независимо, че не е покривало състава на повдигнатото обвинение, е съставлявало тежко дисциплинарно нарушение, т.е. загубата на работата му като полицай не е била следствие на наказателното производство. Освен това, дисциплинарното производство е водено от самото начало на наказателното производство и за периода до 01.12.2011 г. когато ищецът е търпял и най-интензивно вредите – тревожност, безпокойство, напрегнатост, изолация и когато е настъпила промяната в здравословното му състояние – получил е високо кръвно налягане и сърдечна аритмия. Не е налице трайно увреждане на здравето на ищеца, вследствие на незаконното обвинение, а след приключване на наказателното производство той се успокоил и психически. Следва да се отчете също, че наказателното производство не е било широко разгласено и не е довело до конкретно тенденциозно негативно отношение спрямо ищеца от кръга на обичайната му среда. Воденото дисциплинарно производство и последвалото дисциплинарно уволнение за същото деяние и установените негативни преживявания на ищеца неминуемо са свързани и с него и това обстоятелство също следва да се отчете при определяне размера на обезщетението. Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните данни по делото и като съобрази стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, както и съдебната практика в сходни случаи, намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 4 000 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата до претендираните 80 000 лв. – искът следва да бъде отхвърлен.

Както бе посочено, размерът на обезщетението се определя с оглед конкретните данни по всеки отделен случай като казусите, по които са постановени цитираните от И.П. в жалбата му решения на ВКС изобщо не са сходни с настоящия, за да бъдат ползвани като съдебна практика относно размера на обезщетението.

Въпреки, че прокуратурата не е поддържала в съдебно заседание наведените в жалбата оплаквания за неправилно приложение от окръжния съд на разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, следва да бъде посочено, че нарушения в тази насока не са допуснати от него. По делото няма никакви данни, включително и за поведение на ищеца в хода на разследването, от които да се изведе, че увреждането е причинено поради изключителната му вина или, че той с поведението си е допринесъл за него. Доколкото прокуратурата е държавният орган, който следва да прецени дали едно деяние осъществява състав на престъпление и дали да повдигне обвинение, извършването на дисциплинарно нарушение от ищеца също не съставлява поведение изключващо отговорността на ответника или допринасящо за вредите.

Окръжният съд е достигнал до същия правен извод, присъждайки обезщетение за неимуществени вреди от 4 000 лв. и отхвърляйки иска за горницата до 80 000 лв., поради което и решението му е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода от делото и на осн. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата следва да заплати на И.П. сторените от него в настоящата инстанция разноски за държавна такса от 5 лв., както и да заплати в полза на процесуалния му представител адв. Г.К. адвокатско възнаграждение от 146,50 лв. по чл. 38 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита, изчислена съразмерно на уважената част от иска.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1554/06.12.2016 г., постановено по гр.д. № 1159/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, изменено в частта на разноските с определение № 383/10.02.2017 г. по същото дело.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, ул.”Витошка” №2, представлявана от Главния прокурор, да заплати на И.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 лева, представляваща заплатена държавна такса във въззивното производство.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, ул.”Витошка” №2, представлявана от Главния прокурор да заплати на адвокат Г.К. ***, ЕГН ********** *** (партер), сумата от 146,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно на уважената част от исска.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: