РЕШЕНИЕ

51

Гр. Варна, 09 .04.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ МАРТ през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ;

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Х.

 въззивно гражданско дело № 107 по описа за 2015-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Х.Л.Г. и Р.Х.Г. ***, срещу решение № 36/12.01.2015 год. по гр.д. 3410/2013 год. на ОС Варна, с което въззивниците са осъдени  ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И.П.В. ЕГН **********, и Д.К.В., ЕГН **********, И ДВАМАТА С ПОСТОЯНЕН АДРЕС Варна, кв. Аспарухово, ул. „Ростов”, №17, сумата от 76486 лв., предявен като част от общото вземане в размер на 120000 лв., представляваща стойността на придобития от тях първи жилищен етаж на кота +2,80 метра от предвидената за изграждане по одобрен проект сграда от партерен, три жилищни и тавански етаж в дворно място в гр. Варна, ул. „Ростов”, 17, представляващо УПИ ХІ в кв.8 по плана на 27-ми м.р. на гр. Варна, получено на неосъществено основание, съгласно чл. 55, ал.1 ЗЗД, ведно с разноски в размер на 7300 лв.

В жалбата се излага, че решението е необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.  Излагат се подробни съображения за неоснователността на иска. Изложени са съображения за грешка в правната квалификация на иска – твърди се, че той не може да се квалифицира като такъв на неосъществено основание, а като такъв на отпаднало основание. Излага се, че между страните е налице действащ договор по чл. 192 ЗТСУ /отм./, което изобщо изключва неоснователното обогатяване. Поддържа се възражението за изтекла погасителна давност на вземането. Направено е искане да се отмени обжалваното решение като недопустимо, неправилно, необосновано, след което делото да се реши по същество или да се обезсили като постановено по непредявен иск и производството да се прекрати като разгледано по нередовна искова молба.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни И.П.В. и Д.К.В., в който доводите във въззивната жалба СЕ ОСПОРВАТ. Изложена е фактическа обстановка и правни доводи за потвърждаване на решението.

След преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на становищата на страните и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от И.П.В. и Д.К.В. против Х.Л.Г. и Р.Х.Г. с цена на иска: 30000 лв. като частичен иск от иск за сумата от 120 000 лева с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на неосъществено основание. Твърди се, че по договор за групов строеж от 14.01.1992г. с нотариална заверка на подписите № 1140/1992г. на Варн. нотариус, притежателите на право на строеж върху държавното дворно място с адм.адрес гр.Варна ул."Ростов" № 17 са се задължили да изградят в него жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект и са уговорили разпределение на жилищата в сградата, както и че всеки от съдоговорителите ще финансира изграждането на обекта, който следва да получи. Твърди се, че ответниците е следвало да получат жилище, заемащо първи етаж от сградата с обща застроена площ от 170 кв.м., състоящо се от входно антре, коридор, тоалетна, перално помещение, кухня, трапезария, хол, спалня, две детски стаи, коридор, баня, дрешник и тераси, при посочени граници, заедно с принадлежащите избено помещение № 3 с площ от 7,01 кв.м. и таванско помещение с вход №1 с площ от 28,20 кв.метра при посочени граници и 28,20% ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж,както гараж № 3 с площ от 16,25 кв.м. с припадащите към него 3,50 % ид.части от общите части на сградата, а Х.Г. е следвало да получи в дял и собственост жилище, заемащо втория етаж от сградата със застроена площ от 170 кв.метра, състоящо се от идентични по вид и брой помещения, избено помещение № 2 с площ от 10,52 кв. метра, тавански помещения с вход №2 с обща площ от 36,51 кв.метра, заедно с 31,28 % ид.части от общите части на сградата, както и гараж № 2 с площ от 13,34 кв.метра с припадащите към него 2,81 % идеални части от общите части. И. Р. Г. и А. Г. Г. е следвало да получат в общ дял и собственост жилището, заемащо третия етаж на жилищната сграда със застроена площ от 170 кв.метра, състоящо се от описани помещения, заедно с избено помещение №1 с площ от 10,52 кв.м., тавански помещения с вход №3 с площ от 34,24 кв.метра, както и гараж №1 с площ от 14,79 кв.метра, както и принадлежащите към жилището 31% и към гаража 3,21% ид.части от общите части на сградата. Твърди се, че ищците са финансирали изцяло изграждането на партерния и първия жилищен етаж в груб строеж, след общото полагане на основите, като Х.Г. отказал да участва в строителството, а Г. се отказали от строежа още преди отпочване на строителството. Ищците поставили временен скатен покрив над плочата на първия жилищен етаж, над която понастоящем е обособено неизползваемо подпокривно пространство. Твърди се, че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт № 171 т.LVI вх.рег.№ 18231/28.06.2007г. на СВ, с който са признати за собственици на втори жилищен етаж от сградата на ул." Ростов" №17 с площ от 100 кв.м. и гараж № 3 с площ от 25 кв.метра, при посочени граници на обектите, построени в общинско дворно място, представляващо парцел XI кв.8 по плана на 27 м.р. на гр.Варна. Видно от посочените в акта документи, собствеността на молителите е била установена с договор № 672/01.10.1990г. за отстъпване на право на строеж и договор за групов строеж от 19.10.1990г. С нотариален акт № 132 т.L вх.рег.№ 17690/08.09.2009г. на СВ е допусната поправка на цитирания констативен нот.акт от 28.06.2007г., според която площта на жилищния етаж е променена от 100 кв. м. на 170 кв.метра. С решение № 2997/31.10.2008г. по гр.д.№ 6997/2007г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 02.12.2008г., е признато за установено по отношение на ищците, че ответниците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на втори жилищен етаж от сграда в гр. Варна кв."Аспарухово" ул." Ростов" №17 с площ от 100 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, хол, трапезария, три спални, две бани, два тоалета и тераси, изградена в УПИ XI кв.8 по плана на 27 м.р. на гр.Варна, по силата на реализирано право на строеж, учредено им в режим на СИО с договор № 672/01.10.1990г. на ОНС Варна, като ответниците по този иск и ищци в настоящия процес са осъдени да предадат владението върху този имот, на осн. чл.108 ЗС, както заплатят обезщетение за ползването на този имот за период от 29.08.2007 год. до 29.10.2007 год. Решението е влязло в сила на 02.12.2008 год. На 17.02.2009 год. ответниците са въведени във владение на изградения жилищен етаж с протокол на частен съдебен изпълнител Н. Г. по изп.д.№ 10097160400018. В исковата молба се твърди, че ищците са извършили и заплатили изцяло строителството на жилищния етаж в изпълнение на сключения договор за групов строеж от 14.01.1992 год. Основанието за тяхната престация е било очакваното придобиване на обекта, който е следвало получат в собственост съгласно договора за групов строеж, представляващ жилището на първия жилищен етаж на изгражданата сграда, проектирана с партерен етаж с гаражи и складови помещения, три жилищни етажа и тавански етаж. Фактическият състав на придобиване на собствеността в конкретния случай включвала реализацията на правото на строеж върху държавното дворно място от лицата, на които то е отстъпено, извършването на строителството на цялата сграда при условията на сключения между тези лица договор за групов строеж и прекратяване на съсобствеността между тях върху построената сграда чрез договор за доброволна делба, при което всеки участник в груповия строеж да получи в собственост конкретен обект. Решението по гр.д.№ 6977/2007г. на ВРС е установило със сила на присъдено нещо изключителното право на собственост на настоящите ответници върху единствения изграден към датата на решението и понастоящем жилищен етаж, представляващ по одобрения проект първия жилищен етаж на сградата, като същевременно отрича каквито и да е права на ищците върху този обект като част от незавършеното строителство на проектираната сграда или върху идеална част от него. С влизане в сила на това решение е настъпила невъзможността да бъде осъществена правната цел, с оглед на която ищците са построили този обект, защото съдебно признатата собственост на ответниците върху него изключва реализацията на строителството при условията на групов строеж разпределението на собствеността според договора чрез придобиването на конкретните обекти от всеки от участниците в него. От този момент даденото от ищците за изграждането на жилищния етаж се явявало безпричинно и е възникнало тяхно изискуемо вземане за заплащане на паричната равностойност на придобития от ответниците по силата на учредената им суперфиция жилищен етаж. В този случай подлежи на връщане всичко, чието получаване е лишено от основание, защото е дадено при неосъществено основание, а това е пазарната стойност на построения втори /първи жилищен/ етаж от сградата към датата на влизане в сила на решението на 02.12.2008 г., възлизаща на 120 000лв., каквато е и стойността на обекта към момента на изграждането му към 2001 год. Задължението се претендира солидарно от двамата ответници поради придобиването на имота от тях в съпружеска имуществена общност. В съдебно заседание 21.05.2014 год. на основание чл.214 от ГПК окръжният съд е допуснал изменение в размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 76 486 лева, предявена като част от общото вземане в размер на 120000лв., представляваща стойността на придобития от тях първи жилищен етаж на кота + 2,80 метра от предвидената за изграждане по одобрен проект сграда от партерен, три жилищни и тавански етаж в дворно място в гр.Варна ул."Ростов" № 17, представляващо УПИ XI в кв.8 по плана на 27 м.р. на гр.Варна, получено на неосъществено основание, съгласно чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД, както се претендират и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по делото, Х. и Р. Г., в който твърдят, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Оспорено е правното основание на иска. Направили са и възражение, че искът е погасен по давност. Оспорват се въведените от ищците твърдения, че те са изградили процесната сграда с административен адрес - Варна, квартал „Аспарухово", ул. „Ростов" № 17 със свои средства, ведно с всички представени в тази насока доказателства, тъй като купувач по тази документи се явява едноличен търговец с фирма ЕТ"Видра – И.В.", който не е страна по договора за групов строеж от 1992 година. Второто изтъкнато основание, че закупените от едноличния търговец ЕТ "Видра – И.В." материали, не са приемани от ответниците нито по количество, нито по качество, нито по цена и не са били влагани в строителството на сградата. Исковете са оспорени и по размер.

Не е било спорно, че страните по делото, заедно с трети лица, са сключили договор за групов строеж от 14.01.1992 год., по силата на който са поели задължение да изградят жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект в УПИ-XI в кв.8, държавна собственост, върху който имот им е било отстъпено право на строеж.

Съобразно договореното разпределение на обектите в бъдещата сграда ищците е следвало да получат жилище на първия етаж, а ответниците-жилище на втория етаж от проектираната триетажна жилищна сграда с партерен и тавански етаж.

Със заповед № 2118/24.09.1990г. на кмета на община Варна и договор № 672/01.10.1990г. на Х.Г. е отстъпено право на строеж върху същото държавно дворно място за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.метра, заедно с правото на ползване на 1/3 от мястото.

Със заповед № 1194/01.08.1990г. на кмета на община Варна и договор № 672/08.08.1990г. на А. Г. и И. Г. е отстъпено право на строеж върху държавното дворно място за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гараж с площ от 25 кв. метра, заедно с правото на ползване на 1/3 от мястото.

Със заповед № 6306/29.10.1991г. на кмета на община Варна и договор №672/ 19.11.1991г. на И.В. е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел XI кв.8 по регулационния план на 27-ми м.р. на гр.Варна, с площ от 380 кв.метра, за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.метра и гараж със застроена площ от 25 кв. метра, заедно с правото на ползване върху 1/3 идеални части от дворното място.

Съгласно издаденото разрешение за строеж № 127/ 02.11.1990г. от главния архитект на кметство „Аспарухово" и одобрените на 07.09.1990 г. от ОбНС проекти, сградата е следвало да се състои от приземен етаж с гаражи и складови помещения, три жилищни етажа с по едно жилище с еднаква площ и разпределение и мансарден етаж с тавански помещения.

С договор за групов строеж от 14.01.1992 год. с нот. заверка на подписите № 1140/1992 год. на Варн. нотариус, притежателите на право на строеж върху държавното дворно място с адм.адрес гр.Варна ул."Ростов" № 17 са се задължили да изградят в него жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект и са уговорили следното разпределение на жилищата в сградата: за *И.В. жилище, заемащо първи етаж от сградата с обща застроена площ от 170 кв.м., състящо се от дворно антре, коридор, тоалетна, перално помещение, кухня, трапезария, хол, спалня, две детски стаи, коридор, баня, дрешник и тераси, при посочени граници, заедно с принадлежащите избено помещение № 3 с площ от 7,01 кв.м. и таванско помещение с вход №1 с площ от 28,20 кв.метра при посочени граници и 28,20% ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж,както гараж № 3 с площ от 16,25 кв.м. с припадащите към него 3,50 % ид.части от общите части на сградата; за *Х.Г. жилище, заемащо втория етаж от сградата със застроена площ от 170 кв.метра, състоящо се от идентични по вид и брой помещения, избено помещение № 2 с площ от 10,52 кв. метра, тавански помещения с вход №2 с обща площ от 36,51 кв.метра, заедно с 31,28% ид. части от общите части на сградата, както и гараж №2 с площ от 13,34 кв.метра с припадащите към него 2,81 % идеални части от общите части; за отказалите се впоследствие *И. Г. и А. Г. жилището, заемащо третия етаж на жилищната сграда със застроена площ от 170 кв.метра, състоящо се от описани помещения, заедно с избено помещение №1 с площ от 10,52 кв.м., тавански помещения с вход №3 с площ от 34,24 кв.метра, както и гараж №1 с площ от 14,79 кв.метра, както и принадлежащите към жилището 31% и към гаража 3,21% ид.части от общите части на сградата.

Строителството на сградата е започнато през лятото на 1992 год., от всички участници в груповия строеж с изкопаване на основите. След това третите за процеса лица А. и И. Г. са отказали участие в строежа и по тяхно искане са получили обратно първоначално предоставените суми.

Строителството е започнало през 1992 год., което се удостоверява от съгласно служебна бележка изх. № ТСУ-94-72/19.01.2001г. на община Варна видно от строителен протокол № 91/09.06.1992г. за определяне на строителна линия и ниво.

До края на 1993 год. И.В. е изградил непредвиден по първоначалния проект избен етаж и плочата над него, а заедно с ответника Х.Г. са изградили стените на първия надземен партерен етаж. На този етап от строителството Х.Г. се е отказал от участие в строителството и финансирането му, като се е мотивирал с липсата на средства и нежеланието си да заплаща и дела на вече оттеглилите се от груповия строеж трети лица. Строителството е спряло.

Строителството е продължено през 1997- 1998 г. от Вълчеви, които до началото на 2001 год. са изградили конструкцията на партерния и първия жилищен етаж. Вълчеви са отправяли до въззивника Х.Г. покани за изпълнение на задълженията по договора, но от негова страна не е извършено плащане на стойността на изпълненото от ищците строителство, включително на изградените общи части, а е и последвал отказ да участва в по-нататъшното строителство с изграждането на останалите два жилищни етажа и тавански етажи. Поради неучастието в строежа на останалите страни по договора за групов строеж, ищците са поставили временен скатен покрив над плочата на първия жилищен етаж, с цел да прекратят строителството на този етап.

От представения с акт № 84/31.10.2001 год. на Община Варна район „Аспарухово" се установява, че са изпълнени партерен и първи жилищен етаж в груб строеж.

Съгласно служебна бележка изх.№ ТСУ-94-72/19.01.2001 год. на община Варна са изпълнени полусутеренен, приземен и първи етаж.

С писмо изх.№ РД-9100/19/29.06.2001 год. на областна администрация до район „Аспарухово", с копие до И.В., се дава съгласие за разрешаване на етапно строителство и покриване на сградата.

Описаното състояние на сградата е било констатирано с акт № 84/31.10.2001 год. и протокол от 14. 12. 2009 год. на район „Аспарухово". За обекта има съставен акт обр.14 от 20.02.2002 год.

По действащата КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 год. на АГКК построените партерен и първи жилищен етажи са заснети като обект с идентификатор 10135.5502.80.1. със застроена площ от 136 кв. метра.

Представени са писма с обратни разписки за доставянето им от 24.07.2000 год. и 11.10.2000 год. от И.В. до Х.Г. с искания за участие в строежа и за изясняване на позицията относно участието в договора за групов строеж.

С протокол № 2 от 22.02.2002 год. на РЕСУТ при район „Аспарухово", с който по т.31 е разгледана молба от 20.02.2002г. на И.В. за одобряване на екзекутиви /промяна в първоначалния проект/ и е приет представения проект за тях.

Представена е заповедна книга за обект „Групов строеж" в парцел Х1-държавен кв.8 27-подрайон, съдържаща заповеди както следва: от 12.11.1992 год. за изпълнени изкопи за основи и полагане на подложен бетон; от 16.12.1992 год. за арматура в ивични основи на противоземетръсни шайби; от 13.10.1993 год. за поставени кофраж и арматура на плоча „А" над сутерена; от 04.12.1999 год. за кофраж и арматура на плоча „А" над приземния етаж; от 25.09.2000 год. за приемане на кофраж и арматура на колони в първи жилищен етаж и плоча над него плоча „Б"; от 28.09.2001 год. за приемане на конструкцията временен покрив - монтирана дървена покривна конструкция на четири ската, с констатация: добре укрепена и захваната към основната стоманобетонова конструкция на сградата и дадено разрешение за полагане на дъсчена обшивка, хидро- и топлоизолация на покривната конструкция.

На основание заповед № РД-04-8500-78/05.11.2004 г. на областния управител на област Варна е сключен договор за продажба № 71/30.12.2004 год., с който И.В. е придобил 1/3 идеална част от дворно място с площ от 380 кв. метра, представляващо УПИ XI в кв.8 по плана на 27 м.р. на гр.Варна ул."Ростов" № 17, а по КККР ПИ 10135. 5502.80.

Ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт № 3 от 27.06.2007 год. том IV, рег. № 7948 дело № 603 от 2007 год. вписан вх. Рег. № 18231/28.06.2007 год. акт. № 171 том.LVI дело № 13826 на СВ,  поправен с Нотариален акт № 49 том.II  рег. № 8953 дело № 249/28.08.2009 год. вписан в СВ № 17690/08.09.2009 год. акт. № 132 том L, дело № 10816/2009 год. на Нотариус Б. В. с рег. № 124 на НК, с който са признати за собственици на втори жилищен етаж от сградата находяща се в гр.Варна кв.-„Аспарухово”, ул." Ростов" № 17 с площ от 170 кв.м. и гараж № 3 с площ от 25 кв.метра.

По предявени от Георгиеви искове с правно основание чл.108 от ЗС е постановено Решение № 2997/31.10.2008 год. по гр.д.№ 6997/2007г. на ВРС, с което е признато за установено в отношенията между страните по настоящото дело, че Х. и Р. Г. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на втори жилищен етаж от сграда в гр.Варна кв. "Аспарухово" ул." Ростов" №17 с площ от 100 кв.м.  по силата на реализирано право на строеж с договор № 672/01.10.1990 год. на ОНС-Варна и В. са осъдени да им предадат владението върху този имот. Решението е влязло в сила на 02.12.2008 год. На 17.02.2009 год. Г. са въведени във владение на имота.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Л. И. В. и на св. П. Х. Л., се установява изложеното по-горе относно етапите на строителството, временното му спиране и финансирането му впоследствие изключително от Вълчеви. Св. Вълканова е участвала в проекта по част „конструкции”,  като е контактувала с И.В., изпълнявайки работата си по строителството, като в течение на целия процес само той проявявал интерес към строежа. Според нейните показания след осъществяване на първи жилищен етаж е изготвен проект за временен покрив на сградата на този етап, за да се замрази строителството за известен период, докато се продължи строителството на останалите етажи. Според свидетелката И. В. е продължил строителството след неговото възобновяване. Г. към този момент не са участвали нито с труд, нито със средства. С доставката на материалите се е занимавал ищеца. Той ги е доставял и с работниците се е договарял за изпълнение, за заплащане, т.е. те са били наети от него. Покривът над първия жилищен етаж е изграден, защото изтичало строителното разрешение. И.В. е заплатил проекта за временен покрив и е поискал разрешение за етапно завършване и за временен покрив. Той се водил и възложител. Същото се потвърждава изцяло от показанията на свидетеля Л., и ев съответствие с писмените доказателства по делото. Показанията на свидетелката Д. С. С. са изолирани от доказателствения материал по делото, поради което и не следва да се кредитират.

От заключението на вещото лице по СТЕ пред ОС съдът установи, че пазарната стойност на построената в поземления имот изцяло в груб строеж сграда в степен на завършеност: изпълнени всички външни стени, дървена дограма, без замазки и мазилки с обща РЗП от 561,30 кв.м., към 03.12.2008г. е в размер на 253 463лв. Пазарната стойност на този обект към края на 2001 год. възлиза на 84 636 лв.

Пазарната стойност само на първи жилищен /втори надпартерен етаж/ със застроена площ от 169,38лв., заедно с припадащите се към него идеални части от изпълнените към момента общи части на сградата към 03.12.2008 год. е 76 486 лв., а към края на 2001 год. е 25 540 лв. Тези стойности не включват довършителните работи, които не са били изпълнени към този момент /обяснения на вещото лице в с.з./

Стойността на изпълнените СМР на изградената сграда на фаза „груб строеж” към 1999 год. е в размер на 34 281,89 лв., която стойност е определена във вида към настоящия момент и при отчитане на цени от 1999 год., когато строежът не е бил изпълнен до тази степен. Стойността на същите СМР към днешна дата би била в размер на 72 244, 20 лв.

Представени са по делото и приети като писмени доказателства фактури, спецификации, складови разписки и касови бележки за доставени и заплатени материали и извършени услуги от ищеца И.В., като част от фактурите са и на името на ЕТ „Видра-И.В.". По изрично изявление на г-н В. тези документи представляват само съхранената част от всички съставени и не обхващат всички вложени в строежа материали и заплатени услуги. По делото липсват категорични доказатества тези писмени документи да касаят именно конкретния строеж, но това не влияе на остойностяването на конкретните СМР, извършено чрез СТЕ.

По отношение на правната квалификация на исковете, съдът намира, че тя е тази, заявена в исковата молба – за обезщетение за неоснователно обогатяване за дадено на неосъществено основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Твърденията в исковата молба са именно, че ищците са финансирали строителство с цел да придобият конкретен обект в сградата, като част от сложен фактически състав. С влизане в сила на съдебно решение за ревандикация на този обект с признаване на право на собственост на Г= върху него, придобиването на обекта е станало невъзможно. Въпреки, че договорът за групов строеж е действащ и е заведено производство за делба на останалата част от сградата, придобиването на обекта е неосъществимото основание, мотивирало В. да финансират строителството му, а не съсобствеността в останалата част на сградата, където сметките между страните ще бъдат уредени в друго производство.

Фактическият състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД е доказан по делото – безспорно е доказано, че В. са финансирали строителството на процесния жилищен имот изцяло със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, подписали договора за групов строеж, който може да се цени именно за направения извод за съгласие на останалите съсобственици. Обедняването е в размер на стойността на СМР, посочена от СТЕ. Обогатяването на Георгиеви е в размер на установената по делото пазарна стойност на жилищния етаж към момента на ревандикацията в размер на исковата претенция след допуснатото увеличение от ОС – 76486 лв. Между обедняването и обогатяването е налице връзка – едното е за сметка на другото, поради което и исковете по чл. 55, ал.1 ЗЗД са основателни.

По отношение на възражението за действието на договора за групов строеж, същото не води до придобиване на конкретен обект с изпълнение на договора, а до изграждане на обект и придобиването му в съсобственост между страните, която впоследствие се прекратява с делба. Вероятно В. биха могли да осъществят някаква претенция за договорна отговорност за неизпълнение на договора за групов строеж по чл. 192 ЗТСУ /отм./, но тази възможност е съмнителна и не изключва възможността да се реализира отговорността за неоснователно обогатяване в настоящия процес.

Наличието на производство за делба на останалата част от сградата също не изключва претенциите в настоящия процес, тъй като касае други обекти, а не процесния, за който се претендира обецзщетение.

По отношение на направеното възражение, че исковете са погасени по давност, същото е неоснователно, с оглед моментът на изискуемостта на вземането – влизане в сила на решението по ревандикационния ск през декември 2008 год. От този момент до завеждане на исковете през ноември 2013 год. не са минали повече от пет години.

         Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         Въззивниците дължат на въззиваемите разноски за въззивната инстанция в размер на 2000 лв. за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/12.01.2015 год. по гр.д. 3410/2013 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА Х.Л.Г., ЕГН **********, и Р.Х.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И.П.В. ЕГН **********, и Д.К.В., ЕГН **********, И ДВАМАТА С ПОСТОЯНЕН АДРЕС Варна, кв. Аспарухово, ул. „Ростов”, №17, сумата от 2000 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: