ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

157

 

Гр.Варна,13.03.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 13.03.2017 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

                        

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 108 г. по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по частна жалба на З.В. Д., подадена чрез адв. Д.К. от ВАК, против определение № 372/09.02.2017 г. постановено по в.гр.д. № 255/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му вх. № 33403/02.12.2016 г. срещу отказа на ЧСИ С. Д., обективиран в акт от 24.10.2016 г., да вдигне запора на трудовото му възнаграждение, наложен по изп.дело № № 20097180400124 и е прекратено производството пред окръжния съд.

Жалбоподателят е настоявал, че определението на окръжния съд е неправилно, като е молил то да бъде отменено и жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител – разгледана. Изложил е съображения по същество срещу действието на съдебния изпълнител.

Взикателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.В., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е настоявал за оставянето й без уважение с потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

З.В. Данков е длъжник по изпълнителното дело, като пред окръжния съд той е обжалвал акта на съдебния изпълнител от 24.10.2016 г., с който не е уважена молбата му за вдигане на запора на трудовото му възнаграждение при твърдения за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК - неизвършване на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години.

С молба от 17.10.2016 г. длъжникът З.В. Д.е поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и да вдигне наложения на 29.09.2016 г., по искане на взискателя (цесионер), запор върху трудовото му възнаграждение, като е изложил съображения, че по делото не са извършвани изпълнителни действия от 14.12.2012 г. и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.

Със съобщение изх. № 20666 от 24.10.2016 г. (без данни за датата на връчване на длъжника), съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, защото цесионерът е продължил изпълнителните действия. Изричен отказ за вдигане на запора на трудовото му възнаграждение не е направен.

Новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител /както предвиждаше стария ГПК/, а само на конкретно визирани в закона такива и то само на посочените основания, в хипотезите на чл. 435, ал.2, ал.3 ГПК, чл. 463 ГПК и чл. 521, ал.3 ГПК, измежду които не попада изобщо отказа на съдебния изпълнител, включително и да вдигне наложения запор поради недопустимост на изпълнителното производство  вследствие  прекратяването на същото по силата на закона. Това действие не е предвидено от законодателя като подлежащо на съдебен контрол и затова не може да бъде проверявано дали то е процесуално незаконосъобразно по твърденията за прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника по силата на закона (чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК). В този случай, при евентуално незаконосъобразно изпълнително производство, защитата на длъжника е по реда на отговорността за вреди на съдебния изпълнител.

 Затова и поради недопустимостта на жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител, окръжният съд не е разгледал по същество оплакванията на жалбоподателя и правилно е прекратил производството по делото. В този смисъл, обжалваното определение е постановено в съответствие с процесуалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Изложените в настоящата жалба оплаквания са за неправилност на действието на съдебния изпълнител и нямат отношение към предмета на настоящото производство, поради което и не могат да бъдат обсъждани.

Поради изложеното,  Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 372/09.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 255/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: