ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

143

 

гр.Варна, 05.03.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение , 05.март 2019 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 108 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.К.Г., Е.К.Г. и П.Н.Г., подадена чрез адв. Д.П., против определение №1062/02.05.2018 г., постановено по гр.д. № 2287/2017 г., в частта, с която е прекратено производството по делото по исковете им по чл. 124 от ГПК срещу Г.А.Д. за признаване за установено на правата им на собственост в посочените идеални части от недвижим имот с идентификатор № 10135.1504.196 по КК на гр.Варна, находящ се на ул.“Мария Луиза“ №31 с площ от 602 кв.м. Частната жалба на Л. В. П. срещу определението е върната с влязлото в сила разпореждане № 6961/17.10.2018 г. на ВОС.

Жалбоподателите са настоявали, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, молили са за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Г.А.Д. не е подал отговор на частната жалба.

Жалбата е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:

В исковата си молба, ищците са твърдели, че са съсобственици, всеки от тях с посочени идеални части в поземления имот с идентификатор № 10135.1504.196 по КК на гр.Варна, находящ се на ул.“Мария Луиза“ №31 с площ от 602 кв.м., като собствеността придобили по силата на чл.1, ал.1, вр. чл.3, ал.2 от ЗВСОНИ в качеството на наследници на бившите акционери на прекратеното АД „Костадин Г.“. Дружеството закупило имота, заедно с находящите се в него сгради – триетажна масивна и стопанска постройка – паянтов навес, с нотариален акт от 1933 г., като през 1948 г. имотът със сградите били отчуждени с решение на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, а дружеството било прекратено чрез ликвидация. За имота, ищците се снабдили с констативен нотариален акт №130, т.I, вх.рег.№ №2638, н.д. № 113/2013 г. на нотариус П. С.. Посочили са, че правата си по отношение на собствеността в масивната триетажна сграда са защитили по реда на чл.7 от ЗВСОНИ. В поземления им имот, обаче незаконно била изградена нова масивна едноетажна постройка, която се владеела от ответника Г.Д. и затова те завели срещу него иск по чл.109 от ЗС за премахването й. В производството по чл.109 от ЗС, Г.Д. оспорил правото им на собственост върху поземления имот, поради което те предявили срещу него и настоящите установителни искове за установяване собствеността им върху дворното място.

Ответникът е оспорил исковете по чл.124 от ГПК, като навел и възражения за недопустимостта им поради липса на правен интерес.

Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Този правен интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В случая, настоящите жалбоподатели – ищци по делото са поддържали, че ответникът по делото оспорва правата им на собственост върху поземления имот, което поражда и правния им интерес от установяването им със сила на пресъдено нещо. Въпросът за собствеността върху поземления имот не е бил предмет и не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо по водените по-рано между страните производства, като с влязлото в сила решение 1005/06/28.09.2006 г. на ВКС, IV г.о., е било признато за установено възстановяването на собствеността на ищците върху недвижим имот – жилище от хол и тераса на първия етаж и три избени помещения от триетажната жилищна сграда в имота със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж по реда на чл. 7 ЗВСВОНИ и ответниците Джоневи са осъдени да предадат владението му, а с влязлото в сила на 30.12.2016 г. решение № 1952/27.04.2015 г. по гр.д. № 176/2014 г. на ВРС е бил отхвърлен искът им по чл.108 от ЗС за собствеността върху едноетажната жилищна сграда с идентификатор № 10135.1504.196.5 с площ от 34 кв.м., намираща се в процесния имот ПИ № 10135.1504.196, основан на твърдения за придобиването й по реституция по ЗВСВОНИ и наследствено правоприемство. Правото на собственост върху поземления имот не е предмет и на висящото производство по гр.д. № 2223/2014 г. по описа на ВОС с предмет искът на настоящите жалбоподатели по чл.109 от ЗС срещу Г.Д. за премахване на едноетажната жилищна сграда с идентификатор № 10135.1504.196.5 с площ от 34 кв.м., находяща се в имота. Този иск е негаторен и също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху засегнатия имот на ищците, нито правото на собственост върху пречещия имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото  и по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Затова, доколкото ответникът оспорва правото на собственост на ищците по отношение на засегнатия имот ПИ № 10135.1504.196 и това правоотошение е преюдициално такова в производството по чл.109 от ЗС, но не е предмет на делото, ищците разполагат с правен интерес да го установят със сила на пресъдено нещо в друго производство. От изложеното се налага извода, че исковете по чл. 124 от ГПК не са лишени от правен интерес и са допустими. Като е прекратил производството по делото по исковете на настоящите жалбоподатели, окръжният съд е процедирал неправилно и определението му в обжалваната му част следва да бъде отменено, а делото в тази част – върнато за продължаване на производството по исковете на Г.К.Г., Е.К.Г., П.Н.Г. по чл.124 от ГПК.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение №1062/02.05.2018 г., постановено по гр.д. № 2287/2017 г., В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото по исковете  на Г.К.Г., Е.К.Г. и П.Н.Г. по чл. 124 от ГПК срещу Г.А.Д. за признаване за установено на правата им на собственост в посочените идеални части от недвижим имот с идентификатор № 10135.1504.196 по КК на гр.Варна, находящ се на ул.“Мария Луиза“ №31 с площ от 602 кв.м. И ВРЪЩА делото на окръжния съд за продължаване на производството по тези искове.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: