Р Е Ш Е Н И Е

87

гр.Варна, 06.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№109/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба вх.№5304/27.12.2016г., подадена от В.Н.Ц. чрез процесуалния му представител адв.В.З. против решение №44/30.11.2016г., постановено по гр.д.№159/16г. по описа на РОС, в частта му, с която е отхвърлена претенцията на В.Н.Ц. против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта за горницата над 9 000лв. до 25 100лв. като неоснователна.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в цялост.Въззивна жалба вх.№5133/14.12.2016г., подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор в ОП-Разград против решение №44/30.11.2016г., постановено по гр.д.№ 159/16г. по описа на РОС, в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В.Н.Ц. на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 9 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.219, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което ищецът е бил оправдан и признат за невиновен, ведно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от 07.04.2015г. до окончателното изплащане, както и е осъдена да му заплати сумата от 792, 43лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерни с уважената част от иска.В жалбата и уточняващите молби към нея от 21.02.2017г. и 23.03.2017г. се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същите подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.В условие на евентуалност се претендира присъденото обезщетение да бъде реду -цирано.

Всяка от страните поддържа становище за неоснователност на подадената от насрещната страна въззивна жалба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата молба ищецът В.Н.Ц. излага, че с постановление от 27.09.2011г. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №8/10г. по описа на ОСО в ОП-Разград за престъпление по чл.219, ал.1 от НК, затова, че в качеството му на длъжностно лице - Главен експерт „Транспорт” в Община Разград за периода 01.07.2008г.-31.01.2010г. не е положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество-сумата от 13 035лв.С присъда №10/15.02.2013г. по НОХД №199/12 г. по описа на РОС е оправдан по така повдигнатото му обвинение.След протест на ОП-Разград присъдата на РОС в посочената й част е потвърдена с присъда по ВНОХД №80/13г. по описа на ВАпС, влязла в сила на 07.04.2015г.Твърди, че през целия почти четиригодишен период на предварително и съдебно производство бил под непрекъснат стрес и напрежение.Въпреки очевидната неоснователност на повдигнатото му обвинение, за което още при първия разпит заявил, че на него в служебно качество никога не са му били поверявани каквито и да било парични средства или имущество, за които да полага грижи по управление и стопанисване, наказателната репресия продължила, бил викан многократно на разпити, провели се редица съдебни заседания.Горното било с широко медийно отразяване в местните средства за масова информация.В целия град се коментирало, че той бил единственото длъжностно лице от общината с повдигнато обвинение.Срещали го познати, които го упреквали, че е действал користно.Това го подтискало и тревожело, вдигал кръвно, изнервил се, станал затворен.Заради наказателното производство бил отстранен от заеманата от него длъжност Главен експерт „Транспорт” в Община Разград, въпреки, че никога не е му е било налагано каквото и да било дисциплинарно наказание преди това, и бил преназначен на длъжност „оперативен дежурен”, която не отговаряла на образователния му ценз и била по-ниско платена.Това затруднило издръжката на семейството му и станало поводи за скандали със съпругата му.В началото на 2015г. бил освободен и от втората длъжност, т.к. предвид наказателното производ -ство не можел да има достъп до класифицирана информация.За така претърпените от него неимуществени вреди - психически тормоз и страдания, злепоставяне пред обществото и накърняване на професионалната му репутация претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 25 100лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2011г. до окончателното й изплащане

 Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че ищецът не установява твърдените, че са претърпени от него неимуществени вреди, съответно и причинно-следствената връзка между тях и воденото наказателно производство.В медийното отразяване на последното и не се съдържат изявления на органите на Прокуратурата на Република България, за да бъде ангажирана нейната отговорност.Не е налице причинна връзка и между наказателното производство и преназначаването, съответно отстраняването на ищеца от длъжност.Ищецът е бил с най-леката мярка за процесуална принуда - „подписка”, която не се е отразила в значителна степен на начина му на живот.Наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза е проведено в разумен срок от 3г. и 7м.Наред с ищеца подсъдими са били още две лица, чието процесуално поведение също е от значение за продължителността на наказателното производство.Поддържа, че неоснователно лихва се претендира от датата на повдигане на обвинението, а не от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.   

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 27.09.2011г., издадено от ОСО в ОП-Разград по ДП №8/10г., въззивникът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на горепосоченото престъпление по чл.219, ал.1 от НК, с взета мярка за неотклонение „подписка”, и оправдан по повдигнатото му обвинение с присъда №10/15.02.2013г., постановена по НОХД №199/12г. по описа на РОС, влязла в сила на 07.04.2015г. след потвърждаването й в тази част с присъда №3/23.03.2015г., постановена по ВНОХД №80/13г. по описа на ВАпС.

Възззивикът претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените психични страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му име в обществото, вкл. професионалната му среда, всички резултат от воденото против него наказателното производство.

Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че  В. Ц. е оправдан по повдигнатото му обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици. От своя страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Съгласно показанията на св.М.Добрев същият познава В.Ц. от 2006г., когато последният бил назначен като държавен служител след спечелен конкурс в Община Разград на длъжността Главен експерт „Транспорт”.Свидетелят заемал длъжността Началник сектор „Обществен ред и охрана” и работили в един ресор.Работили заедно до м.02.2012г., когато след промени в административната структура В. Ц. преминал към отдела, на който свидетелят бил началник и работил в него до края на м.08.2013г., когато бил освободен.Предвид повдигнато му обвинение, бил принуден да напусне длъжността, която заемал като държавен служител, и да бъде преназначен на трудово правоотношение със срочен договор, който след изтичане на срока за изпитване, не бил подновен, защото в длъжностната характеристика за длъжността, която заемал по трудово правоотношение, било предвидено да работи по ЗЗКИ, а предвид висящото наказателно производство същият не можел да има достъп до класифицирана информация.Повдигнатото обвинение му се отразило изключително зле.Бил отказал цигарите, но пропушил отново и започнал да пуши по три кутии на ден, бил нервен, вдигал кръвно, оплаквал се от слабост, затворил се в себе си, срамувал се да ходи по улиците на града.Коренно се променило състоянието му в сравнение с периода от 2006г. до повдигане на обвинение през 2011г. и след това.Бил силна личност, много добър професионалист, колега, на когото можело да са разчита, без подадени против него оплаквания и образувани дисциплинарни показания.След започване на наказателното преследване и особено след като му била дадена гласност в пресата се сринал.Макар че съдействал изключително на разследващите органи и си вършел компетентно работата, си личало, че му е много тежко, въпреки, че не е от хората, които се оплакват.Много от колегите в службата се отдръпнали от него.Настъпило влошаване и в здравословното му състояние, започнал да ползва болнични, искал му разрешение, за да ходи при личния си лекар, после бил в болнични и се лекувал от ортопедично заболяване.

Съгласно показанията на св.Н.Ц. /син на въззивника/ до 2011г. баща му се чувствал добре, харесвал работата си, подложил се на хранителен режим, свалил килограми, спрял да пуши.През есента на 2011г. му се обадил изключително притеснен, говорил несвързано, не можел да повярва, че е станал подсъдим, считал, че е станала някаква грешка, недоразумение.Изпаднал в стрес, започнал да пуши отново, не можел да спи, изнервил се.Непрекъснато говорил за делото, за това, че е невинен и как истината ще излезе рано или късно наяве, и за това как е изложен пред целия град, вдигал кръвно, качил килограми, имало опасения да не развие диабет.Имало публикации в пресата, баща му бил известен в града, бил е общински съветник преди да стане Главен експерт „Транспорт” в Община Разград.Споде- лил как е чувал от съседи и близки приятели, че в града се говори как е откраднал много пари и че бил престъпник.Отказвал да излиза сред хората.Заради делото бил преместен на друга длъжност, но после след изтичане на шест месеца бил осво -боден, т.к. не можел да има достъп до класифицирана информация, а длъжността го изисквала.Депресивното му състояние се засилило, започнал да повтаря, че е безполезен човек, който не може да се грижи за семейството си.Имали познати, които заради делото започнали да странят от баща му. 

Съгласно заключението на изслушаната пред РОС комплексна СМПЕ от 31.10. 2016г., изготвена от в.л. кардиолог и в.л. психиатър, от представената по делото медицинска документация се установява, че въззивникът е страдал от хипертонична болест на сърцето, II стадий, умерена степен, прилагащ системна хипотензивна терапия, и подагра отпреди водения против него наказателен процес.Според описаното в свидетелските показания и установеното от в.л. при изследването на въз -зивника са налице симптоми на тревожно-депресивно състояние, което той свързва с преживения стрес във връзка с воденото против него дело, като не е посещавал психиатър и не е приемал психотропна терапия.Симптомите са имали интензи -фикация преди всяко заседание, а после са отзвучавали спонтанно в рамките на няколко седмици.На терена на хипертоничната болест, при определени психо-емоционални състояния, е възможно да се прояви хипертонична криза.На фона на поддържащата терапия с Нолипрел би форте при стрес и психично напрежение се отчитат декомпенсации с оплаквания от сърцебиене, прекордиална тежест, дис -комфорт, придружени със задух и адинамия. 

При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства/тези на св.Н. Ц., ценени при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената му връзка със страната, но едновременно с това и като непротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен материал/ и СМПЕ съдът приема, че в резултат именно от воденото против въззивника наказателно производство същият е претърпял неиму ществени вреди, изразяващи се в психични страдания - изживени силна тревожност, безпокойство, потиснатост, срам, затваряне в себе си, чувство за малоценност, като същевременно тези страдания са довели и физически такива доколкото са станали причина за получаваните хипертонични кризи на фона на установеното му на по-ранен етап заболяването от ХБС.Същевременно воденото наказателно преследване е създавало чувство за застрашеност на моралния му облик в личната и професионалната му среда.

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неиму -ществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и вида на повдигнатото обвинение - въззивникът е обвинен в извършване на престъпление с предвиденото за него понастоящем/редакция ДВ, бр.26/06.04.2010г./ наказание лишаване от свобода до шест години и глоба в размер на 5000лв., а към момента на извършване на деянието-периода 01.07.2008г.-31.01.2010г./редакция към ДВ, бр.62/97г./ с предвидено наказание лишаване от свобода до три години и глоба в размер на 5000лв. като с оглед нормата на чл.2 от НК следва да се приеме, че същият е имал очаквания за прилагането на закона, действащ към момента на извършване на деянието, който е и по-благоприятният за него, т.е. не е бил обвинен за извършването на тежко умишлено престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК, като най-голямото наказание, което е можел за очаква да му бъде наложено е лишаване от свобода за 3 години и глоба.Периодът на продължилото наказателно преслед -ване - от повдигане на обвинението на 27.09.2011г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 07.04.2015г. е изминал период от 3 години и шест месеца.Тук следва да бъде отбелязано, че въззивникът е бил оправдан още с постановената от първоинстанционния съд присъда на 15.02.2013г., в мотивите към която е прието, че не се установява от обективна страна твърдяното престъпление по чл.219, ал.1 от НК, т.к. видно от длъжностната му характеристика за заеманата от него длъжност Главен експерт „Транспорт” не му е било поверено имущество, което да ръко -води, управлява, стопанисва и пази, задълженията му са били експертни и изпълнителски, свързани с осигуряване функционирането на транспортната мрежа в община Разград и осигуряване на качествено обслужване на населението в общината.Не е налице неполагане на достатъчно грижи за възложената му работа, защото както от цитираната характеристика, така и от работните планове, които е изпълнявал, се установява, че същият не е имал задължение да извършва проверка на списъците с ученици и пенсионери, подавани от фирмите-превозвачи, като към инкриминирания период и не е съществувала нормативна уредба, която да е задължавала общината да извършва проверка за правното основание на всяко едно от фигуриращите в подадените списъци лице да получи карта за пътуване. Оправдателната присъда по отношение на В.Ц. е била протестирана от ОП-Разград, но във въззивното производство представителят на АП-Врана е заявил изрично, че не поддържа подадения протест от ОП-Разград, т.к. споделя изцяло фактическите и правни изводи на РОС относно несъставомерността на деянието от обективна и субективна страна, като повдигнатото на В.Ц. обвинение е в разрез със събраните в производството доказателства.Независимо, че подаденият на 28. 02.2013г. протест против присъдата на РОС не е бил поддържан от прокуратурата на въззивна инстанция, той не е бил изрично оттеглен от нея, предвид което и производството е продължило още две години/събирани са нови доказателства по искане на другите двама подсъдими, за чиито действия въззивникът не може да носи отговорност по см. на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ/, за да се постанови оправдателна присъда и на втора инстанция, след което присъдата на РОС да влезе в сила в тази й част на 07.04.2015г.При оттегляне на протеста пред въззивната инстанция в тази му част, производството пред нея би се прекратило в един много по-ранен етап и съответно оправдателната присъда по отношение на В.Ц. би влязла в сила също много по-рано.Необходимо е да се отчете и обстоятелството, че в досъдебното производство, образувано с прокурорско постановление през 2010г., в което преди да бъде привлечен като обвиняем В.Ц. е бил разпитван като свидетел, са му били повдигнати и предявявани три обвинения - от 27.09.2011г., от 18.10.2011г. и от 08.05.2012г.Второто се различава от първото по отношение на сумата на твърдените, че са нанесени с деянието значителни щети/във второто с по-нисък размер/, третото е повдигнато след като е бил внесен обвинителен акт в съда, но с разпореждане от 25.01.2012г./също протестирано от прокуратурата/ РОС е върнал досъдебното производство на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.В рамките на досъдебното производство са извършвани множество следствени действия с участието на въззивника.Пред първа инстанция са проведени с негово участие над шест о.с.з., пред въззивна две, като в никое от тях процесуално му поведение не е ставало причина за отлагане на производството.  

На следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността на наложената мярка за неотклонение.Наложената такава на въззивника е „подписка”, която е най-леката мярка за процесуална принуда, като не се установява в производството същата да му е създавала някакви необичайни затруднения.

На следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения, съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.Съгласно разяснения, дадени във формирана задължителна съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК, когато незаконното обвинение е за извършване на престъпление в област, която е професионалната реализация на увредения, следва да се прецени как се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името му на професионалист.Същевременно при определени професии, касаещи отговорни постове в държавната администрация, очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, като в общата хипотеза незаконното обвинение на такива лица именно за длъжностни престъпления има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера.

От цитираните свидетелски показания, ценени от съда, т.к. са базирани на продължителни лични, непосредствени наблюдения и като вътрешно непротиворечиви, се установява, че въззивникът от началото на заемане на длъжността Главен експерт „Транспорт” в община Разград след проведен през 2006г. конкурс се е ползвал с облика на отдаден на работата си професионалист в областта си с добри морални качества.Така установеното от цитираните показания не е опровергано с други доказателства, събрани в производството.Установява се и, че воденото наказателно преследване се е отразило негативно на професионалната му реализация. Вярно е, че първоначалното преместване от длъжността, заемана като държавен служител, на по-ниско платената и заемана въз основа на трудов договор длъжност „Оперативен дежурен общински съвет за сигурност”, е обстоятелство, което стои извън дейността на въззиваемата страна, но видна е, вкл. от събраните гласни доказателства, връзката между образуваното наказателно производство и предприетите действия по преместването на въззивника на другата длъжност.За прекратяване на трудовото му правоотношение по последната длъжност воденото произ -водство има пряко отношение, т.к. съгласно одобрената длъжностната характеристика за длъжността „Оперативен дежурен общински съвет за сигурност” едно от изискванията за заемането й е лицето да има достъп до класифицирана информация, като същевременно съгласно действащата към този период редакцията на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗКИ/ДВ, бр.45/02г./ едно от изискванията за получаване на достъп е против лицето да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер/нормата е обявена за противоконституционна с решение на КС, обн.ДВ, бр.49/16г./.Друго изискване е лицето да е надеждно от гледна точка на сигурността по см. на чл.41 от ЗЗКИ, като какъвто въззивникът не е можело да бъде преценен към посочения момент с оглед воденото против него наказателно производство, което е станало причина да не бъде подновен срочният му трудов договор.Не са наведени твърдения, съответно ангажирани доказателства от въззиваемата страна, че и след неговото прекратяване въззивникът е продължил безпроблемно професионалното си развитие, като следва да се има предвид и не ниската му възраст към този момент.

Установява се и, че воденото производство е станало достояние на широкия професионален кръг на въззивника, като част от този кръг е променила в негативен план отношението си към него.Станало е достояние и на обществената му среда като следствие от разгласата в областния вестник „Екип 7”, начиная от м.01.2012г., излизал с подробни публикации и информирал обществеността относно образува -ното и водено наказателно производство срещу въззивника като няколкократно, вкл. и на първите страници, са излагани данни относно предмета на обвинението. Страните не спорят, че публикуваните материали нямат за свой официален източник органите на прокуратурата.Не се спори и относно добросъвестността на журналистите, вкл. правото им да информират обществеността като част от важната роля на средствата за масова информация в устойчивото развитие на демокрацията, но следва да посочено, че основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което впоследствие е било оправдано от съд и прокуратурата отговаря, т.к. с действията на органите си е допринесла да повдигане на обвинението, внасянето му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно обвинение.В тази връзка и не би могло да се споделя становището, че липсва каквато и да било причинно-следствена връзка между широката медийна разгласа в един сравнително малък град на повдигнатото и поддържано от прокуратурата против въззивника обвинение и изживените от него негативни изживявания.Установява се от СТЕ и, че воденото производство се е отразило негативно на физическото му здраве като изживеният стрес на фона на заболяването от артериална хипертония е довело до обостряне на състоянието му с получаваните хипертонични кризи.   

Съобразявайки в съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от въззивника следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи се в изживян силен стрес, тревожност, безпокойство, потиснатост, срам, затваряне в себе си, чувство за малоценност, влошаване на здравословното състояние, както и засягането на доброто му име в обществото и професионалната му репутация, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, следва да бъде определен на 9 000лв.

Този размер е обусловен от продължителността и интензитета на търпените психични и физични страдания, който безспорно е бил висок, но не изключително висок, вкл. с оглед вида на престъплението, за което е бил обвинен и наказанието, което се предвижда за него и вида на взетата мярка за неотклонение, както и факта, че съгласно СПМЕ тревожно-депресивните епизоди са отшумявали постепенно в рамките на няколко седмици след всяко заседание, така и проявите на хипертонични кризи, като няма данни същите да продължават и понастоящем. Съобразяват се данните за неговата личност и длъжността, която е заемал, притежавания до този момент много добър морален и професионален облик, отзвукът в професионалната му и обществена среда и дискредитирането му в нея, както и продължителността на наказателното производство, като съдът приема за неоснователно възражението на прокуратурата, че срокът от 3 години и 6 месеца при така повдигнатото обвинение следва да бъде приет за кратък. 

Предявените искови претенции са основателни до размера от 9 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 07.04.2015г. до окончателното изплащане, до който следва да бъдат уважени, съответно за разликата до 25 100лв. отхвърлени.С оглед съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстнационния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззивника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски пред настоящата инстанция съразмерно с уважената част от исковите претенции. Претендирал е и е представил доказателства за направени разноски в размер на 1000лв., представляващи адв.възнаграждение.Направено е от насрещната страна възражение за прекомерност на възнаграждението.Предвид минимално предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС с оглед материалния интерес по делото размер на възнаграждението от 1 283лв., следва да се приеме, че възраже- нието е неоснователно.Съразмерно с основателната част от исковете следва да се присъди сумата от 358, 56лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №44/30.11.2016г., постановено по гр.д.№159/16г. по описа на РОС.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В.Н.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 358,56 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съразмерно с основателната част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: