Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

23

гр.Варна, 23.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 04.02.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 11/2015 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 260/06.11.2014 год по гр.д. № 357/2014 год на Окръжен съд Шумен са подадени две въззивни жалби, както следва:

1) От Прокуратурата на РБ чрез прокурор Я.Н. от Окръжна прокуратура Шумен – в осъдителната част за сумата 8000 лв, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца Б.Д.Б. *** в резултат от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение и водено срещу него наказателно производство за престъпления по чл. 321 ал.3 пр.1 и 3, т.2 вр. д ал.2 от НК и по чл. 282 ал.2 вр. ал.1 от НК, вр. чл. 26 ал.1 от НК, производството по което е прекратено, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2011 год до окончателното й изплащане. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в осъдителната му част, Прокуратурата на РБ моли решението да бъде изцяло отменено, евентуално – с новото решение по същество размерът на обезщетението да бъде намален.

2) От Б.Д.Б. – срещу отхвърлителната част за разликата над 8000 лв до претендирания размер от 70000 лв поради незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази част и несъобразяването му с критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Наред с това, въззивникът посочва, че липсва произнасяне по иска му за неимуществени вреди поради нарушаване на правата му, защитени от чл.5, §2 от КЗПЧОС и чл. 8 §1 и § 2 от КЗПЧОС.

Нарушаването на правата по чл.5, §2-4 от Конвенцията е самостоятелно основание за търсене на отговорност от държавата на осн. чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. В петитума на исковата молба се съдържа искане за произнасяне по иск за вреди, причинени поради нарушаване на правата на ищеца по чл.5, §2 от КЗПЧОС и чл. 8 §1 и § 2 от КЗПЧОС, но липсва описание на фактите, от които тази отговорност произтича, както и цена на иска. В съдебното заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца адв. В. е заявила, че не претендира заплащане на отделно обезщетение за нарушени права по Конвенцията, а търси присъждане на общ размер за всички неимуществени вреди.

Страните не са депозирали писмени отговори.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ, предявен от Б.Д.Б. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв, причинени в резултат от незаконно поддържане на обвинение, производството по което е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура Шумен, влязло в сила на 23.08.2011 год, както и законната лихва върху тази сума, считано от тази дата до окончателното й изплащане.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

С постановление за привличане на обвиняем от 05.06.2010 год срещу ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.1 и 3, т.2 във вр. с ал.2 от НК – за това, че в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – старши инспектор в Териториалното звено на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура гр.Шуменучаствал в организирана престъпна група, създадена с користна цел, както и за престъпление по чл. 282 ал.2 във вр. с ал.1 от НК – за това, че в условията на продължавано престъпление в това си качество нарушавал служебните си задължения с цел да набави за себе си или другиго имотна облага и от деянието са настъпили значителни вредни последици.

С постановление за задържане ищецът бил задържан за 72 часа за времето от 23.15 часа на 04.06.2010 до 05.06.2010 год. С протоколно определение, постановено на 07.06.2010 год по ЧНД № 407/2010 год на ШОС по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която той изтърпял до 15.06.2010 год, когато същата била заменена с парична гаранция.

С постановление от 08.08.2011 год на Окръжна прокуратура Шумен наказателното производство срещу ищеца било прекратено.

В случаите на незаконно повдигане на обвинение и свързаното с това задържане под стража като мярка за неотклонение, лицето винаги търпи негативни последици, изразяващи се в тревога и притеснение, физически неудобства от престоя в ареста, злепоставяне в обществото, както и проблеми в семейните отношения.

Степента на вредите обаче трябва да се преценява с оглед конкретните обстоятелства. В случая наказателното производство срещу ищеца е продължило малко повече от година, а задържането му под стража – в рамките на една седмица. Тежестта на повдигнатите обвинения, както и разгласата им чрез средствата за масова комуникация са допринесли за душевния дискомфорт и чувството на тревожност, които ищецът изпитвал. Безспорно е също, че това се е отразило и на общуването му с близки и познати. Въпреки публичното разгласяване чрез проведената пресконференция, длъжността, която е заемал не предполага широка публична известност извън професионалните и приятелски кръгове, сред които се е движил, поради което и отзвукът в обществото не е бил особено голям. Недоказана е връзката между поддържаното обвинение и невъзможността на ищеца да си намери друга работа, поради временното му отстраняване от длъжност. По делото е установено, че веднага след прекратяване на наказателното производство същият е бил възстановен на работа на предишната си длъжност със заповед от 03.10.2011 год на изпълнителния директор на ИАРА.

С оглед всичко изложено, и споделяйки мотивите на първоинстанционния съд настоящият състав намира, че присъденото обезщетение в размер на 8000 лв е справедливо и съобразено с принципа на чл. 52 от ЗЗД.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260/06.11.2014 год. по гр.д. № 357/2014 год на Окръжен съд Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)