Р Е Ш Е Н И Е

53

гр. Варна,  26.04.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 110 по описа за 2018-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на С.Г.Г., ЕГН **********, от гр. Варна, срещу решение № 1922/20.12.2017 по гр.д. 762/2017 год. на ВОС, с което е уважен предявеният от Н.Ж.Г. срещу С.Г.Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху собствения му по силата на дарние недвижим имот, апартавент в гр. Варна, ул. „Царевец“ №55, бл.2, вх.3, ет.6, ап.103, с площ от 79,89 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня, тоалет, коридор и дрешник, с идентификатор № 10135.2556.38.1.15, ведно с принадлежащото му избено помещение №12 с площ от 5,94 кв.м., както и с 0,3684%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в пети микрорайон по плана на град Варна.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се изводът на съда относно недоказаност на владението върху имота, осъществявано от въззивницата. Твърди се, че процесуалният й представител не е могъл да се яви по уважителни причини в с.з., но делото не е било отложено и не е могла да направи искания по доказателствата. Иска се допускане до разпит на свидетелите, които не са разпитани от ВОС и даване на възможност да се представят доказателства, че г-жа Г. не е получавала преводи от въззиваемия. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н.Ж.Г., ЕГН **********,***. С отговора жалбата се оспорва в подробно изложение.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Н.Ж.Г. срещу майка му С.Г.Г., за предаване на владението върху собствения му, придобит по дарение апартамент в гр. Варна, №103 (сто и три) с административен адрес гр.Варна, ул."Царевец" №55, блок №2, вход 3, етаж 6, ап.10З с площ от 79.89 квадратни метра, състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня, клозет, коридор и дрешник, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.2556.38.1.18 по КК и КР на гр.Варна, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема на СГКК с идентификатори: на същия етаж №10135.2556.38.1.17, под обекта №10135.2556.38.1.15, над обекта №10135.2556.38.1.21, а при граници по документ за собственост: при съседи на жилището: запад - стълбище и апартамент №102, север - улица „Царевец", изток - апартамент №104, юг - площадката зад блока, ведно с принадлежащото избено помещение №12 с площ от 5.94 квадратни метра, при съседи: запад - маза №13, север - коридор, изток - коридор, юг - площадката зад блока, както и 0,3684% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, върху мястото, попадащо в 5 (пети) под район по плана на гр.Варна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по делото пред ОС е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска. В отговора се твърди, че понастоящем Г. живее сама в процесния имот. Не оспорва факта, че през 2001 год., в духа на традициите на българското общество, със съпруга си е дарила имота на ищеца по делото и техен син. Прави възражение като средство за защита на исковата претенция, че е придобила собствеността на процесния апартамент на основание осъществено давностно владение за период повече от десет години от 2001 год. до момента на подаване на исковата молба и изтекла придобивна давност.

В молба, след изтичане на срока за отговор, ответницата е направила възражение за подобрения и е поискала от съда да й признае правото на задържане на имота до заплащане от страна на ищеца направените в имота подобрения, с които се е увеличила неговата стойност в размер на 6 249 лева, което не е прието от съда като приклудирано.

От фактическа страна не е било спорно, че Н.Ж.Г. е придобил правото на собственост чрез договор за дарение със своите родители във формата на Нотариален акт №110, том II, рег.№6760, дело №357/2001г. на нотариус Д. Стоянова, рег.№192 в НК, вписан с вх.№7784/26.06.2001г., акт 38, том XXII, дело №5026 в СВ-Варна, на следния недвижим имот, а именно: Апартамент №103 с административен адрес гр.Варна, ул."Царевец" №55, блок №2, вход 3, етаж 6, ап.103 с площ от 79.89 квадратни метра, състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня, клозет, коридор и дрешник, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.2556.38.1.18 по КККР на гр.Варна, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема на СГКК с идентификатори: на същия етаж №10135.2556.38.1.17, под обекта №10135.2556.38.1.15, над обекта №10135.2556.38.1.21, а при граници по документ за собственост: при съседи на жилището: запад - стълбище и апартамент №102, север - улица „Царевец", изток - апартамент №104, юг - площадката зад блока, ведно с принадлежащото избено помещение №12 с площ от 5.94 квадратни метра, при съседи: запад - маза №13, север - коридор, изток - коридор, юг - площадката зад блока, както и 0,3684% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, върху мястото, попадащо в 5 (пети) подрайон по плана на гр.Варна.

След извършеното дарение и след смъртта на дарителя и баща на ищеца Ж.Г. през октомври 01.10.2007 г., в процесния апартамент със съгласието на ищеца-собственик останала да живее другата дарителка, ответницата С.Г., която и понастоящем обитава апартамента, факт признат от съда за безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните, по реда на чл.146 от ГПК.

С исковата молба по гр.д № 9686/2016 год. на ВРС, XII състав за опразване на апартамента през 2016 год. Н.Г. е отправил покана към С.Г. да предаде владението върху процесния имот.

При доказано право на собственост по дарение и владение от страна на ответницата на имота, страните спорят относно заявеното от ответницата основание за осъществяваното владение.

Основният спорен въпрос по делото е основателно ли е възражението на С.Г. за придобиване на имота по давност, след извършеното от нея и съпруга й дарение в полза на сина им през 2001 год.

За наличие на придобивна давност следва да се докажат три основни предпоставки: явна, необезпокоявана фактическа власт върху вещта в обема на правото на собственост; период от 10 години на владението, намерение за своене.

Осеществяваната фактическа власт върху имота за период от 2001 год. и понастоящем е доказана по делото.

По принцип, намерението за своене на вещта при осъществявано владение се предполага, но не и в настощия случай, в който г-жа Г. се е разпоредила изрично с правото си на собственост. След това разпореждане, с което зоконовата презумпция е оборена, за да се приеме, че г-жа г. е променила намерението си при осъществяване на фактическата власт след разпореждането с вещта, следваше да се докажат някакви явни фактически действия, които да са достигнали до съзнанието на собственика или на останалите правни субекти, ако собственикът се е дезинтересирал от вещта. Съобразно ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Камелия Маринова: „След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.“. По делото не се доказа такова волеизявление или предприето действие, от което да се разкрива съзнателно решение за промяна в намерението на упражняване на фактическата власт.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетели относно намерението за своене от страна на С.Г., след заминаването на сина й за САЩ, където той живее и понастоящем. От показанията им се установява, че Н.Г. живял с родителите си 2-3 години след дарението и заминал за САЩ през 2004 г. Родителите му от своя страна живеели в жилището от нанасянето си през 1973 год., бащата до смъртта си през 2007 год., а г-жа Г. и понастоящем. Според всички свидетели, идеята на дарението била дарителите да живеят в жилището, докато са живи. Г-жа Г. считала апартамента за свой, за свой и на мъжа й. Въззиваемият и неин син Н. се върнал от САЩ веднъж през 2012 год. и не се интересувал от майка си. Поддръжката на жилището и разходите по него се заплащали от г-жа Г..

От така събраните доказателства не се установява г-жа Г. да е променила намерението си да държи подарения от нея апартамент не за надарения си син, а за себе си. При положение, че веднъж се е разпоредила с имота, за да го придобие отново по давност, тя следва да е променила и демонстрирала явно собственическо намерение. Това не се доказва от събраните по делото гласни доказателства. Не е достатъчно възприетото от свидетелите, че тя живее в жилището и че няма друг имот, който да обитава, нито че го поддържа. Установява се, че между надарения и дарителката е имало уговорка тя да обитава имота, но това не променя характера на извършената сделка дарение, нито характера на упражняваната фактическа власт от нея върху имота, която е държане за собственика. Ако беше доказана промяната, следващият въпрос би бил дали от промяната на намерението са изтекли 10 години, но този въпрос не стои пред съда.

Неблагодарността от страна на надарения, която се твърди от г-жа Г., е основание за друг иск, по чл. 227, б.“в“ ЗЗД, но не доказва промяна на намерението за своене. Не е доказано Г. да е придобила обратно имота по давност.

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС - ищецът да е собственик на претендирания имот, ответникът да владее или държи процесната движима вещ или имот или част от него без основание, което да може да се противопостави на ищеца.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Съобразно направеното искане и представените доказателства, в полза на Н.Г. следва да се присъдят направените разноски във въззивната инстанция за адвокатски хонорар в размер на 600 лв. Разноските за първата инстанция ищецът е претендирал с исковата молба, но съдът не му ги е присъдил. Следвало е правото си на разноски Г. да осъществи по чл. 248 ГПК.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1922/20.12.2017 по гр.д. 762/2017 год. на ВОС.

ОСЪЖДА С.Г.Г. да заплати на Н.Ж.Г. разноските за въззивната инстанция в размер на 600 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ :