ОПРЕДЕЛЕНИЕ 172

гр. Варна,   06.03.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 111/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.Г.Р. *** против определение № 49/07.01.15г. по гр.д. № 2253/14г. на ОС-Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащането на дължимата държавна такса по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. В жалбата се сочи, че искането е било основано на изключително тежкото материално положение на ищеца – липса на работа от продължително време, наличие на множество висящи изпълнителни дела, насочени срещу всяко едно от притежаваните от ищеца имущества, липса на имущество, което да може да се продаде, за да се заплатят таксите. Тези твърдения се считат за подкрепени с представени доказателства. С частната жалба са представени и актуално издадена служебна бележка от Агенцията по заетостта-Варна, удостоверяваща, че ищецът продължава да е безработен. Претендира се отмяна на определението и освобождаване на ищеца от заплащането на ДТ.

Въпреки, че не се изисква изпълнение на процедурата по чл. 276, ал. 1 от ГПК, съдът е администрирал частната жалба и ответникът по първоинстанционното дело е депозирал отговор на същата. Счита я за недопустима /поради необжалваемост на определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащането на ДТ/, евентуално – неоснователна /поради неизпълнение на дадените от съда указания, поради наличието на притежавани от ищеца имоти, от които същият може да добива доходи, както и разполагаем капитал от 4998лв. на търговско дружество „Валента Рай” ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е именно ищеца/. Препраща се към подробното изложение по този въпрос в даденото пред първата инстанция становище.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и неоснователна по следните съображения:

Ищецът е предявил против двамата ответници осъдителни искове за присъждане на обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, причинени му от подробно описани действия и бездействия на ответниците. Още с исковата молба е отправил искане за освобождаване от внасянето на ДТ, представяйки копие на декларация, заверено от адвокат, за когото няма представено пълномощно по делото /л. 62/. В декларацията е посочено, че ищецът няма имоти, които да не са ипотекирани в полза на кредитни институции, както и няма друго имущество, което да е на значителна стойност. Представено е и удостоверение за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на ищеца в СВ-Варна, от която се установява, че ищецът притежава имоти, върху които е учредена ипотека или са възбранени. Представени са и копия на медицински документи, като най-късно издаденият е от 08.04.13г. /л. 9, 10/. Въпреки даденото от съда указание с определение от 17.11.14г., ищецът не е представил актуална декларация за обстоятелствата, посочени в чл. 83 от ГПК – доходи на ищеца, имущественото състояние, здравословното състояние и други обстоятелства от значение за освобождаването му от ДТ. Представено е копие на издаден запис на заповед от ищеца с падеж 01.01.16г. за сумата от 26 900лв. за консултантски и адвокатски услуги.

            Или, с оглед на изложеното следва да се приеме, че ищецът не е представил декларация за абсолютно всички обстоятелства, относими към искането му за освобождаване от ДТ. Включително и с представената декларация с частната жалба, отново не се посочват тези обстоятелства – отново се сочи, че ищецът не притежава имоти, които не са ипотекирани в полза на кредитни институции. Същите не се декларирани, нито е посочено наличието на регистрирано ЕООД с едноличен собственик на капитала в лицето на ищеца. Не са представени и доказателства за актуалното здравословно състояние /отново са приложени вече представените с исковата молба/ на ищеца.

            От друга страна, от представените и цитирани по-горе доказателства може да се направи извода, че жалбоподателят, макар и безработен, е в трудоспособна възраст, а по делото няма данни за влошено здравословно състояние, което да е пречка същият да работи и да получава възнаграждение за труда си. От представеното удостоверение за семейно положение се установява, че той няма задължения към други лица, които трябва да издържа. В същото време, съгласно удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания, издадено от Службата по вписванията, частният жалбоподател разполага с недвижими имоти, които макар обременени с тежести могат да генерират доход чрез отдаването им под наем. Поради това изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на искането му за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото е правилен и законосъобразен, а постановеното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от В.Г.Р. *** против определение № 49/07.01.15г. по гр.д. № 2253/14г. на ОС-Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащането на дължимата държавна такса по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: