Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

59

 

гр.Варна, 14.04.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на тридесети март, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                    ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

Секретар В.Т.,

Прокурор Св.Курновска,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 111/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение № 1882/16.11.2015 г. по гр.д.№ 1971/2015 г. на Окръжен съд – Варна – Х състав.

Ищецът обжалва решението на съда в частта му, с която предявеният иск по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата от 6000 лева до предявения размер от 26000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на исковата претенция.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част с оплаквания за нарушение на закона. Моли за намаляване на размера на присъденото обезщетение без да уточнява справедливия размер.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

 Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Р.Ж.М. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 26000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2010 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва иска с твърдения за недоказаност на претърпените вреди, причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение и техния размер. Възразява за частично погасяне на претенцията по чл. 86 от ЗЗД по давност.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото,  че с постановление от 20.11.2007 г. на Прокурор при РП - Провадия е образувано досъдебно производство против С.М. Ж., М. М. Ж. и Р.Ж.М. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. На 09.07.2008 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. с чл. 20 от НК,  за това, че на 02.10.2007 г. в с. Дебелец, обл. Варна в съучастие с М.М.Ж.и С.М.Ж. самоволно, не по установения от закона ред, осъществили едно оспорвано от изпълнителния директор на „Агрополихим” АД – Девня, свое предполагаемо право, а именно че са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Дебелец, пл. 292, кв. 7 по регулационния план на селото от 01.12.1950 г. и са се самонастанили в имот в с. Дебелец, парцел ІІ-12, кв. 4 по регулационния план на селото от 26.07.1979 г., собственост на „Агрополихим” АД – Девня. На същата дата М. е разпитан в качеството му на обвиняем. С постановление от 09.07.2008 г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка”.

Образуваното по обвинителен акт по ДП № 2174/2007 г. НОХД № 452/2008 г. на ПРС за престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е прекратено на 12.11.2008 г. и делото е върнато на прокуратурата за допълнително разследване.

Новообразуваното НОХД № 93/2009 г. по описа на ПРС по обвинителен акт по същото досъдебно производство е приключило с присъда № 32/09.04.2009 г., с която Р.Ж.М. е признат за виновен за престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. С присъда № 89/08.07.2010 г. по ВНОХД № 888/2010 г. по описа на ВОС, влязла в сила на 23.07.2010 г. е отменена осъдителната присъда и Р.Ж.М., заедно с другите двама подсъдими е признат за невинен по обвинението по чл. 323, ал. 1, вр. с чл. 20 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно – повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК и влязла в сила присъда № 89/08.07.2010 г. по ВНОХД № 888/2010 г. по описа на ВОС, с която той и другите двама подсъдими е признат за невинен по повдигнатото му обвинение, което е неоснователно винаги, когато лицето е оправдано. Налице е причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Обсъдени са подробно гласните доказателства, установяващи настъпване на промени в характера на ищеца - сприхавост, нервност, избухливост, затваряне в себе си, отчужденост, влошаване на здравословното му състояние, непрестанен стрес, смяна на адреса, преживяно чувство на притеснение в отношенията със съседи, близки и познати. Свидетелите свързват същите с воденото срещу ищеца наказателно производство за самоуправство. Правилен е извод на съда, че негативните проявления у ищеца не са само и единствено резултат на процесното обвинение, предвид наличието и на други досъдебни производства и грлажданско дело за оспорване на собственост срещу него.

Не са представени доказателства относно твърденията за накърняване на репутацията на ищеца в обществото в резултат от воденото производство. Обсъден е факта, че той продължава да упражнява трудова дейност към момента на постановяване на решението.

Не е установено наказателно преследване изобщо да е станало широко обществено достояние поради действия на прокуратурата или поради наличие на публикации в пресата. От събраните гласни доказателства е установено, че ищецът сам е споделял и разказвал за заведените спрямо него дела на трети лица.

Прокуратурата дължи обезщетение на ищеца, размера на което следва както от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД. Предвид продължителността на воденото наказателно производство срещу ищеца – почти три години; предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен – до 5 години лишаване от свобода;  вида на търпените от него страдания от морален характер; взетата спрямо него най-лека мярка за неотклонение „подписка”, настоящата инстанция приема, че присъдената сума от 6000 лева е завишена. Не са доказани последици в емоционалната сфера на ищеца, изискващи коменсация в посочения размер. Съдът приема, че сума от 1000 лева справедливо би обезщетила понесените неимуществени вреди, поради което решението в осъдителната му част – за разликата над 1000 лева – до 6000 лева следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго по съществото на спора, с което искът в тази му част бъде отхвърлен.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                           Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯВА  решение № 1882/16.11.2015 г. по гр.д.№ 1971/2015 г. на Окръжен съд – Варна – Х състав В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р.Ж.М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД – за разликата над 1000 /хиляда/ лева, до 6000 /шест хиляди/ лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 1000 /хиляда/ лева до 6000 /шест хиляди/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1882/16.11.2015 г. по гр.д.№ 1971/2015 г. на Окръжен съд – Варна – Х състав в останалите му обжалвани части.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                           2.