Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 60/26.4.2017г. гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети април, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 111/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от пълномощниците на М.-М. Д. /С./ и на Д.-Ф.С. срещу решение № 1354/4.11.2016 г. по гр.д.№ 602/2013 г. на Окръжен съд – Варна, с което са осъдени да заплатят на П.И.И. сумата от 17000 евро, на основание чл.285 от ЗЗД, ведно със законната лихва, до окончателното заплащане на сумата и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение  на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска.

          По въззивните жалби са постъпили писмени отговори от противната страна със становище за тяхната неоснователност.

          Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

Предявени са искове по чл.285 от ЗЗД в вр. чл.86 от ЗЗД от П.И.И. от гр.Варна против Д.-Ф.С. и М.С., двамата граждани на Република Румъния за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 17 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане и на разноските по делото. Претенцията се основава на твърдения за извършено от ищеца плащане в полза на трето лице - „Дилов инвест" ЕООД, за погасяване на задължения във връзка със сключен от ответниците предварителен договор от 13.08.2007 год. за покупко-продажба на недвижим имот, описан в исковата молба.

Оспорвайки исковете, първият ответник навежда доводи за недопустимост, евентуално – за неоснователност.

Втората ответница оспорва иска с твърдения за неоснователност.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства наличието на сключен от ответниците с „Дилов инвест” ЕООД предварителен договор от 13.08.2007 год., по силата на който дружеството се е задължило да им продаде недвижим имот - апартамент в „Апартаментен хотел Ялта”, кк.”Златни пясъци”, подробно описан в договора в т.28.1 и подземен гараж - т.28.2 от договора.

Постигнато е съгласие за начина и сроковете за заплащане на уговорената цена.

От приложените като доказателства три броя разписки - от 06.10.2009 год., от 22.10.2008 год. и от 09.10.2008 год. се установява заплащане на сумата от общо 17000 евро от ищеца на техническия изпълнител на „Дилов инвест“ ЕООД – Н. В. С., като сумите са внесени по предварителен договор от 13.08.2007 год. с купувачи двамата ответници, за апартамент № 11 и подземен гараж № 8. С трудов договор № 36/07.10.2005 год. между „Дилов инвест ЕООД и Н. В. С. се установява качеството на получателя на сумите на служител в дружеството – продават по безсрочен трудов договор.

Приложеното като доказателство нотариално заверено пълномощно, подписано от двамата ответници като съпрузи, установява надлежно упълномощаване на ищеца за представляването им по сключването на окончателен договор.

Не се спори, че собствеността върху имотите по предварителния договор е придобита от ответниците с нотариален акт № 174 том.ІІ рег. № 5953 дело № 353 от 26.10.2009 год., вписан в АП-Варна вх. рег. № 21355 акт. № 24 том.LXI дело № 13039 от 27.10.2009 год.

Показанията на свид. Н. В. С. установяват, че тъй като ответниците имали финансови затруднения, в разговори по телефона с представители на „Дилов инвест“ ЕООД ги насочвали за съдействие към ищеца, като техен представител, а сумите по описаните по-горе разписки е получила от него и е внесла в касата на дружеството.

Приложените са доказателства и за други плащания по процесния договор - за сумата от 9 000 евро от Д.С. на 08.10.2007 год., за сумата 6 200 евро на 10.10.2007 год. и за сумата от 40 000 евро - от М. Р., платена на 06.07.2009 год.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, във връзка с което е направил правилни правни изводи.

Безспорно е установено по делото, че в хода на изпълнение на договор за поръчка, чиято цел е сключване на окончателен договор за покупко-продажба, ищецът е извършил описаните плащания  в общ размер на 17000 евро по предварителния договор със свои средства, които плащания са изцяло в интерес на ответниците по делото. Неплащането на договорената цена, би осуетило сключване на окончателен договор, което е предмет на договора за поръчка и би довело до негово неизпълнение, предвид клаузата на гл.ХІ, чл.67 от предварителния договор.

Следователно, ищецът е направил разноски във връзка с изпълнението на сключения между него и ответниците договор за поръчка.

Съгласно разпоредбата на чл. 285 ЗЗД доверителят е длъжен да осигури средствата необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените в тази връзка разходи, като възнаграждение на довереника се дължи само ако е уговорено - чл. 286 ЗЗД.

Във всички случаи за доверителя съществува задължението да възстанови на довереника направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката, поради което предявеният иск е доказан.

Правилен е извода на съда за липса на основание за солидарното осъждане на двамата ответници, тъй като по делото не са представени доказателства, че ответниците са приели да дължат солидарно.

Съдът е обсъдил направените възражения, че неплащането на цената би довело да възникване на право на третото лице да развали на договора, като е приел, че макар да са съществували предпоставки за това, третото лице не се е възползвало от възможността за реализиране на това свое субективно право.

Неоснователно е и възражението за наличие на разлика в цената на имота по предварителния договор и по нотариалния акт, за което съдът е изложил подробни мотиви, споделени от настоящата инстанция.

С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумите.

При този изход на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 1832.09 лв. разноски пред настоящата инстанция, включващи определеното от съда възнаграждение в размер на 1527.05 лв. и ДДС в размер на 305.41 лв.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1354/4.11.2016 г. по гр.д.№ 602/2013 г. на Окръжен съд – Варна.       

ОСЪЖДА Д.-Ф.С., Република Румъния, гр.Бокса, ул."Фуникуларулуи", бл.77А, ет.2, ап.14, ДА ЗАПЛАТИ на П.И. *** направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 1832.09 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                2.