РЕШЕНИЕ

 

51

 

Гр.Варна 03.04.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на двадесет и шести март 2014 г., в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Северина Илиева

         ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

                          Петя Петрова

 

Секретар:  Ю.К.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 112/2014 г. по описа на Апелативен съд –Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 112/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. В.З. в качеството му на пълномощник на Е.Ф.Б. и Й.Е.Ф., против решение № 50 от 24.07.2013 г., поправено с решение № 68 от 23.01.2014 г., постановено по гр.д. № 12/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд в отхвърлителната му част и в частта на осъждането за разноските, както следва: - въззивникът Е.Ф.Б. обжалва решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен искът му срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. и е осъден да заплати разноски от 427,61 лв.; - въззивникът Й.Е.Ф. обжалва решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен искът му срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  за горницата над 2 000 лв. до 10 000 лв. и е осъден да заплати разноски на другата страна в размер на 347,50 лв.

Въззивниците са молили за отмяна на решението на окръжния съд в обжалваните отхвърлителни части и осъждането им за разноските и вместо това за уважаване на исковете им в пълен размер.

Изложили са съображения за неправилно определен от първоинстанционния съд размер на обезщетенията с оглед претърпените действителни неимуществени вреди от всеки от тях, вследствие нанесените им травми при пътно-транспортното произшествие, причинено от  застрахования при ответника деликвент. Настоявали са, че не следва да носят отговорност за разноските, защото плащането на обезщетението от ответника е станало в хода на заведеното дело.

Ответникът  „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД гр.София е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и е молил за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок от лица, разполагащи с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части и е редовна.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители, са поддържали съответно въззивната жалба и отговора.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. По правилността му, с оглед наведените оплаквания, намира следното:

Производството пред Разградския окръжен съд е било образувано по искова молба на Е.Ф.Б., действащ лично и като законен представител на Й.Е.Ф. /негов син/, с която срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД са били предявени искове по чл.226 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД и чл.86 ал.1 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД за заплащане на Е.Ф.Б. сумата от 65 000лв. и на Й.Е.Ф. сумата от 10 000 лв., двете представляващи обезщетения за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди, вследствие на причинено на 03.06.2012 г. от С. М. М. пътно-транспортно произшествие, при управление на лек автомобил „Форд Мондео” с рег.№ РР 53 48 АН, застрахован при ответника по застрахователна полица № 06112000834199/17.03.2012 г. Ищците са претендирали за присъждане на законните лихви от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Относно следната, установена по делото от първата инстанция фактическа обстановка, страните не са спорили.

На 03.06.2012 г., при управлението на лек автомобил  „Форд Мондео” с рег.№ РР 53 48 АН С. М. М. е нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал пътно-транспортно произшествие с друг автомобил, в който са пътували ищците. Вследствие на удара, Е.Б. претърпял съчетана травма – контузия на главата и гръдния кош, мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние, контузия на гръдния кош, охлузвания на кожата по ръцете и гърба, контузия на бял дроб, плеврален излив в ляво и травматичен шок, като в периода от 03.06.2012 г. до 06.06.2012 г. бил лекуван в отделението по анестезиология и интензивно лечение, а от 06.06.2012 г. до 09.06.2012 год. и в хирургичното отделение на МБАЛ ”Св.Иван Рилски” гр.Разград. При катастрофата малолетният тогава Й.Ф., син на първия ищец, получил мозъчно сътресение, изразено по тежест, без изпадане в безсъзнателно състояние, охлузване по кожата в областта на дясното рамо, като той пролежал в болницата от 03.06.2012 г. до 05.06.2012 год. Телесните увреждания при Е.Б.  довели до  разстройство на здравето с временна опасност за живота му, а при Й.  Ф. до  временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.

С влязло в сила на 07.12.2012 г. решение № 715 от 2012 г., постановено по анд № 884/2012 г. по описа на Разградския районен съд, С. М. М. е бил признат за виновен за причинените средни телесни повреди на няколко лица, измежду които и на първия ищец.

Предоставеният за ползване от деликвента лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № РР 53 48 АН, собственост на Г. В. Г., е бил застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключена с ответника ДЗИ ”Общо застраховане”ЕАД за периода от 18.03.2012г. до 17.03.2013 г. по застрахователна полица № 06112000834199.

В хода на първоинстанционното производство, с протокол № 44/20.03.2013 г., ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е определил размер на обезщетенията за неимуществени вреди от произшествието на двамата ищци, съответно от 25 000 лв. за Е.Б. и 3 000 лв. за Й.Ф.. Обезщетенията са били изплатени с платежни нареждания от 22.03.2013 г.

Установени са елементите от фактическия състав на чл. 226 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. Ищците, като увредени лица при ПТП, имат право на пряк иск  срещу застрахователя за причинените им неимуществени вреди от деликвента, имащ качество на застраховано лице по застраховка “Гражданска отговорност”. Установено е противоправното деяние, виновното поведение на застрахования водач на автомобила, вредата и причинната връзка между деянието и вредата.

Спорът по делото е относно размера на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди, като в тази връзка съдът съобрази следното:

Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищците. Тези болки и страдания, обаче трябва да бъдат доказани по делото. Именно в зависимост от конкретно установените вреди за всеки от ищците следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията им. Затова, тези страдания следва да бъдат конкретно анализирани и установени, като за всеки отделен случай те са различни.

В тази връзка при определяне размера на обезщетението на ищеца Е.Б. следва да бъде съобразено следното:

Непосредствено след катастрофата, на 03.06.2012 г. ищецът Е.Б. е бил приет в отделение по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ гр.Разград в тежко общо състояние – травматичен шок, съчетана травма на главата и гръдния кош с контузия на бял дроб и плеврален излив в ляво. Направени са му били множество изследвания и проведено лечение, вследствие на което е констатирано постепенно стабилизиране на хемодинамиката  и дишането, резорбиране на плевралния излив, подобряване на белодробната находка, възстановяване на ясно съзнание. В епикризата е посочено, че останал „брадипсихичен с  посттравматична енцефалопатия”. На 06.06.2012 г. е бил изписан от отделението по анестезиология и интензивно лечение и насочен за прием в отделение по хирургия по повод мозъчното сътресение и контузията на белия дроб. От 06.06.2012 г. до 09.06.2012 г. той е бил лекуван в отделението по хирургия, където са му направили изследвания и му е била проведена противооточна терапия и медикаментозно лечение. Установена е била липсата на фрактурни линии по костите на черепния свод, а при прегледа от невролог е констатирано, че е контактен и без огнищна неврологична симптоматика. Изписан е в добро общо състояние и без неврологична симптоматика.

Според свидетеля И., след изписването от болницата, Б. бил на легло у дома си и имал нужда от придружител при обслужване.  По-късно ходил на санаториум в Павел баня.

Оплакванията на ищеца от болки в кръста, които продължавали и понастоящем, не са били свързани с процесния деликт. Така според изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза, от 22.02.2013 г. до 27.02.2013 г., ищецът Е.Б. е лекуван в отделение по нервни болести при МБАЛ гр.Разград по повод оплаквания от болки в кръста, засилващи се след физически усилия или кашлица и разпространяващи се към двата крака. При изследванията е било установено старо счупване на XI гръден прешлен, както и заболяване от дискова херния, за които вещото лице д-р Тодор Стоянов Минчев е посочил, че не са свързани с претърпяното произшествие.

Относно продължителността на възстановителния период, експертът в съдебното заседание пред първата инстанция е пояснил, че плевралният излив се е резорбирал в кратко време, оплакванията в гръдния кош са продължили за около месец а тези, свързани с мозъчното сътресение -  около половин година.

Следователно, от събраните и обсъдени по – горе доказателства се установява, че вследствие катастрофата, ищецът Б. е претърпял травматичен шок със загуба на съзнание, съчетана травма на главата и гръдния кош с контузия на бял дроб и плеврален излив в ляво, вследствие на които временно е съществувала опасност за живота му, изпитвал е силни болки в главата и тялото, страдал е от световъртеж и главоболие, много интензивно в момента на произшествието и в периода на лечението му в болницата и в по-лека форма в следболничния период до възстановяването му, което според вещото лице е приключило в рамките на половин година.  

За болките в кръста и гърба и за високо кръвно налягане, доколкото ищецът не е доказал да са пряка последица от произшествието, не се дължи обезщетение.

Така съобразно тежестта и характера на посочения по-горе вредоносен резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, липсата на трайни увреждания от инцидента и пълно възстановяване в шестмесечен срок и вземайки предвид момента на настъпване на увреждането и икономическите условия в страната, справедливо по смисъла на  чл.52 от ЗЗД, се явява обезщетение в размер на 25 000 лв. Такъв размер е определил и първостепенния съд. Затова и изложените във въззивната жалба оплаквания за занижаване размера на обезщетението, се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Доказано е по делото, че обезщетението от 25 000 лв. е изплатено от ответника в хода на първоинстанционното производство, поради което правилно искът на Б. е бил отхвърлен изцяло в претендирания размер от 65 000 лв.

При определяне обезщетението на Й.Е.Ф., следва да се има предвид следното:

Този ищец /към датата на инцидента на 13 г./ е пътувал на задната седалка в автомобила, като вследствие на катастрофата е получил мозъчно сътресение, без изпадане в безсъзнателно състояние, охлузвания на кожата в областта на дясното рамо. Още в същия ден е бил приет в отделението по хирургия при МБАЛ гр.Разград с оплаквания от главоболие, световъртеж и гадене. Направени са му били изследвания и е бил прегледан от невролог, който е установил, че пациента е контактен и няма огнищна неврологична симптоматика. Проведено е било медикаментозно лечение и е изписан след два дни /на 05.06.2012 г./ без оплаквания „оздравял”. В хода на първонстанционното производство, на 01.04.2013 г. ищецът е постъпил в отделението по нервни болести с диагноза „световъртеж от централен произход”. След извършване на изследвания и проведено медикаментозно лечение, специалистите са констатирали отшумяване на „вертижния синдром” и възстановяване на равновесието. Според съдебно –медицинската експертиза на вещото лице д-р Т. М., оплакванията на ищеца при лечението му през месец април 2013 г. били характерни за следтравмена болест /посттравматична церебрастения/. Вещото лице – психолог, изготвило съдебно-психологическата експертиза по делото, след проведени когнитивни и личностови изследвания е дало заключение, че при  Й.Ф. са налице данни за количествено разстройство на волята /абулия/ - състоящо се в загуба на подтиците, пълна липса на инициатива и желание за правене на нещо, придружено от апатия, която симптоматика се наблюдавала като следствие на черепно-мозъчната травма. Според вещото лице това състояние не било повлияно от загубата на майка му, което е станало два месеца преди произшествието. За преживян стрес от произшествието данни е изнесъл свидетелят И.

За обезщетяване на вредите следва да бъде взето предвид, че претърпяното мозъчно сътресение е без загуба на съзнание и без опасност за живота, както и че е било придружено с леки охлузвания, предполагащи физически болки с по-голям интензитет непосредствено след инцидента и последващото им отшумяване в кратък период от време. От друга страна при определяне на обезщетението трябва да се съобрази, че се касае до непълнолетно лице, което е изживяло емоционален стрес от произшествието и освен това при него се е проявила следтравмена болест с негативни психологически изживявания. Имайки предвид изложеното, както и момента на извършване на деликта и икономическите условия в страната намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е обезщетение в размер на сумата от 5000 лв. Именно в този размер е било определено и обезщетението от окръжния съд, част от което в размер на 3000 лв. е било заплатено от ответника в хода на първоинстанционното производство. Затова окръжният съд е осъдил ответника да заплати разликата от 2000 лв. като за горницата до претендираните 10 000 лв.  е отхвърлил иска.

Оплакванията на въззивника за неправилно определяне на занижен размер на обезщетението са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.

С оглед изложеното, решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По оплакванията за осъждането за разноските:

Оплакванията в жалбата, че съдът не е взел предвид обстоятелството на извършено в хода на производството плащане на обезщетението и е осъдил ищците да заплатят разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна в пълен размер са неоснователни, защото при изчисляване на разноските, окръжният съд е съобразил това обстоятелство. Дължимите на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение са изчислени само върху отхвърлена част от иска в размер на 40 000 лв. за ищеца Е.Ф.Б. и върху отхвърлена част от иска от 5 000 лв. за ищеца Й.Е.Ф.. Затова, решението се явява правилно и в обжалваната част по разноските.

С оглед изхода от въззивното производство, въззиваемият има право да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 350 лв., платими от въззивниците.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50 от 24.07.2013 г., поправено с решение № 68 от 23.01.2014 г., постановено по гр.д. № 12/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Е.Ф.Б. срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. и Е.Ф.Б. е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД  разноски от 427,61 лв., както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Й.Е.Ф. срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 2 000 лв. до 10 000 лв. и Й.Е.Ф. е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД разноски в размер на 347,50 лв.

ОСЪЖДА Е.Ф.Б. с ЕГН ********** и Й.Е.Ф. с ЕГН **********, действащ със съгласието на Е.Ф.Б.,***, да заплатят на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г. Б.” №3, сумата от 1 350 лв., представляваща сторените от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: