Р Е Ш Е Н И Е

 

68

 

гр. Варна,  22.04.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на тридесети март през две хиляди и шестнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар В.Т.

Прокурор С. Курновска,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 112 по описа за 2016-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу решение № 1984/27.11.2015 год. по гр.д. 1972/2015 год. на ОС Варна, с което е осъдена Прокуратурата на РБ  да заплати на М.М.Ж. сумата от 4500 лв. на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, психически страдания и неудобства, вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея наказателно производство по ДП 2174/2007 год. по описа на ПУ Дългопол е приключило с оправдателна присъда по ВНОХД №888/2010 по описа на ВОС, НО; ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.07.2012 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлен искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ  за разликата над 4500 лв. до претендираните 26000 лв., както и искът по чл. 86 ЗЗД за периода от 24.07.2010 год. до 01.07.2012 год., а Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати разноски в размер на 5,19 лв. на г-жа Ж. за първата инстанция.

Подадена е въззивна жалба от на М.М.Ж., ЕГН **********, от гр. Варна, срещу решението в отхвърлителната му част. В жалбата се излага, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД и неправилно е преценил доказателствата по делото, определяйки дължимият размер на обезщетението. Иска се уважаване на претенцията изцяло или в по-голям размер.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор.

Подадена е и въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решението в осъдителната му част. Твърди се, че определeното обезщетение е прекомерно и се иска намаляването му.

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание всяка от страните е оспорила жалбата на насрещната страна.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД от М.М.Ж. срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 26000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания и накърняване на доброто й име в обществото, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея наказателното производство ДП № 2174/2007 г. по описа на ПУ – Дългопол, е приключило с оправдателна присъда по ВНОХД № 888/2010 г. по описа на ВОС, н.о., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.07.2010 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България пред ОС е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като е оспорил исковете като неоснователни по мотиви, че не са доказани вредите и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение, както и техния размер. Направено е възражение, че претенцията по чл. 86 от ЗЗД е частично погасена по давност. Изложени са съображения по отношение на неоснователно завишения размер на претенцията за обезщетение за вреди, предвид обвинението за леко умишлено престъпление, взетата най-леката мярка за неотклонение „подписка”, която не е довела до реално ограничаване на правата й, продължителността на наказателното производство, обусловена от поведението на подсъдимия и останалите участници в процеса.

От материалите по ДП № 2174/2007 г. по описа на ПУ – Дългопол се установява, че наказателното преследване е стартирало с постановление за образуване от 20.11.2007 г. на Прокурор при РП - Провадия против С.М.Ж., М.М. Ж. и Р.Ж.М. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Самата М.Ж. е привлечена като обвиняема с Постановление от 09.07.2008 г. на мл. дознател при ОДП - Варна за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. с чл. 20 от НК,  за това, че на 02.10.2007 г. в с. Дебелец, обл. Варна в съучастие с извършители Р. Ж. М. и С.М. Ж. самоволно, не по установения от закона ред, осъществили оспорвано от изпълнителния директор на „Агрополихим” АД – Девня, свое предполагаемо право, а именно че са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Дебелец, пл. 292, кв. 7 по регулационния план на селото от 01.12.1950 г. и са се самонастанили в имот в с. Дебелец, парцел ІІ-12, кв. 4 по регулационния план на селото от 26.07.1979 г., собственост на „Агрополихим” АД – Девня. На същата дата г-жа Ж. е разпитана в качеството й на обвиняема. С постановление от 09.07.2008 г. спрямо г-жа Ж. е взета мярка за неотклонение „подписка”.

Производството се е развило в съдебната фаза по НОХД № 452/2008 г. по описа на ПРС, образувано по обвинителен акт по ДП № 2174/2007 г. по описа на ПУ - Провадия срещу същите три лица за престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като с протоколно определение от 12.11.2008 г. съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на ПРП за допълнително разследване. Впоследствие е продължило по НОХД № 93/2009 г. по описа на ПРС, по обвинителен акт по ДП № 2174/2007 г. по описа на ПУ - Провадия срещу трите посочени физически лица за престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като с присъда № 32/09.04.2009 г. М.Ж. е призната за виновна в това, че на 02.10.2007 г. в с. Дебелец, обл. Варна в съучастие с другите двама М. и Ж. самоволно, не по установения от закона ред, осъществили едно оспорвано от изпълнителния директор на „Агрополихим” АД – Девня, свое предполагаемо право на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Дебелец, пл. № ІІ-292, кв. 7  с площ 1850 кв. м. по регулационния план на селото от 01.12.1950 г. и се е самонастанил в имот в с. Дебелец, парцел ІІ-12, кв. 4 с площ от 1940 кв.м. по регулационния план на селото от 26.07.1979 г., собственост на „Агрополихим” АД – Девня, като на г-жа ж. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено с определяне на изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Госпожа Ж. е обжалвала успешно тази присъда по ВНОХД № 888/2010 г. по описа на ВОС, н.о., като с Присъда № 89/08.07.2010 г. е отменена осъдителната присъда № 32/09.04.2009 г. по НОХД № 93/2009 г. по описа на ПРС и Госпожа ж. заедно с другите двама подсъдими е призната за невинновна в извършване на горното престъпление. Присъдата е влязла в законна сила на 23.07.2010 г. Или, наказателното производство е продължило три години.

От показанията на разпитаните свидетели С.Ж., брат на М.Ж., и Х.М., роднина по сватовство, ценени при условията на на чл. 172 от ГПК, се установява, че вследствие на заведеното наказателно производство на М.Ж. й се наложило да ходи в полицията и съдилищата и това влошило здравословното й състояние. Тя имала проблеми с кръвното и сърцето и преди обвинението в самоуправство, но по време на делото състоянието й се влошило, през 2009 год. я оперирали от рак на гърдата. Паралелно с наказателното дело се водело и гражданско дело, което още не било приключено и по него г-жа Ж. също се ядосвала на несправедливостта и била обезверена. Преживявала притеснение и напрежение. След един от разпитите се наложило да й се окаже спешна помощ с линейка. Затворила се и си променила отношението към роднините. Хората я отбягвали и й се присмивали. Съдът не дава вяра на показанията на св. Ж. в частта им, в която той твърди, че само наказателното дело се отразила зле на сестра му, а гражданското не я тревожело. От показанията и на двамата свидетели става ясно, че наказателното производство е част от един по-голям проблем – дълъг имуществен спор, който също носи неблагоприятни преживявания на г-жа Ж..

По делото не са събрани доказателства за действителното здравословно състояние на г-жа Ж., нито за връзката между състоянието й и наказателното преследване.

В хипотезите на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

По делото е безспорно, че срещу г-жа Ж. е водено наказателно преследване в продължение на три години, кат на първа инстанция е постановена осъдителна, а впоследствие – оправдателна присъда по обвинение в престъпление самоуправство.

По делото е доказано по безспорен начин, че в периода на наказателното преследване г-жа ж. е претърпяла неимуществени вреди – неудобство, ограничаване на личната свобода, тревога, влошаване на здравето, отчуждаване от хората в обществото.

Налице е и причинно-следствена връзка между повдигнатото и поддържано незаконно обвинение от Прокуратурата и претърпяните вреди.

Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази, че г-жа ж. не е доказала значителни и дълготрайни вреди за здравето й с необратим ефект, нито значително ограничаване на личната й свобода с тежки мерки за принуда. Воденото преследване не е станало достояние на широката общественост, а само на близките й, тя е пенсионерка и няма активен социален живот. Следва да се съобрази и обстоятелството, че неблагоприятните преживявания от наказателното преследване в голяма степен се смесват и преживяванията й по отношение на гражданско-правен спор, който и понастоящем не е приключил и от който е провокирано наказателното производство. Това мотивира настоящия съдебен състав, изхождайки от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, да определи по-нисък размер на дължимото обезщетение, а именно 1000 лв. Това е сума, която в най-пълен обем може да обезщети доказаните вреди – трите години на тревоги и притеснения, влошаването на здравето и безпокойството от осъдителната присъда в първата инстанция, като за разликата до претендираните 26 000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД Прокуратурата на РБ е изпаднала в забава от деня на непозволеното увреждане, а именно от датата на влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. По делото е видно, че Присъда № 89/08.07.2010 г. по ВНОХД № 888/2010 г. по описа на ВОС, н.о. е влязла в сила, считано от 24.07.2010 г.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претенцията по чл. 86 ЗЗД. Исковата молба е заведена на 01.07.2015 год. Давностният срок от три години е изтекъл за периода преди 01.07.2012 г., три години преди завеждане на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за периода от 01.07.2012 год. и следва да се отхвърли за периода преди тази дата.

Предвид частично несъвпадане на крайните изводи на ОС с тези на АпС, решението следва да се отмени в частта му, с която искът за обезщетение е уважен над размер от 1000 лв., като вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли за разликата от 1000 лв. до присъдените от ОС 4500 лв. В останалата му част, с която искът се уважава в размер от 1000 лв., ведно с обезщетение за забава от 01.07.2012 год. и разноски, решението следва да се потвърди. Решението следва да се потвърди и в отхвърлителната му част.

Разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 1984/27.11.2015 год. по гр.д. 1972/2015 год. на ОС Варна в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на РБ  да заплати на М.М.Ж. на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, психически страдания и неудобства, вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея наказателно производство по ДП 2174/2007 год. по описа на ПУ Дългопол е приключило с оправдателна присъда по ВНОХД №888/2010 по описа на ВОС, НО; ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.07.2012 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, САМО ЗА РАЗЛИКАТА над 1000 лв. до присъдените от ОС 4500 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.М.Ж. срещу Прокуратурата на РБ  за заплащане на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, психически страдания и неудобства, вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея наказателно производство по ДП 2174/2007 год. по описа на ПУ Дългопол е приключило с оправдателна присъда по ВНОХД №888/2010 по описа на ВОС, н.о., ЗА РАЗЛИКАТА над 1000 лв. до присъдените 4500 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.07.2012 год. на осн. чл. 86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1984/27.11.2015 год. по гр.д. 1972/2015 год. на ОС Варна в следните негови части: В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО е осъдена Прокуратурата на РБ  да заплати на М.М.Ж. сумата от 1000 лв. на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, психически страдания и неудобства, вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея наказателно производство по ДП 2174/2007 год. по описа на ПУ Дългопол е приключило с оправдателна присъда по ВНОХД №888/2010 по описа на ВОС, НО; ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.07.2012 год. на осн. чл. 86 ЗЗД; както и в частта му, с която са отхвърлени исковете на М.М.Ж. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ  за разликата над 4500 лв. до претендираните 26000 лв., както и искът по чл. 86 ЗЗД за периода от 24.07.2010 год. до 01.07.2012 год., а Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати разноски в размер на 5,19 лв. на г-жа Ж. за първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: