Р Е Ш Е Н И Е № 68

гр. Варна, 12.05.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 113 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след отмяната на решение № 30/06.03.14г. по в.гр.д. № 460/13г. на ВАпС, което е станало с решение № 30/27.02.15г. по гр.д. № 4006/14г. на ВКС, І г.о., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с произнасяне по същество на въззивната жалба. Въззивното производство е образувано по въззивната жалба, подадена от „ТОВАРО-РАЗТОВАРНА” ЕООД, гр. Девня против решение № 1696/25.07.13г. по гр.д. № 2095/12г. на ВОС, ІХ с-в, с което е отхвърлен предявения от дружеството против В.Г.Т. *** положителен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 10135.4510.776 с площ от 2931 кв. м., при граници ПИ 10135.4510.777, 10135.4510.886, 10135.4510.775 и 10135.4510.883, идентичен с УПИ XXI-1028 в кв. 3 по плана на ЗПЗ район „Вл. Варненчик", гр. Варна, по твърдението че собствеността е придобита чрез непрекъснато владение в периода от 2000г. до предявяването на иска на 09.07.2012 г., на основание чл.79 ЗС; и ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 3 800 лева, представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. В жалбата се сочи, че решението е необосновано и неправилно, като постановено при наличието на противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че с влизането в сила на ЗУТ, считано от 31.03.01г. няма пречки реални части от поземлени имоти /без значение дали същите са урегулирани или не/ да бъдат предмет на сделка или придобиване чрез давностно владение при наличие на изискването на чл. 19 от закона /по арг. от чл. 200 и 201 от ЗУТ/. Поради това извода на съда, че е недопустимо придобиването на реална част от УПИ е неправилен и противоречи на материалния закон. Оспорени са и изводите на ВОС, че осъществяваното от дружеството владение не е било явно и е било съмнително. Поддържа се, че осъществяваното от дружеството владение е било явно и доказателство за това е декларирането пред съответните държавни органи на осъществяваната от същото дейност именно в процесния имот – пред съответните митнически органи и други контролни органи с оглед спецификата на осъществяваната дейност, както и пред данъчните органи. Сочи се, че заявените от П.Ж. права на ЕТ като владелец на имота по другите дела се отнасят за друг времеви период – от 1992г. до началото на 2001г. Доказано е по делото чрез свидетелските показания и други доказателства, че единствено ищцовото ЕООД е развивало дейност в този имот и само то е осъществявало владение върху него, което е било известен за ответницата факт. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна В.Г.Т. чрез адв. П. С., с който последната е била оспорена като неоснователна. Счита се, че събраните писмени доказателства /счетоводни документи от данъчната администрация/ не съдържат данни за осъществяваната от дружеството търговска дейност конкретно в процесния имот, а още по-малко пък доказват намерение за неговото своене. Налице е неяснота и по отношение на владения имот, тъй като съоръженията и складовете на ищеца се намират основно в съседния имот, собственост на ЕТ /ПИ № 1668 предмет на КНА № 134/04г./, а и работниците му, разпитани като свидетели определят имота с обща площ от 6-7 дка. Не е предмет на делото реална част от описания недвижим имот, поради което и всички съображения за допустимостта на такова придобиване е неотносимо и не следва да бъде обсъждано. Поддържат се възраженията, че до влизането в сила на ПУП-ПРЗ от 2004г., с който е обособен процесния имот в тези граници и площ, същият не би могъл да бъде и обект на давностно владение, тъй като липсва твърдение за осъществявано владение върху реална част от ПИ № 45017, идентична на процесния имот, както и за отсъствието на субективния признак на владение на дружеството. В с.з. при настоящото разглеждане на делото въззиваемата страна чрез процесуален представител поддържа изложените в отговора доводи и се позовава на цитирана съдебна практика. Претендира присъждането на разноските по делото.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Предявеният от ищцовото дружество иск е за установяване по отношение на ответницата правото му на собственост върху описания недвижим имот, индивидуализиран по действащата КК на гр. Варна като ПИ с идентификатор 10135.4510.776 с площ от 2931 кв. м., посочен като идентичен с УПИ XXI-1028 в кв. 3 по плана на ЗПЗ район „Вл. Варненчик", гр. Варна, при релевирано твърдение за придобиването му въз основа на давност за периода от 2000г. до датата на подаване на исковата молба в съда, което е станало на 09.07.12г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Правния интерес, обуславящ и допустимостта на иска и надлежната процесуална легитимация на страните, е изведен от твърдението на ищеца, че по инициатива на ответницата е образувано изпълнително дело № 20128080401767 на ЧСИ З. Д. с рег. № 808 на КЧСИ в гр. Варна против ЕТ „ТОВАРО-РАЗТОВАРНА – П.Д.” за предаване владението върху този имот, който е собственост на ищцовото дружество, придобито от него на посоченото правно основание. Релевираните от ищеца твърдения за осъществяване на обективната и субективна страна на владението като придобивен способ за правото на собственост върху този имот са, че дружеството е изградило в имота складове и разположило контейнери и там упражнява стопанската си дейност, плаща всички консумативи, свързани с експлоатацията на тези съоръжения и отдава под наем на трети лица складови площи и контейнери за целия посочен период.

Произнесеното от първоинстанционния съд протоколно определение от 04.07.13г., с което е прието за установено и ненуждаещо се от доказване, че ищецът осъществява фактическа власт върху частта от имота, която е очертана с кафяв цвят на комбинираната скица на СТЕ /л. 280 от делото на ВОС/, не променя предмета на предявения иск, респективно предмета на делото /това е целия описан поземлен имот/, а има отношение само относно доказването основателността на така предявения иск.

            Не е спорно между страните, че собственика на посочения ЕТ и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, е едно и също физическо лице - П.Ж.Д.. Не е спорно още, че с решение № 528/28.10.09г. по гр.д. № 4203/08г. на ВКС, ІІ г.о. е уважен предявеният по гр.д. № 3937/02г. на ВРС, ХХ с-в от В.Г.Т. против ЕТ „Товаро-разтоварна-П.Д.”*** и „Дига-2” АД гр. Варна ревандикационен иск за предаване владението върху нива с площ от 4.3 дка, находяща се в землището на гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик”, м. „Налбанка”, представляваща имот № 045017 по плана за земеразделяне в землището на Владиславово, на осн. чл. 108 от ЗС и всеки от ответниците е осъден да й заплати обезщетения за ползването без основание на този имот за периода от 25.02.1999г. до 18.11.02г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД /така от материалите на приложеното гр.д. № 3937/02г. на ВРС, ХХ с-в/. Предприетата от ответника ЕТ „Товаро-разтоварна-П.Д.”*** защита е била от една страна чрез оспорване активната материално-правна легитимация на ищцата и от друга страна - чрез релевиране на твърдения за наличието на право на собственост върху владяната от него част от имота, придобито въз основа на придобивна давност, осъществена за период от 10 години /до 2003г., когато е проведено първото с.з. по посоченото дело/. Такива права на ответника ЕТ решаващият съд не е установил, поради което и е уважил предявения ревандикационен иск, както и иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за ползваните от ЕТ „Товаро-разтоварна” 2688 кв.м. и за ползваните от „Дига-2” АД 463 кв.м. /така цитираното решение на ВКС № 528/28.10.09г. по гр.д. № 4203/08г., ІІ г.о./.

            С решение № 1377/18.11.11г. по гр.д. № 1731/10г. на ВОС, влязло в сила поради необжалването му на 21.12.11г., ЕТ „Товаро-разтоварна-П.Д.” е осъден да заплати на В.Г.Т. обезщетение за ползваните 2038.50 кв.м. представляващи реална част от собствения на ищцата недвижим имот, целият от 4 300 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 10135.4510.367 /бивш имот 045017/, за периода от 25.08.05г. до 25.08.10г. Относно тази реална част от 2038.50 кв.м. ответникът ЕТ „Товаро-разтоварна-П.Д.” чрез процесуален представител е признал, че я владее за посочения период /така в с.з. на 16.12.10г. и съгласно представената от самия ответник комбинирана скица – л. 42 от посоченото дело/.

От изслушаните от първоинстанционния съд по настоящото дело заключения на СТЕ /основно и допълнително/ се установява, че процесния ПИ с идентификатор 10135.4510.776 по КК на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-30/19.06.07г. на ИД на АГКК изцяло е идентичен на създадения преди това УПИ ХХІ-1028, кв. 3 по ПУП-ПРЗ на ЗПЗ, гр. Варна, одобрен с Решение № 196-13(8)/28.01.04г. по Протокол № 8/28.01.04г. на ОбС-Варна, като за същия е отредена площ от 2931 кв.м. /така и удостоверението на л. 108/. Имот 45.17 с площ по КВС от 4293 кв.м. на землище Владиславово включва следните ПИ с идентификатори по КК: процесния ПИ с идентификатор 10135.4510.776,  както и ПИ 10135.4510.777, 10135.4510.945 и 10135.4510.948 /извода е онагледен на комбинираната скица на л. 280 от делото на ВОС, на която с кафяви линии са очертани границите на имота, владян от ищеца – в този смисъл е изявлението на вещото лице в с.з. на 04.07.13г./. В тези граници /по кафявите линии на комбинираната скица/ влиза и ПИ пл. № 1668 по плана на ЗПЗ на гр. Варна, целият от 5460 кв.м., който според вещото лице включва ПИ с идентификатор 10135.4510.742 с площ от 4835 кв.м. и част от ПИ с идентификатор 10135.4510.946 с площ от 625 кв.м. За този имот пл. № 1668 ЕТ „Товаро-разтоварна-П.Д. ” се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение – КНА № 134/14.04.04г. на нотариус О. Шарабански /л. 128 от делото на ВОС/.

След предявяване на иска по настоящото дело пък, ищцовото дружество се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот с идентификатор № 10135.4510.776 по КК на гр. Варна с площ от 2931 кв.м., придобит по давност - КНА № 195/07.08.12г. на нотариус Т. М. /л. 125 от делото на ВОС/

Видно от решение № 2143/31.07.13г. по адм.д. № 265/13г. на Адм.С-Варна, че е обявена нищожността на Заповед № 003/02.02.12г. на кмета на община Варна /същата е представена на л. 47 от делото на ВОС/, с която на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ за ПИ 045017 с площ от 4300 кв.м. по Плана за земеразделяне в м. „Налбанка”, землище „Вл. Варненчик” на гр. Варна, е индивидуализиран в ПИ № 10135.4510.776 с площ от 2931 кв.м., идентичен на УПИ ХХІ-1028 в кв. 3 по плана на ЗПЗ на р-н „Вл. Варненчик”, гр. Варна и определена площта от 1369 кв.м. от него за публична държавна собственост, а В. Г. Т. за собственик на описания имот /л. 46-48 от в.гр.д. № 460/13г. на ВАпС/. Мотивите на административния съд са били, че за ПИ 045017 с площ от 4300 кв.м. по Плана за земеразделяне, който попада в контактната зона на КП от 1998г. на ЗПЗ, липсва ПРЗ по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, което е предпоставка за издаване на акт по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ.

От представените от ищцовото дружество документи, приети от първоинстанционния съд като доказателства /л. 10-33 и на л. 182-201, л. 226-262/ се установява, че същото е със седалище в гр. Девня, но извършва дейност за периода от 2000г. чрез складова база за хранителни и нехранителни стоки, както и като обект за търговия на едро и дребно, посредством изградени в Западна промишлена зона съоръжения: закрити халета, открити площи и контейнери, съгласно приложени скици /л. 18/. За експлоатацията на същите се заплащат и консумативни разноски за ел. енергия и вода. Дружеството е отдавало под наем складови площи на трети лица и е регистрирано по ЗДДС на 16.03.01г., за което са представени и дневници за продажби. Считано от 23.05.01г. ЕТ „Товаро-разтоварна-П.Д.” е с прекратена регистрация по ЗДДС и поради това са представени дневници за продажбите му за периода от м. 01.00г. до м. 04.01г.

Свидетелите Н. К. и Ф. Х. са в трудови правоотношения с ищцовото дружество и поради това показанията им съдът преценява с оглед на евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Същите сочат, че работят в ищцовото дружество от 2001г., а преди това са работили при П.Д. в качеството му на ЕТ /Колев от 1992г., а Хамид от 1993г./. И двамата осъществят трудовите си функции в ЗПЗ като складовете на дружеството са върху имот с площ от около 7-10 дка /разположени са 4 халета, около 100 контейнера, хладилна база и офис на два етажа/. Имотът е ограден, има портал, а на входа има надпис „Товаро-разтоварна”. Свидетелите са получавали нареждания само от президента Д.. От едната страна е имало друга фирма „Дига-2”, но сега там се намира фирма „Бетон ком”. Дружеството няма друг такъв имот в гр. Варна.

Свидетелката Н. П. е посредник за продажбата на собствения на ответницата имот от 4300 кв.м., предложен й от самата В. в края на 2011г. Към м. 01.12г. „Дига-2” АД са освободили частта от имота на ищцата, а в останалата част има ограда и табела „Товаро-разтоварна”, както и контейнери. Има и бетонов път, който е незаконен /показанията относно последното се подкрепят от представените на л. 264-268 констативни протоколи/. На място в имота свидетелката е виждала една млада жена и един пазач. В края на м. 02.12г. П.Д. е посетил офиса на свидетелката и се интересувал колко струва имота. Предложената му цена от 90 евро/кв.м. се е оказала твърде висока за него и същият показал на една скица, че владее част от имота и не е заинтересован да го купува целия.

Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително. Същото има две съставки – осъществяване на фактическата власт върху имота /corpus/ с намерението за своене /animus/ - чл. 68, ал. 1 от ЗС. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/ - из мотивите на ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК. С оглед и на това, юридическите лица осъществяват и двата елемента на владението посредством своите органи, персонифицирани чрез физически лица или посредством други лица, на които това им е било възложено /”лично или чрез другиго” – чл. 68, ал. 1 от ЗС/.

            От всичко изложено по-горе обаче не може да се установи, че ищцовото дружество чрез своя собственик и управител в лицето на П. Ж. Д. или чрез други лица, е осъществявал фактическа власт върху процесния имот с явно изявено и несъмнено демонстрирано намерение за своене на имота именно от това ЮЛ. Напротив, установи се, че по делото на В. Г. Т. срещу П.Д. в качеството му на ЕТ, същият за целия период на висящност на делото по ревандикационния иск за този имот /от 2002г. до 2009г./, е поддържал тезата, че владението е осъществявано именно в качеството му на ЕТ и с намерение за придобиването му именно като част от предприятието на ЕТ. Това процесуално поведение нямаше да бъде такова, ако в действителност П.Д. е осъществявал фактическата власт върху имота с намерение за придобиването му от ищцовото ЕООД. Това пък от своя страна е надлежно легитимирало не само процесуалноправно, но и материалноправно именно ЕТ като ответник по предявения ревандикационен иск за този имот, а и по исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. След като владението не сочи по недвусмислен начин, че П.Д. е имал намерението да държи вещта за дружеството /а не, както е демонстрирал пред съда, че я държи като ЕТ чрез възражението за придобиването й по давност именно като ЕТ/, то и това владение следва да се приеме за скрито. Нямало е обективна възможност действителния собственик в лицето на В. Г. Т. да узнае за друго освен демонстрираното от Д. намерение за своене – нито чрез проверка на митнически документи и разрешителни, нито чрез дневници за продажби или заплащане на консумативи за използваните в имота съоръжения /които междувпрочем не сочат изрично, че касаят процесния имот, а само имот в Западна промишлена зона на гр. Варна/. Още повече, че П.Д. именно като ЕТ се е снабдил с КНА за северно разположения имот – пл. № 1668 /където се намира основната част от всички съоръжения, експлоатирани от дружеството и същият е с площ от 5460 кв.м./, в който дружеството развива стопанската си дейност, а на входа на целия ограден имот е поставил табела с надпис „Товаро-разтоварна” /думи, съдържащи се в наименованието и на ЕТ и на ЕООД/, но без уточнение дали е обект на ЕТ или на ЕООД. Не е възможно чрез владение, което не е явно и е скрито, да се придобива правото на собственост по давност.

            В тази връзка и не е необходимо да се изследва въпроса дали настъпва правната последица на придобиване на право на собственост върху реална част от имота /очертаната с кафяви линии част от същия / при осъществявано владение в рамките на периода, предвиден в закона, тъй като ищцовото дружество не е осъществявало владение върху процесния имот, годно да породи изобщо правния резултат като придобивен способ.

            След като самият ищец не е установил наличието на право на собственост върху имота, то и не е нужно да се изследват в настоящия процес правата на ответницата върху този имот. Предявеният иск се явява неоснователен и първоинстанционното решение следва да се потвърди.

            Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане и на осн. чл. 78, ал. 3 и чл. 294 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да й заплата направените разноски при настоящото разглеждане на делото, при предходно му разглеждане пред въззивната инстанция и тези, направени пред ВКС. Съобразно представените по делото доказателства за разноските и представеният в тази насока списък, на В.Т. следва да се присъдят сумите от 2500лв. /адвокатски хонорар по в.гр.д. № 460/13г. на ВАпС/, сумата от 1318лв. /ДТ и хонорар по гр.д. № 4006/14г. на ВКС, І г.о./ и сумата от 1000лв. /адвокатски хонорар по настоящото дело/, или общо 4818лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1696/25.07.13г. по гр.д. № 2095/12г. на ВОС, ІХ с-в.

ОСЪЖДА „ТОВАРО-РАЗТОВАРНА” ЕООД, гр. Девня, обл. Варна, ЕИК 103582959 да заплати на В.Г.Т., ЕГН ********** *** сумата от 4818 /четири хиляди осемстотин и осемнадесет лв./, представляващи 2500лв. /адвокатски хонорар по в.гр.д. № 460/13г. на ВАпС/, сумата от 1318лв. /ДТ и хонорар по гр.д. № 4006/14г. на ВКС, І г.о./ и сумата от 1000лв. /адвокатски хонорар по настоящото дело/, на осн. чл. 78, ал. 3 и чл. 294 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните  при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: