О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

176/29.03.2018

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 29. 03.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№113/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от С.Х.И. чрез процесуалния му представител адв.Д. Г. против определение №3296/19.12.2017г., постановено по ч.гр.д.№2703/ 17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставено без разглеждане като недопустимо възражение по чл.423 от ГПК с вх.№67125/20.11.2017г., подадено от С. Х.И. против Заповед за незабавно изпълнение №400/05.06.2008г., издадена по ч.гр.д.№3654/08г. по описа на ВРС, както и е прекратено производството по дело - то.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продъл - жаване на съдопроизводствените действия по подаденото възражение.

Въззиваемият Б.В.А. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв.С.Д. поддържа становище за неоснователност на същата и моли обжалваното определе -ние да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по ч.гр.д.№2703/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подаденото от С.Х.И. на 20.11.2017г. възражение по чл.423 от ГПК против заповед №400/05.06.2008г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3654/08г., по описа на ВРС, XVIII състав, с която е разпоредено длъжникът С.Х.И. да заплати на кредитора Б.В.А. сумата от 3 300 евро, дължима по договор за заем с нотариално заверени подписи от 09.01.2008г., като и сумата от 129, 10лв., представляваща сторени по делото разноски.Издаденият по ч.гр.д.№3654/08г. изп.лист, съгласно отбелязването по делото, е получен от Б.А. на 11.06.2008г.

Във възражението си С.И. твърди, че е узнал за така издадената заповед едва при връчването на покана за доброволно изпълнение на 25.10.2017г. по изп.д. №20177120400721, с която му били предявени заповеди по други четири дела, като на запитването му защо не му се връчва покана и по това дело му било отговорено, че вече му е била връчена такава, което не отговаря на действителността.Бил е лишен от възможността да оспори вземането, т.к. не му е била връчвана от съдебния изпълнител издадената заповед.По изп.дело липсва призовка, с която да е бил над -лежно лично уведомен за заповедта, нито е налице връчена такава на друго лице с надлежно отбелязване, че това е пълнолетно лице от домашните му или друго лице, които живее на адреса и поема задължението да му предаде призовката.Тъй като не е имал възможността да упражни правото си на възражение по чл.414 от ГПК, моли да бъде прието възражението му по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, да се спре изпълнението на издадената заповед и делото да се върне за предприемане на действия по чл.415, ал.1 от ГПК.

Представена е покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20177120400721 по описа на ЧСИ И.С., рег.№712 и район на действие ОС-Варна до С.Х.И., получена чрез адв.Д.Г. на 25.10.2017г., с която същият е уведомен за издаден изп.лист по ч.гр.д.№3883/08г. по описа на ВРС, Х състав, издаден изп.лист по ч.гр.д.№3863/08г. по описа на ВРС, ХIV състав, издаден изп.лист по ч.гр.д.№3829/08г. по описа на ВРС, VІІ състав и издаден изп.лист по ч.гр.д.№143/ 09г. по описа на ВРС, ІХ състав и съответно дължимата по тях сума/общо към 20. 10.2017г. 14 848, 58лв./, като е поканен да изпълни доброволно в двуседмичен срок на кредитора В. С. ..В същата призовка е посочено, че изп.д. №109/08г. по описа на ЧСИ С.Я. е прехвърлено за продължаване на изп.дейст -вия при ЧСИ И.. и е преобразувано под нов №721/17г.С цел по-голяма прегледност изп.лист по ч.гр.д. №3883/08г. по описа на ВРС, Х състав, изп.лист по ч.гр.д.№3863/08г. по описа на ВРС, ХIV състав, изп.лист по ч.гр.д.№3829/08г. по описа на ВРС, VІІ състав,  изп. лист по ч.гр.д.№143/09г. по описа на ВРС, ІХ състав и изп.лист, издаден по ч.гр.д. №3654/ 08г. по описа на ВРС, XVIII състав, са образувани в отделно изп.дело № 721/17г./по същото е извършено прехвърляне на вземане с цесия от 11.09.2017г. от Г. Н. Т. и като взискател е конституирана В. С. Т./.

Молителят твърди, че за издадената по ч.гр.д. №3654/08г. по описа на ВРС, XVIII състав заповед от 05.06.2008г. е узнал на 25.10.2017г.

Въз основа на цитирания ИЛ, получен на 11.06.2008г., е образувано по молба на Б.А. изп.д. №20087190400109 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№719 и район на действие ОС-Варна.По това дело е изпратена призовка за доброволно изпълнение/с посочване в същата на изп.лист, по който е вземането и прилагане на препис/ до длъжника С.Х.И. на 15.09.2008г., връчена на 17.09.2008г. на И. К. И., с посочено качество брат на адресата, съгласил се да приеме поканата.При извършената служебна справка от съда в НБД се установява, че лицето И. К. И. е брат на молителя.Следва да се приеме, че поканата е връчена надлежно.Дори и да се твърди, че това лице не му е предало своевременно поканата, то видно от представената покана за принудително изпълнение по същото изп.д.№20087190400109 е, че поканата е връчена лично на С.Х. Ива -нов на 16.03.2009г./твърденията на жалбоподателя, че ППИ касае изпълнение не за първоначалния, а за приобщен впоследствие взискател с друго изп.основание не са подкрепени с доказателства/.През 2017г. изп.д. №20087190400109 е образувано под нов номер, а именно №20177120400721 след предаването му от ЧСИ С.Я. на ЧСИ И.С. за продължаване на изп.действия.

От гореизложеното следва, че за заповедта молителят е узнал най-късно през 2009г.Възражението е подадено през 2017г., т.е. след изтичане на предвидения в чл.423, ал.1 от ГПК едномесечен преклузивен срок.Като просрочено същото е недо -пустимо и образуваното по него производство подлежи на прекратяване.Постанове -ното в този смисъл обжалвано определение от ВОС като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3296/19.12.2017г., постановено по ч.гр.д.№2703/ 17г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: