ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

162

 

Гр.Варна, 14…. 03.2014 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, …14.. 03.2014 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Северина Илиева

     ЧЛЕНОВЕ:Пенка Христова

           Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 114 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по две частни жалби, съответно с вх. № 624/31.01.2014 г., подадена от В.Ц.Л. и с вх.№ 635/31.01.2014 г., подадена от Росица Неделчева Тонева – прокурор при Окръжна прокуратура –Шумен, срещу определение № 40 от 24.01.2014 г., постановено по гр.д. № 587/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта му за прекратяване на производството по гр.д. № 587/13 г. на ШОС по предявените от В.Ц.Л. против окръжен съд Варна искове по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ.

Жалбоподателят Л. е навел оплаквания за неправилност на обжалвания акт като е сочил, че съдът на практика се е произнесъл по материалноправен въпрос като е отказал да разгледа иск срещу държавата за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от постановена присъда. Счита, че съдът не следвало да отговаря по исковете, само ако е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, докато в случая присъдата била отменена по реда на надзора, което налагало извода, че осъждането му не е било законно. Молил е за отмяна на прекратителното определение на окръжния съд.

Ответникът окръжен съд – Варна е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и е молил за потвърждаване на обжалваното прекратително определение. Правилно било прието, че не е пасивно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като не била налице хипотезата на чл. 2, ал.1 , т.3 от ЗОДОВ. Счита, че след като ищецът е бил осъден и по реда на надзора присъдата е била отменена от ВС, а делото - върнато за ново разглеждане от стадия на предварителното разследване, липсвал елемент от фактическия състав на посочената разпоредба, а именно – оправдаване на лицето. Съдът бил легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент само по предявени искове по чл.2, т.1 ЗОДОВ и по чл.2, т.5 от ЗОДОВ. Шуменският окръжен съд приложил точно закона /разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ/, като оплакванията за стеснителното му тълкуване били неоснователни.

В жалбата си, прокурорът от окръжна прокуратура Шумен, е навел оплаквания за неправилност на определението на окръжния съд в прекратителната му част, като е молил за неговата отмяна. На първо място е посочил, че съдът се е произнесъл по допустимостта на производството срещу окръжен съд Варна при нередовна искова молба и неяснота относно основанието на предявените претенции /по чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ или чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ/. На следващо място, по повдигнатото обвинение в наказателното производство, което впоследствие е било прекратено от прокурора, ищецът е бил признат за виновен, осъден с присъда и изтърпял ефективно част от наложеното му наказание, поради което в случай, че е претърпял увреждане, то било причинено в резултат на съвместната дейност на органи на прокуратурата и на съда по осъществяване на наказателното преследване. Освен това по въпроса за отговорността на съда по искове по чл.2 ЗОДОВ била налице противоречива съдебна практика, като по образуваното по този въпрос тълкувателно дело, все още не било постановено решение. Това налагало не прекратяване, а спиране на производството от окръжния съд, разглеждащ исковете.

С отговора на жалбата, ответникът окръжен съд – Варна е оспорил същата и е молил за потвърждаване на обжалвания акт. Освен идентични с изложените срещу жалбата на ищеца аргументи е посочил допълнително, че съдът не следвало да носи солидарна с прокуратурата отговорност за репариране на вредите, защото не бил пасивно легитимиран по иска по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ по причина, че претендиращото обезщетението лице не било оправдано от ВС по повдигнатото му обвинение. Доколкото било висящо и тълкувателно дело №8/2013 г. на ОСГТК по въпроса в кой стадий на производството делото подлежи на спиране, поради образувано тълкувателно дело, първостепенният съд имал право на избор дали да спре производството или да продължи разглеждането му, независимо от висящото тълкувателно дело по въпроса за процесуалната легитимация на съда по искове по чл.2 от ЗОДОВ.

Двете въззивни частни жалби са подадени в срок и са допустими. Те са подадени от лица, разполагащи с право на жалба срещу прекратителното определение на окръжния съд. В.Ц.Л. е легитимиран да обжалва, преграждащото разглеждането на исковете му, определение на окръжния съд, а прокурорът е легитимиран  в качеството му на контролираща страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ. Разгледани по същество жалбите са основателни по следните съображения:

В случая, ищецът е твърдял, че е претърпял конкретно описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, вследствие на водено срещу него, в продължителен период от време, наказателно производство, по което е бил задържан, а след това и осъден с влязла в сила присъда на наказание „лишаване от свобода”, което търпял ефективно в затвора, а впоследствие по реда на надзора присъдата е била отменена от Върховния съд, делото – върнато във фазата на предварителното разследване и през 2000 година – прекратено от прокуратурата. Исковете са били предявени срещу Прокуратурата на Република България и срещу окръжен съд - Варна като ищецът е претендирал за солидарното им осъждане. Т.е. ищецът е обосновал легитимацията на съда да представлява държавата по исковете му срещу нея с твърденията, че по повдигнатото му от прокуратурата незаконно обвинение за престъпление, също незаконно е бил осъден от съда с влязла в сила присъда, отменена по реда на надзора от ВС, както и с това, че вследствие на това незаконно осъждане е търпял наказание „лишаване от свобода” в затвора.

При преценката за допустимостта на иска съдът изхожда от твърденията на ищеца в исковата молба. Щом той е твърдял, че са му причинени имуществени и неимуществени вреди от посочената незаконна дейност на правозащитните органи – ответници по делото, то последните са процесуално легитимирани да представляват държавата в производството по ЗОДОВ по силата на чл. 7 от същия закон. Дали в действителност се касае до незаконно водено срещу него наказателно преследване и дали е претърпял твърдяните вреди и отговорни ли са ответниците за тях е въпрос по основателност на иска,  а не по неговата допустимост.

Затова, като е прекратил производството по делото по отношение на единия от ответниците /окръжен съд –Варна/, поради липсата на легитимация да представлява държавата по исковете за вреди срещу нея, окръжен съд –Шумен е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото – върнато за продължаване на производството по него.

Освен това, следва да бъде посочено, че правната квалификация на исковете е дейност на съда и той не е обвързан от посочената такава от ищеца в исковата му молба. В случай на неясноти и противоречие в изложените обстоятелства и петитума, съдът следва да даде указания на ищеца за отстраняването им по реда на чл. 129 от ГПК, което в случая не е било сторено по отношение на исковете срещу окръжен съд –Варна.

Вярно е, че по въпроса „легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл.2 от ЗОДОВ и в кои случаи” е налице противоречива практика, за уеднаквяването на която е образувано тълкувателно дело № дело 5/2013 г. на ОСГК на ВКС и по него към момента все още не е постановено решение, но също така е налице и висящо тълкувателно дело и по въпроса пред коя инстанция е допустимо спиране на делото на основание образувано тълкувателно дело от обуславящо значение, поради което преценката за евентуално спиране на делото до постановяване на тълкувателно решение по обуславящия въпрос е в компетентността на разглеждащия делото съд.

Предвид изложеното, определението на Шуменския окръжен съд за прекратяване на делото в частта по исковете срещу окръжен съд Варна се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на първостепенния съд за продължаване на производството.

 С оглед изложените съображения, Апелативен съд –Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 40 от 24.01.2014 г., постановено по гр.д. № 587/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта му за прекратяване на производството по гр.д. № 587/13 г. на ШОС по предявените от В.Ц.Л. против окръжен съд Варна искове по чл.2 от ЗОДОВ и ВРЪЩА  делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: