О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№210

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  03.04.2019 година                         в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 114/2019 по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област с административен център Варна, представляван от пълномощника си – гл.юрисконсулт А.Р., срещу определение № 361/04.02.2019 год по гр.д. № 2309/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., 12 състав, с което е оставено без уважение искането на ответника за привличане на Медицинския университет „Проф.д-р П. Ст.“ Варна в качеството на трето лице-помагач. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искането бъде уважено. Правния си интерес от привличането на подпомагаща страна, частният жалбоподател обосновава с обстоятелството, че имотът, предмет на установителния иск за собственост, е държавна собственост, но е предоставен в управление на Медицинския университет. Разпоредбата на чл. 24 ал.4 от ГПК е относима към фигурата на процесуалната субституция, която възниква на страната на ищеца и за правилното упражняване на която съдът следи служебно. По делото няма изрично изявление на ищеца, с което той да е насочил иска си срещу ведомството като процесуален субституент, затова държавата има интерес от привличането му като трето лице-помагач на своя страна.

В подадения писмен отговор от гл.юрисконсулт С.Ц. като процесуален представител на ищеца Община Варна е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Съгласно чл. 219 ал.1 от ГПК привличане на подпомагаща страна е допустимо само тогава, когато третото лице има право да встъпи, за да помага. Текстът е така формулиран, че на пръв поглед отпраща към правния интерес на встъпващия, но наличието на такъв интерес и у привличащия е предпоставка, която не се поставя под съмнение както в доктрината, така и в съдебната практика. Това следва от общата матерално-правна основа както на встъпването, така и на привличането, а именно – наличие на субективно право на подпомаганата страна, или на правоотношение между нея и помагача, което може да се повлияе от изхода на делото. Чрез привличането главната страна се стреми да обвърже  третото лице с констатациите в мотивите на решението, при евентуален неблагоприятен за себе си изход от делото. Интересът на привличащата страна е обоснован с вероятното съществуване в нейна полза на права против третото лице, които тя ще може да реализира впоследствие. Следователно съдът трябва да провери наличието на интерес у привличащия, като изхожда от правното твърдение по предмета на делото на противната главна страна. Това означава, че в хипотезата на положителен установителен иск ищецът би имал правен интерес да привлече трето лице, ако несъществуването на спорното правоотношение указва на съществуване в негова полза на права против третото лице. Обратно – ответникът по такъв иск би имал интерес, когато съществуването на спорното право указва на съществуване на негови права срещу това лице.

Предмет на спора е предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот. Ответникът в отговора на исковата молба е заявил, че спорният имот е публична държавна собственост и като такъв е бил предоставен за управление на Медицинския университет. Както правилно е изтъкнал съдът, в тази хипотеза ако искът беше предявен срещу университета в качеството му на субституент, то тогава той би имал интерес два привлече държавата, от която черпи правата си, но не и обратното.

По изложените мотиви обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 361/04.02.2019 год по гр.д. № 2309/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., 12 състав.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

                                                               2.