Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               №   67 /10.05.2014 година, гр.Варна

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                    ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д. № 115 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Т.И., С.Х.Г. и А.Г.И.,***, срещу решение № 2599/09.12.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1450/2012 година, с което е бил отхвърлен иска им срещу П.А.Г. *** и „Алианц Банк България” АД гр.София за обявяване нищожността на договор за учредяване на ипотека с НА № 20, том V, рег.№ 7360, д.№ 694/15.11.2007 година по описа на нотариус с рег.№ 479 в НтК и са осъдени да заплатят на банката разноски в размер на 1453.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на иска.

Насрещната страна П.А.Г. не е изразил становище по жалбата.

Насрещната страна „Алианц Банк България” АД е изразила становище за неоснователност на жалбата и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като й присъди разноските за адвокатска защита.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК апелативната инстанция препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

С оглед на заявените в исковата молба основание и петитум на предявения иск, правилно ВОС е приел, че сделката по горепосочения нотариален акт, с който въззиваемият П.А.Г., като изрично упълномощен представител на двамата си родители-С. и А. Г. е учредил в полза на банката ипотека върху процесния жилищен имот, е валидна и е обвързала страните по нея с предвидените в ЗЗД и ипотечния договор правни последици.

Доводът на въззивниците, че въззиваемите не са представили оригиналното пълномощно за сключване на ипотечния договор и поради това следва да се приеме, че не е имало надлежно упълномощаване (в смисъл, че не е давано съгласие), в резултат на което и по смисъла на чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД ипотеката е нищожна, не може да бъде споделен от въззивния съд.

От една страна, пред ВОС безспорно е установено, че преписът от пълномощното, с което е сключена ипотеката, е с нотариална заверка на подписите, а самият нотариус Тодор Велев е разпитан  като свидетел. Неговите показания  за автентичността на подписите на упълномощителите хармонират с останалите писмени доказателства и поради това правилно съдът не е изключил пълномощното от доказателствения материал.

От друга страна, съдебно-почерковата  експертиза категорично потвърждава, че пълномощното е подписано от съпрузите С.Х.Г. и А.Г.И. - виж л.137 от делото на ВОС. Нещо повече, след възлагане и на допълнителна задача в.л. - графолог е потвърдило, че подписите в процесното пълномощно не са пренесени (в смисъл няма кражба на подпис) от друго предходно пълномощно № 3150/06.06.2006 година на нотариус Борис Василев - виж л.173 от делото на ВОС.

Не може да бъде споделено и оплакването, че при разпределяне на доказателствената тежест ВОС е допуснал процесуално нарушение, в смисъл, че тежестта за доказване автентичността на подписите в пълномощното била на въззиваемите и преди всичко на банката. Няма никакви данни оригиналното пълномощно да е депозирано в банката, тъй-като то е било за различни правомощия, касаещи различни институции и може да е останало и  в пълномощника. Освен това по смисъла на чл.193, ал.3, изречение първо от ГПК, нотариално заверените подписи на пълномощното представляват официален, а не частен документ и поради това тежестта за доказване неистинността на подписите на пълномощниците пада върху страната (ните), която го оспорва - въззивниците. Следователно ВОС правилно е разпределил доказателствената тежест относно пълномощното.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а въззивниците следва да понесат разноските на банката за тази инстанция, които са в размер на 1433.00 лева адвокатска защита.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                  Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2599/09.12.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1450/2012 година.

ОСЪЖДА М.Т.И. ***, с ЕГН **********, С.Х.Г. ***, с ЕГН ********** и А.Г.И. ***, с ЕГН ********** да заплатят на  ТБ”Алианц Банк България” АД гр.София разноски в размер на 1433.00 (хиляда четиристотин тридесет и три) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.