РЕШЕНИЕ

64

Гр. Варна, 07.05.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми април през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА ;

МАРИЯ МАРИНОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 115 по описа за 2015-та година на ВАпС:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Ч.Г.М. и Р.М., О.Ч.М., срещу решение № 1825/04.12.2014 год. по гр.д. 3574/2012 год. на ОС Варна, с което са уважени предявените искове от Г.Ч.М. срещу ТЯХ по чл. 108 ЗС, като е признато за установено, че Г.М. е собственик на 1/3 /една трета/ ид.ч. от недвижим имот, с идентификатор № 10135.2522.399, находящ се в гр.В., местност „Акчелар” /”Руски окопи”/, съставляващ ПИ № 423, целия с площ от 2 125 /две хиляди сто двадесет и пет/ кв.м., а по скица 2 131 /две хиляди сто тридесет и един/ кв.м., при граници по документ за собственост: ПИ № 441, ПИ № 442 , ПИ № 422 и ПИ № 424, а по скица при съседи: № 10135.2522.398, № 10135.2522.1045., № 10135.2522.3, № 10135.2522.400, № 10135.2522.395, както и на 1/3 /една трета/ ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда на три етажа, с изби в сутерен и тавански етаж в подпокривното пространство, с идентификатор № 10135.2522.399.4, със застроена площ от 125.22 /сто двадесет и пет цяло и двадесет и два/ кв.м. и РЗП 563.60 /петстотин шестдесет и три цяло и шестдесет/ кв.м.; като са присъдени и разноски в размер на 3 924.94 лв.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо и необосновано, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск – чл. 92 ЗС. Твърди се, че е безспорно, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от поземления имот и само в тази част исковете са допустими. Твърди се, обаче, че не е придобил никакъв дял от сградата, която е изградена със средства на ответниците. По отношение на целия трети етаж, 1/3 ид.ч. от сутерена на сградата и съответните общи части и частта от правото на строеж. Твърди се, че ищецът не е собственик на претендираната 1/3 ид.ч. от триетажната жилищна сграда в имота. На това основание се претендира отхвърляне на исковете по отношение на трети жилищен етаж, ведно с 1/3 ид.ч. от сутерен и тавански етаж и от общите части на сградата, както и по отношение на 1/3 ид.ч. от жилищна сграда на три етажас РЗП 563,60 кв.м.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Г.Ч.М. ***, в който са оспорени доводите в жалбата. Твърди се, че исковата молба е редовна, претенцията касае 1/3 ид.ч. от поземления имот и от сградата, построена в него, която е придобита по дарение. Иска се потвърждаване на решението.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Производството е образувано по предявен от  Г.Ч.М. срещу Ч.Г.М. и Р.М., О.Ч.М. по чл. 108 ЗС. Ищецът е твърдял, че е придобил в съсобственост с ответниците 1/3 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр.Варна, местност „Акчелар”, с идентификатор № 10135.2522.399, съставляващ ПИ № 423, целия с площ от 2125 кв.м., при граници  ПИ № 441, ПИ № 442, ПИ № 422 и ПИ № 424. Твърди се, че Ч. М. и Р.М. притежават в съпружеска имуществена общност 1/3 идеална част от описания имот, а останалата 1/3 идеална част е собственост на О.Ч.М.. Твърди се, че ищецът е придобил собствеността върху процесната 1/3 от ПИ № 423 въз основа на договор за дарение обективиран в Нотариален акт № 80, том I, рег. № 958, дело № 74 от 04.05.2004 г. на Нотариус Ю. Каменова – Костадинова с рег. № 434 в НК, както и че по силата на приращението е придобил собствеността върху 1/3 идеална част от изградената в имота жилищна сграда на три етажа, с изби в сутерен и тавански етаж в подпокривното пространство със застроена площ от 125.22 кв.м. и РЗП 563.60 кв.м., при съседи ПИ № 10135.2522.1045, ПИ № 10135.2522.3, ПИ № 10135.2522.395, ПИ №  10135.2522.398 и ПИ № 10135.2522.400 /съгласно уточняваща молба вх. № 15713/18.05.2013 г./. Твърди се, че съсобствениците са се съгласили да построят триетажна жилищна сграда в горепосочения поземлен имот, като вложат съответно труд и средства в изграждане на същата. Постигнали устна уговорка относно разпределението на собствеността след изграждане на сградата. В тази връзка след изповядване на сделката, с която Ч.М. и Р.М. дарили по 1/3 идеална част от собствения им недвижим имот на двете си деца Г.М. и О.М., надарените упълномощили Ч. Г. М. да ги представлява пред всички административни и други органи в страната за снабдяване с необходимите документи с оглед предстоящото строителство на триeтажната жилищна сграда. Твърди се, че в последствие Ч.М. представил документи пред надлежните органи за издаване на разрешение за строеж: Виза за проектиране изх. № УТ-94-Ч-6/14.07.2004 г., влязъл в сила ПУП- ПЗ, одобрен със Заповед № Г-793/16.06.2004 г., одобрени архитектурни проекти на 19.08.2004 г., писмо изх. № ЗАО3547/30.08.2004 г., предварителен договор с „Електроразпределение” ЕАД № 449/07.07.2004 г. Било издадено Разрешение за строеж № 375/01.09.2004 г., в което било вписано името на Ч. М. без посочване на имената на другите съсобственици на имота, като за снабдяване със същото последният бил представил Нотариален акт № 14, том I, рег. № 214, дело 12 от 03.02.2004 г. на нотариус Ю. Каменова – Костадинова и с № 66, том V, дело № 1011/03.02.2004 г. на Служба по вписванията. Излагат се твърдения, че към настоящия момент, поради влошените отношения между страните, ответниците владеят целия имот и не допускат ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Искането към съда е да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/3 идеална част от ПИ № 423, с идентификатор № 10135.2522.399, целия с площ от 2125 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар”, съгласно документ за собственост и с площ от 2131 кв.м. съгласно скица на СГКК – гр.Варна, както и на 1/3 идеална част от изградената в имота жилищна сграда на три етажа, с изби в сутерен и тавански етаж в подпокривното пространство, със застроена площ от 125.22 кв.м. и РЗП 563.60 кв.м., при съседи ПИ № 10135.2522.1045, ПИ № 10135.2522.3, ПИ № 10135.2522.395, ПИ №  10135.2522.398 и ПИ № 10135.2522.400, както и да бъдат осъдени да му предадат владението върху процесните ид.ч., на основание чл.108 от ЗС. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците Ч. Г.М., Р.М. и О. Ч. М., излагат становище, че предявеният иск е отчасти недопустим и неоснователен. Признават за безспорно твърдението на ищеца, че същият е собственик на 1/3 идеална част от ПИ № 423, целия с площ от 2125 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност „Акчелар”, с площ 2 131 кв.м. по скица № 30075 от 16.11.2012 г. на СГКК – Варна, при съседи ПИ № 10135.2522.1045, ПИ № 10135.2522.3, ПИ № 10135.2522.395, ПИ №  10135.2522.398 и ПИ № 10135.2522.400 по договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 80, том I, рег. № 958, дело № 74 от 04.05.2004 г. на Нотариус Ю. Каменова – Костадинова с рег. № 434 в НК, като в тачи част сочат, че искът е допустим и твърдят, че не му пречат да упражнява вещните си права. Признават за безспорно и обстоятелството, че Г. М. е снабдил ответника Ч. Г. М. с нотариално заверено пълномощно с рег. № 959/04.05.2004 г., с което го е упълномощил да извършва всякакви действия на управление и разпореждане. Твърдят, че ищецът не е собственик на трети жилищен етаж с площ от  125.22 кв. м., състоящ се от три стаи, коридор, баня с тоалетна, както и на 1/3 идеална част от общите части в изградената жилищна сграда, като в тази част сочат, че иска е недопустим. Оспорват  представените писмени доказателства, твърдят, че дарението било ограничено, тъй като изрично било посочено, че не се отнася до идеална част от съществуващата в имота масивна постройка – жилище с площ 9 кв.м. Твърдят, че правомощието за застрояване на целия съсобствен имот било упражнено на самостоятелно правно основание – правото на застрояване било част от правото на собственост, въз основа на което упражнили правото си за учредяване право на строеж, без да искат съгласието на останалите съсобственици и съответно да се снабдят с разрешение за строеж. Възразяват срещу твърдението на ищеца за постигната устна уговорка между съсобствениците за разпределение на собствеността върху построената жилищна сграда, като противоречаща на законовите изисквания. С допълнителна уточняваща молба вх. № 18144/10.06.2013 год. процесуалният представител на ответниците посочва, че по отношение на искането, отправено с молба вх. № 15713/18.05.2013 год., бил предявен нов иск с правно основание чл.92 от ЗС по реда на чл.124 от ГПК, което било процесуално недопустимо, като това уточнение внасяло в петитума на исковата молба нов иск, което пък от своя страна било недопустимо за обективно съединяване на двата иска – установителен и осъдителен, както и не бил спазен реда за предявяване на нов иск. Молят исковата претенция да бъде отхвърлена като недопустима, недоказана и неоснователна.

Видно от представеното по делото копие от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 14, том I, рег. № 214, дело № 12/2004 г. на нотариус Ю. Каменова Костадинова с рег. №434 на НК София с район на действие ВРС, че Ч.М. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху поземлен имот, находящ се в гр.Варна, местност „Акчелар”, съставляващ ПИ № 423 по плана, целия с площ от 2 125 кв.м., при граници: главен път, ПИ № 442, ПИ № 441, ПИ № 424, ПИ № 422, заедно с построената в него съгласно позволителен билет на ВГНС № 1505/14.10.1958 г. масивна постройка с площ от 12 кв.м. по скица и с площ от 20 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка на ДП „Приморско” № 381/13.01.2004 год. при граници за постройката – от всички страни терен на имот № 423, при продажна цена от 14.59 евро за един кв.м., но не повече от обща цена - 31 000 евро.

Видно от представеното по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот, обективиран в НА № 80, том І, вх. рег. № 958, дело 74/04.05.2004 г. на нотариус  Ю. Каменова – Костадинова, с район на действие ВРС – Ч.М. и Р.М. са дарили на всяко от децата си – О. и Г. по 1/3 идеална част от поземлен имот, находящ се в землището на гр.Варна, местност „Акчелар” /”Руски окопи”/, съставляващ ПИ № 423 по плана на местността, целият поземлен имот с площ от 2 125 кв.м., при граници: ПИ № 441, ПИ № 442, ПИ № 422 и ПИ № 424 и път, без дарение на идеална част от съществуващата в мястото масивна постройка – жилище с площ от 20 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка.

Видно от представеното разрешение за строеж  № 375/01.09.2004 г., че на Ч.М. като собственик съгласно НА № 14, том I, рег.214, дело 12/2004 год. и на основание чл.142, ал.1, чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, вр.чл.37 от ЗУТ е разрешено изграждането на „жилищна сграда на три етажа” с изби в сутерен и тавански стаи в подпокривното пространство със застроена площ от 125.22 кв.м. и РЗП 563.60 кв.м., в поземлен имот /ПИ/ 423 по плана на „Акчелар” /”Руски окопи”/, гр. Варна.

Видно от представения по делото акт за приемане на конструкцията от 09.01.2008 г. по отношение на „жилищна сграда в ПИ – 423”, по плана на к.п. „Акчелар”, с инвеститор Ч.М., с акта е прието, че е изпълнена носещата конструкция на строежа, етапа или частта от него е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички основни, допълнителни и особени натоварвания са съгласно проекта и действащата нормативна уредба.

Видно от представеното по делото пълномощно с рег. № 959/04.05.2004 г., по описа на нотариус Ю. Каменова- Костадинова, с рег. №494 на НК София, с район на действие ВРС, че О. и Г. М., в качеството им на собственици от по 1/3 идеална част от поземлен имот в гр.Варна, местност „Акчелар”, съставляващ № 423, целият с площ от 2125 кв.м. са упълномощили Ч.М. да извършва всякакви действия на управление и разпореждане с посочения имот, при каквито условия намери за добре, представлявайки ги пред всички държавни и общински органи, физически и юридически лица, имащи отношение към дадените му права, както и да подава искания за издаване на разрешение за строеж за посочения имот и получаване на всякакви други строителни книжа във връзка с застрояването на същия във всички фази и етапи на проектиране и осъществяване на строителството, вкл. и при държавното приемане на строежа в мястото.

Видно от представената по делото декларация за оттегляне на пълномощно с рег. № 2527/03.07.2012 г., по описа на нотариус с рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС, че Г.М. е оттеглил дадените правомощия с пълномощно с рег. № 959/04.05.2004 г. по описа на нотариус Ю. Каменова на Ч.М..

Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № АУ090719 ПР/22.11.2012 г. от район „Приморски“ при Община Варна и от Констативен протокол за степен на завършеност № 1/03.01.2012 г. на район Приморски при Община Варна, че „жилищна сграда на три етажа с изби в сутерен и тавански стаи в подпокривното пространство със застроена площ от 125.22 кв.м. и РЗП 563.60 кв.м. в ПИ 423 по плана на СО „ Акчелар“, гр. Варна е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща конструкция и подпокривна конструкция, и частично извършени довършителни работи по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ.

Видно от представения констативен акт № 106/05.03.2012 г. на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Североизточен район при Дирекция за национален строителен контрол, че изпълнения строеж, представляващ масивна ограда, находящ се в ПИ № 423, СО „Акчелар“, гр. Варна между ПИ № 423 и ПИ № 442 е собственост на Ч.М., както и че същата е изградена без разрешение за строеж и без конструктивно становище, поради което и представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Видно от представеното писмо с изх. № АГУИ-12000-446ПР-001/23.04.2012 г. на район „Приморски“ при Община Варна, че Г.М. е уведомен, че при изготвянето на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /образец № 15/ от техническия ръководител, трябва да се впише като собственик на основание - документ за собственост.

 Видно от представеното по делото Уведомление вх. № АГУП-12000-446ПР-001/19.04.2012 г., че Г.М. във връзка с въвеждане на сграда в експлоатация, намираща се в ПИ № 423, гр.Варна е заявил искане за вписването му като собственик, както и че се отказва от упълномощаването на Ч.М..

 По делото са представени обяснителна записка и архитектурен проект на процесния недвижим имот.

 Видно от изготвеното по делото заключение по съдебно – техническа експертиза, че вещото лице след извършен оглед на място е установило, че жилищна сграда на три етажа с изби в сутерен и тавански стаи в подпокривното пространство със застроена площ от 125.22 кв.м. и с РЗП 563.60 кв.м. е изградена в процесния ПИ № 423; че сградата е отразена в кадастралната карта на гр. Варна с идентификатор №135.2522.399.4, както и че строежът на сградата е изпълнен в завършен груб строеж, в това число и с покрив с покритие от керемиди и изпълнено отводняване, външна топлоизолация и мазилка по стени, настилки, парапети и балкони, включително са извършени и частични довършителни работи – ел. инсталация, положена под мазилка, без ел.табла, разклонителни кутии, ключове и контакти; ВиК инсталация – вертикални щрангове и хоризонтална инсталация в санитарните помещения на тапи; монтирана е външна и вътрешна дограма; частично изпълнена подова мазилка. При огледа в процесния поземлен имот СТЕ не е установила наличие на друга сграда, освен спорната жилищна сграда на три етажа. Няма отразена друга сграда в кадастралната карта, като и при извършена проверка в Агенция по вписванията не е открита информация за вписан нотариален акт за учредено право на строеж от Г.М. на някой от съсобствениците му.

От показанията на свид. М. М., съпруга на Г.М., ценени при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че при извършеното дарение от бащата на съпруга й Г. и О. са поели ангажимента да дават средства и труд в изграждането на фамилната къща, която уговорка Г.м. спазил. Според свидетелката, семейството й първоначално живяло на квартира, но впоследствие решили да се преместят при нейните родители, за да могат всички средства, които бъдат „изкарани” да се вложат в тази къща. Според свидетелката Г. М. е работил по „частни обекти“, впоследствие закупил по-голяма кола, за да може да носи всякакви строителни материали за строежа на къщата. Според показанията й съпругът й е водил свои колеги, които да помагат и на които лично той е плащал. Според свидетелката семейството й живяло в лишения, за да може всичките им средства да отиват за изграждане на къщата, както и, че Г.М. непрекъснато е давал пари на баща си за своевременните разходи, за строежа на къщата. Според показанията на свидетелката преди тяхната сватба - 24.04.2009 г., отношенията между Г. и баща му са били поносими, въпреки трудния характер на бащата, макар че още тогава е имало скандал между тях, заради нейната дъщеря от друго съвместно съжителство. Според свидетелката, бащата е изгонил Г. от къщата, като му е взел ключа и от тогава Г. нямал достъп до фамилната къща в местност „Акчелар“, а в момента в къщата живеели бащата на Г. и майка му. Самата свидетелка последно е ходила там преди 2009 г., когато е помагала за преместване на багаж, като посочва, че тогава е имало положена външна мазилка, изграден покрив, вода на всички етажи, както и, че приземният етаж е бил завършен. Според свидетелката между страните по делото е имало уговорка третият етаж да бъде за Г.М., първият - за баща му, а вторият за сестра му - О.. Според показанията на свидетелката О.М. редовно е изпращала средства на баща си чрез Г., който след това ги е предавал на Ч.М.; според същите показания освен триетажната къща в имота не е съществувала друга постройка, както и че строежът е започнал през 2004 г., в изграждането на който е участвал съпруга й – ищец по делото, до 2009 год., когато бил изгонен оттам, въпреки многократните опити да се свърже с баща си и да придобие отново владението върху имота, но последният му е отказвал.

От показанията на свид. М.Б.К., познат на Г.М. от 2006 г., семейната къща на М. на Винишки баир, малко след Никова къща, била изградена на етап груб строеж. Установява се, че свидетелят е участвал в полагане на слаботоковата инсталация през пролетта или началото на лятото на 2007 г., заедно с Г.М.. Според свидетеля, Г. М. многократно е наемал камиони, за да носи материали на обекта, наемал е мазачи. Според свидетеля той и други техни познати многократно са участвали в строителството. Според показанията на същия свидетел уговорката между Г.М. и баща му била бащата, пенсионер и бивш служител на „Капиталово строителство“, с познания в областта на строителството, да представлява съсобствениците, за да може да се снабди с документи за строежа,  а  пък децата му да дават средствата, поради което и било подписано пълномощно. Според показанията на свидетеля, той последно е ходил в процесния имот през есента на 2008 г., когато са копали канал за ударен кабел откъм улицата. Установява се, че в момента в къщата живеят родителите на ищеца и въззиваем в процеса, както и че Г. е правил опити да се разбере с ответниците.    

За бъде уважен искът по чл. 108 ЗС следва ищецът да докаже, че е собственик на спорния недвижим имот, и то на твърдяното в исковата молба придобивно основание, както и че ответниците владеят същия имот. При твърдение за правно основание от страна на ответниците за упражнявано от тях владение, в тяхна тежест е доказване на това правно основание.

Твърдяното придобивно основание, обуславящо активната материално-правна легитимация на Г.М. като собственик на процесния имот, е дарение по отношение на поземления имот и приращение, по отношение на жилищната сграда. Твърденията за това, както и уточненията в петитума, са въведени от ищеца в производството по чл. 129 ГПК, в изискуемата писмена форма и законови срокови, поради което и исковете са допустими.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените и приети по делото писмени доказателства, че ищецът и въззиваем в процеса е собственик на 1/3 ид.част от описания поземлен имот, находящ се в землището на гр.Варна, местност „Акчелар, съставляващ ПИ № 423 по плана на местността, целият поземлен имот с площ от 2 125 кв.м., по силата на дарение, от което е изключена изрично съществуващата в мястото масивна постройка – жилище с площ от 20 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка.

Не е било спорно и че впоследствие тази постройка е разрушена и на нейно място е изградена спорната триетажна жилищна постройка, единствената сграда в имота. По делото не се твърди и не се доказва за изграждането й да е учредявано право на строеж от някой от съсобствениците.

Не било спорно  също, че Ч. и Р. М. владеят целия спорен имот.

Твърдяното придобивно основание по отношение на 1/3 ид.ч. от жилищната сграда в исковата молба – приращение, е доказано по безспорен начи в настоящия процес. Съобразно разпоредбата на чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, ако не е установено друго. В случая не е установено да е учредявано право на строеж върху имота на лица или при квоти, различни от собствениците на земята.

         Не е доказано и твърдението на ответниците по исковете, че с акта на дарението собствеността на Г.М. по отношение на жилищната сграда на три етажа е изключена. Видно е от нотариалния акт, че в имота е съществувала жилищна сграда от 20 кв.м., по отношение на която прехвърлителното действие на дарението изрично е изключено. Процесната жилищна сграда на три етажа, обаче, не се установява да има нещо общо с описаната в договора за дарение жилищна сграда с площ от 20 кв.м. Тя е съвсем нова сграда, с абсолютно различни характеристики, не представлява реконструкция на старата, надстрояване или пристрояване /това не се и твърди по делото/, и по отношение на нея следва да се приложи разпоредбата на чл. 92 ЗС.

         Доказателства за твърдяното от ответниците и въззивници в процеса учредяване на правото на строеж не са представени по делото. Тези твърдения се оборват и от съдържанието на  пълномощно с рег. № 959/04.05.2004 г., с което О. и Г. са упълномощили баща си да ги представлява пред държавните институции във връзка с издаването на разрешение за строеж, административен акт, който няма общо с учредяване на право на строеж, което е вещно право и се учредява с нотариален акт по правило. Издаденото разрешение на строеж само на името на Ч.М. не влияе върху правото на собственост на сградата – то полза и останалите съсобственици. Устно разпределение на обектите също не е релевантно по отношение на правото на собственост.

         В българското право не съществува друг вид самостоятелно правно основание за застрояване на съсобствен имот от един от съсобствениците, освен учредяване на право на строеж по чл. 63 ЗС, поради което и твърдението на въззивниците в тази насока е несъстоятелно.

         Фактът с чии средства е изграждана процесната сграда е ирелевантен по отношение на правото на собственост върху нея.

Следва да се приеме, че по силата на чл. 92 ЗС ищецът и въззиваем в производството е станал собственик на 1/3 ид.ч. от построената в имота триетажна жилищна сграда.

По отношение на владението - ответниците и въззивници не оспорват, че към настоящия момент владеят изцяло процесния имот и изградената в него сграда, като за това не им пречи липсата на акт 16, която са изтъкнали като причина за невъзможността друг да владее имота. Фактът дали Г.М. им е предал доброволно ключовете или не, е ирелевантно към настоящия спор, както и конфликтите и устните уговорки за разпределение на обектите и финансирането на строежа, другите съдебни спорове между страните и съществувалия предварителен договор за продажба. Владението е безспорно, а правно основание за него не беше доказано.

При наличие на всички законови предпоставки за това, предявеният иск по чл.108 от ЗС е основателен, поради което и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на изводите на ностящата инстанция с тези на ОС, обажалваното решение следва да се потвърди, като се присъдят в полза на въззиваемия разноските за въззивната инстанция в размер на 2850 лв.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  1825/04.12.2014 год. по гр.д. 3574/2012 год. на ОС ВАРНА.

ОСЪЖДА Ч.Г.М., ЕГН **********, и Р.М., ЕГН **********, О.Ч.М., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес гр. Варна, местността «Акчелар» ПИ №423, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Ч.М., ЕГН **********,***«Ангел Кънчев» , №10, ет.*, общо сумата от 2850 лв. разноски за въззивната инстанция, от които 1425 лв. платими от Ч. и Р. М. солидарно, а останалите 1425 лв. – от О.М..

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: