Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

60

 

гр.Варна,  14.04.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на тридесети март, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                   ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

Секретар В.Т.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 115/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващия „Постморф” ЕООД – Варна срещу решение № 1905/19.11.2015 г. по гр.д.№ 118/2015 г. на Окръжен съд – Варна в частите му, с които са уважени исковете, предявени от В.Н.Л.: за заплащане на сумата от 6000 лева, на основание чл.36, ал.1, вр. с чл.38, ал.1 предл.1 от ЗАПСП; за заплащане на сумата от 1000 лева – неимуществени вреди и за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата, на основание чл.95, ал.1, т.2 от ЗАПСП.

Оплакванията са недопустимост на постановеното решение поради постановяването му срещу ненадлежна страна, с молба за отмяна и за прекратяване на производството по делото. В условията на евентуалност, се навеждат твърдения за неправилност поради нарушение на закона – материален и процесуален, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявените искове.   

В подаден писмен отговор въззиваемата оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. В отхвърлителните му части решението е влязло в сила, поради което предмет на въззивното производство е решението в осъдителните му части. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от В.Н.Л. *** срещу „ПОСТМОРФ” ЕООД, представлявано от управителя Б.Н.Т.: с правно основание чл. 36, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, пр. I вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАПСП за сумата от 6000лв. - дължимо, но неплатено възнаграждение по договор за използване чрез разпространение на видеоигри, подробно описани в исковата молба; с правно основание чл. 94, ал. 1 вр. чл. 95б от ЗАПСП - за сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството на ищцата като личност и като автор на продукти на интелектуалната собственост и с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП - за осъждане на ответника да преустанови неправомерното използване на произведенията на авторското й право – описаните в исковата молба компютърни видеоигри.

Ответникът оспорва предявените искове и авторството на ищцата по отношение на видеоигрите. Твърди, че няма представен оригинал на създаденото от ищцата произведение. Вписването на името й като дизайнер извършил поради съществуваща към този момент интимна връзка между тях – за създаване на нейна творческа биография. Моли за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С определение от 21.03.2015 г. първоинстанцинният съд, на основание чл.146 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните: 1/ че компютърната видеоигра „Mahjong Skies – Classic” (All Levels) е пусната за разпространение в световната мрежа през м. юни 2013г.; 2/ че дружеството ответник е ползвател на видеоигрите и разполага с неизключителното авторско право на разпространение на трите видеоигри в интернет; 3/ че понастоящем дружеството ползвател има сключени договори за разпространение на видеоигрите в интернет с „Apple”, “Samsung”, Amazon.com., Ing., които договори са сключени при общи условия на съответните разпространители, като липсват отделни индивидуални договори между страните и са в онлайн формат.

По делото са изслушани показанията на свид. Ст. Л. – сестра на ищцата, преценени съобразно чл.172 от ГПК. Свидетелката установява факти, идентични с твърденията в исковата молба: за уговорки между страните да започнат да правят видеоигри за съвместно разпространяване по интернет, като ищцата изпълни дизайна, а ответникът изготви програмата. В изпълнението на дизайна се включила и свидетелката, като файловете с изготвените картинки били изпращани на Т. по скайп. Ответното дружество било учредено през м.04.2013г. и чрез него продуктът бил пуснат на пазара. Ищцата получила пари от Т. само за два месеца, откакто започнало разпространението на игрите. Съвместната им работа била прекратена към месец декември, спрели общите проекти, но уговорката по отношение получаване от двете дизайнерки на половината от приходите от разпространението на трите процесни игри останала. Двете сестри забелязали, че има промени в първото и в коледното нива на играта – в заглавната страница и в менюто на играта, като ищцата се разстроила, когато разбрала за извършените без нейно съгласие промени в нарисуваните картинки, ползвани в играта, както и че не била спазена уговорката имената на ищцата и свидетелката да фигурират в информацията за дизайна на игрите, както и на самите нива, където били до определен момент.

От обясненията на представляващия ответното дружество, дадени по реда на чл.176 от ГПК, е видно, че същият е получавал по скайп дигитални файлове, които е ползвал при съставяне на игрите, променял е дизайна на процесните видеоигри, като не е считал за необходимо да получава нечие съгласие, доколкото е едноличен собственик на игрите. Не отрича, че част от картинките са на ищцата и сестра й, че е сменял част от картинките с различни от техните, счита се за автор на някои от тях, както и че ищцата и сестра й имат участие във видеоигрите, но само по отношение на картинките, използвани във видеоигрите.

Назначена е съдебно-компютърна експертиза, от чието заключение е видно, че ищцата е предоставила информация за кореспонденция с лице - потребител на програмата Skype с име, съвпадащо на това на представляващия ответната фирма; в кореспонденцията присъства информация за изпратени файлове, както и че ищцата има достъп до компютъра, от който са изпратени файловете. Графично, стилистично и цветово дизайнът на „Mahjong Skies – Classic”, Mahjong Skies: Summer Vacationи Mahjong Skies: Christmas Carol”, в част от версиите на софтуерните продукти, съвпада с графичните материали, предоставени от ищцата по делото, като точно определяне на датата на извършване на промените в графичния дизайн не е възможно. Софтуерните продукти, обект на това дело, присъстват в електронните магазини на Apple, Samsung и Amazon за мобилни приложения с титуляр ответното дружество. В доказателствата по делото фигурира снимка на екран от софтуерен продукт с наименование Mahjong Skies с името на ищцата, отбелязана като 2D дизайнер.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил неправилен извод за наличие на достатъчно доказателства относно твърдяното от ищцата съавторство на процесните видеоигри. Разпоредбата на чл.5 от ЗАПСП определя като автор лицето, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението, разпространено от ответното дружество. По делото не са представени доказателства, извън твърденията на ищцата и на нейната сестра относно авторството на графичните продукти, сочени като част от видеоигрите в исковата молба. Липсват доказателства къде и как са създадени изпратените по „Скайп” графики, предвид неограничената възможност за свободно сваляне на всякакви видове изображения от сайтове в интернет. Изпращането на файл по „Скайп” не установява авторството на този файл.

Съществуването на законовата презумпцията, че авторското право върху едно съавторско произведение принадлежи общо на всички, независимо от приноса на всеки от съавторите - чл. 36, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, пр. I вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАПСП изисква като предпоставка доказването - по пътя на пълно и главно доказване  - на авторството на ищцата, което не е сторено в процеса.

В тяжест на ищцата е било доказването на валидно възникнали договорни отношения между страните, от което съдът да прецени валидността на твърдяния договор, неговите съществени елементи и условия. Евентуалните уговорки за изработване на отделни графични елементи не води до извод за съавторство върху крайния продукт. Неустановени в процеса са и предвидените от страните възможности за корекции на графиките и за обема на тези корекции, както и за това до каква степен те биха се отразили на първочалния им облик.      

Единствените писмени доказателства са приложените към исковата молба цветни картинки – всички извлечени от готовия програмен продукт. Не е представен нито един оригинал, създаден от ищцата, с посочване на името на продукта, послужил за създаването му. Твърденията са, че ищцата и сестра й – свид.С.Л. са създатели на компютърните графики, без да извършено конкретизиране на кои точно графики е създател ищцата, с посочване на конкретен файл, участващ в общата програма. Именно такъв оригинален дигитален файл с информация за серийния номер на програмния продукт би дал възможност за проследяване на всяко действие по създаването на графичния продукт и би установил авторството му.

Не е доказано както твърдението за извършени от ответника плащания, така и основанието за това.

Следователно, исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени – след отмяна изцяло на обжалваното решение. Въззиваемата следва да заплати на въззивника сумата от 1585.00 лева – разноски по водене на делото пред двете инстанции, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                         Р       Е       Ш      И :

 

   

ОТМЕНЯВА решение № 1905/19.11.2015 г. по гр.д.№ 118/2015 г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТИТЕ МУ, с които са уважени исковете, предявени от В.Н.Л.: за заплащане на сумата от 6000 лева, на основание чл.36, ал.1, вр. с чл.38, ал.1 предл.1 от ЗАПСП; за заплащане на сумата от 1000 лева – неимуществени вреди и за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата, на основание чл.95, ал.1, т.2 от ЗАПСП и В ЧАСТТА за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от В.Н.Л. *** срещу ПОСТМОРФ” ЕООД, ЕИК 202524295, със седалище и адрес на управление гр. Варна: за заплащане на сумата от 6000 лева, на основание чл.36, ал.1, вр. с чл.38, ал.1 предл.1 от ЗАПСП; за заплащане на сумата от 1000 лева – неимуществени вреди и за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата, на основание чл.95, ал.1, т.2 от ЗАПСП. В останалите му отхвърлителни части, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА В.Н.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на представляващия ПОСТМОРФ” ЕООД, ЕИК 202524295, със седалище и адрес на управление гр. Варна, сумата от 1585.00 лева – разноски по водене на делото пред двете инстанции, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                          2.