Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 95

19.06.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на седми юни, през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                       Мария Маринова

секретар: В. Т.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдия П. Петрова въззивно гр.д. № 115 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №115/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на С.Р.Б., подадена чрез особения му представител адв. Д.К., към която в срока и по реда на чл. чл. 265 от ГПК са се присъединили с писмени молби и необжалвалите решението обикновени другари на въззивника - Д.Ц.Т. и Т.Д.Н., против решение № 151 от 21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 49/2015 г. по описа на ТОС, В ЧАСТТА, с която срещу тях е уважен иска на Р.Д.Н. на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД и е обявен за окончателен до размер на квотата им в съсобствеността от 3/10 ид.част от имота, сключения на 16.07.2014 г., между П. Р. И., б.ж. на гр. Търговище, починал на 21.07.2014 г. и Р.Д.Н. предварителен договор, по силата на който П. Р. И. прехвърля на Р.Д.Н., собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, с административен адрес ул.“Антим I“, № 3, вх.“А“, ет. 3, ап. 9, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент № 9, на трети етаж от жилищен блок „Конфекция“ № 46, с идентификатор  № 73626.507.522.4.29, със застроен площ от 84,95 кв.м., заедно с таванско помещение  № 9, със светла площ от 12,96 кв.м. и избено помещение № 9, със светла площ от 15,79 кв.м. и с 6,57% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, срещу задължението на приобретателя Р.Д.Н. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя П. Р. И., докато е жив, било лично или чрез трето лице, както и за минали, настоящи и бъдещи грижи, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега и въззивниците са осъдени да заплатят по сметка на съда държавна такса за водене на делото от по 176,08 лв. и на ищцата Р.Н. сума от по 50,50 лв. разноски пред ТОС, а възивникът С.Б. - и сумата от 1 800 лв. разноски за особен представител.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната част, поради нарушения на процесуалния закон, на материалния закон и поради необоснованост и се моли за отмяната на решението и за отхвърляне на иска. Изложени са съображения за неправилна оценка от съда на показанията на свидетелите, а от там и за погрешни правни изводи за недоказаност на възражението за нищожност на предварителния договор поради липса на основание и за погрешни изводи за наличие на фактическия състав на чл. 19, ал.3 от ЗЗД и за основателност на иска.

Въззиваемата Р.Д.Н., чрез адв. С.А., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба, подадена от С.Р.Б. чрез особения му представител адв. К., а в съдебно заседание – и от присъедилите се към въззивната жалба ответници Д.Ц.Т. и Т.Д.Н., по съображения за правилността на обжалваното решение, като е молила за потвърждаването му в обжалваната част и за присъждане на сторените по делото разноски.

Останалите ответници по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД - В.Д.В., Б.Д.Б., Б.Н.П., Д.Д.Д., И.Д. Иванов, К.Д.Б. и И.Р.Б., които са обикновени другари на въззивника (наследници на обещателя по предварителния договор и съсобственици на имота, предмет на предварителния договор), макар и призовани по делото като участници в производството (така решение № 64 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр.д. № 6154/2015 г., IV г.о.) не са се присъединили към въззивната жалба, поради което и по отношение на тях решението на окръжния съд е влязло в сила.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му и с оглед наведените оплаквания въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявен от Р.Д.Н. срещу Д.Ц.Т., В.Д.В., Б.Д.Б., Б.Н.П., Д.Д.Д., И.Д. И., К.Д.Б., И.Р.Б., С.Р.Б. и Т.Д.Н. иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД  за обявяване за окончателен на сключения на 16 юли 2014 г. между ищцата и наследодателя на ответниците – П. Р. И., б.ж. на гр. Търговище, поч. на 21.07.2014 г.,  предварителен договор, с който П. Р. И. се е задължил да прехвърли на Р.Н. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 9, в жилищна сграда на ул.“Антим I“ № 3, ет. 3, със застроена площ от 84,95 кв.м., с прилежащите му таванско помещение № 9 и избено помещение № 9 и 6,57% ид. части от общите части на сградата, срещу задължението на Р.Н. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя,  докато е жив, било лично или чрез трето лице, както и за минали, настоящи и бъдещи грижи, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега. 

Ответниците по делото са наследници на прехвърлителя от пета степен на родство с равни части от собствеността на имота - всеки по 1/10 ид.част от него.

Настоящите въззивници - ответници в първоинстанционното производство са оспорили иска и са молили за отхвърлянето му, като са навели и възражение за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал.2, пр.4, ЗЗД, поради липса на основание, тъй като ищцата е знаела за близката и предстояща смърт на прехвърлителя и той е починал само пет дни след сключване на договора.

Установено е от събраните писмени доказателства, че на 16.07.2014 г.  между П. Р. И. от една страна като обещател и Р.Д.Н. – от друга страна като приобретател е бил сключен предварителен договор, с който обещателят П. Р. И. е поел задължението да прехвърли на Р.Д.Н. (ищцата по делото) собствения си недвижим имот, апартамент № 9, в жилищна сграда на ул.“Антим I“ № 3, ет. 3, със застроена площ от 84,95 кв.м., с прилежащите му таванско помещение № 9 и избено помещение № 9 и 6,57% ид. части от общите части на сградата, срещу задължението на Р.Н. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя,  докато е жив, било лично или чрез трето лице, както и за минали, настоящи и бъдещи грижи, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега. На 21.07.2014 г.  П.Р. И. е починал.

За да уважи иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и да обяви предварителния договор за продажба на недвижим имот за окончателен, съдът трябва да се произнесе по неговата действителност. Предварителният договор е действителен, като той е сключен в изискуемата от закона форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите на страните. Той не е нищожен и поради липса на основание - заявено от ответниците възражение по чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД по следните съображения:

Както е прието в решение № 318 от 5.05.1999 г. на ВКС по гр.д. № 109/99 г., II г.о., предварителният договор за прехвърляне право на собственост срещу задължението за издръжка и гледане може да се обяви за окончателен и след смъртта на обещателя, ако договорът е сключен не само за издръжка и гледане в бъдеще, но и за вече престирани такива до сключването му, което обуславя каузалния характер на договора. Същото разрешение е възприето и в решение № 592 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1613/2008 г., III г.о. и то важи и за настоящия казус, тъй като процесният предварителен договор е за сключване на окончателен договор за прехвърляне на имот както срещу престирани от приобретателката минали грижи към обещателя, така и срещу задължението й за настоящи и бъдещи грижи и издръжка. Доколкото възражението за нищожност, предвид знанието за близката смърт на прехвърлителя има отношение само към поетото задължение за бъдещите грижи и издръжка (при сключване на договора вече са били престирани и приети от прехвърлителя с признанието му, миналите грижи към него) то следва да се отговори на въпроса каква е правната природа на този договор и по какъв начин би се отразило на договора евентуалното знание на приобретателя за близката смърт на прехвърлителя. Възприемайки изцяло даденото с постановеното по реда на чл.290 ГПК и задължително за настоящата инстанция решение № 98/2010 г. на ВКС по гр.д. № 5114/2008г., I г.о., допуснато до касационно обжалване именно по тези въпроси, отговорът е следния: Договорът, с който едно лице прехвърля недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка не е уреден изрично в закона и сключването му се основава на общото правило на чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето доколкото не противоречи на повелителни правни норми и на добрите нрави. В константната практика на ВКС, както и в правната теория се приема, че този договор е двустранен – страните правят насрещни волеизявления, възмезден – дължат се насрещни престации; алеаторен – обемът и продължителността на престацията на приобретателя не е определена във времето, а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй като със смъртта му договорът се прекратява. Съдебната практика е последователна и непротиворечива, че когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и той няма намерение да изпълнява поетото задължение, договорът е нищожен поради липса на основание. Когато договорът е сключен както за минали, така и за бъдещи грижи не се променя алеаторния му характер като цяло и същностните му характеристики. Такъв вид ненаименован договор е единен и задължението за минали и бъдещи грижи е неделимо, но от това произтичат последици преди всичко във връзка с изпълнението. От неделимостта на задължението не следва, че когато клаузата за бъдещи грижи е нищожна, това води до нищожност на целия договор. Основанието (каузата) на договора за разлика от конкретния мотив за сключването му, представлява непосредствената цел, характерна за определен тип сделки, към която са насочени правните им последици. Договорът, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е налице, защото вече са полагани грижи. За бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и зависи от продължителността на живота прехвърлителя, което към момента на сключването е в повечето случаи неизвестно. Но дори и ако към този момент прехвърлителят е бил неизлечимо болен и приобретателят е знаел за близката му смърт, не може да се приеме във всички случаи, че липсва основание за бъдещите грижи, преценката следва да бъде направена с оглед обстоятелствата, при които е сключен договора и неговото съдържание. Налага се извода, че когато е сключен договор, с който се прехвърля недвижим имот за минали грижи, както и срещу задължението такива да се полагат и за в бъдеще намира приложение разпоредбата на чл.26, ал.4, предл. второ ЗЗД. Т.е. при нищожност на частта от договора за полагане на бъдещи грижи и издръжка следва да намери приложение чл. 26, ал.4 ЗЗД ако съдържанието му дава основание да се приеме, че той би бил сключен и само за престацията за минало време. За да се приеме обаче, че договорът в тази част е без основание е необходимо при сключването му приобретателят да е знаел, че прехвърлителят ще почине много скоро и той няма да го гледа и издържа.

В настоящия случай, извод че приобретателката е знаела за близката и предстояща смърт на прехвърлителя  при сключване на договора, не може да бъде направен. Това е така, тъй като прехвърлителят е бил много възрастен човек, на 90 години, но от запознанството на страните през лятото на 2013 г. до пролетта на 2014 г., той е бил във видимо добро за възрастта си състояние, подвижен, излизал е на разходки, общувал е с хората и освен треперенето на ръцете и свързаните с това ограничения за самостоятелно обслужване, не е споменавал и видимо не е изглеждало да страда от някакво тежко или нелечимо заболяване (в тази насока са и показанията на свидетелите М. Х., Д. А., Д. В.). От информацията от НЗОК – Търговище, подкрепена и от показанията на личния лекар на прехвърлителя – д-р Баева-Хараланова, е видно, че в периода преди сключване на договора, прехвърлителят последно е посетил личния си лекар през м. февруари 2011 г. по повод на счупване на костите на предмишницата и и на лъчеванта кост, а предходното посещение, през 2009 г. е било за консултация във връзка с първична хипертония, като за този преглед личният лекар - свидетелката Б.-Х. е посочила  че пациентът е бил в запазено състояние с лекостепенна артериална хипертония и аритмия. За начало на промяна в тоноса и състоянието на възрастния човек (след запознанството им от средата на 2013 г.), свидетелят М. Х. е посочил приблизително пролетта на 2014 г., когато прехвърлителят се залежал, но това логично е свързано с преклонната му възраст. На 13.07.2014 г., възрастният човек е вдигнал температура късно вечерта и след като се обадил на ищцата, тя и свидетелят Х. извикали спешна помощ и го придружили до болницата (св. М. Х.). От медицинската документация от тази дата е видно, че заради съмнения за пенвмония на бял дроб, на възрастния човек са били направени рентгенологично и други лабораторни изследвания. Според свидетеля Х., при изписването на възрастния човек от спешния център, лекарите казали, че нищо конкретно му няма, но организмът му вече е „амортизиран“. Че здравословното състояние на прехвърлителя към 17.07.2014 г., когато е извършила и домашен преглед на възрастния човек по настояване на ищцата, е било силно влошено е свидетелствал личният му лекар – д-р Б.-Х. Според нея, но сравнявайки състоянието на пациента с предишната им среща през 2011 г., той бил много отслабнал. Имал бледа кожа, задух, ускорен пулс, ниско кръвно налягане, бил на легло и с невъзможност да движи крайниците си, в съзнание, но объркан за време и място, като свидетелката установила и генерализирана артеросклероза на мозък, сърце и съдове, но заради късния й стадий нямало какво повече да се направи. Според лекарката, болният имал данни за вирусна инфекция и в тази връзка е изписала и лечението с антибиотик, видно и от приложената по делото рецепта. Заради общото силно отслабено състояние на организма на болния (той нямал сили) и данните за вирусната инфекция,  свидетелката предупредила ищцата да очаква скорошната му смърт. Това, обаче е сторено след сключване на предварителния договор и не обосновава извод за знание на ищцата за много близко предстоящата смърт на прехвърлителя при сключване на договора. Независимо от това, следва да се посочи, че видимите симптоми са били като при вирусна инфекция, каквато е и установена от лекарката, а и самата тя не е посочила някакъв определен кратък срок, в който със сигурност може да се очаква смъртта, а във връзка с установената от нея генерализирана артеросклероза е изписала на болния и направление за отпускане от социалните служби на тоалетен стол, което би било напълно безпредметно при категорично знание за  очаквана в следващите дни кончина. Затова, при тези данни, изводът е за неоснователност на възражението за нищожност на договора, включително и частична такава относно клаузата за бъдещи грижи и издръжка.

Само с оглед пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че дори и в случай да бе установена такава, от обстоятелствата по делото се налага извода, че договорът би бил сключен и без недействителната част и приложение би намерила разпоредбата на чл. 26, ал.4, пр.2 ЗЗД. Това е така, тъй като в продължение на една година от запознанството им, вследствие на постоянното им общуване и оказаната от чисто човешки съображения от ищцата помощ  на възрастния човек в критичен за него момент от живота му, между страните по договора е била създадена много силна емоционална връзка, като дядото приемал Р. като свое дете и многократно изразявал желанието си да й прехвърли апартамента си. Възрастният човек не е имал свои деца, а съпругата му е починала преди него през 2010 г. Той е нямал братя и сестри и никакви близки роднини (ответниците са такива от пета степен) и никой не го посещавал и не се интересувал от него (включително и въззивницата Т.Д.Н., която е живяла в съседния до него апартамент). Живеел е сам в собственото си жилище в гр.Търговище и към датата на запознанството с ищцата, лятото на 2013 г., той е бил на 90 години. Бил е образован и интелигентен човек, като в трудоспособната си възраст е работил отговорна работа, ползвал се е с авторитет в града и хората го познавали и уважавали. До смъртта на съпругата му, той имал чист и приветлив вид, но след това, включително и заради напредването на възрастта и поради треперенето на ръцете, не можел да се грижи за хигиената и външността си -брадата и косата му били много дълги, ноктите също, дрехите мръсни и износени. Когато се опитвал да заговори хората, те се отдръпвали от него. Свидетелката, която по това време работела в заведение в непосредствена близост до блока на възрастния човек, ставала свидетел на тези сцени. В един от случаите и преценявайки, че възрастният човек има нужда от нещо, тя го заговорила и след това той започнал често да се отбива при нея в барчето да си говорят и така се сприятелили. След седмица или две, младата жена решила да му помогне като сама го подстригала с машинката на приятеля си и изпрала дрехите му. С подобряването на вида му, възрастният човек добил и самочувствие, повдигнал се духът му. По това време, ищцата съжителствала със свидетеля М. Х., който в началото само слушал за дядото и се отнасял с недоверие към него, но след запознанството им, бил впечатлен от мъдростта и интелигентността му и започнал да се отнася с голямо уважение към него, като първо се включил в грижите за почистване на дома му (при изнасяне килимите за пране), а впоследствие и във всички останали грижи и общуването им станало ежедневие (в тази насока са показанията на свидетеля М. Х.). Прехвърлителят бил жизнен човек, излизал на разходки, плащал сам сметките си, ходел да взема пенсията си, а храната му носели от социалния патронаж (така и свидетелите Д. А., работила до 2009 г. в социалния патронаж, с която прехвърлителят до есента на 2013 г. се срещал и разговарял и свидетелката Д. П., която до 2-3 месеца преди смъртта на стареца, го виждала да ходи сам да взема пенсията си). Понякога ищцата му приготвяла и носела домашна храна или вземала от заведението, в което работела и му носела, грижила се за дома му и заедно с приятеля си го посещавали, правели му компания, купили му нови дрехи. Дори, когато напуснала работата си в заведението, в късната есен на 2013 г., ищцата продължила да посещава стареца ежедневно (така свидетелката А.Х., колежка на ищцата и очевидец на изнесеното), а няколко пъти по заръка на ищцата, храна на възрастния човек носел свидетеля Д. В.. Последният е разказал и за конкретни случаи от живота на страните по договора, на които е станал свидетел – за този, в който бил повикан от ищцата и приятеля й да заведат дядото за преглед до болницата, защото бил заварен паднал от служителя на социалния патронаж, като в подкрепа на това са и показанията на очевидката свидетелката Д. П. и за случая, в който ищцата се притеснила за стареца, защото дълго не отварял вратата и повикала на помощ служителите на реда, като впоследствие се разбрало, че дядото бил заспал. Общуването между ищцата и стареца било като при много близки хора и той също се разтревожил за младата жена и платил сума на измамници, които казали, че тя си е счупила краката. Свидетелят М. Х. е изнесъл, че ищцата също се притеснила, че са измамили стареца и по негово настояване двамата го посетили, за да види той, че тя е добре и да се успокои. Също пред ищцата и свидетеля, дядото споделял за дадени от него средства назаем на съседи и молел ищцата за съдействие. И Коледа и Нова година, Р.Н. и свидетелят Х. прекарали заедно с П. И., като ищцата му купила зимно яке за подарък и му занесла домашно приготвени гозби, баница и сладки. Малко след празниците той заговорил, че иска да прехвърли жилището си на ищцата. По негово настояване, Р.Н. се консултирала с нотариус. Оказало се, че трябва да се събират документи, да се плащат данъци и такси, а и тя не бързала. В тази насока са взаимно подкрепящите се, детайлни и подробни показания на свидетелите М. Х. и на нотариуса Г. Г., двамата очевидци на изнесените факти. Според нотариус Г. Г., след първата среща и консултация, впоследствие много пъти се срещала и с П. И. и с Р.Н. по повод бъдещата сделка, включително и в дома на възрастния човек и неговото категорично желание е било Р., която той приемал като свое дете, да получи апартамента. Свидетелката е обяснила, че поради административни пречки, било затруднено снабдяването с документи за имота (за скицата било необходимо нанасянето на имота в кадастъра, което се забавило) за доста дълъг период, а и Р. трябвало да събере пари да плати данъците и така сделката се забавила. През месец юни 2014 г., свидетелката заверила и пълномощно от П. И. за снабдяването на Р. с документи за сделката и за получаване на пенсията му. Именно от този период е и залежаването на стареца и необходимостта му от непрекъсната грижа, носене на храна и внимание (така показанията на свидетеля Х.), като след случая, в който вдигнал температура на 13.07.2014 г., старецът се съгласил и бил преместен в квартирата на ищцата, за да могат с приятеля си адекватно да се грижат за него. Поради наличието на административни пречки по снабдяването с документите, нотариусът Г. Г. предложила вариант с подписване на предварителен договор и предварителният договор бил сключен на 16.07.2014 г. в дома на ищцата. Според свидетеля Х., в следващите дни и до смъртта на възрастния човек на 21.07.2014 г., двамата с Р. се редували да обгрижват в дома си непрекъснато стареца, който бил изтощен и на легло и дори се нуждаел от хранене с лъжичка и пасирана храна. На 17.07.2014 г., разтревожена за състоянието му, ищцата е потърсила и личния лекар Д. Б. –Х. и е бил извършен домашния преглед на обещателя. В показанията си, свидетелката Б. –Х. е посочила, че болният бил в спретнат вид, леглото и стаята били чисти. На 21.07.2014 г. същата свидетелка е констатирала и смъртта на П. И. и е посочила, че той е починал от естествена смърт. Р. организирала погребението на стареца и религиозен ритуал със свещеник (дядото бил вярващ и тя изпълнила волята му – така свидетеля Х.), на който присъствали само двамата с приятеля й и свидетеля Д. В., като никой друг (дори и дъщерята на съпругата му от предишен брак) не се отзовал. Въпреки, че от началото на 2015 г. свидетелят и ищцата вече са били разделени, тя му поискала пари назаем, с които направила паметник на дядото. Платила е и данъците за имота и последните сметки към социалния патронаж. Тази фактическа обстановка е установена, както е посочено и по-горе в решението, с показанията на всички свидетели, които не се намират в родствена връзка със страните и незаинтересовано, ясно и последователно са изнесли данни за възприетите от тях различни факти от стеклите се между страните по договора отношения.  Показанията и на двете групи свидетели, и тези на ищцата и тези на ответниците, не са противоречиви, а взаимно допълващи се, поради което и оплакванията в жалбата в тази връзка са неоснователни. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля М. Х., който по това време е съжителствал с ищцата, защото този свидетел е бил през цялото време най-близко до страните по договора и е станал очевидец на конкретно изнесените факти от живота им, като показанията му са последователни, детайлни и безпротиворечиви и се подкрепят или допълват от изнесеното от всички останали свидетели, включително и на тези на ответниците и на събраните по делото писмени доказателства.

От изложеното се налага извод за действителност на предварителния договор. Налице са и условията за обявяване на договора за окончателен. Ищцата е изправна страна по договора, тъй като тя е изпълнила поетото задължение да гледа и издържа прехвърлителя след сключване на договора от 16.07.2014 г. до смъртта на му на 21.07.2014 г., а по отношение на полаганите минали грижи, престирането им е прието от обещателя с договора. Превърлителят е придобил имота преди брака си с О. К. Р. (бракът е сключен на 21.06.1971 г.) и се е легитимирал като собственик с констативен нотариален акт № 11, том III, дело № 562/1968 г. за собственост на жилище строено в парцел, отчужден за групово и кооперативно жилищно строителство, като след смъртта му, ответниците, като наследници от пета степен на родство, се легитимират като собственици на жилището в равни части по силата на наследственото правоприемство и всеки от тях отговаря за изпълнене на задължението до размера на своята 1/10 ид.част. За имота няма задължения към държавата и общината, като в тази насока са и приложените удостоверения от съответните служби.

С оглед изложеното се налага извода за основателност на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, като предварителният договор следва да бъде обявен за окончателен. Като е достигнал до идентичен правен извод, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт в обжалваната му част по отношение на настоящите въззивници и до размер на  3/10 ид. части от имота, поради което и то следва да бъде потвърдено в тази част, включително и по отношение на осъждането на въззивниците за разноските за първата инстанция.

С оглед изхода от настоящото производство и неоснователността на въззивната жалба, подадена чрез особен представител, който не внася предварително държавна такса, за настоящото производство, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Варненския апелативен съд, всеки от тях сума от по 83,59 лв. Разноски за настоящото производство насрещната страна не е претендирала.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 151 от 21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 49/2015 г. по описа на ТОС, В ЧАСТТА, с която е уважен иска на Р.Д.Н. на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД срещу С.Р.Б., представляван по делото от особения представител адв. Д.К. и срещу Д.Ц.Т. и Т.Д.Н. и е обявен за окончателен до размер на квотата им в съсобствеността от 3/10 ид.част от имота, сключения на 16.07.2014 г., между П. Р. И., б.ж. на гр. Търговище, починал на 21.07.2014 г. и Р.Д.Н. предварителен договор, по силата на който П. Р. И. прехвърля на Р.Д.Н., собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, с административен адрес ул.“Антим I“, № 3, вх.“А“, ет. 3, ап. 9, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент № 9, на трети етаж от жилищен блок „Конфекция“ № 46, с идентификатор  № 73626.507.522.4.29, със застроен площ от 84,95 кв.м., заедно с таванско помещение  № 9, със светла площ от 12,96 кв.м. и избено помещение № 9, със светла площ от 15,79 кв.м. и с 6,57% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, срещу задължението на приобретателя Р.Д.Н. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя П. Р. И., докато е жив, било лично или чрез трето лице, както и за минали, настоящи и бъдещи грижи, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, както и в ЧАСТТА, с която С.Р.Б., представляван по делото от особения представител адв. Д.К., Д.Ц.Т. и Т.Д.Н. са осъдени да заплатят по сметка на Търговищкия окръжен съд държавна такса за водене на делото от по 176,08 лв. всеки от тях, както и на ищцата Р.Н. сума от по 50,50 лв. всеки от тях, представляващи разноски пред първата инстанция, както и В ЧАСТТА, с която С.Б. е осъден да заплати и сумата от 1 800 лв. - разноски за особен представител.

ОСЪЖДА Д.Ц.Т. с ЕГН ********** ***,  Т.Д.Н. с ЕГН ********** *** и С.Р.Б.  ЕГН ********** ***, представляван по делото от особен представител – адвокат Д.К. ***, да заплатят по сметка на Варненския апелативен съд, суми от по 83,59 лв. всеки от тях, представляващи дължимата държавна такса за въззивното производство.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част и е влязло в сила.

 Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: