Р Е Ш Е Н И Е № 50

Гр. Варна, 24.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 115 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор при ОП-Варна, против решение № 1811/04.12.2017г., постановено по гр. дело № 2540 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на П.П.С. *** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди: лишаване от свобода, претърпени унижения, притеснения, болки и страдания от стрес, накърняване честта и достойнството, всички вследствие повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда № 99/13.03.2013 г. по НОХД № 3657 по описа за 2012 г. на ВРС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.07.2013г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 114 лв., представляваща сторените разноски: платени такси и възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, както и да заплати на адв. П.Т.Т. от ВАК сумата 830 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на ищеца П.П.С. в производството пред ВОС, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ищецът не е доказал, че е претърпял твърдяните неимуществени вреди, както и че ако същите са претърпени – то те да са пряк и непосредствен резултат от незаконното обвинение. Счита се, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите на ищеца, тъй като те са изложили субективни възприятия, повлияни от близките си отношения с него, а освен това се разминават с обективно установени по делото факти. Поддържа се още, че и преди оправдаването на ищеца по НОХД № 3657/12г. на ВРС и след това, същият има влезли в сила осъдителни присъди за същия вид тежки престъпления, за което е изтърпял наказание „лишаване от свобода”. Счита се, че не следва да се кредитира заключението по изслушаната СПЕ, което не е в състояние да даде отговор на въпроса относно състоянието на ищеца към един минал период от време. Относно претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, във въззивната жалба е релевирано възражение за изтекла кратка погасителна давност на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Освен това се поддържа, че определения от ВОС размер на обезщетението не отговоря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Претендира се решението в обжалваните части да бъде отменено и иска на ищеца да бъде отхвърлен, а евентуално – да бъде намален размера на присъденото обезщетение. В с.з. жалбата се поддържа чрез прокурор от АпП-Варна, който счита, че съответстващото на претърпените вреди от незаконното задържане обезщетение би следвало да не е по-голямо от 1000 лв. 

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна П.П.С. чрез адв. П. Т., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че от установените по делото конкретни факти относно начина на задържането на ищеца по наказателното производство, по което е бил оправдан /което е станало публично пред съседи и пред малолетните му тогава деца/, както и от последвалата реакция на съседи, колеги и приятели, може да се направи извода за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които не са свързани с водените срещу него две други наказателни производства. Сочи се, че следва да бъде кредитирано и изнесеното от разпитаните пред ВОС свидетели, както и заключението на СПЕ, което не е било оспорено от ответника. Счита се, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, което е станало едва с подадената понастоящем въззивна жалба, е преклудирано и не следва да бъде разглеждано. Претендира се решението в обжалваната част да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски съобразно списъка по чл. 80 от ГПК по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказаната на въззиваемия безплатна адвокатска помощ. В с.з. становището по така подадения отговор се поддържа чрез процесуалния му представител.

            Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителната му част /за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв/, поради което е влязло в сила.  

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването в съответната му част, против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

         Производството пред ОС-Варна е било образувано по исковата молба, подадена от П.П.С. против Прокуратурата на РБ, с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, за което той е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 3657/12г. на ВРС. В исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в ограничаване на правата му – лишаване от свобода, претърпени унижения, притеснения, претърпени болки и страдания от стрес, накърняване честта и достойнството, нарушено спокойствие /с водещи вегетативни прояви – тревожност, вътрешно напрежение, промени в апетита и съня/. Излага се, че всички те са в резултат на наложените в наказателното производство мерки за неотклонение – „задържане под стража” и „домашен арест”, в повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление, застрашаващо го с налагането на наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода и в извършваните множество процесуално-следствени действия. В уточняваща молба от 30.09.17г. ищецът е посочил, че негативните психо-емоционални преживявания от обвинението били усилени от факта на задържането му под стража и публичното му унижаване чрез извършването на обиск в дома му в присъствието на неговата съпруга и децата им, въпреки обстоятелството, че все още не е бил уведомен в какво е обвинен и не му е бил връчен обвинителен акт, както и че е бил окован в белезници. Това рефлектирало и върху отношенията му с неговата съпруга и децата им – съпругата му станала недоверчива, а децата изгубили уважението си към него. За случилото се разбрали приятели, съседи и познати, които са започнали да странят от него, което се е отразило впоследствие и на професионалните му ангажименти. На всички проведени заседания пред съда ищецът е бил довеждан окован в белезници и придружаван от съдебна охрана, на което са станали свидетели случайни минувачи и това допълнително му е усилило чувството за малоценност, тревожност и вътрешно напрежение.

            Ответната страна е оспорила предявения иск, поддържайки, че не е доказано по делото претърпяването на неимуществени вреди от ищеца, които да са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано срещу него обвинение, по което същият е бил оправдан. Поддържано е, че наказателното производство против ищеца е било проведено в разумен срок, а от друга страна по делото е установено, че ищецът е безработен и има склонност към хазартни игри. Освен това същият е бил вече осъждан с влязла в сила осъдителна присъда 5 месеца преди повдигането на незаконното обвинение и то за същото по вид престъпление, а 7 месеца след влизането на оправдателната присъда в сила - извършил ново такова престъпление, за което му е наложено и съответното наказание с влязла в сила нова осъдителна присъда. Това се счита, че е опровергало твърдението за изпитван страх от наказателното преследване по второто дело. 

Видно от материалите по ДП № 818/12г. по описа на Трето РУП ОД на МВР-Варна, че същото е започнало по съобщение на С.И. за това, че на 11.04.12г. неизвестно лице, чрез заплаха с нож е извършил грабеж на сумата от 600 лв.

На 20.04.12г. е издадена заповед, с която е наредено на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задържането за срок от 24 часа на П.П.С.. Заповедта е връчена на ищеца на същата дата в 15.00 ч. – л. 151 от делото на ВОС.

На 20.04.12г. е съставен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи на дома на ищеца в гр. Варна и в присъствието на две поемни лица /едното – Е.И.С. е съсед на ищеца/, който е одобрен от съдия при ВРС на 21.04.12г. /л. 18-19 от ДП/.

На 21.04.12г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по посоченото ДП за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за това че на 11.04.12г. е отнел парична сума в размер на 1444 лв. от владението на С.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване с нож. Постановлението е предявено на обвиняемия С. на 21.04.12г. в 14.25 ч. С постановление от 21.04.12г. на прокурор при РП-Варна П.С. е задържан по посоченото ДП до 72 часа, считано от 14.45ч. на 21.04.12г. до 14.45 ч. на 24.04.12г. за осигуряване явяването му в с.з. пред ВРС за вземане на постоянна МНО /л. 39 и 41 от ДП/.

С протоколно определение № 900/24.04.12г. по ЧНД № 2129/12г. на ВРС, ІV с-в, по отношение на С. е взета МНО „Задържане под стража” по посоченото ДП.

С ново постановление за привличане на обвиняем от 27.06.12г. на ищеца е било предявено прецизирано обвинение за извършване на престъпното деяние от 11.04.12г., в което е посочено, че отнетата сума е била собственост на посочено конкретно ООД. Други разлики с първоначално повдигнатото обвинение няма /л. 98 от ДП/. На 28.06.12г. на С. е било предявено и разследването по ДП /л. 103/.

С разпореждане от 06.07.12г. на прокурор при РП-Варна и с оглед изготвен обвинителен акт от ВРП, е разпоредено С. да бъде приведен от ОС „ИН”, сектор „Арести”-Варна, в Затвора-Варна. На 09.07.12г. е внесен в съда изготвения обвинителен акт против С. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, по който е образувано НОХД № 3657/12г.  на ВРС, ХХХІІ с-в. С протоколно определение по делото от 21.11.12г. МНО по отношение на С. е била изменена от „Задържане под стража” в „Домашен арест”. На 03.12.12г. ищецът е бил освободен от Затвора-Варна на основание променената МНО /л. 95 и л. 104 от наказателното дело/.

След проведени 5 съдебни заседания с участието на ищеца, на 13.03.2013г. е постановена присъда № 99 по НОХД № 3657/12г. на ВРС, ХХХІІ с-в, с която П. П. С. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и същият е оправдан. С протоколно определение от същата дата е била изменена и МНО от „Домашен арест” в „Подписка” /л. 127-128 от посоченото НОХД/

По подаден протест против оправдателната присъда от прокурор при ВРП е образувано ВНОХД № 610/13г. на ВОС, по което е постановено решение № 172/03.07.13г., с което присъдата е била потвърдена изцяло.

Видно от материалите по НОХД № 4505/11г. на ВРС VІ с-в, че същото е протекло в рамките на незабавно наказателно производство /гл. 25 (отм. от 05.11.17г.) от НПК/ по внесен на 29.07.11г. обвинителен акт и е приключило с присъда № 370/29.07.11г., с която ищецът П. П. С. е признат за виновен в това, че на 27.07.11г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи – сумата от 220 лв., от владението на П.И., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване със сгъваем нож, поради което на осн. чл. 198, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 месеца, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 4 години. По отношение на подсъдимия е била потвърдена взетата МНО „Подписка”. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия С. с искане за намаляване на наказанието по размер и редукция на определения изпитателен срок към минимума. С окончателно решение № 347/07.11.11г. по ВНОХД № 1307/11г. на ВОС е била потвърдена осъдителната присъда.

Видно от материалите по НОХД № 3507/14г. на ВРС ХХІХ с-в, че същото е образувано по обвинителен акт против П. П. С. за извършен нов грабеж на 17.02.14г. на дамска чанта, съдържаща ключове и сума от 4 148.71 лв. /на обща стойност 4 233.31 лв./ от владението на М.А., с намерение да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. В обвинителния акт е отбелязано, че по отношение на обвиняемия С. е била взета МНО – задържане за 72 часа с постановление от 18.02.14г., „Задържане под стража” с определение № 327/21.02.14г., потвърдено с определения на ВРС и ВОС и неизменена до момента на внасянето на обвинителния акт. С присъда № 331/30.10.14г. С. е признат за виновен в извършването на престъплението, за което е бил обвинен пред съда  и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 години, което да изтърпи при условията на затвор при строг режим. Приведено е в изпълнение и наказанието, наложено с присъдата по НОХД № 4505/11г. на ВРС. Тази нова осъдителна присъда е потвърдено изцяло с окончателно решение № 19/28.01.2015г. по ВНОХД № 1439/14г. на ВОС.

Видно от писмото на началника на Затвора-Варна на л. 53 от първоинстанционното дело на ВОС, че на 26.12.15г. е било изтърпяно наказанието по НОХД № 4505/11г. на ВРС от С. и считано от 26.12.15г. е започнал да търпи присъдата от 4 години по НОХД № 3507/14г. на ВРС. 

От изявлението на ищеца при провеждането на съдебно-психологичната експертиза по настоящото дело /виж на л. 115/, се установява, че същият е освободен от затвора през втората половина на м. 10.2017г. /вероятно при хипотезата на условно предсрочно освобождаване – така в показанията на съпругата му С.С. за подадена такава молба от ищеца - на л. 100 от делото на ВОС, които ще бъдат подробно коментирани по-долу/.

Видно от приложените документи към материалите по НОХД № 3657/12г. на ВРС, ХХХІІІ с-в, че П.П.С. е сключил граждански брак със С.П.С. на 07.08.1999г. и от брака си имат родени две деца – М., родена на ***г. и Д., родена на ***г. /л. 23-25 от посоченото НОХД/.

От показанията на съпругата на ищеца, които съдът преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява че тя е разбрала за арестуването на съпруга си през м. 04.2012г. от техните деца - когато се е прибрала към 17.00 ч. от работа. После С. ѝ е позвънил по телефона, за да я уведоми за това обстоятелство, а по-късно заедно с полицаи са дошли и в апартамента им е било извършено претърсване. С. е бил с белезници и е имало засилено полицейско присъствие, а тъй като според свидетелката е било неделен ден – имало и много съседи, които станали свидетели на случващото се. Според съпругата му, С. се е ползвал с авторитет в квартала, бил е уважаван човек и с добра слава – бил е спортист, а след това треньор и охранител. Винаги е работил и помагал на хората и си е създал този образ и авторитет. Свидетелката не знае какви са били коментарите на хората, но след това съседите са проявявали любопитство, а децата им са започнали да странят от децата на С. Съседите и познатите се отдръпнали и свидетелката скъсала отношения с тях. За предходната присъда никой не е бил разбрал, тъй като С. сам е отишъл в МВР и се е предал, а освен това не е бил задържан по този начин. За оправдателната присъда съседите и приятелите на П. не са разбрали. Едва след излизането от ареста той е започнал да обяснява, че са го обвинили несправедливо, но все още има хора, които странят от него, за което пък свидетелката няма обяснение. С. не мисли, че съседите са знаели за проблемите му с хазарта, тъй като това не било толкова явно – връщал е всички вещи, които преди това е залагал и е имало един период от време, в който се е стараел да не е в тежест на семейството си. Когато свидетелката е видяла съпруга си за първи път след задържането, той е бил много възмутен и изнервен, тъй като считал, че задържането му е несправедливо, тъй като не е бил виновен. Изразил и учудване как се е стигнало до това по такъв начин да го обвиняват. С. сочи, че П. е имал много добро отношение към децата, а и те си го обичат. Свидетелката сочи, че съпругът ѝ е бил наясно, че при условната присъда ако пак го обвинят и осъдят – ще влезе в затвора. Не знае от кое точно повече се е притеснявал С. – дали от задържането или, че има наложено наказание с условната присъда. Свидетелката подозира, че понастоящем съседите знаят, че П. изтърпявал присъда в затвора.  

Свидетелят А. е приятел на ищеца и сочи, че знае за задържането на последния, което станало през 2008г. Това го научил от съседи на П., които му казали, че са го видели с полицаи. Самите съседи свидетелят знае само по физиономия. Имало насмешка в думите им, което свидетелят приел като израз и на проявена злоба. Според свидетеля, с когото ищецът се състезавал в един спортен клуб и са работили като охрана, общите им приятели, които са разбрали за задържането, са променили отношението си към П..

Според заключението на СПЕ, изслушано пред ВОС, задържането под стража на ищеца и воденото срещу него дело, по което същият е бил оправдан, е изиграло ролята на психотравма, която е повлияла върху всички аспекти на личността на живота му – бил е компроментиран в общността. Това е рефлектирало и в отношенията му в семейството, със съседи, приятели и в професионалните кръгове. Ищецът е преживял тежко обвинението, тъй като личността му на успял спортист не допуска грабеж като реакция на загубата в казино. Такова обвинение накърнява човешкото му достойнство. Ищецът признава зависимостта си към хазарта, но счита, че я е преодолял. Търси положителни аспекти от престоя си в затвора като „огледало” на падението, до което е достигнал. За ищеца е неприемливо да бъде сравняван с маргиналните групи, с които е престоял в мястото за лишаване от свобода при това задържане. Общественият отзвук на полицейските акции и транспортиране с белезници е непоносим за ищеца. Структурата на личност, която е ориентирана към постижение, според вещото лице понася значително по-тежко подобно накърняване на егото. Ищецът се е чувствал в криза и е имал нужда от помощ в онзи момент, а е бил допълнително наранен.

В с.з. вещото лице допълва, че повдигането на несправедливо обвинение има отражение върху психиката на ищеца и това се доказва от факта, че излизайки от затвора, същият повдига въпроса за минали събития, които за него представляват нерешен казус. Според вещото лице е било трудно да се разграничат реакциите и стреса, породени от незаконното обвинение и от законосъобразната осъдителна присъда, тъй като през целия този период ищецът се е занимавал с хазарт и от личност на боец и треньор по бойни спортове, човек със силна воля, организиран и дисциплиниран, същият се е променил с времето и е станал зависим от хазарта. Освен това е налице и усещането за несправедливо отношение, тъй като на другите хора в затвора е била дадена по-лека присъда в сравнение с неговата. Експертът описва и особеностите при хората, изпаднали в зависимости – те вършат нещата при наличието на обсесия и компулсия и не могат да се преборят с импулса да направят онова, от което са зависими, но същевременно продължават да мислят за себе си като за личността без зависимости и притежаваща изцяло и само положителни качества.

            Правни съображения и изводи.

         Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

            Освен това, при обезщетяване на вредата от незаконно обвинение се обезщетява и вредата от процесуално законно взета мярка за неотклонение задържане под стража или от предварително задържане, ако то е във връзка с конкретното обвинение. Вредите от това задържане се обезщетяват в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при пряко насочено към обвиняемия разследване, представляващо обвинение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС и преди лицето да е привлечено като обвиняем за конкретно престъпление с акт на Прокуратурата – в този смисъл решение № 254 от 17.12.2015г. на ВКС по гр. д. № 1902/2015 г., III г. о., ГК.

            От посоченото по-горе се установи, че в рамките на образуваното ДП № 818/12г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа на 20.04.12г. и това е станало във връзка с конкретното последващо повдигнато му обвинение, по което той е бил оправдан. Поради това и обезщетението на вредите и от това 24-часово задържане се дължи от ответника по настоящото дело. При това задържане ищецът е бил принуден да остави сами в къщи двете си малолетни дъщери – по-голямата е била на 11 години, а по-малката на 6 години. Освен това в същия ден 20.04.12г. /който е ден петък и не е бил почивен или неработен ден, както твърди ищеца и сочи съпругата му/ и преди на ищеца да е било повдигнато обвинение, в дома му е извършено претърсване, осъществено в присъствието на двете му деца и на неговата съпруга. Освен това едното от вписаните в протокола за това процесуално-следствено действие поемни лица – Е.И.С., е съсед на ищеца, видно от вписания ѝ адрес. Според показанията на съпругата му, които в тази част съдът кредитира, като неопровергани от насрещно доказване - това действие е било осъществено при наличието на множество служители на полицията и при което ищецът е бил окован в белезници. Съдът намира, че от това за ищеца са настъпили неблагоприятни последици, изразяващи се в изпитано чувство на срам и унижение пред малолетните деца и съпругата му, както и уронване на доброто име пред съседи и познати от квартала. В тази връзка следва да се отбележи, че предходната осъдителна присъда на ищеца за извършен грабеж на 27.07.11г. по НОХД № 4505/11г. на ВРС е постановена в рамките на проведено незабавно наказателно производство и при липсата на данни за осъществени мерки за процесуална принуда. Последното придава достоверност на твърденията на ищеца, подкрепени и от показанията на съпругата му, че до момента на задържането му на 20.04.12г., ищецът се е ползвал с добро име сред съседите и познатити си – поне не е имало явна причина за разколебаване на създадената преди това репутация на добър спортист и треньор по бойни изкуства, както и човек, който се грижи за своето семейство (в показанията си св. С. сочи, че съседите не са знаели за проблемите му с хазарта, тъй като това не било толкова явно – връщал е всички вещи, които преди това е залагал и е имало един период от време, в който се е стараел да не е в тежест на семейството си). Съдът не кредитира показанията на св. А., тъй като същият не е прецизен нито по отношение на годината на осъщественото задържане – сочи на два пъти, че това е станало през 2008г., нито по отношение на съседите на ищеца – сочи, че ги знаел само по физиономия и дава своя интерпретация на техни реакции по отношение на задържането на ищеца /като се има предвид, че такова задържане е осъществено и на 18.02.14г. по последното наказателно дело/.

            Съдът намира, че макар и да е трудно да се отграничат негативните психични преживявания на ищеца, причинени от една страна от това незаконно задържане – първоначално като полицейско на 20.04.12г., прераснало в такова с акта на прокуратурата, а след това и на съда като МНО, и от друга страна – от последващото задържане за извършеното на 17.02.14г. престъпление, и престоя в затвора за изтърпяване на наказанията по двете осъдителни присъди, следва да се приеме и съобразно изложеното от вещото лице, че повдигането на несправедливото обвинение има отражение върху психиката на ищеца и това се доказва от факта, че излизайки от затвора, същият повдига въпроса за минали събития, които за него представляват нерешен казус. 

            Следва да се вземат предвид и другите установени по настоящото дело конкретни обстоятелства – ищецът е осъден с влязла в сила на 07.11.11г. осъдителна присъда за извършено тежко умишлено престъпление, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода”, чието изпълнение поради наличието на чисто съдебно минало и на другите законови предпоставки, е отложено с изпитателен срок. Самият ищец е бил наясно, че всяко извършено друго престъпно деяние в изпитателния срок, ще доведе до привеждане в изпълнение и на предходната присъда – така от показанията на съпругата му. Поради това следва да се приеме, че ищецът е търпял негативни преживявания освен от начина на осъществяване на задържането и провеждането на претърсване в дома му на 20.04.12г., както от несправедливо повдигнатото му и поддържано обвинение, но и от заплахата да влезе в затвора по осъдителната присъда, влязла в сила 5 месеца преди това.

            Следва да се вземе предвид и факта, че в настоящия случай наказателното производство, по което ищецът е бил оправдан, е по обвинение отново за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 до 10 години. Същото е продължило от 21.04.12г. /датата на привличането на ищеца като обвиняем/ до 03.07.13г. – период от 1 година, 2 месеца и 13 дни, което следва да се приеме, че е протекло в рамките на разумен срок. Същевременно обаче по това наказателно дело спрямо ищеца е проведено освен полицейското задържане по ЗМВР от 24 часа, но и задържането за срок до 72 часа от прокуратурата и като МНО „Задържане под стража”, което е продължило от 20.04.12г. до 03.12.12г. – общо 7 месеца и 13 дни, което е един немалък период от време. Освен това от 03.12.12г. до 13.03.13г. ищецът е търпял и втората по интензитет МНО – „Домашен арест” /общо с МНО, ограничаващи неговото свободно придвижване от 10 месеца и 23 дни/. Всичко това е довело до лишаване на правото му на свободно придвижване, както и е свързано определено с негативно отражение върху неговите преживявания – бил е настанен в ареста, а след това и в затвора.

            Същевременно обаче по делото е установено, че ищецът е бил зависим от хазарта, който към момента на незаконното му задържане, повдигането на обвинение, извършването на процесуално-следствени действия и провеждането на наказателен съдебен процес, завършил с оправдателна присъда, е бил осъден за извършено тежко умишлено престъпление с наложено наказание, отложено при условията на чл. 66 от НК. Няма данни същият да е полагал постоянно труд и да е осигурявал материално семейството си. Дори при първата осъдителна присъда не е могъл да намери и да върне още 100 лв. от взетите чрез престъплението общо 200 лв. /така из показанията на съпругата му/. Макар и да е бил спортист и треньор в миналото, ищецът към 2012г. вече е бил извършител на тежко умишлено престъпление, без работа и пристрастен към хазарта. Последното очевидно е било толкова силно като влечение, че извършения на 17.02.14г. нов грабеж /само 7 месеца след влизане в сила на оправдателната присъда/ е отново свързан с осъществяване на такава дейност. Ищецът, макар и да е продължил да мисли за себе си в параметрите на образ с положителни качества, това съществено се е разминавало с реалността, поради което и съдът не приема, че са налице изключителни негативни преживявания от това, че е попаднал в местата за лишаване от свобода и сред лица с провинения към обществото. Това действително е станало за него за първи път, но следва да се има предвид, че същият е имал към този момент и постановено осъждане за тежко умишлено престъпление.

            Не се установява по делото същият да е прекъснал трайни приятелски и колегиални отношения, както и да е налице коренно променено отношение на съседите към него – показанията на съпругата му не се подкрепят от останалия по делото доказателствен материал. Свидетелката С. сочи, че отношенията между ищеца и децата им не са се променили – те продължават взаимно да се обичат. Самата свидетелка продължава да го обича, уважава и подкрепя.

            Няма събрани по делото конкретни доказателства относно изпадането на ищеца в депресивни състояния и понижаване на самочувствието му, както и да са настъпили промени в апетита и съня, както се твърди в уточняващата молба.

            Следва освен това да се има предвид и още едно обстоятелство, което е от значение за преценка на интензитета на негативните преживявания на ищеца от незаконното обвинение – че при извършване на психологичното обследване по настоящото дело, същият е бил току-що напуснал затвора и е бил в условията на първоначална адаптация към ресоциализация. И при това изследване същият споделя и за преживяно чувство на несправедливост, съпоставяйки своето наказание с наказанията на другите лишени от свобода лица. Тази мислена от ищеца „несъразмерност” на наказанията, също може да е източник на вътрешното напрежение, неудовлетвореност и усещането за несправедливост, изпитвани от С..

            В обобщение, негативните преживявания на ищеца имат смесен произход – те са, както от незаконно проведеното наказателно производство срещу него през 2012/2013г., съпроводено с радикално накърняване на личната му свобода и достойнство, от страха да не бъде осъден на тежко наказание и да не бъде приведена в изпълнение присъдата от 2011г., но и от „разобличения” пред самия него образ на човек с положителни качества на спортист, грижовен баща и съпруг, колега, приятел и съсед, който е пристрастен към хазарта и веднага след оправдателната присъда извършва нов грабеж и изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода” за период от 18.02.2014г. до м. 10.2017г.        

            Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но неговият размер с оглед посочените по-горе критерии, относими към принципа на справедливостта, следва да бъде определен на сумата от общо 6 000 лв. – размер, който адекватно ще обезщети неимуществените вреди на ищеца от воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 3657/12г. на ВРС, имайки предвид комплексния характер на източниците на стрес, недоказването на голяма част от вида на неимуществените вреди и особеностите на личностна на ищеца.

            Тази сума се дължи ведно със законната лихва от влизането в сила на оправдателната присъда – 13.03.13г. до окончателното ѝ изплащане. Направеното за първи път едва с въззивната жалба възражение на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД за изтекла погасителна давност за претендираната законна лихва, е преклудирано – т. 4 от ТР № 1/2013г., постановено на 09.12.13г. от ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. на ВКС, поради което и не следва да се разглежда.

            Поради горното, решението на ОС-Варна следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв. и предявения иск за тзи горница – да се отхвърли. До размера от 6 000 лв. решението следва да се потвърди.

            При това положение първоинстанционното решение следва да се измени в частта за разноските, като на осн. чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер на 630 лв. – съобразно уважената част от иска и на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 на ВАС.

            За настоящата инстанция на процесуалния представител на въззиваемата страна /ищеца/ се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер също на 630 лв.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1811/04.12.2017г., постановено по гр. дело № 2540 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П.П.С., ЕГН ********** *** сумата за разликата над 6 000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди: лишаване от свобода, претърпени унижения, притеснения, болки и страдания от стрес, накърняване честта и достойнството, всички вследствие повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда № 99/13.03.2013 г. по НОХД № 3657 по описа за 2012 г. на ВРС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.07.2013г. до окончателното ѝ изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв. П.Т.Т. *** адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА за разликата над 630 лв. до присъдения размер от 830лв., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на П.П.С.,ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за заплащане на разликата над дължимата сума от 6 000 лв. до присъдената сума от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди: лишаване от свобода, претърпени унижения, притеснения, болки и страдания от стрес, накърняване честта и достойнството, всички вследствие повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда № 99/13.03.2013 г. по НОХД № 3657 по описа за 2012 г. на ВРС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.07.2013г. до окончателното ѝ изплащане.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1811/04.12.2017г., постановено по гр. дело № 2540 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Варна, в останалата му обжалвана част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П.П.С., ЕГН ********** *** сума в размер на 6 000 /шест хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди: лишаване от свобода, претърпени унижения, притеснения, болки и страдания от стрес, накърняване честта и достойнството, всички вследствие повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда № 99/13.03.2013 г. по НОХД № 3657 по описа за 2012 г. на ВРС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.07.2013г. до окончателното ѝ изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв. П.Т.Т. *** адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 630 лв.

                Решението в отхвърлителната част за разликата над 10 000 лв. до претендираните 80 000лв. е влязло в сила поради необжалването му.

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на на адв. П.Т.Т. *** адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 630 лв. за настоящата инстанция.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: