РЕШЕНИЕ

 

32

 

Гр.Варна, 10.03.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на десети март 2014 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 116  по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано две жалби, както следва:

- от „Енерджи Инвестмънт Груп” АД, подадена чрез адв. М.Х. от САК, против решение № 243 от 23.10.2013 г., постановено  по в.гр.д. № 555/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№ 19729/26.08.2013 г. срещу протокол от 12.08.2013 г. за разпределение на постъпили суми, в частта по т.1 и т.2 от протокола, по изпълнително дело № 20138760400042 по описа на ЧСИ Д. З., с рег.№ 876, с район на действие ШОС.

- от „Мега Груп” ЕАД, подадена чрез адв. П.С. от САК, против решение № 243 от 23.10.2013 г., постановено  по в.гр.д. № 555/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№ 19732/26.08.2013 г. срещу протокол от 12.08.2013 г. за разпределение на постъпили суми, в частта по т.1 и т.2 от протокола, по изпълнително дело № 20138760400042 по описа на ЧСИ Д. З., с рег.№ 876, с район на действие ШОС.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното решение е неправилно /незаконосъобразно и необосновано/ като са молили за отмяната му и за уважаване на жалбите им срещу действието на съдебния изпълнител. Поискали са назначаване на съдебно –икономическа експретиза за изчисляване размера на дължимото ДДС по облагаемата сделка – продажба на имоти на публична продан както и за изчисляване по пера на разноските, направени от „Инвестбанк” АД за публичната продажба. Навели са оплаквания, че неправилно окръжният съд приел: - че съдебният изпълнител се е позовал на съдебно-счетоводна експретиза в обжалваното разпределение, защото такова позавоване в действителност липсвало; - че не разполагали с правен интерес от обжалване на разпределението, включително и поради занижените оценки на имотите; - че съдебният изпълнител правилно изчислил дължимия ДДС, при положение че той не се позовал и не препращал към експретиза и в разпределението нямало данни кога са построени сградите, липсвали мотиви кои сделки приемал за облагаеми, не сочил кои сделки и с колко идеални части от кои конкретни имоти подлежали на облагане с ДДС и кои не подлежали на облагане съгласно чл. 45, ал.3 и сл. ЗДДС и не сочил каква е площта на прилежащия терен към всяка отделна сграда в отделните 30 недвижими имота; - че всички разноски, сторени от „Инвестбанк” АД се ползвали с привилегията на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, защото разноските за процесуално представителство в изпълнителното производство, за такса за присъединяване, за такси за удостоверения за размера на дълга и за снабдяване с изпълнителен лист ползвали само взискателя, който ги е направил и нямало основание да бъдат приети за привилегировани.

Срещу двете жалби писмени отговори са подали само взискателите С.К.Я., К.В.К. и „Инвестбанк” АД. Те са оспорили жалбите и са настоявали за отхвърлянето им. Взискателите  С.А.В.,***, „Примекс” ЕООД и ОМВ „България” ЕООД не са подали отговори на жалбите.

При данните, че обжалваното решение на окръжен съд – Шумен е било съобщено на жалбоподателите на 27.11.2013 г., настоящите жалби, подадени по пощата на 04.12.2013 г., са в срок. Те изхождат от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд като неизгодно за тях и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Производството пред Шуменския окръжен съд е било образувано по две жалби, съответно  от  „Енерджи инвестмънт груп” АД в качеството му на присъединен взискател и от „Мега Груп ЕАД гр. Варна, в качеството му на длъжник по изп. дело № 20138760400042 по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № 876, с район на действие ШОС, срещу действие на съдебния изпълнител - протокол за разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело от 12.08.2013 г. в частта му по т.1 и т.2. Жалбоподателите са изложили идентични оплаквания, като са настоявали, че разпределението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно, защото: - по т.1 - начислената сума за ДДС в размер на 727 134,31 лева не кореспондирала с общата продажна цена на изнесения на публична продан имот, като представлявала по-малък от дължимия за данък процент; - съдебният изпълнител не посочил в разпределението кои сделки счита за облагаеми, за кои имоти приема, че са налице облагаеми доставки /от общо над 30 имота, които са предмет на публична продан/,  колко идеални части от кои конкретни недвижими имоти подлежат на облагане с ДДС и кои не подлежат с оглед приложението на чл.45, ал.3 и сл. ЗДДС, както и каква е площта на прилежащия терен към всяка отделна сграда в отделните 30 имота по см. на пар.1, т.6 от ЗДДС и каква е застроената площ на всеки недвижим имот, предмет на публичната продан и на разпределението; - по т.2 от разпределението били включени  разноски на първоначалния взискател „Инвестбанк” АД., за които не била налице привилегията по  чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, а именно: - юрисконсулско възнаграждение в размер на 194048,26 лева, за покана за доброволно изпълнение, за справки и образуване на изпълнително дело.

Жалбоподателят „Енерджи Инвестмънт Груп” АД има качеството на присъединен взискател, а „Мега Груп” ЕАД – на длъжник по изпълнително дело  № 20138760400042, по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № 876, с район на действие ШОС,  което е било образувано по  молба на взискателя  „Инвестбанк” АД срещу длъжника „Мега Груп” ЕАД гр. Варна. След провеждане на публична продан на недвижими имоти на длъжника, „Инвестбанк” АД  – първоначален взискател по изпълнителното дело е бил обявен за купувач с протокол от 25.07.2013 г. на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ при цена от 4 856 709 лв. На 12.08.2013 г., ЧСИ е изготвил разпределение на сумата от проданта, като в т.1 е постановил внасяне по спецалната му сметка на сумата от 727 134,31 лв. за плащане на дължимия ДДС по облагаемите сделки, а по т.2 от разпределението е разпределил на първоначалния взискател „Инвестбанк” АД,  на осн. чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, сума за разноски в общ размер от 570 780,04 лв. Именно в тези части е било обжалвано разпределението от настоящите жалбоподатели пред окръжния съд.

Оплакването за неправилно изчисляване от съдебния изпълнител на дължимия ДДС е било неоснователно и правилно е било отхвърлено от окръжния съд, не само защото жалбоподателите са твърдяли, че данъкът е в занижен размер и следователно това не би накърнило интересите им, но и защото изчислението е било направено от специално назначено за целта вещо лице, което е изготвило подробна съдебно –икономическа експретиза, приложена на л. 2133 от изпълнителното дело. Съдебно-икономическата експретиза е била депозирана по делото и достъпна за страните. В същата вещото лице, в съответствие с разпоредбите на ЗДДС, след като е изследвало характера на обектите, предмет на публичната продан и е посочило кои от тях подлежат на данъчно облагане, включително каква част от земята представлява прилежащ към старите сгради терен, който се явява необлагаема доставка и каква част е незастроен терен – облагаема доставка, е дало подробно и обосновано заключение за размера на данъка поотделно за всеки имот в табличен вид. Видно от експертизата, общият размер на данъка възлиза на сумата от 727 134,31 лв., който именно размер е бил възпроизведен в т.1 от разпределението. Това означава, че съдебният изпълнител е възприел изцяло заключението на вещото лице. Последният няма задължението да описва в разпределението обосноваващите размера на данъка съображения на вещото лице, поради което и оплакванията за липсата на изложени от него такива, са несъстоятелни. Ясно е, и без да е било изрично посочено от съдебния изпълнител, че той се е позовал на експертизата на вещото лице с включване в разпределението на изчисления от специалиста данък. Доколкото оплаквания за неправилно изчисляване на данъка от вещото лице не са били навеждани от жалбоподателите пред окръжния съд, не е имало /и няма/ необходимост от назначаване на експертиза в тази насока.

В жалбите срещу разпределението не са били направени оплаквания за занижена оценка на имотите, поради което тези възражения, наведени едва пред настоящата инстанция с жалбите против решението на окръжния съд, са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани.

Окръжният съд не се е произнасял в насока недопустимост на жалбите срещу разпределението, а напротив разгледал е възраженията по същество, поради което и оплакванията в тази връзка пред настоящата инстанция са неоснователни.

По спорния по делото въпрос за привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД относно разноските по принудителното изпълнение:

Според чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.чл. 134 и 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. С цитираната разпоредба се предвиждат условията, при които взискатели се удовлетворяват за разноските си с предпочитание. Това означава, че в този ред не се включват всички разноски на всички взискатели, а само на онези взискатели, които са  направили разноски  за действия, от които се ползват и останалите взискатели. В случая, такива са оспорените от жалбоподателите, сторени от първоначалния взискател „Инвестбанк” АД,  разноски за такси за образуване на изпълнителното дело, за пращане на покани за доброволно изпълнение и справки за установяване имуществото на длъжника, като тези разноски ползват останалите взискатели в т.ч. жалбоподателя – присъединен взискател, защото без тях нямаше да бъде образувано и водено  изпълнителното производство. С привилегията по чл. 136, ал.1 т.1 от ЗЗД се ползва и юрисконсултското възнаграждение в полза на банката – първоначален взискател, защото за образуването на изпълнителното дело и за действията по движението му той е ползвал квалифицирана правна помощ, а от тези действия също са се възползвали присъединените взискатели. Тези разноски правилно са били включени в сумата по т.2 от разпределението и оплакванията на жалбоподателите в тази връзка са неоснователни. Оплаквания за неправилно включване в привилегированите разноски на такива за издаване на изпълнителен лист, жалбоподателите не са навели пред окръжния съд, поради което и те не могат да бъдат обсъждани от настоящата инстанция.

Окръжният съд е достигнал до извода за неоснователност на двете жалби срещу разпределението на частния съдебен изпълнител по идентични на изложените по-горе съображения, поради което решението му не страда от посочените в настоящите жалби пороци и като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 243 от 23.10.2013 г., постановено  по в.гр.д. № 555/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд

 

Решението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: