Р Е Ш Е Н И Е

№36

гр. Варна,_26_.03.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на 26.03. през две хиляди и осемнадесетата година в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;        

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 като разгледа докладваното от съдията Христова

въззивно гражданско дело № 116 по описа за 2018-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Производството е по реда на чл. 463, ал.2 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.С., родена на *** год., гражданка на Белгия и Казахстан, срещу решение № 1947/22.12.2017 г. по в.гр.д. 2463/2017 год. на ОС Варна, в частта, с която е оставена без уважение жалба на същото лице срещу разпределение от 09.10.2017 г. по изпълнително дело №…… по описа на ЧСИ  с рег. № …, относно сумите, които взискателят-купувач на публичната продан следва да внесе, в следните части: в частта по т.1 от разпределението, с която в полза на Община Варна на осн. чл. 136, ал.1 т.2 ЗЗД е разпределена сумата от 49,87 лв., дължима на Община Варна, съставляваща неплатен данък за недвижимия имот – обект с идентификатор 10135.3152.1.22 по КККР на гр. Варна, което сума взискателят е задължен да внесе; по т.2 от разпределението, с която в полза на НАП, ТД гр. Варна, на осн. чл. 136, ал.1, т.6 ЗЗД е разпределена сумата от 158,26 лв., непогасени публични задължения, съгласно удостоверение № 030371300973166/25.09.2013 год., която сума взискателят е задължен да внесе; както и в частта по т.4 от разпределението, с която в полза на ЧСИ е разпределена сумата от 5425,86 лв., с включен ДДС, съставляваща такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена съгласно т.26, б.“е“ забележка 1 от ТТРЗЧСИ, която сума взискателят е задължен да внесе. Твърди се, че решението не е съобразено със задължителната практика и със закона. Оспорва се авансовата дължимост на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че съдът не е съобразил т.6 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 на ОСГТК относно разноските, които се ползват с предпочтително удовлетворение. Твърди се, че сумата е определена неправилно. Твърди се, че приложената към жалбата съдебна практика по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД е неправилно разтълкувана. Иска се отмяна на решението и отмяна на разпределението и извършване на ново разпределение, с което сумите за довнасяне от взискателя по т.4 , т.1 и т.2 от разпределението да отпаднат, евентуално таксата към ЧСИ да се коригира.

Насрещните страни „Б. и. ЕНД Л.“ ЕООД, Община Варна, ТД на НАП Варна, не са изразили в писмен отговор становище по жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

Производството пред ОС е образувано по реда на чл.463 ГПК, по жалба на С.С. срещу разпределение по протокол от 09.10.2017 г. на ЧСИ Л.Т., рег.№… на КЧСИ, с район на действие ВОС, по изпълнително дело № …….., по отношение на дължимата от взискателя-купувач сума – общо 7628,79 лв. Твърди се, че взискателят С. има предпочтително вземане по реда на чл. 136, ал.1 ЗЗД, което е преди вземанията на Община Варна и НАП, поради което и не дължи суми за доплащане.  По отношение на сумата от 5425,86 лв. такси съм ЧСИ, твърди се, че тя не е дължима, тъй като все още не са постъпили суми, върху които да бъде определена, в евентуалност се твърди, че ЧСИ не е носител на привилегировано вземане за разноски, а и те следва да са за сметка на длъжника. Отделно от това се твърди, че тази сума е неправилно определена.

Жалбата пред ОС не е оспорена от посочените по-горе насрещни страни.

Пред ОС са представени и мотиви на съдебния изпълнител.

Предмет на разглеждане пред ОС е жалба на взискател и купувач срещу разпределение на суми след публична продан в изпълнителния процес. Жалбата е частично уважена.

Производството по изп. дело № 20137130400292 по описа на частен съдебен изпълнител Л. Т. с рег. № …., с район на действие – Варненски окръжен съд е образувано по молба на С.С., въз основа на приложени изпълнителни листи, издадени на 30.07.2013 год. от Апелативен съд – Варна по в. гр. дело № 177/203 год. по описа на Апелативен съд – Варна и т. д. № 1266/2012 по описа на ОС-Варна и на 14.08.2013 год. от ОС-Варна по т. д. № 1266/2012 по описа на ОС-Варна и по в. гр. дело № 177/203 год. по описа на Апелативен съд – Варна, с които „Б. И. енд ланд“ ЕООД, със седалище гр. Варна е осъдено да заплати на С. С. сумата от 43 600 евро, платена на отпаднало основание, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска – 11.05.2012 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 7 536, 92 лева – съдебни разноски.

           На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

           От удостоверение от 30.09.2013 год., изд. от НАП, ТД-Варна съгласно чл. 191, ал. 4 от ДОПК, е видно, че длъжникът „Б. и.енд ланд“ ЕООД, със седалище гр. Варна има непогасени публични задължения към Държавата в размер на 158, 26 лева. Поради това и съгласно чл. 458 ГПК Държавата, в лицето на НАП, ТД-Варна е присъединен по право взискател за горната сума.

          На 03.10.2013 год. по изп. дело е постъпило плащане на сумата от 3971 лева, от която в полза на ЧСИ са разпределени 89, 25 лева – такси и разноски по изпълнителното производство, а останалата сума от 3879, 75 лева – в полза на взискателя, съответно – 683, 94 лева – разноски по изп. производство за заплатено адвокатско възнаграждение и 3 193, 81 за погасяване на дълга по изпълнителните листи. 

           На 16.10.2014 год. по молба на взискателя изп. производство е спряно, поради образувано по искова молба на С. С. производство по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

           На 06.06.2017 год. по молба на взискателя Силюкова  изпълнителното производство е било възобновено, представено е влязло в сила Решение № 50/12. 05. 2017 г, постановено по търг. дело № 731/ 2016 г. по описа на ВКС, вписано в СлВп-Варна на 05. 06. 2017 г., акт № 221, том 5, дв. вх. per. № 13693/05.06.2017 год., с което е обявен за недействителен, на основание чл. 135 ЗЗД, спрямо С. С., договор за продажба, сключен с нотариален акт № 50/06.02.2013 год., том I, per. № 1126, дело № 49/ 2013 г. на нотариус О. Ш., per. № 147 с район на действие PC- гр. Варна, вписан в СВ- гр. Варна с вх. per. № 2134/ 07.02.2013 год. акт № 190, том V, дело № 1004, с който „Б. и.енд ланд" ЕООД, ЕИК: 1……" е продал на М. П. Д., Т. Н. Г. и Б. Д. Г. три имота – офис с идентификатор № 10135.2515.3152.1.17; фитнес с идентификатор 10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор  10135.2515.3152.1.19 по КК на гр. Варна, находящи се в сграда № 1, съгласно кадастралните карти и регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД- 18- 92/ 14. 10. 2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК в гр. Варна, с. о. „Ален мак", ет. 1.

           Съгласно удостоверение с изх. № 25- 67428- 30.10.2014 г., издадено от СГКК-Варна и Схема на самостоятелни обекти в сграда № 15- 393474- 30.10.2014 г. горните три имота – обекти с идентификатори 10135.2515.3152.1.17, 10135.2515.3152.1.18 и 10135.2515.3152.1.19 са обединени в един имот – обект с идентификатор 10135.2515.3152.1.22.

           С оглед правните последици на влязлото в сила решение по иска по чл. 135 ЗЗД, изпълнението е било насочено върху горния имот – обект с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК на гр. Варна. Върху имота е наложена възбрана, вписана в СлВп-Варна на 13.06.2017 год.; имотът е описан на 20.07.2017 год.; с помощта на вещо лице е определена пазарната му стойност в размер на 140 000 лева; ЧСИ е определил началната цена, от която да започне наддаването – 105 000 лева.

           На 10.08.2017 год. взискателят е внесъл по сметка на ЧСИ сума в размер на 2 682, 60 лева – авансово внесени такси по т. 29, б. „а“, „в“ и „г“ от ТТРЗЧСИ, съответно-такса за опис – 2520 лева; призовки – 84 лева; справки – 24 лева и др. разноски – 54, 60 лева.

           Насрочена е публична продан на гореописания имот за времето от 20.08.2017 г. до 20.09.2017 г.

           Видно от протокол от 21.09.2017 год. по чл. 492 ГПК, за купувач на имота е обявен взискателя С. Силюкова за сумата от 105 000, 13 лв. при обявена начална тръжна цена от 105 000 лева.

           Според справка за задълженията за МДТ относно процесния имот от община Варна от дата 09.10.2017 год., за имота има непогасени задължения за данък сгради в размер на сумата от 49, 86 лева. Поради това и на основание чл. 458 ГПК община Варна се смята за присъединен по право взискател за горната сума.

          С протокол от 09. 10. 2017 г. е извършено предварително разпределение съгласно чл. 495 ГПК и са определени сумите, които взискателят, обявен за купувач на имота е задължен да внесе за удовлетворяване на вземанията на другите взискатели, както следва:

         1) На осн. чл. 136 т. 2 ЗЗД сумата от 49, 87 лева, дължими на Община Варна, съставляваща неплатен данък за недвижими имоти и 6, 60 лева такса за банкови преводи; 

           2) На осн. чл. 136 т. 6 ЗЗД сумата от 158, 26 лева, дължими към НАП, ТД - гр. Варна съгл. удостоверение № 030371300973166/25.09.2013 г. и 2, 20 лева такса за банкови преводи;

           3) На осн. т. 23 от ТТР към ЗЧСИ сумата от 1 890 лева, представляваща такса за изготвяне на постановление за възлагане с вкл. ДДС;

           4) На осн. т. 26, б. „е“, Забележка 1 от ТТРЗЧСИ сумата от 5 425, 86 лева, с вкл. ДДС – уточнено е, че таксата е изчислена пропорционално върху размера от вземането, който се погасява с продажната цена на имота;

           5) Сумата от 72 лев с вкл. ДДС, дължими такси по т. 4 и т. 13 от ТТР към ЗЧСИ и

           6) Сумата от 24 лева, дължими разноски по изп. дело.

           До изготвянето на разпределението на дата 09.10.2017 год., вкл. и до предявяването му, по изпълнителното дело няма представен изпълнителен лист от взискателя С. Силюкова за присъдените й с решението № 50/12.05.2017 год., постановено по търг. дело № 731/ 2016 г. по описа на ВКС, разноски по воденето на иска по чл. 135 ЗЗД.

Предмет на производството пред ВАпС са определените за внасяне от взискателя суми по т.т. 1,2 и 4.

Дължимостта на сумите по т.1 и 2 г-жа С. свързва с тълкуването на разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно която с привилегия се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски. Самото вземане по чл. 135 ЗЗД, дори установено със съдебно решение, не е привилегировано, както твърди С., привилегия има вземането за разноски в такъв процес, а за направени такива г-жа С. не е представила доказателства. Следователно, вземанията по т.1 и 2 от разпределението се дължат, с оглед на разпоредбите на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД /с втора по ред привилегия се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство – от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори/ и по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД /привилегия на вземанията на държавата, освен тия за глоби/.

         От изпълнителното дело е видно, че взискателят е обявен за купувач на имота за сумата от 105 000, 13 лева. Към момента на изготвянето на разпределението вземането на взискателя по изпълнителните листи, е в размер на 139 838, 12 лева, включващо: главница в размер на 85 274, 19 лева; лихва за забава върху главницата – в размер на 47 027, 01 лева и 7 536, 92 лева – съдебни разноски. Авансово внесените от взискателя такси по ТТРЗЧСИ във връзка с осребряването на имота, представляващ обект с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК на гр. Варна са в общ размер на 2 862, 60, лева, в която сума се включва и заплатената сума от 180 лева за хонорар на вещото лице за оценката на имота.

           Горната сума от 2862, 20 лева, съставлява разноски по изпълнението във връзка с имота и е вземане на взискателя, което се ползва с привилегия от първи ред – чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

           Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължи авансово от взискателя, а се събира върху вече събрана сума и съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника. Съобразно чл. 79, ал.2 ГПК таксите се събират от взискателя и се възлагат на длъжника. Само по изключение е предвидено те да бъдат събирани от съдебния изпълнител със заповед по чл. 410 ГПК. При изчисление на размера на паричното вземане, съобразно т.4 от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ, от него се приспадат авансово заплатените такси, което както е видно е направено от ЧСИ. Друго приспадане от самата такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи.

Ето защо, съдът намира, че таксата по чл. 26, б.“е“ ТТРЗЧСИ е правилно изчислена от ЧСИ, съобразно частта от паричното вземане, за която е събрана сума. Тази такса е и дължима от взискателя, макар и не авансово, но правилно е определена на ЧСИ при разпределението.

На първо място, под „събрана сума“ се има предвид сумата, която ще постъпи или е постъпила при публичната продан.

На второ място, по отношение на дължимостта на таксата не следва да се взимат предвид твърдяните и недоказани привилегии на взискателя.

На трето място, таксата е е частно вземане на ЧСИ като възнаграждение за положения от него труд и според правилото на чл.79, ал.2 от ГПК са дължими от длъжника. Съобразно указанията, дадени в т.11 от ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, таксите само по изключение се събират принудително от длъжника, а по правило се събират от взискателя и се възлагат на длъжника. В случая след като взискателят е обявен за купувач на имота, същият дължи внасянето на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ.

           Поради това и възраженията на жалбоподателката, че не дължи внасяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ са неоснователни.

Не е налице е основание за отмяна на постановеното решение от ОС, поради което и то следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

          

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1947/22.12.2017 г. по в.гр.д. 2463/2017 год. на ОС Варна, в частта, с която е оставена без уважение жалба на същото лице срещу разпределение от 09.10.2017 г. по изпълнително дело № 201371304000292 по описа на ЧСИ  с рег. № …, относно сумите, които взискателят-купувач на публичната продан следва да внесе, в следните части: в частта по т.1 от разпределението, с която в полза на Община Варна на осн. чл. 136, ал.1 т.2 ЗЗД е разпределена сумата от 49,87 лв., дължима на Община Варна, съставляваща неплатен данък за недвижимия имот – обект с идентификатор 10135.3152.1.22 по КККР на гр. Варна, което сума взискателят е задължен да внесе; по т.2 от разпределението, с която в полза на НАП, ТД гр. Варна, на осн. чл. 136, ал.1, т.6 ЗЗД е разпределена сумата от 158,26 лв., непогасени публични задължения, съгласно удостоверение № 030371300973166/ 25.09.2013 год., която сума взискателят е задължен да внесе; както и в частта по т.4 от разпределението, с която в полза на ЧСИ е разпределена сумата от 5425,86 лв., с включен ДДС, съставляваща такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена съгласно т.26, б.“е“ забележка 1 от ТТРЗЧСИ, която сума взискателят е задължен да внесе.

Решението НЕ подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: