Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

74

 

гр.Варна,  04.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на тринадесети април, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 117/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващия Централен кооперативен съюз – София срещу решение № 2129/21.12.2015 г. по гр.д.№ 1344/2015 г. на Окръжен съд – Варна – VІ състав, с което е отхвърлен отрицателния установителен иск за собственост, предявен срещу И.И.Ш., Н.Т.Т., Ж.Т.Т. и С.Т.К.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на иска.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е отрицателен установителен иск от ЦКС – София срещу И.И.Ш., Н.Т.Т., Ж.Т.Т. и С.Т.К., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Твърденията са за придобито право на собственост върху недвижим имот, подробно описан в исковата молба по силата на кооперативна реституция по § 1 от ДР на Закона за кооперациите (1991 год., отм.). Предвид  нанасянето му като самостоятелен имот, собственост на ответниците, претендира да се приеме за установено в отношенията им, че те не са придобили правото на собственост.

Оспорвайки иска, ответниците заявяват право на собственост, придобито по реституция. Твърдят, че  упражняваното от ищеца владение е било смущавано от приложени към делото жалби, нотариални покани и водени граждански дела.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че със заповед № 824/27.02.1957 год. на от зам. Министъра на Министерство на комуналното стопанство е отреден терен за почивна станция на ЦКС. в местността „Армутлията”в землището на гр.Варна. С протокол № 11/29.03.1957 год. на комисията по чл.67 от ПЗИНМ ЦКС се е задължил да заплати обезщетение на К.Т. К. - собственик на имот пл. № 330.

Приложени са билети за строеж №№ 58, 1333 и 233. Изграденият почивен комплекс „Странджа" е въведен в експлоатация през 1961 год.  С разпореждане на МС № 314/08.10.1964 год., обектът е отнет от ЦКС и предаден на Главно управление по туризма при МС и е съставен и АДС № 6931/17.11.1965 год.

Със заповед № 38/26.04.1993 год. на Комитета по туризма към Министерски съвет, постановена на основание § 1 от ДР на ЗК и ПМС № 192/1991 год. е наредено „Златни пясъци” АД да предадат на ищеца ЦКС одържавения хотелски комплекс по съображения, че хотелският комплекс заедно с прилежащия терен е собственост на ЦКС и е съставен приемо- предавателен протокол на 15.06.1993 год.

Приложените по делото удостоверения за наследници установяват качеството на наследници на К. Т. К. – на Н.Т.Т., Ж.Т.Т. и С.Т.К..

По молба вх. № ТСУ-Р-103/10.04.1992 год. на К. Т. *** е възстановила правото му на собственост върху имот пл. № 330, м. „Армутлията", к.к. „Чайка" по реда на ЗВСОНИ - за площ от 1060 кв.м., а полученото от държавата обезщетение е върнато с разписка от 29.09.1992 год. С писмо изх.№ ДИ-6200(3)/ 29.03.1994 год. на Кмета на Община Варна ЦКС София, Кооперативен съюз Варна и Почивна станция на ЦКС са уведомени за решение № 573/22.09.1992 год. С протокол № 168/15.09.1993 год. собственикът е въведен във владение на възстановеният имот , продаден с н.а. № 91, том XXIX, дело № 8662/27.11.1992 год. на И.И.Ш..

С Решение от 07.06.1995 год. по адм. дело 57А/1994 год. на ВОС, влязло в сила на 07.06.1995 год. е отменено решение № 573/22.09.1992 год. на Кмета на Община – Варна в частта му, с която е отказана реституция на наследниците на К.Т. К.за разликата над 1060 кв.м. до 2630 кв.м., и имотът е възстановен на праводателя на ответниците.Приетата по делото СТЕ е установила, че „мероприятието, осъществено на терена не е засегнало имота на К.Т. К. От пътя Варна-Златни пясъци са засегнати 120 кв.м., които остават в тротоара и остават 2630 кв.м. с лице към пътя 60м., т.е. може да се обособи парцел съгласно чл.55 ППЗТСУ."

Въз основа на това съдебно решение е съставен констативен нотариален акт № 4, том III, рег. № 6810, дело № 404/2004 год. на Нотариус Борис Василев с район на действие район на ВРС и строителен протокол № 54/27.06.1995 год. за заграждане на възстановения имот. Със Заповед № Р-387/21.09.1995 год. на Кмета на Община Варна е одобрено попълване на кадастрална основа на имот № 3628 по плана на к.к. „Чайка", в който е нанесен имот № 3628, кв.6., състоящ се от две части, реституирани по различно време, а именно от 1060 кв.м. и по-късно от 1570 кв.м. или общо 2630 кв.м.

През 2008 год. имотът е отразен в СГКК - Варна с идентификатор № 10135.2573.331, идентичен с имот по стар план № 3628 квартал, записан на ответниците съгласно представените нотариални актове.

С констативен нотариален акт № 97, том XXIV, дело № 11304/1994 год. на основание §1 от ДР на Закона за кооперациите (1991г.,отм.) ЦКС е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка" (м. Армутлията), с обща площ 26 120 кв.м., от които застроена площ 2 530 кв.м., представляващ хотелски комплекс „Странджа", като в този имот е включен и процесния.

Приложена е заповед № РД1100/7/27.03.1995 год. на Областният управител гр. Варна, с която е отменена Заповед № 573/22.09.1992 год. на Кмета на Община Варна за реституираните 1060 кв.м. от процесния имот поради постановяването й при непълнота на доказателствата, като еприето, че мероприятието, за което е извършено отчуждаването е осъществено.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за нищожност на описаната заповед поради постановяването й извън предвидените в чл.232, ал.1 от ГПК /отм./ преклузивни срокове и от орган, който не е имал правомощията за издаването й.

Правилни са и изводите са  нищожност на заповеди № 38/26.04.1993 год. на Комитета по туризма към МС и № 205/21.07.1994 год. на и.д. Председател на Комитетът по туризма, съобразени изцяло с ТР № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК. Ищецът е притежавал единствено ограничено право на строеж, което е реализирал и придобил собствеността на построеното върху него, а имотът, предмет на иска не е засегнат от строителните мероприятия.

Назначената СТЕ установява идентичност на имот с идентификатор № 10135.2573.331 /процесния/ с част от имот пл. № 330 по нот. акт № 91, том XXIX, дело 8662/92 год. с площ 1060 кв.м. и с част от пл. № 3628 по нот. акт № 4, том III, рег. № 6810, дело № 404/2004 год. на Нотариус Борис Василев с район на действие район на Варненски районен съд с площ 1570 кв.м.

Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При условията на пълно и главно доказване ответниците, като правоприемници на К.Т. К. са установили  правото си на собственост върху процесния имот в резултат от реституция по чл.4 от ЗВОНИ с решение № 573/22.09.1992 год. по преписка ТСУ-Р-103/10.04.1992 год. на Кмета на Община Варна, потвърдено с решение от 07.06.1995 год. по гр. дело № 57А/1994 год. на ВОС.

При конкуренция на основанията за реституция по ЗВСОНИ и по §1 от ДР на Закона за кооперациите (1991г.,отм.) от значение е  липсата на издаден в полза на ищеца нотариален акт за целия имот по смисъла на § 100 от ППЗПИНМ/отм./. Съдът е съобразил решението си с постановление № 5 от 30.05.1963 г. по някои въпроси по Закона за планово изграждане на населените места и е направил правилен извод, че ищецът не се легитимира като собственик на отчуждения имот по реда на чл.55 а от ЗПИНМ/отм./.

Към момента на одържавяването през 1964 г. ищецът не е притежавал правото на собственост върху процесния имот, поради което с реституцията по § 1от ДР на ЗК /отм./ не може да го придобие отново. С издаване на разрешение за строеж, той е придобил ограниченото вещно право на строеж, което е реализирал и е придобил право на собственост върху построеното.

Ввъзражението за придобиване на имота по давност, направено едва в последното съдебно заседание, правилно съдът не е обсъдил поради настъпила преклузия.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Доказателства за разноски пред настоящата инстанция не са представени, не е направено и искане за присъждане, поради което Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2129/21.12.2015 г. по гр.д.№ 1344/2015 г. на Окръжен съд – Варна – VІ състав.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                   2.