ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 156

гр. Варна,  11.03..2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 117/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Кънчо Ицков Ицков, нотариус от гр. Варна, с рег. № 572 на НК, против определение № 237/21.01.19г., постановено по гр.д. № 2450/18г. на ОС-Варна, в частта му, с която е била оставена без уважение молбата на жалбоподателя в качеството му на ответник по делото, за конституиране като негови трети лица-помагачи на С. В. К. и М. Ж. К.. Счита се, че обжалваното определение е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на искането за конституиране на посочените лица като трети лица-помагачи . Счита се, че за жалбоподателя е налице правен интерес от привличането на посочените лица като негови помагачи по делото, тъй като същият би имал регресни права против тях, които зависят от предмета на предявения по делото иск. Жалбоподателят сочи, че още с отговора на исковата молба е навел твърдения, че всички продавачи по договора от 31.10.13г. /двама от които са посочените лица/, са декларирали липсата на тежести върху продавания имот и не са искали от нотариуса проверка за тежести върху същия. Това представлява деклариране на неистина и обосновава правния интерес на ответника от тяхното привличане, защото при уважаване на иска против нотариуса за причинени на купувача вреди, същият ще може да претендира заплащането им от продавачите. Счита, че е без значение относно искането за привличане на трети лица помагачи обстоятелството, че възбрана върху имота е била вписана само върху идеална част от продавания имот, тъй като това касае основателността на евентуално предявени обратни искове от ответника срещу третите лица.   

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни К.Д.К. и Ж.С. К., представлявани от адв. Бр. Б. ***, с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира отхвърлянето ѝ. Излага се, че посочените двама продавачи С. и М. К. не са знаели към момента на изповядване на сделката, че върху идеалните части от имота, притежавани от тяхната дъщеря, има наложена възбрана. Ответникът И. се уверил в това обстоятелство, извършвайки справка по партидата единствено на С. К...

Частната жалба е подадена в срок, лично от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, същата е редовна, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВОС по посоченото гр.д. № 2450/18г. е образувано по исковата молба на К.Д.К. и Ж.С. К. против К. И. И. в качеството му на нотариус от гр. Варна, с рег. № 572 на НК, с предявена претенция за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 42 675.40 лв. като обезщетение на имуществените им вреди, които ищците търпят от принудителното изпълнение, насочено върху ½ ид.ч. от притежавания от тях недвижим имот в гр. Варна, представляващ ап. 35 на ул. „Рали Мавридов“, № 7, вх. 7, ет. 6, ведно със законната лихва от датата на увреждането и до окончателното изплащане на сумата. Изложените твърдения от ищците са, че на 31.10.13г. ответникът в качеството си на нотариус е изповядал договор за покупко-продажба, по силата на който ищцата по време на брака си с ищеца, е закупила от С. В.К., М. Ж. К. и от М. С. Тухел описания апартамент срещу заплащане на сумата от 70 000 лв. Преди изповядване на сделката ищците са поискали от нотариуса извършването на проверки за наличието на тежести върху имота. Последният след като ги уверил, че е извършил такива проверки, посочил че липсват тежести върху имота. Това е дало увереност на купувача да сключи договора. В края на 2014г. обаче двамата ищци разбрали, че върху имота е била вписана още на 08.05.12г. възбрана по изп.д. № 147/12г. по описа на СИС при ВРС /започнало като изп.д. № 20097170400530 по описа на ЧСИ Р. Т. и прехвърлено към ДСИ/ за дълга на М. Т. към взискателите В.Д. Ж. /за 10 000 евро, ведно със законната лихва от 05.08.04г. до окончателното ѝ изплащане/ и Ж. М. Ж. /също за 10 000 евро, ведно със законната лихва от 05.08.04г. до окончателното ѝ изплащане/. Вредите, които ищците търпят се сочи, че са свързани с изнасянето на имота им на публична продан неколкократно, като последната оценка за изнесената на продан ½ ид.ч. от имота е в размер на 42 675.40 лв. Допълнено е, че макар и тази публична продан /обявена за времето от 17.06.18г. до 17.07.18г./ да е обявена за нестанала, то тъй като взискателите са поискали извършването на нова такава, то настъпването на вредите е сигурно събитие в близкото бъдеще.

Отговорността на ответника се ангажира на осн. чл. 73, ал. 1 от ЗННД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за неизпълнение на задълженията му по чл. 25, ал. 1 от ЗННД – за това, че нотариусът при изповядване на сделката на 31.10.13г. не е опазил правата и законните интереси на ищците, тъй като върпреки тяхното искане той не е извършил /или не поне в нужния обем/ необходимите справки за наличието на тежести върху недвижимия имот.       

С депозирания в предвидения срок отговор на исковата молба ответникът Ицков е оспорил допустимостта на предявения от ищеца Ж. Ст. К. иск, тъй като счита, че от доказателствата по делото може да се установи, че имотът е придобит в индивидуална собственост единствено от ищцата. Отделно от това е оспорил и основателността на предявения от двамата ищци иск по подробно изложени съображения, вкл. и с твърдението, че всички продавачи /които са декларирали в нотариалния акт, че върху имота няма наложени възбрани/ са знаели за наложената възбрана върху ½ ид.ч. от имота. Счита се, че всички участници в сделката са били наясно и за дълга на М. Т. към нейния първи братовчед Ж. М. Ж. и към съпругата му В. Д. Н., както и с наложената по изпълнителното дело възбрана, което ги е мотивирало да се откажат от проверка за тежести преди сделката. Това се определя като недобросъвестно поведение на страните по сделката, освобождаващо от отговорност ответника. Отправени са били от последния искания за привличане като трети лица-помагачи на застрахователя, с който нотариус И. е сключил задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариуса“, действала към 31.10.13г., както и на всички продавачи по изповядания договор от 31.10.13г.

Безпротиворечивите твърдения и на двете страни са, че с НА № 185, т. ІІІ, вх. Рег. № 15011, дело № 474/31.10.13г. на нотариус К. И. продавачите С. В. К. и М. Ж. К. са продали притежаваната от тях в режим на СИО ½ ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. от имота е била продадена от М. С.Т.. Възбрана на 08.05.12г. е била вписана само върху притежаваната от М. Т. ½ ид.ч. от имота и върху тази част е насочено изпълнението - така от изложеното в исковата молба и в отговора на същата, както и от твърденията в частната жалба и нейния отговор. 

При това положение искането за привличане като трети лица-помагачи на страната на ответника на продавачите С.В. К. и М. Ж. К., които са продали своята невъзбранена част от имота /възбраната е само върху ½ ид.ч., която е притежавала М. Т./, се явява неоснователно. Тези лица нямат интерес да подпомагат ответника по делото, защото самите ищци не твърдят, че именно те като продавачи /и при неизпълнение на задълженията на нотариуса да охранява интересите на страните чрез установяване липсата на вписани тежести/ са им продали възбранен имот, от което ищците да търпят вреди. Поради това и евентуално успешно ангажирана имуществената отговорност на нотариуса по делото за обезщетение на посочените вреди, няма да е основание за регресна претенция против тези продавачи.  

Отделно от това /но косвено свързано с предмета на настоящото производство/ следва да се посочи, че в компетентността на първоинстанционния съд е да прецени допустимостта на самото исковото производство, по което се претендира обезщетение на бъдещи (все още ненастъпили) вреди /които ищците сочат като претърпени загуби, но ги съизмеряват с оценката на възбранената ½ ид.ч. от имота при бъдеща публична продан/.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 237/21.01.19г., постановено по гр.д. № 2450/18г. на ОС-Варна, в частта му, с която е била оставена без уважение молбата на К. И.И., нотариус от гр. Варна, с рег. № 572 на НК, за конституиране като негови трети лица-помагачи на С. В. К. и М. Ж.К..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно по арг. от т. 9а от ТР № 1/09.12.13г., постановено по т.д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: