Р Е Ш Е Н И Е

55

гр.Варна, 23.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение-втори състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№118/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Д.Д.Б. против решение №5/13.01. 2015г., постановено по гр.д.№962/13г. по описа на ДОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Община Добрич и Е.Д.Г.-Н. искове за солидарното им осъждане да му заплатят неимуществени вреди в общия размер от 10 000лв. като ответниците са оспорили авторството му, преименували и преработили технически проект за обект ЖБ „Добруджа” в гр.Добрич и мораторни лихви в общия размер от 3 086лв. за периода 20.12.2010г.-20.12.2013г.; имуществени вреди в размер на 35 000лв. с лишаване от право да доработи проекта и мораторни лихви в общия размер от 10 799лв. за периода 20.12.2010г.-20.12.2013г., обезщетение за лишаване от правото на бъдещи преустройства в размер на 2 000лв.; пропуснати ползи и лишаване от правото да извършва авторски надзор в размер на 1 000лв., искане за прилагане на чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП, както жалбоподателят е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 2 525лв.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, евент. неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.Претендира се присъждането на сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна Община Добрич поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна Е.Д.Г.-Н. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 03.02.2014г. и в уточненията й, извършени в първото по делото о.с.з., проведено на 03.06.2014г., ищецът Д.Д.Б. излага, че на 06.03.2009г. ответниците Община Добрич и Е.Д.Г.-Н. са сключили договор за проектиране на ЖБ „Добрич-обществено обслужваща част”, част „Технически проект” в резултат на проведена от първия ответник процедура по ЗОП, открита с решение на кмета на Община Добрич от 20.11.2008г.Така поетото задължение е изпълнено от втория ответник, лично като физическо лице в качеството му на архитект-проектант, което чрез регистрираното от него търговско дружество „Ателие арх.Е.Д.”ЕООД осъществява проектантската си дейност.ЖБ „Добрич” не е предвиден като самостоятелна сграда за застрояване съгласно РУП към момента на възлагане на проектирането му, а  съставлява недостроените последни две секции от ЖБ „Добруджа”, целият проектиран като обект от шест секции, като последните две секции от него неправомерно са били преименувани в ЖБ „Добрич” от първия ответник.Ищецът и арх.К. са съавтори на идейния архитектурен проект на ЖБ „Добруджа”, изработен от тях през 1985г., като негови главни проектанти и който проект към посочената дата е бил за обект с наименование „Жилищен блок с магазини 9-ти септември ІІ вариант”, гр.Толбухин.Идейният им проектът е приет за изпълнение с Протокол №5/11.04.1085г. на Експертен технико-икономически съвет при ОбНС Толбухин и одобрен от Главния архитект на ОбНС Толбухин.Следващата фаза на проектиране на сградата, респективно на нейните отделни секции, е изработването на технически проект.Такива технически проекти за всички шест секции са били изработени под негово ръководство в периода 1985г.-1987г.В периода 1992г.-1993г. поради невъзможност- та обектът да се изпълнява по системата ЕК /едроплощен кофраж/ се наложило преработване на проектите по традиционна монолитна система на изпълнение. Това проектиране за първите три секции/А, Б и В/ е извършено от арх.К. с негово съгласие и помощ, а за четвъртата секция /Г/ проектът е бил изработен от него съгласно сключен договор от 1998г.Впоследствие първият ответник винаги е потвърждавал авторските му права върху проектите на ЖБ „Добруджа”, въз основа на които е била частично изградена сградата/секции А, Б, В и Г/.Във връзка с проектите му е било възложено и изготвянето на КЗСП, одобрен 2001г., с еквивалент по сега действащото законодателство РУП, който е обективирал в действащия ПУП в хоризонтален и силуетен план сградата съобразно идейния й проект.Проектираната от него и арх.Коева сграда съгласно одобрения идеен проект, изпълнен съгласно техническите им проекти за първите четири секции, съставлява сложен и комплексен обект по см. на Наредба №4/21.05.2001г. за обема и съдържанието на инвестиционните проекти и това предопределя, че е задължително за обекта неговото дву/три фазно проектиране, при което техническият проект е функция на идейния проект за сградата, вкл. за нейните последни две секции /Д и Е/, преименувани в ЖБ „Добрич” от първия ответник.С оглед горното възложеното на втория ответник еднофазно проектиране на последните две секции е неправомерно извършено в нарушение на цитираната наредба.С оглед нормативно предвиденото предназначение и функционалната зависимост на техническия проект от идейния проект втория ответник е допроектирал в техническа фаза проектираната от ищеца и арх. Коева сграда като по този начин е доработил и преработил идейния им проект без негово съгласие, приспособявайки го за техническо изпълнение на проектираната с него сграда.С това са нарушени имуществените  и неимуществените му правата в съавторство по ЗАПСП.Позовавайки се на „авторските права”, възникнали при първата поръчка, Община Добрич е възложил по втора обществена поръчка с пряко договаряне на ответницата допълнително проектиране.Общата сума за допроектиране на сградата възлиза на 129 200лв.За причинените му вреди претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят: 1/ сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непризнаване на съавторското му право върху идейното архитектурно проектиране на сградата, ведно със законната лихва върху главницата за периода 20.12.2010г.-20.12.2013г. в размер на 1 543 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2/ сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от нарушаване целостта и за внесени промени без негово съгласие в първоначалния идеен архитектурен проект за сградата, ведно със законната лихва върху главницата за периода 20.12.2010г.-20.12.2013г. в размер на 1 543 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 3/ сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди/пропуснати ползи/-сумите, които би получил, ако му бе възложено допроектирането на последните две секции от сградата, ведно със законната лихва върху главницата за периода 20.12.2010г.-20.12.2013г. в размер на 10 799 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 4/ сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/, причинени от лишаването му от правото на бъдещи преустройства и бъдещи вземания по изградените секции Д и Е, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 5/ сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/, поради лишаването му от авторски надзор по изградените секции Д и Е, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 6/ да се приложи разпоредбата за публичност на нарушеното авторско право в съавторство по реда на чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП чрез публикация в един местен и един национален ежедневник на първа страница за период от три дни.             

Ответникът Община Добрич в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове.Твърди, че предявените искове са недопустими, т.к. с вляло в сила решение е отречено авторското право на ищеца върху идейния проект на ЖБ „Добруджа”.В условие на евентуалност твърди, че предявените искове са неоснователни.Поддържа, че изготвеният от втория ответник технически проект в резултат на проведена обществена поръчка не съставлява последваща фаза на проектиране на изготвения през 1985г. идеен проект от ищеца в съавторство с друго лице, а нов самостоятелен проект по еднофазно проектиране по см. на Наредба №4/21.05. 2001г.Изпълнението на възложеното проектиране е извършено съгласно техническото задание на възложителя по обществената поръчка, без да е използван проектът на ищеца.Това е и технически невъзможно, т.к. този проект не е бил достъпен за служителите на Община Добрич-единственият екземпляр се намира у ищеца, след изготвянето на проекта е променен ПУП-ПРЗ за имота, в който е разположена сградата, предмет на идейния проект, като е намалена неговата площ и това е наложило промени в определяне параметрите на предвиденото строителство, изработен е нов РУП, който предвижда нова етажност на неизградените секции, променени са изискванията към обектите, които трябва да бъдат изградени в новопроектираната сграда /разположена приблизително на мястото на секции Г и Д на ЖБ „Добруджа”/, както с оглед новите уговорени условия за обезщетяване на отчуждени собственици, така и предвид променените икономически интереси на Община Добрич, променена е и системата на изпълнение от ЕК на монолитно строителство.Посочените промени са наложили изготвянето на инвестиционен проект, който не може да бъде продължение на изготвения през 1985г. идеен проект от ищеца.Посоченото в заданието за проектиране изискване за осъществяване на обемно-пространствена връзка с вече изграденото строителство съобразно параметрите на действащия РУП не е индиция за възлагане на изработването на проект за част от сграда, а за проектиране на самостоятелна сграда, при изрично подчертаване на изискването за спазване на законовите изисквания при проектиране с оглед вече съществуващите постройки и действащия РУП.С решение на ОбС Добрич е одобрен нов ПУП-ПРЗ като процесният УПИ е отреден за паркинг, гараж, обществено обслужване и озеленяване и в него е предвидено жилищно застрояване от свързани жилищни блокове с подземни гаражи с използваем покрив за паркиране.Заради свързаното застрояване е изработен РУП с указани размери в хоризонтално и вертикално отношение. Действащите РУП и ПУП са приложени частично, в строеж е жилищен блок с указани в РУП размери в хоризонтално и вертикално отношение и отстояния през улицата, предстои изграждането на подземните гаражи.         

Ответницата Е.Д.Г.-Н. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове по съображенията, изложени от първия ответник, като твърди и, че не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените исковете, т.к. при проектирането на ЖБ „Добрич” е извършвана работа по дадено задание от възложителя на обществената поръчка, като счита и, че исковете следва да бъдат предявени срещу юридическото лице, осъществило проектирането.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Неоснователни са възраженията на въззивника за недопустимост на обжалваното решение.Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от въззивника, ищец в производството пред ДОС, искове, като е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, където е посочено авторство върху технически проект, а не както е посочено в мотивите, от която е видна волята на съда, авторство върху идеен проект.

Предявени са в условията обективно кумулативно съединяване и пасивно субективно съединяване искове с пр. осн. чл.94 и чл.95, ал.1, т.6  от ЗАПСП.

С влязло в сила на 24.11.2011г. решение №179/16.12.2010г., постановено по в.гр.д.№527/10г. по описа на ВАпС, гр.о., е отхвърлен предявеният от Д.Д.Б. *** иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.15, ал.1, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.8 от ЗАПСП за признаване за установено авторското му право върху следното архитектурно произведение: идеен и технически/работен/ проект на ЖБ „Добруджа”, както и на секциите Д и Е, които са неразделна част от ЖБ „Добруджа”, но с наименование ЖБ „Добрич”. Искът е отхвърлен, т.к. ищецът не е доказал изключително еднолично авторско право върху проекта.В производството е установено съавторство между него и друго лице-арх.Коева при изготвянето на проекта, но т.к. предявеният иск е бил с петитум за установяване на еднолично авторско право същият е отхвър- лен.Предвид горното и съдът приема, че със СПН между въззивника и Община Добрич е отречено едноличното авторство на проекта, но не й съавторството му.Съавторството на въззивника като проектант/съвместно с арх.Коева/ при изготвянето на Технико-икономически доклад за резултатите от предварителни проучвания на обект „Жилищен блок с магазини „9-ти септември”, ІІ вариант, част архитектурна, с инвеститор Стопанска дирекция „Изграждане на селищни системи”, гр.Толбухин, който проект е приет с протокол №1/04.03. 1985г. на Териториална проектантска организация гр.Толбухин и приет с решене на Експертен технико-икономически съвет при ОбНС Толбухин от 11. 04.1985г., и одобрен от Гл.архитект при ОбНС Толбухин, не е спорно между страните.Също не е спорно, че така приетият ТИД-РПП по терминологията на действащото към 1985г. законодателство - ПКС и Наредба №1 за проучвателните и проектни работи по капиталното строителство съставлява по терминологията на сега действащата Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата  и съдържанието на инвестиционните проекти идеен архитектурен проект.Не е спорно и, че обектът, наименуван по проекта от 1985г. „Жилищен блок с магазини „9-ти септември” и състоящ се от шест секции, впоследствие е наименуван ЖБ „Добруджа”.За първите четири секции/А, Б, В и Г/ от него въз основа на изготвения ТИД-РПП са били разработени технически проекти и издадени разрешения за строеж, съответно от 30.12.1992г. за секции А и Б, от 01.06. 1998г. за секция В и от 14.11.2001г. за секция Г и същите са изградени.

Съгласно нормата на чл.3, ал.1, т.8 от ЗАПСП обект на авторското право са и одобрените архитектурни проекти, а съгласно §6, ал.2 от ПРЗ на ЗАПСП авторските права, придобити преди влизането му в сила, се запазват.Съгласно чл.1 от Наредба №17 за авторското право на произведенията на архитектурата, отм., действаща към 1985г., произведенията на архитектурата са предмет на авторско право и всички утвърдени проектни фази на произведенията на архитектурата са защитени от Закон за авторското право/отм., действащ към 1985г./. 

Въззивникът поддържа, че без негово и на другия проектант съгласие изготвеният от тях през 1985г. и одобрен идеен архитектурен проект е бил използван от ответниците, за да се допроектира сградата/секции Д и Е/ във фаза технически проект, като изготвеният от ответницата технически проект е функция на идейния проект на сградата и въз основа на този проект сградата е реализирана до ниво груб строеж.

На 06.03.2009г., след обществена поръчка по реда на ЗОП, е сключен договор между Община Добрич и „Ателие Е.Д.”ЕООД, с който въззиваемата страна е възложила на дружеството извършването на проект ЖБ „Добрич” с обществено обслужваща част, фаза Технически проект с цена на изпълнението 99 500лв. и срок 55 календарни дни.С договор от 17.08.2009г., сключен между същите страни е възложено изготвянето на технически проект за ЖБ „Добрич”-разширяване на жилищна и обслужваща част с цена на изпълнението 29 700лв. и срок 20 календарни дни.С процедурата по ЗОП е било възложено изработването на технически проект за жилищен блок по ул. ”Иван Пенаков” в УПИ ІІ-за „Жилищно строителство, паркинг, обществено обслужване и озеленяване”, кв.12 на гр.Добрич по части: архитектурна, конструктивна, ВиК, топлотехническа, ел, вертикална планировка с трасировачен план.Предвидено е инвестиционният проект да се изготви във фаза Технически проект - еднофазно.Съгласно нормата на чл.2 от Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, издадена на осн. чл.139 от ЗУТ, същите могат да се възлагат и изработват многофазно /с фази: идеен проект, технически проект, работен проект/ или еднофазно във фаза технически проект или работен проект.Законът не е предвидил обекти, за които задължително следва да извърши многофазно проектиране и в тази връзка са неоснователни възраженията на въззивника, че за процесния обект е било недопустимо възлагането на еднофазно проектиране.Какъв вид проектиране да се извърши /едно или многофазно/ е оставено на преценката на възложителя, като е предвидено, че при еднофазното проектиране с технически проект, при който съответно не е изработван идеен проект, техническият проект се изработва в съответствие с действащия ПУП и заданието за проектиране-чл.19 от цитираната наредба и съответно, че част архитектурна на техническия проект в случаите, когато не е изработван идеен проект, представя решенията по чл.28 от наредбата/т.е. тези решения, които се представят в част архитектурна на идейния проект/.

Съгласно заключението на тричленната Комплексна архитектурно-техническа експертиза от 28.11.2014г., изслушана пред първоинстанционния съд, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 18.12.2014г. изготвеният след възлагане по обществена поръчка от „Ателие Е.Д.”ЕООД технически проект обхваща секции А и Б от ЖБ „Добрич”.Новият технически проект не съставлява последваща фаза на проектиране на изработения през 1985г. идеен проект в частта му относно секции Д и Е на ЖБ „Добруджа”, нито съответства на изработен частичен работен проект от ТПО Толбухин за тези секции през 1987г., който не е бил одобряван.Това е нов проект, изработен на база ново техническо задание от Община Добрич, с конструктивна система-монолитно строителство, състоящ се от два седеметажни блока.Различава се от идейния проект от 1985г. по вида конструктивна система, етажността на блоковете, силуета на сградите, застроените площи, броя, разположението и площта на апартаменти, ателиета, гаражи и подземни паркинги.В смисъла на гореизло- женото е и заключението на единичната комплексна архитектурно-техническа експертиза от 03.09.2014г., оспорена от въззивника.

Предвид така установеното от цитираните експертизи, съдът приема, че при изготвянето през 2009г. на техническия проект от „Ателие Е.Д.”*** не е бил използван в смисъла, дефиниран от чл.18, ал.2 от ЗАПСП, изготвеният от въззивника в съавторство с трето лице през 1985г. идеен архитектурен проект на ЖБ „Добруджа”, секции Д и Е/както и неодобрените частични работни проекти, изготвени 1987г./, нито е бил реализиран този идеен архитектурен проект/в частта му за секции Д и Е/ чрез построяването на обекта, за който е бил предназначен.Не е променяна целостта на идейния проект на целия обект, предвиждаща изграждането на шест секции, нито същият е бил преработван.Възложителят е построил четири от тези секции и впоследствие е преустановил ползването на проекта.С оглед променените условия, вкл. намаляване площта на УПИ поради отменени отчуждавания, променени условия за обезщетяване на собственици, довели до необходимост от различни обекти, променен ПУП-ПРЗ, е възложил изготвянето на изцяло нов проект по ново техническо задание и е реализирал него, изграждайки самостоятелна сграда не при условията на свързано застрояване.В тази връзка и не е било необходимо въззивникът да разрешава използването на идейния архитектурен проект от 1985г.С оглед горното и следва бъде прието, че съавторското право на въззивника върху идейния архитектурен проект от 1985г. не е било нарушавано от въззиваемите, поради което и същите не му дължат обезщетение, както за твърдените неимуществени вреди в резултат от непризнаване на съавторското му право и нарушаване целостта на архитектурния му проект, така и за твърдените имуществени вреди от вида на пропуснати ползи от това, че не е възложено нему проектирането във фаза технически проект на последните две секции на ЖБ „Добруджа” въз основа на изготвения от него идеен архитектурен проект и е бил лишен от правото на вземания по повод преустройства на вече изградените секции Д и Е и такива за авторски надзор.Предвид неоснователността на главните осъдителни искове са неоснователни и акцесорните искове за присъждане на обезщетения за забава. Предвид неустановяване в производството на нарушения на авторските права на въззивника по чл.15 и чл.18 от ЗАПСП е неоснователен и искът с пр.осн. чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП.        

Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Въззиваемите страни не претендират разноски и такива не им се присъждат.

  Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №5/13.01.2015г., постановено по гр.д.№962/13г. по описа на ДОС, гр.о.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ