Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 59/26.4.2017г. гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети април, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 118/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на М. З. от с.Драговищица срещу решение № 150/8.12.2016 г. по т.д.№ 102/16 г. на Окръжен съд – Добрич, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.82 от ЗЗД, вр. с чл.88, ал.1, изр.2 и чл.87, ал.2, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.27, ал.1,т.2 от Закона за арендата в земеделието, предявени против СОУ „Хр.Смирненски“, с.Оброчище, обл.Добрич. Оплакванията са за необоснованост и допуснати процесуални нарушения, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени изцяло.

          В подаден писмен отговор и в съдебно заседание противната страна изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от пълномощника на земеделски  производител М. З. от с. Драговищица срещу СОУ „Христо Смирненски“, с.Оброчище за заплащане на имуществени вреди в размер на 5 611.79 лв. и  пропуснати ползи в размер на 94 388.21 лв., ведно със законната лихва от  датата на предявяване на иск, до окончателното им изплащане, произтичащи от виновно неизпълнение на договор за аренда от 12.12.2014 г. по вина на ответника, довело да развалянето му от ищеца, с правно основание чл.82 от ЗЗД, вр. с чл.88, ал.1, изр.2 и чл.87, ал.2, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.27, ал.1,т.2 от Закона за арендата в земеделието.

          Оспорвайки изцяло исковете, ответната страна твърди изправност по процесния договор. Евентуално възразява, че пропусната полза би могла да бъде претендирана само до  размера на дохода, който би бил получен от негодната за употреба земя.

          Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че страните са постигнали съгласие за сключване на договор за аренда на 12.12.2014 г. при условията, отразени в него /л.14 и 15 от първоинстанцинното дело/, а признанията на пълномощника на ищеца в с.з на 20.10.2016г. установяват, че за стопанските 2014/15г. и 2015/16г. арендаторът не е заплатил дължимата арендна цена в пълен размер.

          Твърденията в исковата молба са, че предоставеният имот е бил негоден за използване по предназначение, в случая - за засаждане на лозови насаждения, тъй като част от него била заета със сметище, а върху друга част от имота съществувала орехова градина с болни дървета, представляващи потенциална опасност за заразяване на новозасятите лози.     

          С оглед вида на търсената защита, в тяжест на ищеца е да докаже  надлежното упражняване на правото за разваляне на сключения между страните договор, а именно: неизпълнение задълженията на ответника по чл.6,ал. 1 и 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, вр. с т.1 от Раздел IV на договора; виновност на неизпълнението от страна на ответника и изправност на ищеца.

          Обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, но само доколкото те са пряка и непосредствена последица от него и са могли да  бъдат предвидени при пораждането му, съобразно чл.82, изр.първо от ЗЗД. Следователно, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи претърпените реални вреди, които да са в пряка причинна връзка с неизпълнението на ответника и техният размер /5 611.79 лв./, както и пропуснатите ползи в причинна връзка с неизпълнението и техният размер /94 388.21лв./, като вредата от пропуснатата полза произтича от нереализиране на възможността на кредитора да увеличи имущество си и  тя не следва да се  предполага, а настъпването й да е сигурно и реално, а не предполагаемо.

          В раздел IV,т.2 от договора арендаторът се е задължил да инвестира за своя сметка засаждането и отглеждането на лозови масиви по специална екологична програма, съобразно европейските и българските изисквания за развитие в бранша. От разменената между страните кореспонденция – изпратено от ищеца до Директора на СОУ „ Христо Смирненски“, с.Оброчище писмо,вх.рег.№ РД-01-1-946/16.06.2015г./стр.29-30/ и от изявленията на пълномощника му в с.з. на 20.10.2016г. се установява, че фактически действия по засаждането на лози от страна на арендатора не са предприети, тъй като в предоставения имот имало болни орехи, а за изкореняването им ответникът не давал съгласие. Пречка за засаждането било и наличието на сметище, като тези обстоятелства  съставлявали обективна невъзможност за ползването на имота по предназначение.

          Назначената СТЕ представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което в процесния имот не са засадени лози; наличното на площ от около 10 декара сметище е избутано до югозападната граница на имота, а мястото на отпадъците е подравнено. Тъй като към момента на извършване на огледа заемащите около 7.5 дка от площта на имота орехи са в покой, заключението не съдържа данни за здравния им статус. Изводът на експертизата е, че дори при орехите да е налична хлороза, заболяването не е инфекциозно и не съставлява пречка останалата част от имота да се ползва за засаждане и отглеждане на лози, без опасност от пренасяне на зараза по тях от орехите. Следователно, мястото на сметището и на орехите, по мнението на експерта, не представляват пречка за използването на свободната част от имота за отглеждането на лози.

          С оглед на събраните доказателства, твърдението на ищеца за съществени недостатъци на наетата вещ, водещи до обективна невъзможност за изпълнението на договора е неоснователно и недоказано. Предмет на договора е нива с площ от 100 дка. Фактът, че 17.5 дка от нея са заети със сметище и орехи, не обосновава извод, че в останалите 80 дка арендаторът не е могъл да засее и отгледа лози. Видно от заключението, сметището е било преместено близа до граничната линия на имота, а съществуващите орехови насаждения не биха могли да попречат на отглеждането на лози.

          Твърдението на ищеца за липса на правен интерес от изпълнение само по отношение на свободната част от имота е недоказано.

          Показанията на свидетеля С. З. и  приложената като доказателство преписка от ИА по лозата и виното /стр.126-158/ установяват, че с оглед наличието на строителни отпадъци и орехи в имота, ищецът е депозирал заявление да му бъде предоставено право на засаждане на винени лозя не върху цялото количество наета под аренда земя, а само върху 85 дка., за което е получил Акт за право на засаждане с права от национален резерв № 305/стр.156/ за тази площ. Следователно, ищецът е имал интелес от частично изпълнение – по отношение на 85 декара от наетия имот.

Неподкрепено от доказателствата по приложената преписка на Изпълнителната агенция по лозата и виното е и твърдението, че правото на засаждане на 85 дка с лози било под условие - с устно предупреждение орехите да бъдат премахнати. От приложенията към преписката е видно, че са заявени 85 дка ефективна площ за засаждане, отговарящи на изискванията за засаждане на лози. Фактът, че площите са свободни от трайни насаждения е установен, включително - с  проверка на място и изготвен снимков материал.

По делото не са представени доказателства за причините, поради които при издаден документ за предоставено право за засаждане на лозови насаждения върху 85 дка от процесния имот, това право не е реализирано. Твърдението на свид.З., че пречка за това е било несъотвествието на предоставената с наетата площ е изолирано и не кореспондира с останалите доказателства по делото.  

          Страните не спорят относно факта, че за стопанските 2014/15г. и 2015/16г. арендаторът не е заплатил дължимите арендни вноски в пълен размер, а само частично - с приложени към делото преводни нареждания. Няма доказателства за изменение на клаузите на арендния договор по надлежния ред, поради което арендаторът е дължал плащане на арендни вноски за целия имот от 100 дка съобразно уговореното в раздел III от договора.

Не е доказано твърдяното в исковата молба виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника, като основание за разваляне на договора от страна на ищеца. Съобразно чл.6,ал.2 от Закона за арендата в земеделието, арендодателят е длъжен да предаде на арендатора имота в състояние, което отговаря на ползването му по договора. В изпълнение на това задължение ответникът е изпълнил уговореното в раздел IV,т.1 от договора – осигурил е спокойното и безпрепятствено ползване на имота, трасирал е границите на имота и го е предал арендатора.

Показанията на свид.С. З. - баща на ищеца установяват, че той е подписал процесния договор в качеството си на пълномощник на ищеца и въпреки наличието на сметище и на орехови насаждения в  имота, не е направил възражение за недостатъци. По-късно отправил устна молба до кмета на с.Оброчище за почистване на сметището и писмена - до кмета на гр.Балчик.

          Показанията на свид.В. Н. установяват, че едва при трасирането на имота, пълномощникът на ищеца разбрал за съществуването на сметище и на орехови насаждения.

Показанията на свид.Д. К. - Кмет на с.Оброчище от 2007г. опровергават тези твърдения на ищеца. Свидетелят установява, че  при  първоначалния оглед на терена пълномощникът на ищеца установил наличието на трайни насаждения - орехова градина върху част от имота и остатъци от строителни материали, за което поставил въпрос на кмета дали общината може да почисти сметището. Свидетелят го свързал с Директора на училището, след което не е бил търсен за съдействие.

          Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, евентуалната заинтересуваност на част от свидетелите от изхода на спора и е достигнал до правилния извод, че към датата на сключване на договора ищецът е бил наясно със състоянието на имота.

          Съгласно чл.24 от Закона за арендата в земеделието,арендодателят не отговаря за недостатъци, които са били известни на арендатора при сключването на договора или са могли да бъдат забелязани от него  при обикновен преглед на обекта на договора, освен ако те са опасни за неговото, на членовете на домакинството му или на работниците здраве. Сочените от ищеца недостатъци не са от категорията „скрити“ недостатъци и е могло да бъдат забелязани при обикновен  преглед на имота. Ако те, въпреки многократните предварителни огледи, не са били забелязани, това не е резултат от виновното поведение на ответника, а от това на ищеца, който - ако е сключил договор на  „честна дума“ /по думите на пълномощника му/, е проявил небрежност и не е положил необходимата грижа да охрани интересите си.Съгласно чл.83,ал.2 от ЗЗД обаче, длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добър стопанин.

          Съгласно чл.26,ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен незабавно да уведоми писмено арендодателя за появилите се недостатъци. Такова възрежине в протокола за трасиране не е направено. Свид.С. З. установява, че след съставянето на протокола възражения за недостатъци пред ответника не са правени по друг ред. Устно е бил сезиран кмета на с.Оброчище, с молба за почистване на сметището и писмено - кмета на гр.Балчик. Първото по време писмо, изпратено от ищеца до Директора на ответното училище, в  което писмо е коментирано наличието на сметище и орехови насаждения е от 03.05.2015г. /стр.25/ - доста време след твърдяното на 16.04.2015г. узнаване.

          Предвид липсата на доказателства за заразна болест по ореховите насаждения, ирелевантен за процеса е факта на липса на съгласие от ответника за изкореняване на ореховата градина, още повече, че съгласно  чл. 34,ал. 1 от ЗОСИ ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета,представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. Чл.10 и 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество /обн.,ДВ,бр. 52 от 29.06.1976 г./ регламентират условията, при които се допуска отсичането на определени видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство и/или отсичането и кастренето на клони и корени на такива дървета.

С оглед доказателствата за неизправност на ищеца като страна по договора и предвид липсата на доказателства за твърдяното от ответника неизпълнение, правилен е извода на съда, че в полза на ищеца не е възникнало правото да развали договора на основание чл.87,ал.2,предл.първо от ЗЗД и не може да  претендира обезщетяване на вреди и пропуснатите ползи от разваления от него, поради виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника.

          При тази установеност, настоящата инстан;ция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, които следва да бъдат отхвърлени. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 3500 лева.

          По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                                      Р       Е       Ш      И  :

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 150/8.12.2016 г. по т.д.№ 102/16 г. на Окръжен съд – Добрич.

          ОСЪЖДА М. З. от с.Драговищица, обл.София, ул. Тридесет и шеста“ № 10, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Средно образователно училище „Христо Смирненски“, с.Оброчище, област Добрич, ЕИК 000842315, представлявано от Р.К., разноски пред настоящата инстанция в размер на 3 500.00 лв. /три хиляди и петстотин лева/.

          Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                      2.