Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 47/22.04.2019г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети април, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                  РОСИЦА СТАНЧЕВА

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 119/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Д.Т.П. от гр.Варна против решение № 1820/5.11.2018 г. по гр.д.№ 289/18 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която са уважени предявените от П.Т.С. искове: за възстановяване на запазената й 1/3 ид.част от наследството на С.П. чрез намаляване на извършеното в полза на ответника универсално завещателно разпореждане - с правно основание чл.30 от ЗН и иск по чл.108 от ЗС по отношение на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Драгоман“ № 41, подробно описан в диспозитива на решението и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

         В подаден писмен отговор и в съдебно заседание П.Т.С.  оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

     Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове от П.Т.С. против Д.Т.П.:

            - по чл.42 б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на универсално саморъчно завещание от С.П. в полза на ответника, съставено на 10.06.2008 г. с твърдения, че не е написано и подписано от завещателката и по чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на ½ ид.част от получения от наследодателката й с решение за делба по гр.д. № 1782/1996 г. на ВРС недвижим имот, подробно описан в исковата молба, придобит по наследяване от С.П.;

            - при условията на евентуалност – по чл.30 от ЗН, за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на нейната майка, накърнена с атакуваното саморъчно завещание и по чл.108 от ЗС -  за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението на 1/3 ид.част от същия имот, след възстановяване на запазената й част от  наследството.

Оспорвайки исковете, ответникът твърди, че атакуваното завещание е действително; позовава се на погасителна давност за иска по чл.30 от ЗН, считано от обявяване на завещанието от нотариуса и на придобиване по давност на спорните ид.части, считано от 2.07.2007 г. - датата на сключения със завещателката С.П. предварителен договор за покупко-продажба.

Не се спори между страните, установява се приложените писмени доказателства, че с решение по гр.д. № 1782/1996 г. на ВРС е допусната  съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Драгоман“ № 41 - северната къща и 1/2 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 683,18 кв.м., при определените в решението части.  С решението по извършване на делбата, влязло в сила на 28.09.2009 г. е постановено изнасянето на имота на публична продан.

С предварителен договор от 02.07.2007 г. съделителката С.П., като продавач и ответникът Д.П. – нейн син, като купувач са се споразумели за покупко-продажба на собствените й ид.части от къщата и от дворното място за сумата от 40 000 лева, напълно платена на продавача, при запазено право на ползване на две стаи.

Безспорно установен и ненуждаещ се от доказване е фактът, че ответникът Д.П. упражнява фактическа власт върху процесния имот.

Със саморъчно завещание от 10.06.2008 г. С.П. е завещала на сина си Д.П. цялото си недвижимо и движимо имущество, като завещанието е обявено с протокол от 09.08.2011 г. от нотариус В.Петров, а е вписано в Агенцията по вписвания с молба от 25.10.2017 г.

Безспорно е по делото, че С.В.П. е починала на 18.08.2009 г., а страните по делото са нейни деца.

По делото са представени две заключения на назначени съдебно-графологични експертизи.

Събрани и осъдени са гласни доказателства – показанията на свид.П. Х., В.К., Д.М. и И.Т. А.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка по делото, съдът е направил правилен извод за неоснователност на главния иск по чл.42, вр.чл.25, ал.1 от ЗН - за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 10.06.2008 г. на С.В.П. поради това, че не е написано и подписано от завещателката. Предвид качеството на ищцата на наследник по закон на завещателката е приел, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иска.

Обсъдени са заключенията на двете СГЕ: назначената единична съдебно-графологична експертиза съдържа категоричен извод, че подписът за продавач на предварителния договор от 02.07.2007 г., както и текстът и подписа на саморъчното завещание от 10.06.2008 г. са изпълнени от С.П. Аналогични са изводите и на вещите лица по тройната СГЕ, но с известна степен на вероятност, поради това, че с оглед забавеният темп на изписване и ниската степен на координация, този почерк принципно би могъл да бъде по-лесно имитиран, без твърдения за имитация. Евентуално констатирани различния в някои от общите признаци – обработеност на почерка, координация, темп и други те отдават на възрастта на лицето, на евентуални заболявания, на тремор и др. настъпили във времето, след съставяне на сравнителните образци.

С оглед на това, правилен е изводът за неуспешно оспорване на автентичността на текста и подписа на саморъчното завещание от 2008 г. Тъй като завещанието е автентично и саморъчно изписано от завещателката, искът по чл.42 вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността му е неоснователен.

          По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на нейната майка, накърнено с извършеното в полза на ответника саморъчно завещание:

Безспорно е, че наследството на С.П. е открито със смъртта й на 18.08.2009 г., саморъчното завещание е обявено с протокол на нотариус на 09.08.2011 г., а е вписано в Агенция по вписванията на 25.10.2017 г. Предвид възражението на ответника за погасяване по давност на иска по чл.30 от ЗН чрез изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, съдът е изследвал началния момент, от който заветникът е могъл да упражни правата си по завещанието. Обявяването на завещанието би било начало на давностния срок само в случай, че е било узнато от останалите наследници. Предвиденото в чл.112, б.”и” от ЗС оповестително действие на вписването на обявените завещания с предмет недвижим имот е с цел презумиране на узнаването за съставеното завещание от всички заинтересовани страни, с оглед реализиране на правата им като наследници.

Ответникът не е доказал действия по упражняване на правата си по завещанието, които да са станали известни на ищцата преди неговото вписване в Агенцията по вписвания през 2017 г. Правилен е извода на съда, че за начало на давностния срок следва да се приеме датата на вписването в Агенцията по вписванията, поради което искът за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на нейната майка не е погасен по давност.

Предвид факта, че страните по делото са наследници по закон – деца на завещателката С.П., ищцата притежава правото на запазена част от наследството по чл.29, ал.1 от ЗН в размер на 1/3 ид.част. Тъй като с оспореното завещание приживе завещателката се е разпоредила над разполагаемата си част от 1/3 ид.част, предявеният иск за възстановяване на запазената част на ищцата от нейното наследство, чрез намаляване на извършеното в полза на ответника завещателно разпореждане е основателен и следва да бъде уважен, като бъде възстановена запазената част на ищцата от наследството на майка й Стоянка Попова, чрез намаляване на извършеното на 10.06.2008 г. в полза на ответника и обявено на 09.08.2011г. универсално завещателно разпореждане, до размера на 1/3 ид.част.

Материалноправната легитимация на ищцата за иска по чл.108 от ЗС произтича от качеството й на наследник С.П. с възстановена по реда на чл.30 от ЗН запазена част от наследството върху 1/3 ид.част от 13298/18651 ид.части от  къщата с ид.10135.1504.222.1 и от ½ от двора с ид.10135.1504.222 по КК на гр.Варна.

По делото е безспорен фактът, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, като се позовава на придобиването му по давност, считано от 02.07.2007 г. – датата на сключения с наследодателката предварителен договор, до датата на предявяване на иска. Съпоставката на доказателствата по делото не установява до смъртта на майка си ответникът да е упражнявал лично фактическа власт с намерение да свои имота, което да е демонстрирано пред собственика и пред трети лица. Показанията на свидетелите установяват, че собственик на имота е била С.П. и до смъртта си тя заявявала пред тях правата си. Независимо от ограничаването на достъпа през 2009 г. чрез смяна на ключалката, св.Х. и св.М. твърдят, че след смъртта на баба С. ответникът споделял, че със сестра си трябва да оправят собствеността на имота. Следователно, след 2009 г. ответникът е бил със съзнанието, че той е съсобствен между него и ищцата. По делото не са представени доказателства за момента, в който той е променил намерението си и е започнал да владее за себе си, но – считано след смъртта на майка му, този период е по-малък от 10 години и е недостатъчен за придобиването на имота по давност. Правилен е изводът, че искът на П.С. за приемане за установено, че е собственик на ½ ид.част от притежаваните от нейната майка права по отношение на процесните ид.части от сградата и от дворното място и за осъждане на ответника да и предаде владението им е основателен за частта от 1/3 ид.част, придобита след възстановяване на запазената й част от наследството и неоснователен за разликата до претендираната ½ ид.част.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемана бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция в размер на 6000 лева, съобразно приложен списък, поради което Варненският апелативен съд

                                       Р       Е       Ш      И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1820/5.11.2018 г. по гр.д.№ 289/18 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваните му части. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.С. сумата от 6000 лева – разноски за водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                                       2.