ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

44

Гр.Варна, 15.01.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 15 януари две хиляди и шетнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 12 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба на С.Н.П., против  решение № 248/11.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 589/2015 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ му, с които  е оставена без разглеждане жалба вх.№ 09132/31.08.2015 г. от С.Н.П. срещу действия на ЧСИ Я. Д., с рег.№ 774 по изп.дело № 20157740400324, изразяващи се в определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в прекомерен размер с поканата за доброволно изпълнение и е прекратено производството по делото в тази част, както и в ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалбата му срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение за определени такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и разноски по изпълнителното дело в размер на сумата от 227 лв.

Жалбоподателят е молил за отмяна на решението на окръжния съд в обжалваните части, като е навел оплаквания за неправилността му. Изразил е несъгласие с мотивите на окръжния съд, че следва да обжалва отказа на частния съдебен изпълнител да уважи молбата му за намаляване на разноските, защото съдебният изпълнител се произнесъл по разноските за юрисконсултското възнаграждение, включвайки го в общия размер на дълга, съобщен с поканата за доброволно изпълнение. Възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение от 350 лв. при минимален дълг от 125,35 лв. противоречало на закона и морала. То било прекомерно завишено с оглед действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и извършените действия от процесуалния представител на взискателя, като за подадената бланкетна молба от взискателя следвало да бъдат възложени максимум 200 лв. съгласно Наредба № 1, която сума също била непропорционална на извършената от юрисконсулта работа и на размера на задължението. Настоявал е за присъждане на разноските за настоящото производство.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Настоящата частна жалба, в частта й срещу решението на окръжния съд, с което той се е произнесъл по същество по жалбата на длъжника срещу постановлението на частния съдебен изпълнител за разноските, оставяйки я без уважение за сумата от 227 лв., е недопустима, поради необжалваемост на решението съгласно чл. 437, ал.4 от ГПК. Затова настоящото производство следва да бъде прекратено в тази част.

В останалата част, насочена срещу решението на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу определянето на разноски за юрисконсултско възнаграждение в прекомерен размер с поканата за доброволно изпълнение и е прекратено производството по делото, настоящата жалба е допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна.

Основният за разрешаването на настоящата жалба въпрос, а именно за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение (в случая юрисконсултско възнаграждение), е бил поставен и  по ч.гр.д. № 620/2012 г. на ВКС I г.о., по което с определение № 83 от 19.02.2013 г. Върховният касационен съд е посочил, че разрешението на този въпрос се съдържа в редица актове на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал.3,  ГПК: определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на V г.о.; определение № 465 от 29.09.2010 г. по ч.гр.д. № 397/2010 г. на III г.о.; определение № 89 от 27.01.2012 г. по ч.гр.д. № 604/2011 г. на ВКС, IV г.о.; В тях най – общо било прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.  В  определение от 25.03.2011 г. по ч.гр.д. № 297/2010 г. на ВКС IV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК също е прието, че за да бъде разгледана жалбата на длъжника трябва да има надлежен акт на частния съдебен изпълнител, с което да се отказва намаляване на адвокатския хонорар. Това е така, защото съгласно ТР №3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед на предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от ЧСИ намаляването на адвокатското възнаграждение и едва ако това му искане бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ подлежи на обжалване пред съда.

В съответствие с посочената практика на Върховния касационен съд, се налага извода, че искането на длъжника за намаляване поради прекомерност на разноските, сторени от взискателя в изпълнителното производство, може да се упражни с искане до решаващия орган - съдебния изпълнител, като неговият акт подлежи на обжалване пред съда. До момента, в който липсва произнасяне по въпроса за прекомерността на адвокатското (респ. юрисконсултското възнаграждение) от съдебния изпълнител, няма и постановен акт, който да подлежи на обжалване пред съда.

В случая, възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е заявено от длъжника за пръв път с жалбата му пред окръжния съд и допълнително аргументирано в жалбата му пред настоящата инстанция, т.е. по него няма произнасяне на съдебния изпълнител и не е налице акт на последния, който да подлежи на обжалване пред съда.

С оглед изложените съображения, правилно окръжният съд е преценил жалбата на длъжника в частта, касаеща пркомерността на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение, за недопустима и е прекратил производството по нея, поради което в тази част решението му следва да бъде потвърдено.

Доколкото по възражението на длъжника за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, съдържащо се в жалбата му с вх.№ 09132 от 31.08.2015 г. до ШОС, доразвито в частната му жалба с вх.№ 5808/24.11.2015 г. до ВнАС, липсва произнасяне от частния съдебен изпълнител, след връщането на делото на окръжния съд, заверени преписи от двете жалби, съдържащи искане за намаляване на юрисконсултското възнаграждение, следва да се изпратят на съдебния изпълнител за произнасяне.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  решение № 248/11.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 589/2015 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТТА му, с която  е оставена без разглеждане жалба вх.№ 09132/31.08.2015 г. от С.Н.П. срещу действия на ЧСИ Я. Д., с рег.№ 774 по изп.дело № 20157740400324, изразяващи се в определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в прекомерен размер с поканата за доброволно изпълнение и е прекратено производството по делото в тази част.

ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на С.Н.П., против решение № 248/11.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 589/2015 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата му срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение за определени такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и разноски по изпълнителното дело в размер на сумата от 227 лв.

След връщане на делото, Шуменският окръжен съд следва да изпрати на частния съдебен изпълнител заверени преписи от двете жалби на С.Н.П. с вх.№ 09132 от 31.08.2015 г. и с вх.№ 5808/24.11.2015 г. за произнасяне по съдържащото се в тях искане за намаляване на юрисконсултското възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва само в частта, с която е прекратено настоящото производство, с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част, определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: