ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

40

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   24.01.2018 година                     в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 12/2018 по описа на Апелативен съд - гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „Ю.“ ООД, чрез К.Д. в качеството на ликвидатор срещу определение № 3282/18.12.2017 год., постановено по гр. д. № 2373/2017 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат оплаквания по съществото на спора, от които може да се изведе искане за отмяна на обжалвания прекратителен съдебен акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК не е връчван препис от частната жалба.

Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Производството пред Окръжен съд – гр. Варна е било образувано по предявен иск от „Ю.“ ООД чрез ликвидатора – К.Д. за установяване на собствеността на дружеството върху поземлени имоти с идентификатор № 10135.1506.178 и № 10135.1506.178.2.5, общо с площ от 203 кв. м., съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК.

С определение № 2989/15.11.2017 год. Окръжният съд е дал указания на ищцовото дружество 1/. за представяне на копия от исковата молба, 2/. за заверяване за вярност с оригинала на представените документи, 3/. за посочване на собственици на сградата, построена в имота, 4/. за посочване на ответници, които оспорват собствеността на ищеца, 5/. за представяне на доказателства за заплатена държавна такса и 6/. за уточняване на изрично посочените в същото фактически данни.

С молба от 06.12.2017 год. ищецът е заверил за вярност с оригинала писмените документи и е посочил цена на иска.

След служебно извършена справка в Търговския регистър /ТР/ по партидата на ищцовото дружество се установява, че след проведено производство по ликвидация, на 25.07.2017 год. „Ю.“ ООД е било заличено.

Исковата молба, предмет на спора по гр. д. № 2373/2017 год. на Окръжен съд – гр. Варна е депозирана от същото на 13.11.2017 год..

Според публично оповестените данни в ТР, дружеството е заличено след ликвидация и няма данни за настъпило правоприемство, каквото не се е и поддържало в исковата молба.

С факта на заличаването „Ю.“ ООД е загубило качеството си на юридическо лице, както и това на надлежна страна по делото по смисъла на чл. 26 от ГПК. Същото дружество не би могло да извършва правно валидни процесуални действия, нито срещу него биха могли да се предприемат такива. Съдът следи служебно за наличието на положителните процесуални предпоставки, поради което липсата на надлежна ищцова страна поради заличаването й преди образуване на производството води до недопустимост на същото.

В настоящия случай не са налице данни за възобновяване на производството по ликвидация по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ. Въззивният съдебен състав съобрази също, че дори да беше евентуално започнало такова нямаше да се възстанови правосубектността на юридическото лице – ищец по делото, защото висящият исков процес не поддържа правосубектността на търговеца и след заличаването му. В тази насока е и постановена съдебна практика /така решение по т. д. № 152/2009 год., I т. о. на ВКС, решение по т. д. № 401/2009 год., I т. о. на ВКС, определение по ч. гр. д. № 53/2010 год., II г. о. на ВКС, определение по ч. т. д. 306/2009 год., II т. о. на ВКС, определение по ч. т. д. № 588/2010 год., II т. о. на ВКС, определение по ч. т. д. № 318/2010 год., II т. о. на. ВКС и др./

Със заличаването на юридическото лице, същото престава да съществува в правния мир и следователно загубва правосубектността, която се явява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.

Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът в съдебноопределения срок с  определение № 2989/15.11.2017 год. не е посочил и ответници по иска си, въпреки изричните указания, който са му били дадени в тази насока. Същото неотстраняване на констатираната нередовност на исковата молба се явява самостоятелно допълнително основание за прекратяване на производството по иска.

Предвид гореиложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3282/18.12.2017 год. по гр. д. № 2373/2017 год. на Окръжен съд – гр. Варна, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                    2.