ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 41

гр. Варна,   19.01.2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 12/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М.Х.Б. и К. Н.Б. *** чрез адв. А.П. от ВАК против определение № 3183/04.12.18г., постановено по гр.д. № 2294/18г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на НОХД № 318/18г. на ВОС. Счита се, че определението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна. Излага се, че предмет на гр.д. № 2294/18г. са предявените от жалбоподателите техни регресни претенции против ответника за заплащането на сумите, които те са платили като обезщетения на родителите на починалото им дете, чиято смърт е настъпила поради некачественото и неправилно изпълнение по монтаж на електрически бойлер, възложено от настоящите ищци на настоящия ответник, на осн. чл. 54 от ЗЗД. Плащането от жалбоподателите е осъществено въз основа на влязлото понастоящем решение по гр.д. № 993/15г. на ВОС, с което са били уважени исковете на увредените лица против възложителите на посочената по-горе работа, на осн. чл. 49 от ЗЗД. Ответникът И. Ж. В. е бил привлечен като помагач на ответниците по този иск /настоящите ищци/, поради което и настоящите страни са обвързани от приетото в мотивите на решението по приключилото дело по чл. 49 от ЗЗД – за наличието на фактически състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че този извод се налага и от мотивите на определение № 829/04.12.18г. по гр.д. № 2483/18г. на ВКС, постановено по повод искането за допускане на касационно обжалване на решението по в.гр.д. № 38/18г. на ВАпС – последното е въззивното произнасяне по иска по чл. 49 от ЗЗД. В това определение е прието, че и при гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД на възложителя на работата, вината на делинквента се предполага до доказване на противното, което обръща тежестта на доказване – тя е върху ответниците. В тази връзка е посочено, че наличието на паралелно висящо наказателно производство за същото деяние, което следва да установи дали то съставлява и престъпление, не поражда други задължения за гражданския съд относно установяването на вината на делинквента в гражданския процес. Поради това в частната жалба се поддържа тезата, че е налице сила на пресъдено нещо относно вината на настоящия ответник, обвързваща страните по делото /обвързващата сила на мотивите по влязлото в сила решение/, поради което и присъдата на наказателния съд няма значение за настоящото исково производство. 

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна И.Ж.В., с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира отхвърлянето ѝ, ведно с присъждане на направените по настоящото частно дело разноски. Счита се, че ВОС е изходил от нормата на чл. 300 от ГПК относно задължителната сила на присъдата спрямо гражданския съд, поради което и законосъобразно е спрял гражданското производство до приключването на наказателното такова. Поддържа се, че разкриването на някаква „формална истина“ от гражданския съд по иска по чл. 49 от ЗЗД, не означава, че е разкрита „обективната истина“ относно виновността на дееца, която ще бъде разкрита от наказателния съд. Именно поради това присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския, а не наличието на друго решение на граждански съд по друг иск. Цитирана е съдебна практика на ВКС относно задължителната сила на присъдата на наказателния съд  съобразно нормата на чл. 300 от ГПК и относно съдържанието на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, когато е висящо наказателно дело за престъплението, в резултат на което е настъпила вредата.  

Частната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването му, против обжалваем съдъбен акт, при наличието на надлежна представителна власт, същата е редовна, поради което е допустима. За да приеме, че частната жалба отговаря на изискванията за редовност, съдът съобрази следното обстоятелство:

В исковата си молба ищците са отправили искане до съда да бъдат освободени от заплащането на държавни такси и разноски по производството на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. С определение № 2593/10.10.18г. първоинстанционният съд е освободил ищците от задължението за заплащане на ДТ за разглеждане на делото в размер на 6 330.69 лв. на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. Оставил е без уважение искането им за освобождаване от разноски в производството. Определението не е обжалвано, но настоящият състав на съда счита, че със същото ищците са освободени от заплащане на държавни такси за цялото производство. Това е обусловило по-нататъшните действия на първоинстанционният съд, който при администрирането на настоящата частна жалба не е изисквал внасянето на ДТ за въззивното обжалване.

Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, трябва да се разглежда дело относно правоотношение, съответно - факт (в предвидените от закона случаи), което ще приключи с акт, чиято правна последица е обуславяща разрешаването на съответния граждански спор. Наличието на висящо обуславящо дело е отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск по обусловеното дело.

В настоящия случай са налице доказателства за висящността на НОХД № 318/18г. на ВОС /с последно насрочване в открито с.з. на 23.01.19г./, водено срещу подсъдимия И.Ж.В. за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, за това, че на 18/19.10.12г. в гр. Варна, причинил другиму – на М. А. М., смърт поради немарливо изпълнение на друга правно регламентирана дейност – електротехническа дейност при свързване и монтаж на бойлер електрически битов („БЕБ“ номер 72242.03), представляваща източник на повишена опасност, като нарушил конкретно цитирани разпоредби от законови и подзаконови нормативни актове – л. 73-88 от делото на ВОС.

В престъпния състав на нормата на чл. 123, ал. 1 от НК, чието наличие ще бъде установено по посоченото наказателно дело, са включени всички елементи и от деликта, които следва да се установяват по гражданското дело по исковете по чл. 54 от ЗЗД – дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца И.Ж.В.. При това положение следва да се приеме, че е налице преюдициалност на висящото наказателно дело спрямо гражданското и законосъобразно последното е спряно до приключване на преюдициалното дело на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, за да може да бъде осигурено приложението на нормата на чл. 300 от ГПК.

Определението следва да се потвърди. Разноски в настоящото несамостоятелно производство спрямо производството по съществото на спора, не се присъждат.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3183/04.12.18г., постановено по гр.д. № 2294/18г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на НОХД № 318/18г. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: