Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

79/12.05.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.04.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 120/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от А.М.Н. чрез процесуалния му представител адв. Р.Р. от САК срещу решение № 1976/27.11.2015 год. по гр.д. № 162/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., 11 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу Н.С.Д. и К.П.Д. иск с правно осн. чл.189 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключен между страните договор за покупко-продажба на надвижим имот, обективиран в нот.акт № 18 от 23.12.2009 год , том VI, рег.№ 15155, дело № 942/2009 год на нотариус Александър Ганчев и иск с правно осн. чл. 55 ал.1 т.3 от ЗЗД във вр. с чл. 189 ал.1, пр.2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да върнат платената по договора покупна цена в размер на 32 460,83 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 09.05.2014 год. до окончателното й изплащане, както и в осъдителната част за разноските по длото в размер на 150 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Позовава се на разпоредбата на чл. 192 ал.1 от ЗЗД, съгласно която дори когато купувачът е знаел за правата на третите лица, при съдебно отстранение той има право да иска само връщане на платената цена, какъвто е и предявеният иск.

В постъпилия отговор от Н.С.Д. и К.П.Д. са изложени доводи за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявен е иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради опасност от съдебно отстранение – т.нар. евентуална евикция, съединен с иск за връщане на платената покупна цена.

По делото е установено, че на 23.12.2009 год. между страните е сключен договор за покупко-продажба, под формата на нот.акт № 18, т.VI рег.№ 15155, дело № 942/2009 год. на нотариус Александър Ганчев. Съгласно условията на договора заплащането на покупната цена е уговорено да стане чрез погасяване на кредитните задължения на продавачите към „Банка ДСК” АД по сключения от тях ипотечен кредит от 18.11.2004 год. и анекса към него от 26.11.2004 год. в общ размер 135 000 лв., от които са останали към момента на продажбата 123 795,90 лв. В изпълнение на така поетото задължение ищецът започнал изплащането на кредита, като направил първата вноска на 26.02.2010 год. и продължил изплащането до 30.06.2011 год. Общият размер на изплатените суми през този период е 55 121 лв. От тях банката отчислила за погасяване на кредита 39 301 лв., а останалите отнесъл за погасяване на други задължения.

В резултат от уговорения начин на плащане между страните по договора за покупко-продажба е настъпило заместване в дълга на продавачите от страна на купувача. Това заместване е несъщинско, защото е станало без съгласието на кредитора, но то е породило действие между договарящите. С оглед на това доводите на ищеца за приложение на чл. 192 ал.1 от ЗЗД не могат да бъдат споделени. В случая недобросъвестността, разбирана като знание за правата на третото лице в контекста на цитираната разпоредба, е без значение, тъй като купувачът не просто е знаел за тези права, но е поел задължение да ги удовлетвори като съдържание на дължимата насрещна престация за заплащане на покупната цена. Това свое задължение той не е изпълнил в цялост – спрял е плащанията по кредита, което е станало причина банката да пристъпи към реализиране на ипотечното си право. Ето защо не е налице хипотезата на съдебното отстранение по смисъла на чл. 190 ал.1 от ЗЗД, даваща право на купувача в случай, че вещта е обременена с права на трето лице да развали продажбата. Тази възможност съществува само когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше за правата на третото лице. В случая, както беше изтъкнато по-горе, ищецът по своя воля е приел да заплати цената по договора именно чрез поемане на ипотечния дълг на продавачите, което задължение не е изпълнил.

Ето защо предявеният иск за разваляне на договора, както и искът за връщане на даденото по него са неоснователни и недоказани.

Достигайки до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за разноски в това производство, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1976/27.11.2015 год по гр.д. № 162/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., 11 състав

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)