Р Е Ш Е Н И Е

83

гр.Варна, 01.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№120/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. и по реда на чл.274 от ГПК. Образувано по подадени въззивна и частна жалба както следва.Въззивна жалба, подадена от И.А.Й., П.Г.К. и Й.Г.Й., тримата в качеството им на правоприемници на починалия в хода на производството Г. Й. Й., против решение №204/31.10.2016г., постановено по гр.д.№446/11г. по описа на ШОС, в частите му, с които е признато за установено по предявения от „Литекс комерс”АД, гр.София иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на И.А.Й., П.Г.К. и Й.Г.Й./като правоприемници на починалия в хода на производството Г. Й. Й./, че част - 12, 864 дка. от ПИ с идентификатор 83510.8.14 по КККР на гр.Шумен, одобрени със заповед №РД-18-52 от 25.11.2005г. на изп.директор на АГКК, целият с площ от 22, 534 дка., оцветена в син цвят на скица - приложение №3 от заключението на СТЕ от 06.06.2014г., приподписана от съда, която да се счита неразделна част от решението, заедно с построените в тази част масивна сграда на един етаж с плосък покрив - бензиностанция със застроена площ от 302 кв.м., заедно с прилежащия й навес, 8 бр. бензиноколонки, резервоари за гориво и паркинг, и масивна сграда на един етаж с търговско предназначение със застроена площ от 503 кв.м. с прилежащия й паркинг, не е собственост на И.А.Й., П.Г.К. и Й.Г.Й./като правоприемници на починалия в хода на производството Г. Й. Й./. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо като постановено по недопустим отрицателен установителен иск, предявен без наличие на правен интерес от същия за ищеца „Литекс комерс”АД.Така предявеният иск не може да охрани интересите на последния, доколкото не би могъл да му послужи за коригиране на записванията в КККР.Обстоятелството, че въззивниците оспорват правото му собственост върху този имот, също не обосновава правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а единствено от положителен такъв.Претендира се решението да бъде обезсилено, а производствата по делата прекратено.В условие на евентуалност се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество „Литекс комерс”АД, гр.София, представлявано от изп. директор И.И.И., чрез процесуалния представител адв.Г.М. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ШОС в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Частна жалба, подадена от Й.Г.Й. против определение №523/30.12.2016г., постановено по гр.д.№446/11г. по описа на ШОС, в частта му, с която е изменено решение №204/31.10.2016г., постановено по гр.д.№446/11г. по описа на ШОС, като Й.Г.Й./като правоприемник на починалия в хода на производството Г. Й. Й./ е осъден за заплати „Литекс комерс”АД сума съответна на квотата му от сумата от 12 695, 68лв., която петима от ответниците общо са осъдени да заплатят, представляваща съдебно-деловодни разноски. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, т.к. присъденото като разноски на ищеца адв. възнаграждение е прекомерно по см. на чл.78, ал.5 от ГПК и следва да бъде редуцирано до минималния нормативно предвиден размер.

Въззиваемото дружество „Литекс комерс”АД, гр.София, представлявано от изп. директор И.И.И., чрез процесуалния представител адв.Г.М. поддържа становище за неоснователност на частната жалба и моли определението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 21.12.2011г., 20.02. 2014г., 17.03.2014г. и 11.04.2017г. ищецът „Литекс комерс”АД излага, че е сключил с И. Р. Ч. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№167/28.06.94г., представляващ тогава празно място с площ от 14, 600 дка, находящо се в землището на гр.Шумен, м.”Коджа дермен”, съставляващо парцел I по скица от 27.06.1994г., при съседи на това място: север-асфалтов път Варна-Шумен, изток-наследници на Х. Н. Х., запад-черен път и пояс и юг-кооперативен блок, което място е било бивша земеделска земя с променено предназначение и отредено за строеж на бензиностанция-„Крайпътен комплекс с бензиностанция-7-ми километър” с издадено разрешение за строеж №135/93г.Праводателят му се легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№36/93г., а неговият праводател Г. Х. Н. като собственик чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК Шумен от 1992г. В периода 1994г.-1997г. в имота са изградени от ищеца и въведени надлежно в експлоатация с издадени разрешения за ползване бензиностанция и крайпътен търговски комплекс. С договор, обективиран в н.а.№171/98г., ищецът е учредил право на ползване върху поземления имот и находящите се в него сгради на „Шел България”АД/сега „Шел България”ЕАД/ за срок от 25 години като след сключване на договора и понастоящем фактическа власт върху имота осъществява носителят на ограниченото вещно право на ползване, който го държи за „Литекс”АД.

По одобрените със заповед №РД-18-52 от 25.11.2005г. КККР на гр.Шумен имотът не е нанесен като самостоятелен такъв, вкл. не са нанесени съществуващите сгради, а представлява реална част от имот с идентификатор 83510.8.14, с посочено трайно предназначение на територията-земеделска, целият с площ от 22, 534 дка, записан в регистрите като собственост на наследниците на Г. П. Д., който са ответниците С. Г. К., Г. Й. Й., Д.Й.Й. и Л.В.В., въз основа на решение на ПК Шумен №10АРС/21.05.2001г.Подал молба да отстраняване на съществуващата грешка в плана, но предвид отказа на ответниците да подпишат съставения акт за непълноти и грешки му било отказано от СГКК-Шумен поради наличието на спор за материално право.

Първоначално в исковата молба се твърди, че ищецът е придобил собственост върху недвижимия имот по силата на цитирания договор за покупко-продажба от 1994г. като се оспорват правата на ответниците, твърдени, че са придобити по реда на ЗСПЗЗ, и в условие на евентуалност, ако се приеме, че не е придобил собственост по този ред се твърди, че е придобил собственост чрез давностно владение, осъществявано от 1994г. и към датата на подаване на исковата молба.След влизане в сила/на 25.05.2016г./ на решение №309/29.11.2013., постановено по гр.д.№ 494/12г. по описа на ШОС, с което е отхвърлен предявеният от „Литекс”АД против същите ответници иск с пр.осн. чл.53, ал.2 от ЗКИР/първоначална редакция/ за приемане за установено, че са налице непълноти и грешки в КККР по отношение на реална част с площ от 12, 864 дка от имот с идентификатор 83510.8.14, твърдяна, че е собственост на „Литекс”АД към датата на одобряване на действащите КККР през 2005г. въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№167/ 94г. , евентуално придобивна давност, поддържа, че дружеството се легитимира като собственик само по силата на придобивна давност, като упражняваното от него владение може да бъде противопоставено на ответниците от датата 21.05.2001г. /датата на постановяване на решението на ПК-Шумен за възстановяване на собствеността им върху имота в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ/, съответно е придобило собственост въз основа на кратка придобивна давност, изтекла на 21.05. 2006г., след одобряването на КККР, евентуално дълга, изтекла на 21.05.2011г., която дата предхожда подаването на исковата молба.Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, който след допуснато изменение в размера на иска/чрез намаляване на площта с оглед съобразяване на реалната част от имота, предмет на н.а.№167/ 94г., попадаща в границите на имот с идентификатор 83510.8.14/ по реда и в срока на чл.214 от ГПК от първоинстанционния съд с протоколно определение от 23.04. 2014г., съставлява реална част от ПИ с идентификатор 83510.8.14 с площ на частта от 12,864 дка, при граници така, както са посочени на скицата, приложена на л.561, ведно с изградените в тази част сгради-бензиностанция и търговски обект.

Ответниците Г. Йорданов Й./последният починал в хода на производството и заместен от правоприемниците И.А.Й., П. Георгиева К. и Й.Г.Й., конституирани с определение от 08.06. 2016г./ и Стефанка Г. Костова/починала в хода на производството и заместена от правоприемника си Г.Т.Г., конституирана с определение от 12.09.2016г./ в депозираните отговори в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявения иск.Твърдят, че същият е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск, доколкото същият не може да охрани твърдяното от него право на собственост, оспорвано от ответниците и защото процесният недвижим имот не е идентифициран като самостоятелен такъв и не може да бъде предмет на правен спор.В условие на евентуалност, ако бъде прието, че искът е допустим, твърдят, че същият е неоснователен, т.к. ответниците са придобили собственост чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ при наличие предпоставките, предвидени в закона.Праводателят на праводателя на ищеца не е придобил собственост по реда на ЗСПЗЗ, т.к. неговият наследодател не е бил собственик на имота, обстоятелство установено с влязло в сила решение по предявен иск с пр.осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.Ищецът не е придобил собственост и чрез придобивна давност, т.к. не е осъществявал давностно владение върху имота.Дори и да е осъществявал фактическа власт, то тя е била смущавана от предприетите от ответниците действия по възстановяване на имота, вкл. и предявени искове, като към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл необходимият 10 годишен давностен срок.   

Ответницата Л.В.В. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК е направила признание на иска, счита същият за основателен и моли да бъде уважен.

Ответницата Д.Й.Й., редовно уведомена, не е депозирала отговор на исковата молба, не се явява, не се представлява, не е изразила становище по иска.

С влязло в сила в тази му част от решението на ШОС искът е уважен по отношение на ответниците Л.В.В., Д.Й.Й. и Г.Т.Г. като правоприемник на Стефанка Г. К..

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По въззивната жалба.

Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

По допустимостта на иска.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №8/12 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник.Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. Правният интерес при отрицателен установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличието на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.Интерес от отрицателен установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, като и при конкуренция на твърдени вещни права върху един и същ обект, с такъв иск могат да се защитават и фактически състояния, напр. при смутено владение, както и е налице интерес, когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права.В настоящият случай ищецът е лице, което упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение за своене от сключването на договор за покупко-продажба на същия в предвидената форма през 1994г. и към датата на подаване на исковата молба - 22.07.2011г., както и понастоящем - обстоятелство, установено безпротиворечиво от ангажираните по делото гласни доказателства-показанията на св.Т.К. и Н.О., чиито показания не са опровергани от ангажирани от ответниците доказателства, които и по същество не оспорват осъществяваната от ищеца фактическа власт върху имота.Ищецът твърди първоначално, че е придобил собственост чрез сделка и евентуално чрез оригинерен способ - изтекла в негова полза придобивна давност до датата на подаване на исковата молба, като впоследствие предвид отхвърляне на предявения от него в самостоятелно производство иск с пр. осн. чл.53, ал.2 от ЗКИР/стара редакция/ за установяване собствеността му към минал момент - този към датата на одобряване на действащите КККР през 2005г., поддържа само оригинерното придобивно основание. Ответниците оспорват правото му на собственост, заявявайки самостоятелни права върху същия имот, твърдени, че са придобити чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ, като същевременно считат, че в полза на ищеца не е изтекла придобивна давност, независимо от осъществяваната от него фактическа власт върху имота. При наличието на посочените твърдения съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен иск за собственост, като и в негова тежест е да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от изложения правен спор като следва да докаже фактите от които то произтича.Неоснователно е възражението на въззивниците, че с уважаването на иска няма да се охранят правата на ищеца, поради което и искът е лишен от правен интерес.С оглед въведеното от ищеца оригинерно придобивно основание следва да се прие -ме, че в този исков процес той се позовава на твърдяната, че е изтекла в негова полза придобивна давност за посочения период/който е последващ спрямо този, за който има формирана СПН/, което е процесуално средство за защита на материално-правните последици на давността, съгласно разясненията, дадени в ТР №4/ 17.12.2012г. на ОСГК и съставлява волевото изявление на субективният елемент на владението, необходимо за да бъде придобито право на собственост чрез този способ, като правните му последици ще се зачетат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на придобивното основание съответно по чл.79, ал.1 от ЗС или по чл.79, ал.2 от ЗС.

По основателността на иска.

На 28.06.1994г. „Литекс комерс”ООД/през 1999г. преобразувано в АД/ като купувач е сключило с И. Р. Ч. договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№167/94г., съгласно който дружеството закупува недвижим имот с площ от 14, 600 дка, находящ се в се в землището на гр.Шумен, м.”Коджа дермен”, съставляващо парцел I по скица от 27.06.1994г., при съседи на това място: север-асфалтов път Варна-Шумен, изток-наследници на Х. Н. Х., запад-черен път и пояс и юг-кооперативен блок, което място е било бивша земеделска земя с променено предназначение и отредено за строеж на бензиностанция-„Крайпътен комплекс с бензиностанция-7-ми километър”.Праводателят му се легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№36/22.07.1993г., за закупуване на имота от Г. Х. Н. Последният се е легитимирал като собственик чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК Шумен №10А/10. 09.1992г.След сключване на цитирания договор дружеството е установило фактическа власт върху имота и е започнало изграждането в него на бензиностанция и търговски обект, като видно от представените строителни книжа с посочен в същите като собственик и инвеститор на строежа „Литекс комерс”ООД обектите са въведени в експлоатация съответно през 1995г. и 1997г.На 28.04.1998г. „Литекс комерс” ООД е сключило с „Шел България”АД договор, обективиран в н.а.№171/98г., за учредяване в полза на последното на право на ползване върху поземления имот и находящите се в него сгради за срок от 25 години, като след посочената дата и понастоящем фактическа власт върху имота осъществява „Шел България”АД, който го държи за дружеството, посочено в н.а. като собственик, учредител на правото му на ползване. Видно от заключението на СТЕ от 06.06.2014г. на в.л.И.И., изслушано пред първоинстанционния съд и кредитирано от настоящия като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, е, че част от недвижимия имот, предмет на н.а.№167/94г., с площ на частта от 12, 864 дка попада в ПИ с идентификатор 83510.8.14 по КККР на гр.Шумен, одобрени 2005г., показана на скицата приложение №3 към СТЕ /л.644/ като частта, оцветена със син цвят, целият с площ от 22, 534 дка., записан в регистрите като собственост на наследниците на Г. П. Д. /един от които наследодателят на въззивниците Г.Й. видно от представените удостоверения за наследници/.Останалата част попада съответно с площ от 1, 614 дка в имот с идентификатор 83510.8.36, записан в регистрите като собственост на държавата и с площ от 0, 122 дка в имот с идентификатор 83510.8.16, записан в регистрите като собственост на община Шумен.Съдът приема за неоснователни възраженията на въззивниците за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при допускане изменение на иска чрез намаляване размера на процесната реална част от 14, 600 дка на 12, 864 дка., съответно прекратяване на производството за разликата над площта от 12, 864 дка. до първоначално заявената площ от 14, 600 дка.Първоначално предявеният иск за частите от 1, 614 дка. и 0, 122 дка., които не попадат в имота, за който въззивниците се легитимират като собственици, а в имоти, на които като собственици се легитимират трети за производството лица, е бил недопустим поради липса на правен интерес за ищеца доколкото ответниците по иска не твърдят права върху тези част, попадащи извън твърдения, че е техен недвижим имот.С оглед горното и без да е било поискано подобно изменение на иска, съдът, бидейки длъжен да следи служебно за допустимостта на иска, е следвало да прекрати производството по иска за тези части като недопустимо.От своя страна площта от 12, 864 дка е част от първоначално заявената с исковата молба претенция /вкл. и с оглед уточненията й впоследствие след оставяне на производството без движение и представяне от ищеца на скица, върху която е обозначена същата, видно от която и от цитираната СТЕ и скиците към нея е, че тази част е част от имота, предмет на н.а., съобразно скицата на имота, представена при сключване на н.а от 1994г./.С оглед горното и е неоснователно възражението, че с допуснатото изменение се въвеждат нови фактически параметри на спора.      

С влязло в сила в тази му част на 25.05.2016г. решение №309/29.11.2013г., постановено по гр.д.№494/12г. по описа на ШОС, са отхвърлени предявените от „Литекс комерс”АД против Г.Й./починал в хода на производството и заместен от правоприемниците И.Й., П.К. и Й.Й./, Д.Й., С.К. и Л. В. искове по чл.53, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че са налице непълноти и грешки в одобрените със заповед от 25.11.2005г. КККР на гр.Шумен в частта, касаеща ПИ с идентификатор 83510.8.14 по отношение на реална част от същия с площ от 12, 864 дка., оцветена с лилав цвят на скицата приложение 6/стр.664 от делото/ от СТЕ от 23.10.2013г. като бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е притежавал правото на собственост върху процесната реална част към момента на одобряване на действащите КККР на осн. договор за покупко-продажба или давност, както и, че неправилно в КККР като собственици на същата са отразени ответниците.Прието е, че дружеството не е придобило собственост с договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№167/94г., т.к. неговият праводател и праводателят на последния не са били собственици на недвижимия имот.Така предвид влязлото в сила на 28.02.1997г. решение, постановено по гр.д.№2475/94г. по описа на ШРС, по предявен на 29.11. 1994г. иск с пр.осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от наследниците на Г.Д. против Г. Х. Н. Към посочената дата за същият имот са били издадени от ПК Шумен позитивни решения за възстановяване правото на собственост в стари реални граници както на ищците по този иск, така и Г.Н. Между тях е бил налице спор за материално право по см. на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и в това производство е установено, че към момента на обобществяване процесната част от имот 83510.8.14 не е била собственост на Г.Н., а на наследодателя на ищците в това производство Г. П. Д. След разрешаване на спора за материално право между лицата, твърдящи, че имат право да възстановят собствеността си върху един и същ имот, ПК Шумен е издала ново решение от 27. 11.1997г., с което в противоречие с приетото по иска с пр.осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е отказала да възстанови на наследниците на Г.Д. част от имота с площ от 12, 131 кв.м.Това решение на ПК е отменено в производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ с решение по гр.д.№9/98г. по описа на ШРС, влязло в сила на 02.03.2001г. След влизането му в сила ПК Шумен е издала ново решение №10/АРС18.04.2001г. за възстановяване на собствеността на наследниците на Г.Д., в което обаче имотът не е индивидуализиран по действащ план /КВС за землището на гр. Шумен, одобрена 1999г./, а са посочени старите граници/съседи/ към момента на обобществяване.На 11.05.2001г. е постановено ново решение от ПК Шумен под № 10АРС/11.05.2001г. за възстановяване на собствеността, където имотът е индивидуализиран по действащата КВС като имот №008014 с площ от 22, 533 дка, при съответни граници, към което е издадена и скица на имота и решението е вписано в СВ-Шумен.Впоследствие е издадено от ПК Шумен и решение №10АРС/21.05.2001г. за възстановяване на собствеността върху същия имот, отново индивидуализиран по действащата КВС като имот №008014 с площ от 22, 533 дка, при съответни граници/в решенията се различават част от посочените като съседни имоти и лицата, записани като техни собственици/.По отношение на твърдяното от дружеството давностно владение е прието, че такова е осъществявано, но към датата на одобряване на КККР със заповед от 25.11.2005г./към който момент се е изследвало дали ищецът е бил собственик/ не е изтекъл необходимият давностен срок.

Решението по гр.д.№494/12г. по описа на ШОС по отхвърлените искове на „Литекс комерс”АД с пр.осн. чл.53, ал.2 от ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР/ДВ, бр.57/16г./ е постановено преди постановяването на ТР №8/14 от 23.02.2016г. на ОСГК, съгласно което установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряването на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото/с изключение хипотезата на чл.16, ал.1 от ЗУТ/.Независимо от приетото в цитираното ТР по влязлото в сила решение на ШОС правото на собственост на ищеца е изследвано не към посочения в ТР момент, а към минал момент - този на одобряване на КККР през 2005г., като и със СПН между страните в производството е установено, че към този минал момент дружеството не е било собственик въз основа на въведените от него придобивни основания.Конкретно по отношение на придобивната давност, което основание единствено може да се поддържа в настоящото производство, доколкото със СПН е прието, че дружеството не е собственик по силата на посочената сделка, е прието, че същото не е собственик по силата на придобивна давност, защото към датата на одобряване на КККР със заповед от 25.11.2005г. не е изтекъл необходимият давностен срок, който е започнал да тече от 11.05.2001г.

Съдът приема за неоснователни възраженията на въззивниците, че предвид влязлото в сила съдебно решение следва да бъде прието, че изтеклата за ищеца придобивна давност до този минал момент /25.11.2005г., който според въззивниците е 27.01.2006г., когато влиза в сила заповедта за одобряване на КККР/ се заличава и от нея започва да тече нова давност.

От цитираните гласни доказателства се установява, че въззиваемото дружество упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене от 1994г. до 1998г., а след 1998г. и понастоящем го владее чрез „Шел България”АД, което го държи за него.Изтеклата придобивна давност до влизане в сила разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, обн.ДВ, бр.107/97г. на се зачита.Осъществяваното владение след влизане в сила на цитираната норма не може да произведе действие до момента, до който лицата, правоимащи по ЗСПЗЗ, т.е. въззивниците, не възстановят собствеността си с годен акт, въз основа на който да могат да защитят правата си.Предвид възникналия спор за материално право между двете групи лица, заявяващи право на реституция върху един и същ имот ПК е следвало да издаде ново решение след разрешаването му от съда с влязло в сила съдебно решение, с което да възстанови собствеността на лицата, в чиято полза искът е уважен.Това решение на ПК е решението от 11.05.2001г.Това от 18.04.2001г. не съставлява такова решение, т.к. в същото имотът не е индивидуализиран, предвид което и не може да се приеме, че е отграничен обектът, предмет на реституция.От 11.05.2001г. и е можело да започне да тече придобивна давност, но ищецът по иска се позовава на датата на следващото решение-21.05.2001г.Владението, осъществявано от него е добросъвестно, т.к. същият владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае към този момент, че праводателят му не е собственик /достатъчно е добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното основание/.Твърденията на въззивниците, че договорът за покупко-продажба е нищожен/поради което и дружеството недобросъвестен владелец/, т.к. при сключването му не е била представена скица на имота по действащ план е неоснователно.Непредставянето на такава скица от една страна не може да доведе до подобен порок, а от друга и към датата на сключването му е била представена скица по единствения съществуващ към 1994г. картографски материал за  територията /Едромащабна топографска карта в мащаб 1:5000, върху която имотът е ръчно обозначен със заверка от 1994г. от регионална служба гр.Шумен на Управление „Земя и земеползване” при МЗХП.В съответствие с ТР №10/12 от 05.12.2012г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че е допустимо придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание петгодишен давностен срок по чл.79, ал.2 от ЗС след влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, когато и заличеният срок е бил петгодишен.Предявяването на исковете с пр.осн. чл.53, ал.2 от ЗКИР по гр.д.№494/12г., в който „Литекс комерс”АД се е позовало на придобивна давност, впоследствие отхвърлени с влязло в сила решение, не може да прекъсне придобивната давност.Съгласно задължителната практика на ВКС, формирана в решения по чл.290 от ГПК, давността се прекъсва с предявяване на иска, само ако той е насочен от собственика към лицето, което се позовава на придобивна давност.В обратната хипотеза - на иск, предявен от владелеца срещу носителя на спорното материално право, разпоредбата на чл.116, б.”б” от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС не може да намери приложение, т.к. ищецът не може да прекъсне сам собствената си придобивна давност.В този случай давността продължава да тече и по време на процеса, вкл. следва да се съобрази от съда като факт, настъпил след предявяване на иска по реда на чл.235, ал.3 от ГПК - в този см. Решение №401/ 12.01.2012г. по гр.д.№895/10г., ВКС, I гр.о.; Решение №99/10.05.2013г. по гр.д. № 681/12г., ВКС, I гр.о.; решение №116/24.11.2014г. по гр.д.№2592/14г., ВКС, II гр.о.; решение №117/09.11.2015г. по гр.д.№2803/15г., I гр.о. и др.Искът по гр.д.№494/12г. по описа на ШОС е предявен от владелеца против лицата, легитимиращи се като носители на спорното право.В този процес те не са предявили насрещни ревандикационни или установителни искове за правото си на собственост, предвид което и не са можели да прекъснат придобивната давност, течаща в полза на ищеца владелец.Предявените от тях на 16.11.2012г. в този процес насрещни искове с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползването на имота, впоследствие отделени в отделни производства, не могат да прекъснат давността, т.к. не са искове за собственост, необходими да бъдат предявени, за да настъпят последиците, предвидени в чл.116, б.”б” от ЗЗД.Защото и давността не е била прекъсвана с предявяване на исковете по гр.д.№494/12г. по описа на ШОС и е неоснователно възражението на въззивниците, че след влизане в сила на решението тече нова придобивна давност, а изтеклата е загубила своето значение.Действията от вида на изпращане на нотариални покани за заплащане на обезщетение за ползването на имота и съставянето от ПК Шумен на протоколи за въвод във владение, без фактически такъв да е осъществяван, също не са от естеството да могат да прекъснат давността.       

Предвид установяване предпоставките, предвидени чл.79, ал.2 от ЗС съдът приема, че въззиваемото дружество е придобило собственост с изтичане на 5 годишен срок от 21.05.2001г., т.е. към 21.05.2006г.Дори и да се приеме, че същото няма качеството добросъвестен владелец, съответно е необходим 10 годишен период, то същият е изтекъл на 21.05.2011г.Предвид позоваване на придобивната давност в настоящия исков процес и с оглед разясненията, дадени в дадени в ТР №4/17.12. 2012г. на ОСГК следва правните последици да се зачетат от момента на изтичане на законно определения срок.Понастоящем въззивниците не се легитимират като собственици на процесния недвижим имот по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ, т.к. същият е придобит впоследствие от ищеца чрез оригинерен придобивен способ.Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По частната жалба.

С решение №204/31.10.2016г. съдът, уважавайки иска, е пропуснал да се произнесе в диспозитива си по искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски.По подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК молба от „Литекс комерс”АД е постановено определение №523/03.12.2016г., с което е изменено решението в частта за разноските като общо ответниците/с изключение на Л.В., която е направила признание на иска/ са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 12 695, 68лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В последното по делото о.с.з. пред ШОС ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК на направените от него разноските, съгласно който те включват: държавна такса при образуване на делото - 3 609, 71лв.; държавна такса за вписване на исковата молба - 360, 97лв.; такси за съдебни удостоверения - 25лв.; внесен депозит за в.л. -670лв.; заплатено адв.възнаграждение - 8 000лв./с представени РКО, издадени от „Литекс комерс”АД за заплащането му в брой-4000лв. на 07.11.2011г. и 4000лв. на 28.12.2011г./; държавни такси по частни жалби - 30лв. или общо сумата от 12 695, 68лв.В последното о.с.з., проведено пред ШОС, в което е представен списъкът на  претендираните от ищеца разноски, Й.Г.Й. не е присъствал и не е бил представляван, съответно не е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адв.възнаграждение.Такова възражение не е направено и в представената от процесуалния му представител молба от 28.09.2016г. за даване ход на делото в негово отсъствие и даване възможност за представяне на писмени бележки, нито в представените впоследствие писмени бележки.Такова възражение е направено за първи път с отговора на молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК, т.е. след изтичане на крайния срок за подобно възражение-последното по делото о.с.з.Независимо от изложеното, дори и подобно възражение да бе напра -вено в срок, то същото би било неоснователно.Неоснователно страната поддържа, че е присъдено възнаграждение в размер на 12 695, 68лв.Това е сборът от всички разноски, а от тях адв.възнаграждение е 8 000лв., който размер с оглед цената на иска е и под минимално предвидения в Наредба №1/04г. на ВАдвС размер.

По изложените съображения съдът приема, че подадената частна жалба е неоснователна, като определението на ШОС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №204/31.10.2016г., постановено по гр.д.№446/11г. по описа на ШОС, в частите му, с които е признато за установено по предявения от „Литекс комерс”АД, гр.София иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на И.А.Й., П.Г.К. и Й.Г. Йовчев/като правоприемници на починалия в хода на производството Г. Йорданов Й./, че част - 12, 864 дка. от ПИ с идентификатор 83510.8.14 по КККР на гр. Шумен, одобрени със заповед №РД-18-52 от 25.11.2005г. на изп.директор на АГКК, целият с площ от 22, 534 дка., оцветена в син цвят на скица - приложение №3 от заключението на СТЕ от 06.06.2014г., приподписана от съда, която да се счита неразделна част от решението, заедно с построените в тази част масивна сграда на един етаж с плосък покрив - бензиностанция със застроена площ от 302 кв.м., заедно с прилежащия й навес, 8 бр. бензиноколонки, резервоари за гориво и паркинг, и масивна сграда на един етаж с търговско предназначение със застроена площ от 503 кв.м. с прилежащия й паркинг, не е собственост на И.А.Й., П.Г.К. и Й.Г.Й./като правоприемници на починалия в хода на производството Г. Йорданов Й./.

ПОТВЪРЖДАВА определение №523/30.12.2016г., постановено по гр.д.№446/11г. по описа на ШОС, в частта му, с която е изменено решение №204/31.10.2016г., постановено по гр.д.№446/11г. по описа на ШОС, като Й.Г.Й./като правоприемник на починалия в хода на производството Г. Й. Й./ е осъден за заплати „Литекс комерс”АД сума, съответна на квотата му от общата сума 12 695, 68лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: