Р Е Ш Е Н И Е

   78 /23.05.2013 г.,  гр. Варна

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

  Варненският апелативен съд, гражданско отделение в публичното съдебно  заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар В.Т.,

 като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гр. д. № 121 по описа за 2013-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивни жалби срещу решение № 1368/06.07.2012 г. по гр.д. 856/2011 год. на ОС Варна, с което: 1. е прието за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че А.А.Х. е собственик на реална част с площ от 935 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.121 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-1 8-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, съответстваща на имот със стар № 5517, защрихована с червено на приподписаната от съда скица на л. 146 от делото на ВОС; 2. отхвърлен е искът на А.А.Х. ЕГН **********,***, за приемане за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, че А.А.Х. притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху реална част с площ от 4887 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2566.121 – целият с площ от 6888 кв.м.; отхвърлен е искът на А.А.Х. и на Р.Г.А. за признаване на установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, че Р.А. и А.Х. притежават правото на собственост върху ПИ с идентификатор 10135.2566.167 при квоти ¾ за А.А. и ¼ за Р.А.; Държавата е осъдена да заплати разноски на г-жа А. и на г-н Х..

І. Първата жалба е подадена от Р.Г. А. ЕГН **********, и А.А.Х. ЕГН **********, чрез адв. В.А., срещу решението в отхвърлителната му част.

С нея се атакува решението в частта му, с която е отхвърлен предявения установителен иск за собственост срещу Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, по отношение на ¾ ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2566.167 по отношение на г-жа А. и ¼ ид.ч. за г-н Х.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства и следва да бъде отменено.

Г-н Х. е обжалвал решението и в частта му, с която е отхвърлен искът му за установяване на право на собственост върху ½ ид.ч. от правото на собственост върху реална част с площ от 4887 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2566.121 – целият с площ от 6888 кв.м.

Основното оплакване е за съществено процесуално нарушение на съда при кредитиране на писмено доказателство – протокол за замяна на ТПС комисия, за който се твърди, че е късно представен.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от представителя на Държавата, в който се оспорват всички доводи по правилността на решението в отхвърлителната му част. Жалбата се оспорва и в с.з.

ІІ. Подадена е и въззивна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на РРБ в частта, с която искът на А.Х. е уважен. Излагат се доводи, че решението е недопустимо, евентуално незаконосъобразно. Твърди се, че не е доказано ищците да владеят спорния имот, както и че не е доказано правото им на собственост.

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, приема за установено следното:

Производството пред ОС е образувано е по искове на Р.Г.А. и на А.А.Х. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с правно основание чл. 124 ГПК, за установяване на правото им на собственост върху следните имоти: За А.Х. ½  идеална част от правото на собственост върху реална част с площ от 4 887 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 10135.2566.121 –целият с площ 6888кв.м.; за двамата ищци: правото на собственост върху реална част с площ от 935 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.121, целият с площ 6888кв.м., както и правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10135.2566.167 при квоти ¾ за А. Х., и ¼ за Р. А. /уточнението в о.с.з., проведено на 25.04.2011г./. Твърдяното придобивно основание е наследяване от А. А. Х.. Той, на свой ред, е придобил един от имотите по дарение. Негови наследници по закон по отношение на този имот са съпругата му Р.А. и синът му А.Х.. По отношение на другите имоти се твърди, че А.Х. ги е придобил по наследство от З. Х., чиято първоначална праводателка Д.А.С. е придобила имотите чрез продажба, впоследствие нейните наследници извършили делба, по силата на която З. Х. е придобила тези имоти. Твърди се, че А. Х. е придобил по дарение лозе от 2 дка по нот.а. 0 159/1963 год., което понастоящем включва изцяло ПИ с идентификатор 10135.2566.167 с площ от 1278 кв.м. в гр. Варна. Твърди се, че за процесните имоти са издадени АДС, поради което и са предявени установителните искове за собственост.  Твърди се, че имотите се владеят от ищците, че никога не са били отнемани от тях и от праводателите им.

Ответникът-Държавата чрез Министъра на реионалното разивтие и благоустройството, излага, че така предявеният иск е недопустим, като моли производството по делото да бъде  прекратено. Твърди, че ищците не притежават права на собственост върху процесните имоти, както и активна процесуална легитимация, която е положителната процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Отделно от това, счита, че нито от исковата молба, нито от уточняващите молби става ясно какви реални части от имотите се претендират и при какви граници. По същество исковете се оспорват. Твърди се, че не съществува нито пълна, нито частична идентичност между имотите, за които са представени титули за собственост и тези, към които е насочена исковата претенция, респ. с имоти ПИ 10135.2566.167 и ПИ 10135.2566.121 по КК.

По делото са представени 2 бр. АДС- АДС №7606, съставен на 04.08.2010 г., за актуване като държавен на имот с идентификатор 10135.2566.167 по КК на гр. Варна, и АДС №7568 от 08.06.2010г.  по отношение на имота 10135.2566.121 по КК на гр. Варна.

За ищците е налице правен интерес твърдяното им право на собственост, оспорено от Държавата, да бъде признато с влязло в сила решение, с оглед на целената отмяна на титулите за собственост на държавата, въпреки, че няма доказателства в чие владение са имотите.

По отношение на Р.А. и А.Х. се установява, че са наследници по закон на А. А. Х., син на З. Х., починал на 17.11.1994 г., за което и представя удостоверение за наследници /стр.11 от делото на ОС/.

По отношение на А.А.Х. се установява, че той е наследник на баба си З. А. Х., починала след сина си А. А. Х., на 13.12.2003 год., по заместване. 

Видно от представения нотариален акт № 1509, том VIII от 08.08.1928г./стр.19/, на 08.08.1928г., Д.А.С. е придобила  чрез покупко- продажба правото на собственост върху 4.5 дка лозе /хавра/, находящо се в землището на град Варна, местността "Ваялар" при граници: Царски лозя, Т. Т., А. с. и път.

 С нотариален акт №25 /стр18/, том II от 28.02.1941 г. на нотариус при Варненския областен съд, Д. А. С. е закупила от Я.Н. 1.4 дка лозе, находящо се в землището па град Варна, местността "Ваялар" при граници: Д. А. С., хавра на н-ци на Н. В., лозе на К. Г., Я.Г.Н. и лозова земя /ограда/.

Видно от протокола от 04.03.1960 г. /стр.20/, съставен по гр. дело 203/60 г. по описа на ВРС, 5-ти състав, А. С. Г., Т.Х. С. и З.Х. Х., като наследници на Д. А. с. са постигнали спогодба за подялбата на имуществото й, по силата на която З. Х. и Т. Х. придобиват общо /т.е. в съсобственост всяка по 1/2 идеална част/ посочените по- горе недвижими имоти: лозето от 1400 кв.м.,  лозето от 4.5 дек.

 По силата на съдебно решение от 27.10.1966 /стр.22/, постановено по гр.д. № 236/1965г. по описа на Варненския районен съд,  З. А. Х. е получила в дял правото на собственост върху 1 500 кв.м. лозе, находящо се в землището на град Варна, местността "Траката".

Единствен неин наследник е внукът й А.Х..

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том V, на 06.09.1963г. /стр.21/, А.А.Х. е  придобил правото на собственост върху само 2 дка лозе, представляващо част от цялото лозе с площ от 9 дка,  находящо се в землището на град Варна, местността ""Ваялар" при граници на дарените 2 дка: ограда на дворцовите лозя /лозя на бившия царски дворец Евксиноград/, А. Г., бул. „Ленин”/пътя Варна- Златни пясъци/ и М. х. С.

Негови наследници са ищците – негова съпруга и син.

Видно от заключенито на СТЕ, изслушано в с.з., проведено на 21.03.2012г., вещото лице посочва, че имотите: 1. 4.5 дка лозе, находящо се в землището на град Варна, местността "Ваялар"' при граници: Т. Т., път и лозя на бившия царски дворец Евксиноград; 2. 1.4 дка лозе, находящо се в землището на град Варна, местността '"Ваялар"' при описаните граници, съгласно Общия градоустройствен план на Крайбрежието на град Варна, одобрен с Указ № 470/08.12.1956г. и КП 1956 г., попадат в територия отредена за индивидуално вилно застрояване и представляват част от имот пл. № 1517 с площ измерена аналитично 15.362 дка., записан на името на А.С. Г. Тези имоти не са графично обособени нито  в КП 1956 г.,  нито в КП 1936 г.  Съгласно приетият с протокол от 23.09.1999 г., обявен в ДВ бр. 62/1999г. план на старите имотни граници за местността "Траката", двата описани имота от спогодбата /по гр. Дело № 203/1960 г./, са отразени, като стар имот № 1517, записан на З. и Т. А., с площ по същия план: 6.488 дка. Стар имот .№ 1517 попада и обхваща източната част от имот пл. № 1517 от КП 1956 г., целият с площ 15.362 дка., измерено аналитично по плана. Вещото лице е съобразило скицата на вещото лице Й. в. към гр.д. № 236/1965 г. по описа на ВРС и е установило границите на двата имота на комбинирана скица № 1 /стр.145/, където стар имот № 5517, отреден за З. А. Х. е със зелени линии, а имот пл. № 1517 от КП 1956 г., целият с площ 15.362 дка. е изчертан с жълти линии. По съдебната делба от 1965 г. имотите на З. и Т. А. са изчертани с червени линии.

По отношение на имота, придобит от А. А. Х. с нотариален акт за дарение, НА № 159, том V, от 06.09.1963г., представляващ лозе с площ от 2 дка., в.л. излага, че е разположен западно от имота на З. Х. Графиката на стар имот № 4517 по плана на старите имотни граници за местността "'Долна Трака'", стар имот № 4517, представляващ реална част от имот пл. № 1517 от КП 1956 г., с площ от 2000 кв.м., при граници: изток - стар имот 5517, запад - стар имот 3517, север - шосе Варна - Зл. Пясъци и юг -двореца Евксиноград", е записан на А. А. Х., съответства по местоположение и площ на приложената на л.46 от делото графика на вещото лице. На комбинирана скица № 1 стар имот № 4517, отреден за А. А.Х., е изчертан със зелени линии, а имот пл. № 1517 от КП 1956 г., целият с площ 15.362 дка. е изчертан с жълти линии. Във връзка с последната задча, в.л. е изготвило комбинирана скица /146/, видно от която недвижимите имоти: 1. 4.5 дка лозе. находящо се в землището на град Варна, местността "Ваялар"' и 2. 1.4 дка лозе, находящо се в землището на град Варна, местността "Ваялар", отразени на плана на старите имотни граници за местността '"Долна Трака'", под № 1571 /зелени линии на скицата/, попадат в ПИ № 10135.2566.121 от действащата КК с площ от 4892 кв.м., така както е посочено с червен щрих на същата. Видно от същата скица, имот: Лозе 1 500 кв.м.. находящо се в землището на град Варна, местността "Траката", придобито от З. А. Х. по гр.д. № 236/1965г., попада също в ПИ № 10135.2566.121 от действащата КК с площ от 979 кв.м., така както е посочено с червен щрих на скицата.

Видно от допълнителното заключение, изслушано в с.з., проведено на 06.06.2012 г., по КП „Курортно предградие „Лозята" от 1936 г. на А. С. е записан имот пл. №№ 1518, а на  Д. С.  - имот 1518а, при граници съгласно КП 1936г.: двореца Евксиноград, път, път и А. С. Имот пл. № 1521 - граница на имота през пътя е записан на Я.Г.Н. Гореизброените граници, съответстват на границите на имотите описани в НА № 85/1941 г. и НА№ 1509/1928 г. От скицата /стр.209/   е видно, че процесните имоти №№ 10135.2566.121 и 10135.2566.167 попадат и представляват част от имоти пл. №№ 1518 на А. С. и 1518а на Д. С., от КП „Курортно предградие „Лозята" 1936 г., описани в документите за собственост. Със заповед № Р-268/05.06.2002г. са засегнати  имоти пл. №№ 1517 и 1517а от КП 1956 г. на А.С.Г., като е направена корекция на границите на 1517а, попълнени в плана /сини линии на скицата. От скицата /стр.210/ е видно, че процесните имоти №№ 10135.2566.121 и 10135.2566.167 попадат и представляват част от имотите пл. №№ 1518 на А.С. и 1518а на Д. С., от КП „Курортно предградие „Лозята" 1936 г., описани в документите за собственост.

Процесните имоти са идентични с претендираните.

В резултат на съдебната делба от 04.03.1960 г., Т.Х. и З. Х. получават в съсобственост и двата имота: 4.5 дка лозе, находящо се в землището на град Варна, местността "Ваялар"' и 1.4 дка лозе, находящо се в землището на град Варна, местността '"Ваялар” по КП от 1936г.. при равни квоти, които са отразени, като стар имот № 1517, записан на З. и Т., с площ по същия план: 6.488 дка. Стар имот № 1517 попада и обхваща източната част от имот пл. № 1517 от КП 1956 г., целият с площ 15.362 дка., измерено аналитично по плана.

Лисват данни този имот в последствие да е реално поделен между двете сестри, с оглед на което следва да се приеме, че З. Х. е била съсобственик на ½ ид. част от този имот.

Придобиване на имотите от праводателите на ищците на твърдяните в исковата молба придобивни основания се установява по безспорен начин, но липсват доказателства в полза на твърдението, че тези земеделски имоти не са отнемани от собствениците им и винаги са били във владение на собствениците си.

По делото, са представени доказателства, от които се установява, че процесните имоти са отнети от собствениците им с протокол № 6 от 29.03.1967 г. на Комисия на ТПС /стр.190/ и решение на ВРС по гр.д. 3841/2002 год., подлежали са на реституция и липсват твърдения да са заявени и възстановени. Посоченото решение на ВРС /л.180 от делото на ОС/ касае останалата ½ ид.ч. от имота на Т. Х. В протокола за ТПС комисия е описан имотът на З. Х. /съответстващ на нейната ½ ид.ч./ и имотът на А. Х., придобит по дарение. Тези писмени доказателства съдът приема, че са представени в срок, тъй като са съобразени с оспорването на процесуалната и материалната легитимация на ищците, направено с отговора на писмената молба и са представени преди съдът да е изготвил окончателен доклад по делото.

Дори и без тези доказателства ищците е следвало да проведат доказване, че земеделските имоти, които претендират, че техните праводатели са придобили преди масовизацията, не са били отнети, владяни са от тях и не подлежат на реституция, тъй като отнемане на всички имоти със земеделски характер при масовизацията след 1958 год. е ноторен факт, неподлежащ на доказване, чието оборване е в тежест на ищците.

Съдът приема, че от З. Х. имотът е отнет изцяло, а не в някаква негова част, същото се отнася и до имота на А. Х.. В протокола за ТПС комисия не е описан друг имот на г-жа Х., а в посоченото решение на ВРс, на чиято удостоверителна сила съдът може да се позове, е видно, че от ТПС комисия е отнет целият стар имот 1517. от същото решение се установява, че от имота, целият с площ от 5,9 дка, е отнета част от 800 кв.м. за уширение на пътя Варна – к.к. Дружба. Цитираните доказателства са достатъчни да разколебаят извода на съда на твърдяните права на ищците върху процесните имоти, върху които те са загубили правото си собственост и не са го възстановили.

         При това положение, исковете са неоснователни, тъй като ищците не са доказали по силата на пълно и главно доказване да са собственици на претендираните имоти на заявените от тях придобивни основания.

Предвид несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на ОС Варна, решението следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иск за установяване на право на собственост върху , като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен. В останалата си част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На Държавата следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 194,12 лв. На Държавата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 340 лв. за въззивната инстанция /липсва такова искане в първата инстанция/.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1368/06.07.2012 г. по гр.д. 856/2011 год. на ОС Варна, САМО В ЧАСТТА МУ, с която: е прието за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че А.А.Х. е собственик на реална част с площ от 935 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.121 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-1 8-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, съответстваща на имот със стар № 5517, защрихована с червено на приподписаната от съда скица на л. 146 от делото на ВОС, и в частта, с която Държавата е осъдена да заплати разноски на г-жа А. и на г-н Х., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на А.А.Х. срещу държавата, чрез Министъра на РРБ, за признаване за установено, че г-н Х. е собственик на реална част с площ от 935 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.121 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-1 8-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, съответстваща на имот със стар № 5517, защрихована с червено на приподписаната от съда скица на л. 146 от делото на ВОС.

ПОТВЪРЖДАВА решение № в останалата му отхвърлителна част, с която е отхвърлен искът на А.А.Х. ЕГН **********,***, за приемане за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, че А.А.Х. притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху реална част с площ от 4887 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2566.121 – целият с площ от 6888 кв.м.; отхвърлен е искът на А.А.Х. и на Р.Г.А. за признаване на установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, че Р.А. и А.Х. притежават правото на собственост върху ПИ с идентификатор 10135.2566.167 при квоти ¾ за А.А. и ¼ за Р.А..

ОСЪЖДА да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, сумата от 194,12 лв. РАЗНОСКИ ЗА двете инстанции.

ОСЪЖДА А.А.Х. ЕГН **********,***, и Р.Г.А., ЕГН **********,***, да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, сумата от  340 лв. РАЗНОСКИ ЗА юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

ЧЛЕНОВЕ: