Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

55

 

11.04.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на шести април, през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

    ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                       Юлия Бажлекова

секретар: В.Т.

прокурор:

 

като разгледа докладваното от съдия П. П. въззивно гр.д. № 121 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на И.Н.Д. и М.А.Д., подадена чрез адв. П. от ВАК, против решение № 2166/30.12.2015 г., постановено по гр.д.№181/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която И.Н.Д. и М.А.Д. са осъдени солидарно да заплатят на Д.М.Т. и Й.Н.Т. сумата 292,78 лв. - обзщетение за овлажняване и частично разрушаване на мазилката на тавана и стените в тоалета, кухнята, килера и коридора в жилище в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 103, вх. 4, ет. 5, ап. 99, идентификатор 10135.3512.37.5.29, собственост на ищците, вследствие допускане теч от провод в жилището на ответниците в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 103, вх. 4, ет. 6, ап. 102 през м. август 2014 г., на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете – 18.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 850 (осемстотин и петдесет) лв., представляващи разноски, от които 600 лв. за възнаграждение на адвокат, 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 50 лв. платена такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивниците са навели оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, като са молили за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Окръжният съд необосновано, при липсата на доказателства в тази насока приел, че е налице противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в бездействие и неотстраняване на теча, както и че е налице причинна връзка между поведението им и настъпилите вреди. Доколкото не се твърдяли вреди от вещта, а жилището на ответниците било обитавано от наемател и те не били уведомени за повредите, не следвало да носят отговорност за вредите. Точната причина за теча не била установена със заключението на вещото лице, поради което в нарушение на разпоредбата на чл. 231, ал.2 от ЗЗД, окръжният съд приел, че течът е причинен от пукнатина на подовия сифон в тоалетната на горния етаж и отговорността за поправката му е за сметка на ответниците – собственици на жилището и наемодатели на обитателя му. В нарушение на материалния закон, предвид неуведомяването им за повредата, окръжния съд направил извод, че е налице и виновно поведение на ответниците. Неправилни били и изводите за съпричиняване на противоправния резултат и от наемателя, доколкото в случая отговорността се претендирала по чл.45 от ЗЗД, а не по чл. 50 от ЗЗД, при която можело да се ангажира солидарната отговорност на собственика на вещта и на лицето, под чийто надзор тя се намира.

Въззиваемите Д.М.Т. и Й.Н.Т. са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба, като са молили за отхвърлянето й, за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част по изложени съображения за правилността му и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответната му част, като неизгодно за тях, редовна е и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

  Страните не са се явили в съдебно заседание, като са депозирали писмени становища по делото и са претендирали разноските за настоящата инстанция. Въззивниците са заявили и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

Предмет на производството пред Варненския окръжен съд, са били осъдителните искове на Д.М.Т. и Й.Н.Т. срещу И.Н.Д. и М.А.Д. по чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за причинени им имуществени вреди, вследствие овлажняване и частично разрушаване на мазилката на тавана и стените в тоалета, кухнята, килера и коридора на собственото им жилище в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 103, вх. 4, ет. 5, ап. 99, ид. 10135.3512.37.5.29 от допуснат теч от провод в жилището на ответниците в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 103, вх. 4, ет. 6, ап. 102 през м. август 2014 г. и след допуснатото изменение на исковете по размер, за сумата от 420 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете – 18.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, с присъждане на разноски.

Ответниците са оспорвали исковете.

По отношение на следната фактическа обстановка, установена от събраните в първоинстанционното производство доказателства, страните не са спорили. И ищците и ответниците са собственици на апартаменти, ситуирани един над друг на пети и шести етаж в  жилищната сграда, като жилището на ищците е непосредствено под това на ответниците. Апартаментът на ответниците се обитава от трето лице. На 21.10.2014 г., служители на община Варна, район „Младост”, във връзка с подаден на 15.10.2014 г. сигнал от ищците, са извършили проверка в жилището им и са констатирали наличие на следи от теч по част от тавана в тоалетната, коридора, кухнята и по част от стените, разделящи тези помещения, като са заключили, че причината е проникване на вода от съседен по вертикала апартамент. Според разпитаните по делото свидетели И. Т. и К. Т. (съседи на страните), присъствали на огледа  на щетите на 15.10.2014 г. и подписали протокола от същата дата, след оплакване на семейство Т. за овлажняване от теч от горния апартамент на проведено през есента на 2014 г. общо събрание на входа, в присъствието на обитателя на жилището на ответниците, направили оглед и установили повредите, за което подписали и протокол.

Назначеното по делото вещо лице, след оглед в жилищата на страните, е дало заключение, че категорично течът е от мястото на (или около) подовия сифон на тоалетната в апартамента на ответниците. Възможните повреди били пукнатина на самия сифон, компрометирана връзка между сифона и отводнителната тръба или нарушаване целостта на подовото покритие около сифона, откъдето прониква вода, когато се излива по пода. Експертът е установил и конкретните вреди от теча – влага, мухъл по тавана и стените на тоалета, по тавана и стените на кухнята, коридора и килера, подкожушена шпакловка, наслоявания от таящ теч, изпаднала боя и мухъл,  като е изчислил и стойността на труда и материалите, необходими към момента за поправянето им, които (без тези за демонтажа и монтажа на нов сифон на ответниците, които не съставляват вреди за ищците) се равняват на сумата от 292,78 лв. Заключението на вещото лице, като обективно и безпристрастно изготвено от специалист в изследваната област и неоспорено от страните, се кредитира изцяло от съда.

Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. (Решение № 131 от 1.XI.1967 г. по гр. д. № 99/67 г. на ОСГК). Ищецът следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана.

В настоящият казус тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане са доказани от ищците. Те са установили, с показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, че течът в жилището на ищците е от мястото на подовия сифон в тоалета на жилището на ответниците, разположено непосредствено над тяхното. Причината е или в пукнатина на самия сифон, или в компрометирана връзка  между сифона и отводнителната тръба или в нарушаване целостта на подовото покритие около сифона, откъдето прониква вода, когато се излива по пода, което означава, че във всички тези случаи,  причината е в поведението на ответниците, които са бездействали и не са отстранили повредата в собственото си жилище. Като не са предприели необходимите мерки за отстраняване на протичането на вода от мястото около сифона в тоалета им, те са станали причина да бъде причинено увреждането в дома на ищците. Неоснователно е направеното във въззивната жалба възражение, че в случая не бил установен конкретния правопораждащ факт, причинил увреждането. Това е така, защото в хода на производството е категорично доказано със заключението на вещото лице, че причината за теча е повредата около мястото на сифона в жилището на ответниците, а именно те отговарят за ползването и достъпа до него. За отстраняването на повредите в собствения си апартамент задължение имат именно ответниците, като с оглед установените причини за теча е без значение обстоятелството, че трето лице (наемател) е ползвало жилището по предназначението му. Договорните отношения на ответниците с наемателя и евентуалното неуведомяване от последния за наличие на повреда, касае само техните вътрешни отношения и не освобождава ответниците от отговорност за причинените вреди на ищците от бездействието им да отстранят повредата.

Без значение за отговорността на ответниците (предвид и липсата на претенция за заплащане на законните лихви от по-ранен момент) е също така и обстоятелството дали са били уведомени за деликта от ищците преди подаване на исковата молба, доколкото и след завеждането на иска, те са го оспорвали, а в хода на производството не са предприели действия по отстраняването на повредите. В този смисъл оплакванията им също са неоснователни.

Доказани са по делото и конкретните повреди и необходимата за отстраняването им сума за труд и материали в размер на 292,78 лв. До този размер искът е основателен и подлежи на уважаване. Решението на окръжния съд в обжалваната му част не страда от визираните във въззивната жалба пороци и като правилно в тази част то следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от въззивното производство и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата Д.М.Т., сторените от нея в настоящото производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение от 300 лв. по представен договор за правна защита и съдействие от 15.03.2016 г. Възражението на насрещната страна за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като същото е уговорено в минималния, според чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер от 300 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2166/30.12.2015 г., постановено по гр.д.№181/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която И.Н.Д. и М.А.Д. са осъдени солидарно да заплатят на Д.М.Т. и Й.Н.Т. сумата 292,78 лв. - обзщетение за овлажняване и частично разрушаване на мазилката на тавана и стените в тоалета, кухнята, килера и коридора в жилище в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 103, вх. 4, ет. 5, ап. 99, идентификатор 10135.3512.37.5.29, собственост на ищците, вследствие допускане теч от провод в жилището на ответниците в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 103, вх. 4, ет. 6, ап. 102 през м. август 2014 г., на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете – 18.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 850 (осемстотин и петдесет) лв., представляващи разноски, от които 600 лв. за възнаграждение на адвокат, 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 50 лв. платена такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА И.Н.Д. ЕГН ********** и М.А.Д. ЕГН **********,*** да заплатят на Д.М.Т. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 103, вх. 4, ет. 5, ап. 99, сумата от 300 лв., представляваща платеното от нея за въззивното производство адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В отхвърлителната част решението на окръжния съд не е обжалвано.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: