О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

179/21.03.2017

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21. 03.2017г., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№121/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба вх.№622/13.02.2017г., подадена от П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., и от М.И.В., двамата чрез процесуалния им представител адв.М.М., против решение №49/20.01.2017г., постановено по гр.д.№87/16г. по описа на РОС, в частта му, с която са отхвърлени предявените от П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., и от М.И.В. иско -ве с пр.осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ против Н. Б. Д. за заплащане на рента за стопанската 2015г.-2016г. и с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за при - съждане на мораторна лихва върху дължимата рента за същата стопанска година като неоснователни.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необосновано по изложените в същата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат в цялост предя - вените искове.Във въззивната жалба е посочено и, че неправилно РОС, макар и да е уважил частично исковите претенции на ищците, не им е присъдил съответната част от направените от тях разноски, въпреки представените доказателства за сто -рени такива за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Въззиваемият Николай Божинов Димитров, редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Въззивна жалба вх.№518/07.02.2017г., подадена от Н. Б. Д. чрез процесуалния му представител адв.А.Ч. против решение №49/20.01. 2017г., постановено по гр.д.№87/16г. по описа на РОС, в частите му, с които Н.Б. Д. е осъден да заплати, както следва: 1/ на П.Д.Д., действащ чрез своя родител и законен представител Д.П. Д., сумата 1 464лв., представляваща неизплатена арендна вноска за стопанската 2014г.-2015г. по договор за аренда от 29.07.2014г., ведно със законната лихва вър -ху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 23.08.2016г. до оконча -телното й заплащане, както и сумата 96, 17лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016г.-23.08.2016г.; 2/ на М.  И. В. сумата 16 909, 76лв., представляваща неизплатена арендна вноска за стопан - ската 2014г.-2015г. по договор за аренда от 29.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 23.08.2016г. до оконча -телното й заплащане, както и сумата 1 110, 75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016г.-23.08.2016г.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на мате -риалния закон и поради необосновано по изложените в същата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемите страни по тази жалба П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., и М.И.В., редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Съдът приема, че по същество възраженията на жалбоподателите в жалба вх.№622/13.02.2017г. относно неприсъждане от страна на РОС на съответната на уважената част от предявените от тях исковете част от направените от тях разноски пред първоинстанционния съд  съставляват искане за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решението в частта му относно разноските, по което компетентен да се произнесе първоначално е РОС.

Съдът констатира и, че в решението на РОС са допуснати очевидни фактически грешки както следва.В частта от диспозитива, с която са отхвърлени частично претенциите на ищците П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., и М.И.В. не е обективирана волята на съда, видна от мотивите, за посочване на сумите, за които исковете се отхвърлят, а именно за П.Д.: 1/ сумата от 533, 20лв. за стопанската 2015/2016г. за периода до 11.02.2016г.; 2/ сумата от 13, 06лв. моратор -на лихва върху главницата от 533, 20лв. за периода 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба; 3/ сумата, представляваща разликата над 96, 17лв. до 184, 43лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 464, 08лв. за периода 01.01.2015г.-01.01.2016г.За М.В.: 1/ сумата от 6 161, 85лв., за стопанската 2015/2016г. за периода до 11.02.2016г.; 2/ сумата от 150, 98лв., мораторна лихва върху главницата от 6 161, 85лв. за периода 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба; 3/ сумата, представляваща разликата над 1 110, 75лв. до 2 131, 29лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 16 909, 76лв. за периода 01.01.2015г.-01.01.2016г.В диспозитива в частта му, с която са частично уважени претенциите на ищците, е допусната очевидна факти -ческа грешка при посочване датата, на която е подадена исковата молба-посочена като 23.08.2016г., вместо действителната 28.03.2016г.

Съдът констатира и, че по въззивна жалба вх.№518/07.02.2017г. не е внесена цялата дължима от страната държавна такса за въззивно обжалване, като следва да бъде довнесена сумата от 25, 86лв./общо дължима е сумата от 417, 47лв., а внесена 391, 61лв./    

Предвид гореизложеното производството пред ВАпС следва да бъде прекратено и делото върнато на РОС за произнасяне по молбата на жалбоподателите с пр.осн. чл.248 от ГПК, инкорпорирана във въззивната им жалба, както и за преценка необходимостта от произнасяне по реда на чл.247 от ГПК относно очевидни факти -чески грешки в диспозитива на решението, както и за администриране на въззивна жалба вх.№518/07.02.2017г.  

След приключване на производствата, за които делото е върнато на РОС, същото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по подадените въззивни жалби.  

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№121/17г. по описа на ВАпС, гр.о. и

ВРЪЩА гр.д.№87/16г. по описа на РОС на Разградски окръжен съд за произ -насяне по молбата на П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., и М.И.В. с пр.осн. чл.248 от ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба вх.№622/13.02.2017г., както и за преценка необходимостта от произнасяне по реда на чл.247 от ГПК относно очевидни фактически грешки в диспозитива на решение №49/20.01.2017г., постановено по гр.д.№87/16г. по описа на РОС, както и за администриране на въззивна жалба вх.№518/07.02.2017г. чрез събиране в пълен размер на дължима държавна такса за въззивно обжалване.

 

След приключване на производствата, за които делото е върнато на РОС,  същото следва да бъде върнато на ВАпС за произнасяне по подадените въззивни жалби. 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: