РЕШЕНИЕ

№ 66

08.05.2014 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ;

ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар Ю.К.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

въззивно гр.д. № 122 по описа за 2014 година:

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 258 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, подадена от М.Г.И.,***, СРЕЩУ решение № 524/12.12.2013 год. по гр.д. № 282/2013 год. по описа на ОС Добрич, с което е уважен предявеният срещу него иск от „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ” ООД, с. Айдемир, ЕИК 118040195, за сумата от 141067,31 лв., частичен иск от получени от него суми без основавие в периода 01.02.2008 г. – 31.10.2010 год., подробно описани в решението, ведно със законните лихви, считано от 28.01.2013 г. и ведно със съдебни разноски. .

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно и незаконосъобразно, като ОС е допуснал съществени процесуални нарушения. Твърди се, че изводите на съда за липса на представителна власт у П. К. за договори за заем, както и за незнанието на управителя на дружеството за такива заеми. Твърди се предаване на счетоводната документация до края на 2010 год., както и че липсва изрично противопоставяне по чл. 301 ТЗ за сключване на твърдяните сделки. Твърди се, че симулативността на договорите за заем не е доказана. Оспорва се изводът на съда, че процесните суми не са предоставени в заем. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенцията.

Насрещната страна „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ” ООД, с. Айдемир, ЕИК 118040195, е подала писмен отговор, в който жалбата се оспорва и се поддържат изводите на ОС в атакуваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на становищата на страните и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е образувано по искове на „Братя Костадинови„ ООД, със седалище и адрес на управление с. Айдемир, община Силистра, с ЕИК 118040195, представлявано от управителя В.Д.К., срещу М.Г.И. за сумата от 141 067.31лв., част от сумата от 146 491лева, платена от дружеството и получена от ответника без основание в периода 01.02.2008г.-31.10.2010г., както следва: за 2008 г. общо 40030.00 лв., от които по банков път с извл. 81/01.02.2008 г.-40000,00 лв., РКО 64/29.08.2008 г. -30,00 лв., за 2009 г. общо 62050.00 лв., изплатени с РКО 21/05.03.2009г. -2000,00 лв., РКО 22/06.03.2009 г.-2000,00 лв., РКО 23/10.03.2009г.-2000,00 лв., РКО 24/12.03.2009 г.-2000,00 лв., РКО 42/27.04.2007г. -1250,00 лв., РКО 52/30.05.2009 г.-1500,00 лв., РКО 60/02.06.2009 г. -2000,00  лв.,   РКО   63/12.06.2009   г.-   1000,00   лв.,      РКО   65/18.06.2009   г. -1000,00 лв., РКО 66/23.06.2009 г.-1000,00 лв., РКО 84/30.09.2009 г.-15000,00 лв., РКО 88/27.10.2009 г. -1500,00 лв., РКО 90/04.11.2009 г. -1000,00 лв., РКО 91/04.11.2009 г.- 500,00 лв., РКО 93/11.11.2009 г.- 500,00 лв., РКО 94/13.11.2009 г. 2000,00 лв., РКО 99/16.12.2009 г.-4000,00 лв., РКО 101/17.12.2009 г. 2800,00 лв., РКО 102/18.12.2009 г.-4000,00 лв., РКО 103/21.12.2009 г. -2000,00 лв., РКО 104/23.12.2009 г.- 2000,00 лв, РКО 106/28.12.2009 г. -1000,00 лв.; за 2010 г. общо 44411.00 лв., изплатени с РКО 1/04.01.2010 г.-2000,00 лв., РКО 12/04.03.2010 г. -2000,00 лв., РКО 16/23.03.2010 г.-1940,00 лв., РКО 20/19.04.2010 г.-450,00 лв., по банков път съгласно извл. 4/06.04.2010 г. - 20000,00 лв., РКО 30/25.06.2010 г. -500,00 лв., РКО 32/30.06.2010 г. -566,00 лв., РКО 37/18.06.2010 г. 500,00 лв., РКО 39/01.07.2010 г.- 235,00 лв., РКО 40/02.07.2010 г. -400,00 лв., РКО 48/05.08.2010 г. - 3000,00 лв., РКО 49/06.08.2010 г.- 4000,00 лв., РКО 50/18.08.2010 г. -500,00 лв., РКО 51/18.08.2010 г.,-800,00 лв., РКО 52/27.08.2010 г. -1000,00 лв., РКО 54/03.09.2010 г.-1000,00 лв., РКО 55/16.09.2010 г.-65,00 лв., РКО 56/18.09.2010 г. 2620,00 лв., РКО 59/22.10.2010 г.- 850,00 лв., РКО 64/31.10.2010 г. - 1985,00 лв. Претендира се законната лихва от датата на предявяване на иска и разноски.

В исковата молба твърденията са, че в хода на извършена през 2008 г. ревизия на дружеството от ТД на НАП - Варна, по ЗДДС и ЗКПО за периода 01.01.2007 г.- 31.08.2008 г.. е установено, че лицето П. К. е внасяло значителни суми в брой в касата на дружеството, за които не е разполагал с писмени доказателства за произхода на средствата, предоставяни от останалите съдружници, близки и познати от чужбина. Твърди се, че М.Г. предложил да оформи документално, заедно с П.Б. - счетоводител на дружеството и на представляваната от М. Г. ***, че заемите са предоставени от него, като всичко щяло да бъде фиктивно. Тези действия се развили в края на 2008 г. След влизане в сила на ревизионния акт, със Заповед № 900286/03.07.2009 г. на П. К. била възложена ревизия за задължения по ЗДЦФЛ за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2008 г., приключила с ревизионен акт № 190900412/04.01.2010 г.. Актът бил отменен с решение № 191/07.04.2010 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, с указание за нова ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. Едва с жалбата против РА, за пръв път, са наведени доводи, че са предоставени заеми на „Братя Костадинови" ООД и от М.Г.И.. В хода на новата ревизия на П. К. за същия период били поискани писмени обяснения от него и М.И.. Данъчният орган не кредитирал представените от К. и И. доказателства и писмени обяснения и приел за установено, че за 2007 и 2008 г. сумите в касата на дружеството са внесени от П. К., а не от М.И., в резултат на което се стигнало до облагане на доходите на П. К.. В нито едно свое обяснение П. К. не бил отразил, че е получил суми от М.И., които да предостави на „Братя Костадинови" ООД. Относно предоставения заем от 78176.00 лв. г-н И. дал три обяснения с посочени различни суми, получени от роднини, като само в жалбата по предходния РА били изложени твърдения, че сумата от 57636.00 лв. му била предадена от М.И.. До края на 2010 г. дори и П. К. не е имал представа за съставените приходни касови ордери на името на М.И., както и за извършеното осчетоводяване. На ордерите липсвал подпис на лицето, приело сумите. Счетоводството на „Братя Костадинови" ООД и на ОПЗК „ФАР" - Силистра, представлявана от председателя М.Г.И., се водело от П. Б., в един и същ офис, на една и съща счетоводна програма.

Между страните било водено гр.д. № 249/2011 г. на СОС, образувано по искова претенция от М.И., основана на договори за заем с дружеството, за осъждането на „Братя Костадинови" ООД да му заплати сумата от 60 597,70 лв - дължима главница по Договор за срочен заем от 01.03.2007 г., изменен с Договор за срочен заем от 01.01.2009 г., ведно с мораторната лихва върху главницата, считано от 02.01.2011 г. до завеждането на исковата молба, възлизаща на сумата от 2 744,93 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане, отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана с решение № 6/01.03.2012 г., постановено по същото дело, потвърдено с решение № 139/04.07.2012 г., постановено по в. гр. д. № 273/2012 г. по описа на Апелативен съд – Варна, не допуснато до касационно обжалване с определение № 1439/15.12.2012 г., III - Г. О., постановено по гр. д. № 1246/2012 г. по описа на ВКС. В това производство останали недоказани твърденията на М.И., че сключеният на 01.01.2009 г. договор за срочен заем не касае ново договорно правоотношение, а е изменение на съществуващо такова по силата на договора от 01.03.2007 г.,че съгласно договора от 01.03.2007 г. сумата от 10700 лв. била внесена с ПКО № 9/26.03.2007 г., чрез пълномощника му П. К., без да е представен ордера като доказателство. Действително на 26.03.2007 г. била внесена сумата от 10700 лв. от г-н К., но като негов личен заем. Доказателства в тази насока били споразумение от 01.09.2009 г. и счетоводна справка № 16 от септември 2009 г., изготвена от Б.. По силата на това споразумение дружеството прехвърлило на П. К. вземането си от ОПЗК „Фар", като по този начин били погасени задълженията на дружеството по договор за заем от 26.03.2007 г., отпуснат от П. К..

По силата на тристранно споразумение от 28.12.2007 г. П. К. следвало да изтегли от касата на дружеството сумата от 57636 лв., която да предаде на ответника И. срещу разписка, който на свой ред да я внесе с ПКО като се открие партида на негово име. Според отразеното в касовата книга  с ПКО № 46/31.12.2007 г. М.И. е внасъл в касата  сумата от 57636 лв, а след това П. К. с РКО № 58 е изтеглил тази сума. Фактически това било невъзможно, защото касата на дружеството не разполагала с наличност в такъв размер и изпълнение на това тристранно споразумение не е имало. Твърди се и, че през 2007 г. М.И. не е разполагал и с такава сума, съгласно собствените му обяснения от 17.12.2008 г., дадени пред ТД на НАП-Варна за общ доход за същата година от 24040.96 лв., които и със заявените от него заеми от 10 000 лв. и 4500 щ.д. не били достатъчни за предоставянето в заем на дружеството на такава сума. Освен изписването от касата на дружеството на сумата от 57636 лв. без да съществува такава наличност, по партидата на М.И. била записана като внесена от него с ПКО №38/31.05.2010 г. сумата от 828 лв., а в самия ордер били записани имената на П. К.. На ПКО № 59/28.09.2008 г. за сумата от 2705 лв. липсвал подпис на вносителя М.И., но било отразено получаването и от касиер-счетоводителя П.Б. На част от ПКО за 2010 г. фигурирал подпис на касиер и гл.счетоводител, различен от този на П.Б. На всички останали ПКО за 2008, 2009 и 2010г. имало подпис само на М.И. като вносител.

Ответникът М.И. пред ОС е оспорил претенциите в писмен отговор и в хода на процеса с твърдения за наличие на облигационни отношения между него и дружеството по силата на договор за заем от 01.03.2007 г. за сумата от 10 700 лв., внесена от него с ПКО № 9/26.03.2007 г. По силата на същия договор той твърди, че е продължил да внася парични средства. Към 28.12.2007 г. предоставените от него в заем на дружеството средства възлизали на 57636 лв. Внасяните от него суми били погрешно заведени по партидата на П. К.. Последният предоставил в заем на дружеството само сумата от 20 540 лв., както било отразено в аналитичната оборотна ведомост към 31.12.2007 г., а не 78 176лв. както било отразено в партидата му преди тази дата. Г-н П. К. не разполагал и с доходи, за да обезпечи такъв заем. Поради погрешното завеждане по партидата на П.К. на предоставените в заем от него на дружеството средства, на 28.12.2007 г. между него, дружеството и П. К. било сключено тристранно споразумение, с което уговорили счетоводното отразяване на задължението по негова партида. Заетата от него сума следвало да бъде изплатена документално чрез пълномощника му П. К., след което да бъде внесена лично от него и заведена по партидата му. Внасянето на сумата било извършено с ПКО №46/31.12.2007 г., без всъщност да е осъществено реално теглене и внасяне в касата на дружеството на суми. Едновременно със завеждането по партидата му на сумата от 57 636 лв., предоставил в заем на дружеството и сумата от 8 262 лв., внесена с ПКО № 47/31.12.2007 г., като внасянето на сумите било надлежно счетоводно отразено в касовата книга, дневника на синтетичните и аналитичните сметки, аналитичната оборотна ведомост. За периода м. януари-декември 2007 г. предоставените от него в заем на дружеството средства възлизали на  сумата от 65 898 лв. Продължил да предоставя в заем на дружеството средства и към 31.12.2008 г. задължението на дружеството към него било 76 124.70 лв. Последната сума била посочена като заемна сума в сключения на 01.01.2009 г. договор за заем, който не бил ново договорно правоотношение, а изменение на съществуващото досежно актуализиране на заетата сума. Така към 01.01.2009 г. дружеството му дължало сумата от 76 124.70 лв. Продължил да предоставя в заем на дружеството средства и задължението на дружеството към 31.12.2009 г. възлизало на 95 310.70 лв., а към 31.10.2010 г. – 60 597.70 лв. с оглед и на тегленето на суми в рамките на заемното правоотношение. В хода на производството се излагат и доводи, както за внасяне на пари в брой в касата на дружеството, така и за даване на пари на П.К. за закупуване на стоки и материали. В последното съдебно заседание пред ОС ответникът е твърдял, че всички получени суми са предоставени в заем, като са внесени реално в касата на дружеството, с изключение на сумите по четири ПКО: №61/16.10.2008г., №77/30.12.2008г., 53/01.07.2009г. и №54/15.07.2009г., издадени в изпълнение на съглашение между него и П. К., задължението за връщане на направените полза на дружеството разходи да бъде подменено със задължение за връщането по заемно правоотношение.

Предявените пред ОС претенции са с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

За уважаване на претенциите ищецът носи доказателствената тежест да установи плащането на исковата сума, а в тежест на ответника е да въведе фактически твърдения за основанието за получаването й, които съответно следва и безспорно да докаже.

Между страните не е налице спор относно получаването от страната на г-н М.И.Г. на суми в общ размер на 146 491 лв., част от който е процесната сума от 141 067.31лв., платени му от ищцовото дружество с конкретно цитираните в исковата молба РКО.

По отношение на основанието за получаване на сумите са въведени твърдения за облигационни отношения между страните, по договори за заем и новирани в крайна сметка като заемни правоотношения между страните по делото чрез пълномощника на ищцовото дружество – П. К..

Въведените от ответника и въззивник в процеса твърдения са противоречиви. Той е твърдял чрез пълномощника си, че за периода 2007 г.- 2010 г. г-н М.И. е предоставил на ищцовото дружество парични средства в размер на общо 200 000 лв. /в с.з. от 24.06.2013 г. пред ОС/ със задължение за връщане, в изпълнение на което задължение дружеството е изпълнявало задължението си, а въззивникът е получил плащанията с цитираните РКО в периода 2008 г. -2010 г., а невърнатата част от 60 597 лв. била предмет на воденото от ответника гр.д. № 249/2011 г. на СОС. По различните РКО са налице и твърдения, че суми са предоставяни на П.К. и за закупуване на материали, като задълженията по тях са новирани в договори за заем.

С влязло в сила решение по гр.д. 249/2011 год. на ОС Силистра са отхвърлени искове на М.И. срещу „Братя Костадинови” ООД, гр. Силистра, за заплащане на сумата 60597,70 лв., дължима главница по договор за срочен заем от 01.03.2007 год., изменен с договор за срочен заем от 01.01.2011 год., ведно с мораторната лихва определен период и от предявяване на исковата молба. Със същото решение е признато за установено, че ПКО №46/31.12.2007 год. е неистински документ по отношение на верността на удостовереното в него фактическо положение, че М. Г. е внесъл в касата на въззиваемото дружество сумата от 57636 лв. Исковата претенция е основана на идентични писмени доказателства – РКО, ПКО, цитираните договори за заем, сключени между М. Г. и дружеството, представлявано от П. К. по силата на търговско пълномощно, и две тристранни споразумения: от 28.12.2007 г. и от 01.09.2009 год. със страни М.Г., „Братя костадинови” ООД и П. К. по първото, и вместо М.Г. ***, представлявана от него по второто.

Фактическите твърдения на въззивника по двете дела, обаче, не съвпадат – по гр.д. 249/2011 год. на СОС г-н Г. е твърдял налично задължение от 60597, 70 лв., но не е уточнил предоставената в заем обща сума, не е твърдял и да е извършвал заплащане на разходи на дружеството за негова сметка, които после били новирани като договор за заем. Твърденията му са, че претендираната сума в настоящия процес не съвпада с отхвърлената със СПН негова претенция по посоченото гражданско дело, а представлява вече погасени към него задължения по договори за заем с въззиваемото дружество. Или, в тежест на г-н Г. в настоящия процес е доказването на валидно сключени между него и въззиваемото дружество договори за заем в размер на 200000 лв., въз основа на същите писмени доказателства, на които се е позовал и по цитираното гр.д. на ОС Силистра.

Договорите за заем са преди всичко реални договори и за пълното им доказване г-н Г. следваше да докаже реалното предаване на суми поне в исковия размер на въззиваемото дружество с поето от последното задължение за връщането им. Съответно, за сумите над 5000 лв. доказателствата следва да са писмени. За целата, той не може да се позовава на изключения като неистински документ ПКО №46/2007 год. по гр.д. 249/2011 год.

Видно е от търговско пълномощно на л.41, т.първи от делото на ОС, че П. К. е бил упълномощен от управителя на въззиваемото дружество и негов брат В.К. да представлява въззиваемото дружество пред всички държавни органи и пред банки и физически лица, като извършва сделки, включени в предмета на дружеството. Според последния абзац на пълномощното П. К. е имал правата и да представлява дружеството пред всички компетентни институции /банки/ във връзка с теглене на кредити.

Съществуването на търговски отношения между въззиваемото /ищцово/ дружество и представляваната от въззивника кооперация /ОПЗК”Фар”/ не са били спорен факт за процесния период. Не се спори също, че счетоводството на въззиваемото дружество е било водено по неофициално възлагане от страна на П. К. от счетоводителка, св. П. Б., която водела счетоводството и като работник на трудов договор на кооперацията, представлявана от въззивника. Воденето на счетоводството било и на един и същи компютър и на една и съща счетоводна програма. Не е било спорно, че по повод възложената й работа от П.К. П. Б. контактувала само с него, а управителят на дружеството е живеел в чужбина. През тези години г-жа Б. съставяла и годишните отчети на дружеството, които били подписвани от П. К..

Представени са два писмени договора за заем, по силата на които М. Г. се е задължил да предостави на дружеството, представлявано от П.К.: на 01.03.2007 г. заем в размер на 10700 лв. за срок от една година, а по втория, от 01.01.2009 год – 76124,70 лв. В първия договор е предвидена възможността да се предоставят още суми като заем на дружеството.

Съобразно тристранното споразумение от 28.12.2007 год. осчетоводените като внесени от П. К. суми в размер на 57636 лв. до този момент следвало да се осчетоводят като внесени в касата на дружеството от М.Г., на когото да се открие счетоводна партида. Именно това е извършено с ПКО №46/31.12.2007 год., за който със СПН е установено между страните че невярно удостоверява реално  внасяне на сума от М.Г. в касата на дружеството.

По делото не е установено с годни доказателства през 2007 год. М.Г. реално да е предавал суми на въззиваемото дружество.

Допълнителен аргумент в полза на този извод са доказателствата за извършена данъчна ревизия за периода 01.01.2007 г. - 31.08.2008 г. на дружеството – въззиваем, в хода на която е констатирано, че за периода 26.03.2007 г.-31.12.2007 г. П. К. е внесъл в касата на дружеството суми в общ размер на 78 176 лв., както е прието от данъчния орган, въпреки противоречивите данни от самия К. за произхода на средствата. Ревизията на ООД е дала повод и за данъчна проверка на П. К. като ФЛ за периода 01.01.2007 г.- 31.12.2008 г., приключила с издаването на РА №1890900412/04.01.2010г. на ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Силистра, с който са определени допълнителните му задължения по чл. 48 ЗДДФЛ. Ревизионният акт е обжалван по административен ред от П. К.. В жалбата вх.№2662/22.02.2010 г. за първи път се споменава, че произходът на внесените от него в касата на дружеството средства не е от роднините му, живеещи в чужбина, а част от тях /65898 лв./ са дадени в заем от М.И. на основание договор от 01.03.2007 г., както и, че за по-добра счетоводна отчетност е сключено споразумение от 28.12.2007г. Ревизионният акт е отменен по съображения, че са установени обстоятелства по чл. 2, ал.1 от ДОПК /предоставен безлихвен заем на ООД от ревизираното лице, за който разход не е установен източник/, даващи основание ревизията да се извърши не по общия, а по специалния ред за определяне на данъчната основа и дължимия от физическото лице данък, поради което е възложено и извършването на нова ревизия. Новата ревизия е приключила с издаването на РА №191001653/06.10.2010г., с който на ревизирания са определени задължения за данък върху доходите. 

По делото като свидетели са разпитани счетоводителката П. Б. и П. К..

В показанията си като свидетел в настоящото производство Пл. К., /ценени само по отношение на ПКО за суми под 5000 лв./, е категоричен, че М.И. не е предоставял средства. Макар и от кръга на лицата по чл.172 от ГПК /съдружник и брат на съдружниците в ООД ”Братя Костадинови”/, твърденията му, че съставените неверни счетоводни документи отразяват фиктивни сделки и са целяли легализиране на средствата, които е получавал от майка си и от братята си, и от продажбата на 4-5 автомобила, съвпадат с останалите доказателства по делото и могат да бъдат ценени като достоверни относно основанието за съставяне на документите.

Липсват доказателства за твърдението на М.Г., че през 2007 год. П. К. е внасял в касата на дружеството парични суми и като негов /на г-н Г./ пълномощник.

Представените писмени договори от 01.03.2007 г.  и от 01.01.2009 г. без установено реално предаване на посочените в тях суми в съответната писмена форма, необходима за доказването на заемното правоотношение, когато стойността на договора е над 5000 лв. /чл.164, ал.1, т.3 от ГПК/, не доказват реално предаване на сумите, следователно и не доказват действително възникнали правоотношения по договор за заем между страните. В договорите липсва волеизявление, че сумите са вече получени. Отделно, договорите са сключени между М.И. и въззиваемото дружество, чрез представляващ П. К.. Последният е бил овластен в процесния период да представлява дружеството по силата на цитираното търговско пълномощно рег.№12684/2005г. Обемът на представителната власт на пълномощника не включва правомощие за сключване на договори за заем: дадена му е власт да „представлява, подписва и ангажира дружеството” пред всички данъчни, застрахователни, осигурителни и други административни институции, съд, полиция, банки, юридически и физически лица, като в следващите три абзаца сделките са конктено посочени: сделки свързани с предмета на дейност на дружеството, в това число за кредити от банки. Договорите са сключени от лице без представителна власт, като веднага след узнаването от управителя за съществуването им, той се е протипоставил на поетите задължения, поради което и не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ. Това узнаване е станало след извършване на процесните плащания, през месец октомври 2010 г., когато управителят е поискал предаване от счетоводителя на счетоводната документация и компютъра – по този въпрос показанията на двамата свидетели съвпадат. Не може да се приеме, че управителят е разбрал за сключените договори с приемането на ГФО /годишен финансов отчет/ за 2009 г., тъй като ГФО съдържа обобщена информация за финансовото състояние, а не данни за конкретни стопански операции, в това число сделки с конкретни правни субекти. По делото са налице доказателства, че на 15.06.2010 г., когато е взето решението на ОС на съдружниците за одобряване на ГФО за 2009 г., липсват доказателства кога конкретните сделки са станали достояние на управителя. Ето защо може да се приеме, че с действията си по подаване на жалба в прокуратурата и изискване на счетоводната документация от св. Б. през 2010 год. управителят се е противопоставил на поетите задължения от Пл. К. без представителна власт от името на дружеството, веднага, след като е узнал за тях. Подаването на жалба е акт на противопоставяне на сключването на посочените договори, тъй като отрича поетите по тях задължения. Не на последно място, не са доказани твърденията на г-н М.Г., че договорът от 01.01.2009 год. кумулира и задължения поети по договора от 01.03.2007 г. Не са въведени твърдения, които да сочат на задължения, различни от коментираните по гр.д. 249/2011 год., не са въведени и твърдения, обясняващи по различен начин сключването на втория договор за заем.

По отношение на фактическото предаване на сумите от страна на М.Г. в касата на въззиваемото дружество са проведени две ССЕ пред ОС, които са анализирали приетите писмени доказателства от счетоводната документация – РКО, ПКО, фактури и касови бонове.

От заключенията на ССЕ на вещото лице Елена Йорданова се установява, че за периода 01.03.2007 г.-30.12.2007 г. липсват ПКО за внесени в касата на дружеството от М.И. парични средства, както вече беше прието и по-горе. ПО ПКО № 47/31.12.2007г. за сумата от 8 262лв., като вносител е посочен М.И., а като основание е посочено „внесен заем за ООД”. Липсва подпис на приел сумата /л.1 от том3 на делото на ОС/.

За да имат доказателствена сила ПКО следва да носят подпис на вносител и подпис на приел сумата, т.е. съдържат минимум необходимите по чл.7 от ЗСч реквизити, за да представляват първичен счетоводен документ, документиращ внасяне/предаване в полза на получателя-ищцовото дружество на посочените в тях суми. Но дори и в редовен вариант на ПКО доказателствената им сила зависи от редовността на воденото счетоводство и от липсата на доказателства, които да оборват удостоверения факт.

Според заключението на вещото лице за периода 01.01.2008 г.-31.12.2008 г. в касата на ищеца са приложени ПКО за общата сума от 50 256.70лв., а за периода 01.01.2009г-31.12.2009г. ПКО за общата сума от 81236 лв., с вносител на посочените във всеки един от тях суми „М.Г.И.” и основание за внасяне „внесен заем”, осчетоводени като задължение на дружеството към ответника по кредита на счетоводна сметка 151/1-получени в левове, с аналитична партида 2”М.Г.И.” /таблица 2 от заключението/. Всички приходни касови ордери от 2008 г. /л.171 и сл., т.1 от делото на ОС/ и от 2009г., с изкл. на ПКО № 57/25.09.2008г. - за сумата от 1535 лв. и ПКО № 59/28.09.2008г. за сумата от 2705 лв., съдържат само подпис в графа „вносител”, но не и в графа „касиер” и/или в графа „Гл.счетоводител”, т.е. липсва подпис на лице, приело сумата от името на дружеството. На ПКО №59/28.09.2008г. за сумата от 2705 лв. има подпис на приел сумата и въззиваемото дружество - ищец не оспорва, че това е подписът на счетоводителя Б., но липсва подпис на посочения като вносител М.И..

За периода 01.01.2010г-31.10.2010г., според вещото лице, в касата на ищеца са приложени ПКО за общата сума от 8870 лв., с вносител на посочените във всеки един от тях суми „М. Г. И.” и основание за внасяне „внесен заем”, осчетоводени като задължение на дружеството към ответника по кредита на счетоводна сметка 151/1-получени в левове, с аналитична партида 2 ”М.Г.И.”. Всички приходни касови ордери от този период, с изкл. на ПКО № 27/31.03.2010г. за сумата от 475лв. съдържат само подпис в графа „вносител”, а ПКО № 27/2010 г. не съдържа и подпис на вносител. Не се установява твърдението във въззивната жалба, че ПКО за 2010 год. са редовно оформени, тъй като не е установено чий е подписът на лицето, подписало се за приел парите от името на дружеството, /в някои от тях има просто ченгел на мястото на подпис/, нито се установява такова лице да е било оправомощено редовно да изпълнява функции на касиер.

Налага се изводът, че ПКО не съдържат минималните реквизити, посочени по-горе, от които да се направи извод за достоверно документиране на внасяне на суми от М.Г. в касата на дружеството, независимо от осчетоводяването им като задължение на дружеството към въззивника - ответник по кредита на счетоводна сметка 151/1-получени в левове, с аналитична партида 2 ”М.Г.И.”, поради което и не могат да служат за доказателство за предаването на посочените в тях суми, както и за приемането на същите тези суми от ищеца със задължение за връщане, респ. за наличието на множество неформални заемни правоотношения, при положение, че липсват първични документи, доказващи осчетоводените операции, в случая сделки / чл.4, ал.3 от ЗСч./. Както вече беше казано и по-горе, вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство при условие за редовното им водене   /чл.182 от ГПК/, което, съобразно изявлението на вещото лице Елена Йорданова при изслушването на заключението по ССЕ пред ОС в съдебно заседание на 30.09.2013 г. не е налице.

В подкрепа на твърденията си въззивникът М.Г. е ангажирал показанията на св. Б., които, обаче, от една страна могат да се ценят при ограниченията на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК, от друга страна са изолирани от доказателствения материал по делото и недостоверни, противоречиви и нелогични. Според свидетелката понякога М.Г. й давал пари на ръка, понякога закупувал със свои средства материали. На основание на фактурата, на гърба на която П. К. вписвал направление на разхода /за жътва, за оран, за трактор/, бил издаван разходен документ /РКО/ за платената сума по фискалния бон, в който се пишел номера на фактурата, П. К. и М.Г. посочвали кой е платил сумата и бил издаван приходен ордер на този, който е дал парите, тъй като не можело да има разход без приход. От приложените по делото фактури и от заключението на вещото лице се установява, че за изследвания период името на М.И. фигурира като получател по фактури №2551/26.06.2009г. на стойност 29.90лв., №2387/18.08.2009г. на стойност 360.48лв. Вещото лице е констатирало и, че официалното плащане по фактурите, съобразно данните от приложения към всяка от тях касов бон е извършено преди датата на съставяне на РКО. Вън от това, плащанията от касата за закупени с фактури материали са документирани със съставени РКО, различни от РКО с които са документирани процесните плащания, чието връщане въззиваемото дружество - ищец претендира, следователно плащанията по процесните РКО нямат за основание представените фактури и не са документално обосновани, според извода на вещото лице /л.247, т. 1 от делото на ОС/. Този довод при цялостния анализ на счетоводните записвания и доказателствата по делото изключва доказателствената стойност и на цитираните във въззивната жалба ПКО от 2010 год., които се твърди да са оформени според въззивника в изискуемата по чл. 7 ЗСч форма, но не се доказва реално упълномощено от дружеството – ищец лице да е получило суми и да ги е внесло в касата на дружеството.

Твърденията за новиране на основанието на стари задължения - трансформиране при условията на чл.107 от ЗЗД на съществуващо задължение на дружеството за връщане на направени от М.Г. при условията на чл.61, ал.1 от ЗЗД  разходи в полза на „Братя костадинови” ООД, в задължения по договор за заем, са абсолютно недоказани в процеса – нито по отношение на ПКО с №61/16.10.2008г., с №77/30.12.2008г.,с №53/01.07.2009г. и с №54/15.07.2009г., нито по отношение на други суми.

Исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени при липса на доказателства за основание, на което М.Г. да е получил процесните суми.

При съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 4000 лв., които с оглед цената на иска, от една страна, и правната и фактическа сложност на спора от друга, не са прекомерни и възражението в тази насока е неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

  

ПОТВЪРЖДАВА решение № 524/12.12.2013 год. по гр.д. 282/2013 год. по описа на ОС Силистра.

ОСЪЖДА М.Г.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ” ООД, с. Айдемир, ЕИК 118040195, разноски за въззивната инстанция в размер на 4000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: