Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

42

15.04.2019 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на трети април, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                   Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор: Станислав Андонов

 

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 122 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №122/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 51 от 12.12.2018 г., постановено по гр.д. №138/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор в Окръжна прокуратура Разград (поправена от прокурор Андонов от ВАП в съдебно заседание, с оглед дадената му от апелативния съд възможност за отстраняване на нередовността й по отношение на законните лихви върху обезщетението за неимуществени вреди) против решението на окръжния съд в осъдителната му част, а именно: В ЧАСТТА, с която прокуратурата е осъдена да заплати на Д.Р.С. на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.02.2017 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2018 г. до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по нохд № 73/2014 г. по описа на Разградският окръжен съд, както и сумата 774,63  лева  разноски по делото.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в осъдителната му част, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на исковете, евентуално – за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Оплакванията са за неправилна оценка на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен правен извод на окръжния съд за претърпени от ищеца неимуществени вреди стоящи в пряка връзка с незаконното обвинение, както и такива за неправилно приложение на разпоредбата на 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението, който бил и завишен. 

Д.С., чрез адв. С.Х., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба на Прокуратурата по съображения за недопустимостта й, предвид липсата на представителна власт на Веселин Якимов и качеството му на прокурор в РОП, както и по съображения за неоснователността й, като е молил за прекратяване на производството по същата, евентуално – за оставянето й без уважение, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

-По въззивна жалба на Д.Р.С., подадена чрез адв. С.Х., против решение № 51 от 12.12.2018 г., постановено по гр.д. №138/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 15 000 лева до предявения такъв от 50 000 лева.

Въззивникът С. е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, поради нарушения на процесуалния закон, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение. Поддържал е оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението и за неговото занижаване с оглед конкретно установените по делото факти, имащи значение при определянето му.

Писмен отговор по тази жалба, насрещната страна не  е подала.

Въззивните жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части, като неизгодно за тях, редовни са и допустими. Въззивната жалба на Прокуратурата е подадена чрез В. Я., който видно от общодостъпната информация в официалните страници на Прокуратурата и на ВСС е прокурор в Окръжна прокуратура Разград от встъпването му в длъжност на 01.03.2018 г. и разполага с представителна власт по отношение на  ответника – Прокуратурата на РБ. Затова възраженията на другата страна в тази връзка са неоснователни.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала въззивната си жалба и е оспорвала жалбата на насрещната страна. Въззивникът Д.Р.С., чрез адв. Х., е заявил искане за присъждане на разноски, а прокуратурата е направила възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на  Д.Р.С., с която срещу Прокуратурата на Република България в качеството й на процесуален субституент на държавата, са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ: - за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр чл.26, ал.1 НК, преквалифицирано по чл. 212, ал.5, вр. ал.2 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК по ДП № ЗМ-В-327/ 2009 г. на ОД на МВР Разград, преобразувано в сл. д. № 39/ 2013 г. по описа на ОСлО при ОП Разград, по което е оправдан с влязла в сила на 22.02.2018 г. оправдателна  присъда по нох дело № 73/2014 г. на ОС гр. Разград, ведно със законните лихви от 22.02.2018 г.  до окончателното изплащане на обезщетението; - за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 500 лв., представляваща  обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на  заплатеното от него  адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство.

Ищецът е поддържал, че вследствие незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, разстройство на физическото и психическото му здраве, злепоставяне пред обществото и накърняване на репутацията му.  Поддържал е, че към момента на повдигане на обвинение бил с добро самочувствие, контактен, жизнерадостен, имал сравнително спокоен живот, поддържал добри взаимоотношения със семейството си, близките и съседите си. Продължилите дълго време досъдебно и съдебни производства станали достояние на близките му, роднини, съседи, жители на малкото населено място, в което живее, на бизнес партньори, с които работи, заради което се срамувал и се чувствал унизен. Наложилите се отсъствия за участие в съдебни заседания създавали проблеми в организацията и дейността на дружеството „Агростил 73“ ЕООД, на което той бил едноличен собственик на капитала и управител. Вследствие на повдигнатото му обвинение, ищецът изпитвал вътрешно безпокойство, не можел да спи, да се храни, бил в състояние на непрекъсната тревожност, престанал да управлява автомобил, изолирал се от околните.

С писмения отговор на исковата молба, прокуратурата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му. Възразила е, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, евентуално размерът на претендираното обезщетение – завишен. Липсвала причинна връзка между твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца и воденото наказателно производство срещу него. Продължителността на наказателното производство в съдебната фаза се дължало и на процесуалното поведение на обвиняемите по делото, поради което следвало изключване или намаляване отговорността на държавата. Поради липсата на изявления в пресата, прокуратурата не следвало да отговаря и за наличието на публикации. Искът за обезщетение за имуществени вреди е оспорен по размер с възражение за прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение от 4 500 лв.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, но в частта на присъдените законни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди за времето от 11.02.2017 г. до 22.02.2018 г. то е недопустимо, предвид произнасянето на окръжния съд извън рамките на претенцията на ищеца, който е поискал с исковата си молба присъждане на законни лихви от 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Като произнесено свръх петитум, решението на окръжния съд в тази част следва да се обезсили.

В останалата му част, обжалваното решение е допустимо, а по правилността му, предвид наведените оплаквания и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е по делото, че на 11.03.2011 г. с постановление на разследващ полицай по ДП № ЗМ –В-327/09 год. по описа на ОДМВР –Разград ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал.4, пр. 1, във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК (документна измама в големи размери), за това че на 08. 06. 2009 г. в гр. Лозница в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - протокол от 08.06.2009 г.  за установяване на завършването и заплащане на видовете СМР за обект Църква с. Манастирци, протокол от 08.06.2009 г. за установяване на завършването и заплащане на видовете СМР за обект Кметство и Читалище с. Манастирци съзнателно е дал възможност на юридическото лице „Агростил 73“ ЕООД гр. Варна да получи без правно основание чуждо движимо имущество – пари, предоставени от Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към МС с Решение № СБ-1 от 24.03.2009 г. и Решение № СБ-2 от 20.05.2009 г., отпуснати на Община Лозница за ремонт и възстановяване на обекти на територията на Община Лозница в размер на 80 938,59 лв., представляващи надактувани СМР както следва: за обект Църква с. Манастирци в размер на 33 988,24 лв., за обект Кметство и Читалище с. Манастирци в размер на 46 950,35 лв. Със същото постановление му е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 25.11.2013 г. на следовател при ОСлС при ОП – Разград по ДП № 39/2013 г. по описа на ОСлС, обвинението е преквалифицирано по чл.212, ал.5, във вр. с ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК като документна измама в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, като отново му е повдигнато обвинението и е взета мярка за неотклонение „подписка“. Предвиденото от закона наказание за това престъпление е  лишаване от свобода, като в случаите на чл. 212, ал.4, пр. 1 НК то е в размер от 3 до 15 години, а в хипотезата на чл. 212, ал.5 НК – от 10 до 20 години. Обвинителният акт срещу ищеца и още осем лица е внесен в Разградския окръжен съд на 28.02.2014 г., където е образувано нохд № 73/2014 г. По делото са проведени 12 открити съдебни заседания, в които са извършвани множество процесуални действия, включително разпити на свидетели и изслушване заключения на вещи лица, като ищецът е участвал лично и чрез процесуален представител – адвокат, видно от приложените копия от протоколите от съдебните заседания. С постановената по делото присъда № 29/30.05.2016 г. Д.С. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест на прокуратурата в оправдателната част и по жалба на осъден подсъдим, делото е пренесено във Варненския апелативния съд и образувано внохд № 373/2016 г. Проведено е едно съдебно заседание, като с постановената на 26.01.2017 г. присъда, оправдателната присъда на ищеца е потвърдена. Същата е влязла в сила на 12.07.2017 г., тъй като в тази част тя не е била предмет на касационната проверка по кнохд №  731/2017 г.

Негативните емоционални преживявания на ищеца са доказани с показанията на свидетелите С. С. и Д. Т. (приятели на ищеца). Ищецът се занимавал със строителен бизнес и бил колега на свидетеля С. и на бащата на свидетелката Т. Към датата на повдигане на обвинението, Д.С. е бил на 26 години, с неопетнена репутация (по делото няма твърдения и доказателства за осъждания или други незаконни прояви), занимавал се е със строителен бизнес и са му възлагани строителни дейности по договори, сключени в процедури по обществени поръчки, като се е ползвал с авторитет и уважение в професионалните си среди. Според свидетеля Станев, след като започнало разследването срещу Д.С., той много се притеснил, споделял, че не е виновен и се страхувал да не бъде осъден. Променил се, затворил се, не искал да излиза, защото хората го разпитвали, а приятелите му се отдръпнали от него. Разчуло се и в професионалните му среди и хората го отбягвали, а от ходенето по дела не можел да си върши работата докрай. Споделял, че не спи, често му било лошо, боляло го глава, вдигал кръвно и свидетелят Станев го карал до спешния център в гр.Варна. Обвинението в престъплението станало повод за многократни кавги със съпругата му. От стреса от наказателното преследване Д.С. не се чувствал сигурен в себе си, притеснявал се да не предизвика катастрофа и спрял да управлява автомобил. Отпреди една година (с.з от 29.10.2018 г.) заминал за чужбина, успокоил се и семейството му било добре. Според свидетелката Тунчева (която познава ищеца от около месец- два след обвинението, а родителите й са дългогодишни семейни приятели на ищеца), хората започнали да говорят за наказателното преследване и Д.С. се затворил, бил отчаян, не излизал, спрял да общува с приятелите си, включително и с родителите й, с които дотогава били близки, като те също се отдръпнали от него, защото бил съден. Често се карали със съпругата си, която го обвинявала, че е допуснал да го съдят, тревожела се да не влезе в затвора. Хората говорели и репутацията му била опетнена. И след оправдаването изпитвал срам, чувствал се обиден и останал променен. Заради наказателното преследване на няколко пъти вдигнал много високо кръвно и не се чувствал добре.

Според заключението по съдебно психиатричната експертиза на вещото лице д-р Д.К. и обясненията й в съдебно заседание от 03.12.2018 г., изготвено на база данните по делото и извършения преглед на ищеца на 11.11.2018 г., при Д.С. има анамнезни данни за преживяно смесено тревожно-депресивно разстройство с оплаквания, започнали от началото на наказателното производство (2011 г.) и продължили през следващите шест години с различна интензивност, като някои от тях съществуват и понастоящем, но са значително по-слабо изразени. Смесено тревожно-депресивно разстройство се характеризира с дисфоричното или потиснато настроение, което е хронично или повтарящо се в продължение на поне четири седмици, проблеми в концентрацията или паметта, нарушение на съня, умора, или липса на енергия, раздразнителност, тревожност, лесно плачене, очакване на най-лошото, чувство за безнадежност, ниско самочувствие, усещане за безполезност и води до значително нарушаване на ежедневните дейности. За период от около шест години след предявеното обвинение и последвалите съдебни дела, ищецът е имал оплаквания от напрегнатост, потиснатост, тревожност, нарушения на съня, напрежение, повишени стойности на кръвно налягане, главоболие, световъртеж, ограничени контакти, понижение на апетита, песимистични нагласи, малоценностни изживявания, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на бъдещето, които са били с различни интензивности. Някои от оплакванията са по-слабо изразени, съществуват и досега. В заключението, вещото лице е посочило, че са налице установени при прегледа на ищеца анамнезни данни за преживяно Смесено тревожно-депресивно разстройство, водещо до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се приравнява на лека телесна повреда.

Показанията на свидетелите за понесените от ищеца неимуществени вреди, обсъдени по-горе, са последователни, непротиворечиви, взаимноподкрепящи и допълващи се и  кореспондират със заключението на вещото лице, което е пълно, компетентно и безпристрастно изготвено от специалист в изследваната област и не е оспорено от страните, поради което и съдът приема, че ищецът е преживял посочените емоционални страдания с интензитет на Смесено тревожно-депресивно разстройство, в резултат именно от воденото против него наказателно производство.

Ищецът не е твърдял в исковата си молба, че вследствие на незаконното обвинение е престанал да работи и е прекратил напълно бизнеса си през 2012 г., нито че наказателното производство е станало причина за дълбок разрив в семейните му отношения и раздяла със съпругата му, които вреди не са сред обичайните такива и следва да бъдат изрично посочени. Затова и изнесеното от свидетелите в тази връзка – за липсата на поръчки и работа и окончателно преустановяване на строителния бизнес през 2012 г. и за разрив в семейните му отношения и напускането на съпругата му в периода от 2012 г. до 2014 г., не могат да бъдат ценени. Независимо от това казаното от двамата свидетели за прекратяване на бизнеса му през 2012 г. противоречи и на твърденията на самия ищец, че отсъствието му от работа заради явяване включително и в съдебни заседания (което е след образуване на делото пред ОС през 2014 г.) е създало проблеми в дейността на дружеството, в осъществяването на ежедневната организация и контрол на работата, включително и върху наетия персонал, т.е. че  е срещал затруднения в продължилата дейност. По делото няма и доказателства за окончателно преустановяване на дейността му и за наличие на връзка с наказателното преследване, както и за разрив в семейните отношения със съпругата именно заради воденото наказателно производство. Затова, такива вреди не подлежат на обезщетяване.

По делото липсва представена медицинска документация от периода на наказателното преследване и липсват данни, освен установеното от заключението на вещото лице „Смесено тревожно-депресивно разстройство“ със съществуващи макар и по - слабо изразени понастоящем симптоми, здравословното състояние на ищеца да е влошено от незаконното обвинение. Няма никакви данни и за медийно разгласяване на делото, за широк обществен отзвук и за публично заклеймяване, както и за провален бизнес или професионална реализация и за разрив в семейните му отношения.

Предявените искове са по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, по което той е бил оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата, действаща като процесуален субституент на държавата, е за всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на производство пред съда.

В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за вредите, причинени на ищеца от повдигнатото и поддържано незаконно обвинение в престъпление, първоначално от 11.03.2011 г. - по чл. 212, ал.4, пр. 1 НК, а  от 25.11.2013 г. - по чл. 212, ал.5 НК, по което той е оправдан.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:

Съдът съобразява, че наказателното производство срещу Д.С. е продължило пет години и единадесет месеца (от 11.03.2011 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 11.02.2017 г.) и това, че се е водило и срещу още осем лица и по повече обвинения е обосновало неговата по-голяма продължителност и в този смисъл срокът не надхвърля значително рамките на разумния срок по см. чл.6, §1 от КЗПЧОС, но сам по себе си този срок представлява един значителен период от живота на ищеца - млад човек в началото на професионалния си път, с неопетнена репутация, градящ авторитет, в който период той е бил подложен на непрекъснатия стрес от наказателното преследване и страха от неизвестността на изхода му. В посока на по-голям интензитет на негативните преживявания и по-висок  размер на обезщетението следва да бъдат отчетени също и процесуално-следствените действия по наказателното дело и множеството проведени съдебни заседания. В насока на по-висок размер на обезщетението следва да бъде взето предвид също, че както първоначално повдигнатото обвинение от 11.03.2011 г. - по чл. 212, ал.4, пр. 1 НК, така и преквалифицираното на 25.11.2013 г. - по чл. 212, ал.5 НК са за квалифициран състав на „документна измама“ и представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от ДР на НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за много дълъг срок, съответно за срок от 3 до 15 години, респ. - 10 до 20 години. Следва да бъде отчетено също така и обстоятелството, че обвинението е повдигнато във връзка с професионалната дейност на ищеца в строителството и касае съставянето на документи във връзка с отчитането на извършената работа, което е засегнало с по-голям  интензитет емоционалната му сфера, защото е уронен авторитета и е засегнато доброто му име в професионалната му среда. Следва да бъде отчетен и доказания със СПЕ и показанията на свидетелите по-голям от обичайния интензитет на преживените от ищеца морални вреди от засягане на обичайния му начин на живот, отражението на стреса в ежедневието му -напрегнатост, потиснатост, тревожност, нарушения на съня, напрежение, повишени стойности на кръвно налягане, главоболие, световъртеж, ограничени контакти, понижение на апетита, песимистични нагласи, малоценностни изживявания, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на бъдещето, несигурността и невъзможността да управлява автомобил, т.е. страданието от „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, както и тези от уронване на честта и достойнството му сред обичайните среди, отдръпването им, изолирането му, съмненията в професионалните му качества. Следва също така да бъде съобразено, че макар и с много малък интензитет и рядко, са налице остатъчни негативни преживявания със симптоми на напрегнатост, нарушения на съня и тревожност. От друга страна, в насока на по-нисък размер на обезщетението следва да бъде отчетено, че наложената мярка за неотклонение „подписка“ е най-леката такава и не е ограничила правата му. Все в тази насока за обосноваване на по-нисък размер на обезщетението е и обстоятелството, че делото е водено в съда на две инстанции и ищецът е бил оправдан още на първа инстанция (на 30.05.2016 г.). Наказателното производство не се е отразило на здравословното състояние на ищеца, нито е довело до трайни негативни последици в живота му (извън остатъчните редки симптоми на  тревожно-депресивно разстройство), не е настъпил и разрив в семейството му или в отношенията му с близките. Следва да се отчете, че изобщо не се е твърдяло и няма данни по делото за медийно разгласяване на делото и за вреди от публичното му заклеймяване. Не са доказани по делото и вреди и от ограничения или невъзможности в последващата му професионална дейност, които да са следствие от наказателното преследване.

Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните данни по делото и като съобрази стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането (по данни на НСИ средният общ годишен доход на едно лице за 2017 г. е в размерна 5 586 лв.), както и съдебната практика в сходни случаи намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 9 000 лв., като по-високия от средния размер на обезщетението е обусловен от обсъденото по-горе относно продължителността, естеството и тежестта на обвинението и по-голямата интензивност на емоционалните преживявания, осъществяващи симптомите на смесено тревожно-депресивно разстройство и остатъчните такива и след приключване на делото, както и това, че повдигнатото обвинение е във връзка с трудовата му функция, което го компрометира и като професионалист и по-големия интензитет на преживените от него емоционални страдания с оглед младата му възраст, начина му на живот и ценностната му система. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.).

Неоснователно е възражението по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ на Прокуратурата за съпричиняване на вредите от пострадалия (поведението на останалите подсъдими няма значение в тази връзка), доколкото по делото няма никакви доказателства за такова виновно процесуално поведение на ищеца и на неговия процесуален представител в хода на наказателното производство, което да е причинило забавянето и продължителността му.

С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен в размер на сумата от 9 000 лв., ведно със законните лихви от 22.02.2018 г. (датата, претендирана от ищеца и следваща тази на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното й изплащане, като за горницата до претендираните 50 000 лв. – той следва да бъде отхвърлен.

Предвид отчасти несъвпадащите изводи с тези на окръжния съд в обжалваното решение, то следва да бъде частично отменено – в осъдителната му част за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 9 000 лв. до присъдените  15 000 лв., ведно със законните лихви и искът в тази част – отхвърлен, а в частта на осъждането до 9 000 лв., ведно със законните лихви от 22.02.2018 г. и в частта на отхвърлянето на иска над 15 000 лв. до 50 000 лв. – решението следва да бъде потвърдено.

По претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:

От приложените по делото разписки и договори за правна защита и съдействие по нохд №73/2014 г. по описа на Разградския окръжен съд и по внохд №737/2016 г. по описа на Апелативен съд Варна, сключени между ищеца и адвокат А. от АК Варна, се установява (а и ответникът не е оспорвал), че ищецът е заплатил на адвокат А. за процесуалното му представителство по делата адвокатско възнаграждение от 2 000 лева по нохд №73/2014г. на РОС и 2500 лева – по внохд №737/2016 г. на Апелативен съд Варна, което съставлява имуществена вреда в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Същата подлежи на обезщетяване. Възражението на ответника по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно (допустимо възражение съгласно решение по т.д. №1/17г. на ОСГК на ВКС) с оглед вида и обема на извършената процесуална защита по нохд № 73/2014 г. по описа на РОС и по внохд №373/2016г. на АС-Варна и предвид множеството проведени съдебни заседания и извършените процесуални действия. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерен, а същият е обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед изложеното и липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба на прокуратурата, съдът намира, че искът следва да бъде изцяло уважен. Поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции решението на окръжния съд в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 500 лв. следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и разпределението на отговорността на разноските, решението на окръжния съд следва да бъде отменено и в частта на осъждането на прокуратурата за разноските за адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 534,75 лв. до присъдените 774,63 лв. За въззивното производство, прокуратурата дължи на ищеца разноските за държавна такса от 5 лв. изцяло и съразмерна на уважената част от иска, част от разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 494 лв. Уговореното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. за въззивното производство е под минималния размер, съгласно т.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението на ответника по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерността му е неоснователно.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА  решение № 51 от 12.12.2018 г., постановено по гр.д. №138 /2018 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. за периода от 11.02.2017 г. до 22.02.2018 г.

ОТМЕНЯ решение № 51 от 12.12.2018 г., постановено по гр.д. №138 /2018 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Д.Р.С. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по нохд № 73/2014 г. по описа на Разградският окръжен съд за горницата над сумата от  9 000 лв. до присъдените 15 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от 22.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА на осъждането й за разноските за първоинстанционното производство за горницата над сумата от 534,75 лв. до присъдените 774,63 лв., като  ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Д.Р.С., ЕГН **********,*** против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по по чл. 212, ал.4, пр. 1, във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, преквалифицирано по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда №29/30.05.2016 г.  по НОХД №73/2014 г. на Разградския окръжен съд, потвърдена в тази част с присъда от 26.01.2017г. по ВНОХД №373/16г. на Варненски апелативен съд, влязла в сила на 11.02.2017 г. за горницата над 9 000 лв. до 15 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 12.12.2018 г., постановено по гр.д. №138/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд: В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Д.Р.С., ЕГН **********,*** сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по по чл. 212, ал.4, пр. 1, във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, преквалифицирано по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда №29/30.05.2016 г.  по НОХД №73/2014 г. на Разградския окръжен съд, потвърдена в тази част с присъда от 26.01.2017г. по ВНОХД №373/16г. на Варненски апелативен съд, влязла в сила на 11.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2018 г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Д.Р.С. сумата от 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2018 г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.Р.С. сумата от 534,75 лв., представляваща сторените от него разноски в първоинстанционното производство; В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на Д.Р.С. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по по чл. 212, ал.4, пр. 1, във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, преквалифицирано по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда №29/30.05.2016 г. по НОХД №73/2014 г. на Разградския окръжен съд, потвърдена в тази част с присъда от 26.01.2017г. по ВНОХД №373/16г. на Варненски апелативен съд, влязла в сила на 11.02.2017 г. за горницата над  15 000 лв. до 50 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д.Р.С., ЕГН **********,*** сторените него разноски за въззивното производство в размер на сумата от 5 лв. за държавна такса и сумата от 494 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: