Р Е Ш Е Н И Е

 

61                    25.04.2014 г.                 гр. ВАРНА

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                         Гражданско отделение

На 09 април                                                                                 2014 год.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:  ПЕНКА ХРИСТОВА

  ПЕТЯ ПEТРОВА                                                                            

Секретар: Ю.К.

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева в. гр. д. № 123 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на В.С.В. *** чрез пълномощника му адв. Т. П. срещу решението на Варненския окръжен съд № 2/06.01.2014 г., постановено по гр. д. № 642/2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 108 от ЗС срещу Д.Д.М. *** иск за предаване владението на ½ ид. част от недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт с молба да бъде отменен в обжалваната част и вместо него постановено ново решение, с което искът да се уважи изцяло с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Т. Р. – процесуален представител на ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено и да й се присъдят направените за настоящата инстанция разноски.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

ВОС е сезиран с предявен на основание чл.108 от ЗС иск от В.С.В. *** срещу Д.Д.М. ***.

В исковата си молба ищецът твърди, че е син от предходен брак и единствен наследник на С. В. Д., починал на 10.08.2012 год. Твърди, че наследодателят му е собственик на недвижим имот - Апартамент № 10 на четвърти етаж в жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ул."Христо Самсаров" № **, който е придобил като обезщетение за отчужден негов недвижим имот по реда на ЗТСУ /отм./ със Заповед № 3344/22.09.1978 г., допълнена със Заповед № 234/01.02.1979 г., а със Заповед № 211/01.09.1980 г. по чл. 100 от ЗТСУ /отм./ му било определено жилище № 10, на 4-ет. в  ЖСК „ХІ-ти конгрес 5”. Твърди също, че с нот. акт № 147, т. ХІІІ, д. № 6181/26.12.1984 г. на ВН наследодателят му е признат въз основа на разпределителен протокол от 20.06.1984 г. за собственик на горепосочения апартамент и гараж в същата сграда. Към момента на смъртта наследодателят на ищеца е живял в имота заедно с ответницата – бивша негова съпруга, бракът му с която, сключен на 09.10.1983 г., е бил прекратен с решение по гр. д. № 1728/1985 г. на ВРС-13 с. Ответницата продължавала да живее без основание в процесния имот, като ограничила достъпа на ищеца до него, сменяйки патрона на бравата без предупреждение и отказвала да го напусне. На 22.10.2012 г. до ответницата е била отправена нотариална покана да предаде процесния имот на ищеца в качеството му на единствен и изключителен собственик и след като не се явила в нотариалната кантора, за това бил съставен констативен протокол. Ето защо, ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му предаде владението на собствения му недвижим имот, конкретизиран с допълнителна молба вх. № 9260/20.03.2013 год. Претендира да му се присъдят и  направените по делото разноски.

Ответницата Д.Д.М. в писмен отговор излага становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че е втора съпруга на наследодателя на ищеца – С. В. Д., бракът й с който е сключен на 09.10.1983 г. в гр. Пловдив и прекратен на основание чл. 99 СК с решение по гр. д. № 1728/1985 г. на ВРС-13 с., влязло в законна сила на 01.01.1986 г. Твърди също, че след прекратяване на брака с развод същата е продължила да живее със С. Д.в на семейни начала до деня на неговата смърт. Излага, че с представените с исковата молба доказателства - Заповед № 3344/22.09.1978 г. по чл. 98 ЗТСУ /отм./ и допълнителна заповед №  234/01.02.1979 г. по чл. 193 от ГПК се установява, че в полза на държавата е отчужден недвижим имот на ул."Хр. Самсаров" № 8 и на съсобственика С. В. Д. е определено обезщетение в размер на 4 345.97 лв. + 28.67 лв.; със заповед № 2111/01.11.1980 г. издадена по реда на чл. 100 ЗТСУ /отм./ на С. В. Д. е определено в ЖСК "XI конгрес 5" жилище № 10 на IV етаж на стойност 15 579 лв. Със същата заповед е определено Д. да заплати за отстъпеното му като обезщетение жилище сумата 13 870 лв. На 16.08.1984 г., по време на брака с ответницата, С. В. Д. е сключил договор за заем с ДСК, районен клон „Приморски" в размер на 9 490 лв. за строеж на жилище в гр. Варна, ул."Хр.Самсаров" № 6, ет. 4, ап. 10. На основание молба от УС на ЖСК и окончателен разпределителен протокол на ОС на кооперацията от 20.06.1984 г. С.В. Д. се е снабдил с нот. акт № 147, том ХIII, дело № 6181/26.12.1984 г. за собственост на жилище, построено върху държавна земя по отстъпено право на строеж от жилищно - строителна кооперация по стопански начин. Ответницата твърди, че посоченият констативен нотариален акт не легитимира наследодателя на ищеца като изключителен собственик на процесния имот. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК, обн., ДВ, бр. 55 от 14.07.1978 г. /редакция от 08.06.1984 г./ правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт. Нотариалният акт на наследодателя е издаден на 26.12.1984 г., по време на брака му с ответницата Д. М. и имотът е придобит в режим на СИО, прекратена с развод на 01.01.1986 г. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК /1985 г./  процесният имот е придобит от двамата съпрузи при режим на СИО. След развода СИО е прекратена при действието на СК /1985 г./, и с оглед разпоредбата на чл. 27 СК /1985 г./ дяловете на бившите съпрузи в процесния имот са равни. При това положение, като собственик на ½ ид. част от имота ответницата твърди, че владее на основание собственически права и предявеният иск за предаване владението на целия имот е неоснователен.

По делото не се спори и се установява и от приложените писмени доказателства следното:

Ищецът е син от предходен брак и единствен наследник по закон на С. В. Д., поч. на 10.08.2012 г. в гр. Варна /л. 6/. Първият брак на С. Д. с майката на ищеца – С.В. е сключен на 11.07.1971 г. и прекратен на 19.10.1981 г. по гр. д. № 1215/1981 г. на ВОС /л. 16/. Ответницата Д.М. е втора съпруга на С. Д., бракът й с който е сключен на 09.10.1983 г. и прекратен на основание чл. 99 СК /1985 г./ с влязло в сила на 01.01.1986 г. решение по гр. д. № 1728/1985 г. на ВРС-13 с. /л. 58 - 61/.

Със Заповед № 3344/22.09.1978 г. по чл. 98 ЗТСУ /отм./ - /л. 7 и 8/ и допълнителна Заповед № 234/01.02.1979 г. /л. 13/ в полза на държавата е отчужден недвижим имот на ул. „Хр. Самсаров” № 8 в гр. Варна и на съсобственика С. Д. е определено обезщетение в размер на 4 345,97 лева и допълн. 28,67 лева. Със Заповед № 2111/01.11.1980 г. по чл. 100 МТСУ /отм./ - /л. 14/ на Славчо Димитров е определен начин на обезщетение – жилище № 10, на 4 ет. на стойност 15 579 лева в ЖСК „ХІ-ти конгрес 5”. Със същата запоред е определено Д. да заплати за отстъпеното му като обезщетение жилище сумата 13 870 лева.

На 16.08.1984 г. /по време на брака с ответницата/ С. Д. е сключил договор за заем /л. 62-64/ с ДСК-клон „Приморски” за строеж на жилище в гр. Варна, ул. „Хр. Самсалов” 6, ет. 4, ап. 10 в размер на 9 490 лева за срок от 30 години и на основание Договор за покупка/строеж/ на жилище/апартамента/. На 07.02.1991 г. е направено последното плащане по маема с превод на 8 279 лева /л.75/.

На 26.126.1984 г. /също по време на брака му с ответницата/ С.Д. се е снабдил с нот. акт № 147, т. ХІІІ, д. № 6181/1984 г. за собственост на жилище /процесното/, построено върху държавна земя по отстъпено право на строеж от ЖСК по стопански начин /л. 15/.

Между страните не се спори също /спр. протокол от с. з. на 11.10.2013 г. - л. 77 на обр. стр./, че ответницата владее процесния имот и че с нот. покана /л. 19-21/, на която тя не се е отзовала, ищецът я е поканил да предаде владението върху имота.

Предявеният на основание чл. 108 от ЗС иск е на невладеещия вещта собственик срещу владеещия я несобственик, при който подлежащите на установяване факти са правото на собственот на ищеца на твърдяното то него правно основание, упражняване на фактическа власт – владение или държане - върху вещта от ответника и липсата на правно основание за осъществяване на това владение или държане от страна на ответника. В конкретния случай между страните се спори само дали ищецът, респ. неговият наследодател е изключителен собственик на процесния имот.  

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че наследодателят на ищеца е отчужден собственик, а отчужденият имот е бил предназначен за жилищно - кооперативно строителство. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗЖСК, във връзка с действуващата към 1984 г. нормативна уредба /ЗТСУ - отм. / той е станал член - кооператор по право, тъй като е обезщетен с жилище, което се строи от ЖСК по стопански начин. В практиката си ВС и ВКС на РБ /Р. № 1519/1991 г., гр.д. № 939/91 г., IV г.о., ВКС; Р. № 297/1992 г. - I г.о.; Р. № 590 от 06.04.1999 г., гр.д. № 333/98 г., IV г.о., ВКС/ трайно и непротиворечиво възприемат, че заповедите по чл. 98  и чл. 100 ЗТСУ /отм./ нямат за правна последица прехвърляне или придобиване на собственост, когато отчужденият имот е предназначен за жилищно-кооперативно строителство. По реда на чл. 10 от ЗЖСК отчужденият собственик става член - кооператор по право, тъй като е обезщетен с жилище, което ще се строи от ЖСК.  Приложното поле на специялния закон – ЗЖСК, обаче, изключва общите разпоредби на ЗТСУ /отм./, вкл. и настъпване на вещноправния ефект на преминаване на собствеността. Той настъпва след влизане в сила на решението на общото събрание на ЖСК и издаване на нотариален акт при условията на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК /ППВС № 3 от 12.11.1983 г./. С издаването на нотариалния акт собствеността на конкретния жилищен обект от ЖСК преминава върху член – кооператора, като закона не прави разлика по отношение на този момент между член - кооператорите по право и тези приети на общо основание като нуждаещи се граждани. Това е така, защото жилищният блок и апартаментите до снабдяването с нотариалните актове са в патримониума на кооперацията като юридическа личност и двете категории членове - кооператори нямат никакви вещни права.   Нотариалните актове по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК имат тази специфика, че те не само констатират правото на собственост, но и го създават, защото член - кооператорът придобива правото на собственост върху описания в нотариалния акт имот именно в момента на издаването на последния, т.е. нотариалните актове са от категорията с конститутивно действие, какъвто е и настоящият случай.

  Не е спорно между страните, че наследодателят на ищеца Славчо Димитров и ответницата са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 09.10.1983 год. и прекратен с влязло в законна сила решение на 01.01.1986 год.

  Съгласно задължителната практика на ВКС – т. 2 от ППВС № 5/1972 г. –моментът на придобиване на собствеността върху жилище в ЖСК следва да бъде определян съобразно общите правила на прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. В случая нотариалният акт № 147/26.12.1984 г./, с който за собственик на процесния апартамент е признат С.Д., е съставен по време на брака му с ответницата. Придобивното основание на С.Д. е възмездно и след като е осъществено по време на брака му с ответницата с нот. акт от 1984 г. съобразно нормата на чл. 19, ал. 1 СК, той принадлежи общо на двамата съпрузи при режим на СИО. Принципът на общонст върху някои имущества, придобити по време на брака от съпрузите е установен с нормата на чл. 13, ал. 1 СК /1968 г./, но той е възприет и доразвит и в чл. 19, ал. 1 СК /1985 г./ с въведеното изискване за съвместен принос при придобиването. Общността възниква върху придобитите имущества по силата на закона дори и когато имуществото е придобито само на името на единия съпруг. С разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК /1985 г./ е установена оборимост на презумпцията за съвместен принос при придобиването на имущество по време на брака. В случая ищецът не установява, че процесният имот е придобит в резултат единствено на приноса на наследодателя си, поради което не може да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена. Напротив, разрешеният заем за покупка /строеж/ на жилище в размер на 9 490 лева е сключен с ДСК на 16.08.1984 г. по време на брака на С. Д. и ответницата и е изплащан също по време на брака. След развода СИО е прекратена при действието на СК /1985 г./ и съгласно разпоредбата на чл. 27 от с.к. дяловете ва съпрузите са равни.

Иск за преобразуване на лично на наследодателя имущество /чл. 21, ал. 1 СК 1985 г./ не е предявен. Въпреки това, ВОС е разгледал всички твърдения и направени възражения на страните, в т. ч. и нормата на чл. 103 ЗТСУ /отм./, и настоящият съдебен състав възприема изцяло изложените от окръжния съд мотиви при постановяване на въззивното решение и на основание разпоредбата на чл. 272 ГПК препраща към тях.

При безспорно установеното обстоятелство, че ответницата владее процесния имот и с оглед гореизложеното законосъобразно и обосновано е прието от ВОС, че предявеният иск е основателен само за ½ ид. част от имота, която ответницата следва да бъде осъдена да предаде на ищеца. Поради съвпадане на направените от настоящата инстанция и окръжния съд изводи, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

При този изход на спора пред въззивния съд, на основание чл. 81 във връзка с чл. 78 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените за настоящата инстанция разноски в размер на 2 000 лева съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/06.01.2014 г., постановено по гр. д. № 642/2013 г. на Варненския окръжен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН-********** да заплати на Д.Д.М., ЕГН-********** сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски  /адвокатски хонорар/ пред настоящата инстанция.

В необжалваната част решението на ВОС е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.