ОПРЕДЕЛЕНИЕ 161

гр. Варна,01.03.2016г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

          ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

            като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 123/16г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на Е.Н.К. от гр. Добрич чрез адв. Д. П. *** срещу определение958/24.11.2015г., постановено по в. гр. д. 259/2015г. по описа на Окръжен съд-Разград, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срок за обжалване действията на ЧСИ Д. Д. по изп.д. № 20147620400599 и е оставена без разглеждане като недопустима жалбата й срещу действията на ЧСИ Д. Д. по изп.д. № 20147620400599, изразяващи се в изготвено Постановление за възлагане на изнесени на публична продан недвижими имоти по проведената такава от 04.02.15г. до 04.03.15г. Счита се, че определението е необосновано и неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че подадената против Постановлението за възлагане жалба в 1-седмичния срок след получаването му /считано от 20.08.15г./ е била подадена в срок, поради което същата е допустима. Счита се, че връчването на Постановлението за възлагане чрез залепването на уведомление на вратата на апартамента на жалбоподателката, което е станало на 04.04.15г., е нередовно осъществена процедура, тъй като от една страна не е пуснато уведомлението в пощенската кутия, до която връчителят е имал достъп, а от друга страна ЧСИ не е компетентен да назначава процесуален представител на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК /по арг. от т. 4 на ТР № 2/13г. на ОСГТК на ВКС/. Отделно от горното пък се сочи на наличието на несъответствия между датите на изпращането на книжата до особения представител /29.06.15г./, уведомяването и връчването на книжата /което пък е с дата 01.06.15г./. Поради това следва да се счете, че Постановлението е връчено на длъжника едва на 20.08.15г. чрез упълномощения от нея адвокат и подадената жалба е в срок. Ако не се възприеме тази теза, то се поддържа релевираното и пред РОС искане в условията на евентуалност за възстановяване на срока за обжалване на осн. чл. 64 от ГПК поради наведените твърдения за особени непредвидени обстоятелства, подкрепени с представените медицински документи. Релевирани са доводи и по съществото на самата жалба с оплаквания за наличието на нарушения, обхванати от хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК – че наддаването на публичната продан не е извършено надлежно и че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Претендира се отмяна на определението в цялост и разглеждане на жалбата по същество, а евентуално – същата да се върне за разглеждането й от РОС. Претендират се направените в настоящото производство разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „ОББ” АД, гр. София, с който последната е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че ЧСИ е изпълнил надлежно процедурата по ЗПП  и е назначил особен представител на длъжника, като до постановяването на цитираното от жалбоподателката ТР на ВКС съдебната практика е приемала това действие за законосъобразно и от компетентността именно на ЧСИ. С назначаването на особения представител всъщност е била дадена допълнителна гаранция за защита правата на длъжника. Поддържа се още, че дори и да се приеме становището, че Постановлението за възлагане е било връчено на длъжника едва на 20.08.15г., то отново жалбата като подадена на 31.08.15г. е просрочена. Изложени са съображения и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение, а ако същата бъде уважена – да не се присъждат разноски на длъжника, тъй като в настоящото производство не е предвидена такава възможност, а и банката като взискател не е е предизвикала настоящото производство с предприети от нея действия.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е и основателна поради следното:

Е.К. е длъжник по посоченото изп.д. № 20147620400599 по описа на ЧСИ Д. Д., с район на действие – района на ОС-Разград /първоначално образувано като изп.д. № 20097370400395 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие – района на ОС-Добрич по молба на взискателя „ОББ” АД против солидарно осъдените длъжници „Хидроизотстрой – добруджанска трудова борса” ЕООД и Е.К. за заплащане на парични суми, но по молба на взискателя от 30.06.14г. и на осн. чл. 427, ал. 2 от ГПК, е изпратено на ЧСИ Д. Д./. Видно от писмените справки от регистъра НБД, че вписаният в регистъра настоящ и постоянен адрес на длъжника К. *** /л. 20 от първоначално образуваното изп.д. по описа на ЧСИ Т. и л. 8 от делото на ЧСИ Д./. На този адрес е била връчена и поканата за доброволно изпълнение на К. на 02.07.09г., както и други съобщения /л. 125 и л. 210 от посоченото изп.д. на ЧСИ Т./. На същия адрес е било връчено на 19.11.14г. и изпратеното от ЧСИ Д. съобщение за насрочения на 08.12.14г. опис на собствените на К. три броя ниви в землището на с. Веселец, общ. Завет, обл. Разград /л. 26/. При извършването на самия опис на посочената дата длъжникът К. не се е явила /Протокол за опис от 08.12.14г. на л. 29-30/, но с молба от 29.12.14г. е поискала и на 30.12.14г. е получила препис от документите по делото. След като е намерил, че насрочената публична продан на имотите за периода от 04.02.15г. до 04.03.15г. е надлежно разгласена /въпреки, че в копието на изпълнителното дело съобщението до длъжника К. няма данни да е връчено – л. 37-38 и л. 61-62 от изп.д. с отбелязване, че адреса е сменен/, с протокол от 05.03.15г. ЧСИ Д. е обявил купувач за имотите. На 13.03.15г. е съставено и Постановлението за възлагане на имотите /л. 169/. Същото е изпратено за връчване на длъжника К. чрез ЧСИ Л. Т. на адреса й в гр. Добрич, но съобщението е оформено с отбелязването от длъжностното лице, че адресата не е намерен, а по данни на съседи – К. не живее на адреса от 5-6 години. По тази причина е било залепено уведомление на 04.04.15г., в което е отразено, че адресът е посетен 2 пъти в различно време, но апартаментът е бил заключен. След разговор със съседи е установено, че Е. е живяла там на квартира преди 5-6 години, но след освобождаването на квартирата, не се е явявала там /л. 166-167/. ЧСИ Д. е преценил, че е налице хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК и с постановление от 15.05.15г. е назначил за особен представител на длъжника посочения му АС-Разград адвокат Н. Попова, на която е връчено копие от Постановлението за възлагане с отбелязана дата 01.06.15г. /най-вероятно е допусната техническа грешка и връчването е на 01.07.15г., тъй като съобщението е изпратено от ЧСИ на 29.06.15г./. Особеният представител, освен че си е изискал плащането на определеното му адвокатско възнаграждение, е бездействал изцяло.

На 20.08.15г. е било поискано от надлежно упълномощен от длъжника К. процесуален представител ЧСИ да издаде незаверени копия на документи по делото, която молба е била удовлетворено, но наред с това на адв. П. е било връчено и Постановлението за възлагане по проведената публична продан на трите имота /л. 212-214/. Жалбата с вх. № 8875/31.08.15г. по регистъра на ЧСИ Д. Д. против това постановление е била изпратена по пощата на 27.08.15г. /копие от пощенския плик на л. 240 от изп.д., както и копията на фактурата и касовия бон за заплатената пощенска услуга – л. 47 от делото на РОС/.

От представените от жалбоподателката медицински документи се установява, че с протокол на ЛКК № 388/23.03.15г. е констатирано, че Ел. К. е в отпуск по болест от 17.09.14г. до 13.03.15г. и с оглед определената диагноза и приложени епикризи, е насочена към ТЕЛК за продължаване на временната нетрудоспособност. С медицинско направление от 20.03.15г. К. е насочена към процедура с код 05 – Системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания. Събразно Епикриза, издадена от СБАЛ на онкологични заболявания „Д-р М. Марков” – Варна, К. е постъпила на 31.03.15г. и е изписана на 01.04.15г. след проведен 5 курс ХТ. С решение на ТЕЛК от 14.05.15г. е определен % на трудова неработоспособност. В уточнителната си молба от 14.09.15г. К. е твърдяла, че за периода от 04.04.15г. до 18.04.15г. е била настанена за лечение в болнично заведение, за доказването на което обстоятелство е било поискано издаването на съдебно удостоверение. В с.з. от 09.11.15г. по в.гр.д. № 259/15г. на РОС процесуалния представител на взискателя „ОББ” АД, гр. София  е заявил, че не оспорва това обстоятелство, след като жалбоподателката не е била намерена на адреса.

Горното налага следните правни изводи:

Следва да се приеме, че към момента на пристъпването към принудително изпълнение спрямо длъжника К. същата е имала регистриран настоящ и постоянен адрес, на който надлежно е била връчена ПДИ и други книжа по изпълнителното дело, ведно с уведомлението за последиците по чл. 41 от ГПК. Длъжникът К. през м. 09.14г. е претърпяла оперативно лечение и поради тази причина е била в отпуск за периода от 17.09.14г. до 13.03.15г., а за периода от 31.03.15г. до 01.04.15г. е била в болнично заведение като е безспорно между страните по делото, че за периода от 04.04.15г. до 18.04.15г. е отсъствала от адреса си. Поради тази причина е и вярна направената от връчителя на 04.04.15г. констатация, че никой не е намерен в жилището, а апартамента е заключен. Невярна е обаче установената от този връчител информация от съседите, че К. не живее на адреса от 5-6 години /на 19.11.14г. е получена изпратената й от ЧСИ Д. Д. призовка за принудително изпълнение/. Наред с това не е било установено от длъжностното лице по връчването на книжата при ЧСИ Л. Т.а, че длъжницата К. отсъства повече от 1 месец от адреса на който вече е получавала книжата по делото /така хипотезата на чл. 41, ал. 1 от ГПК/. Налице е отбелязването, че адресът е посетен 2 пъти в различно време, но не е посочено, че това е било в период, установяващ отсъствието за повече от 1 месец, а и това няма как да е станало, тъй като документите са били изпратени от ЧСИ Драганов на ЧСИ Тасева на 27.03.15г. и са върната от последната на първия на 22.04.15г.

Неправилно е било предприето прилагането на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепването на уведомление и след това на чл. 47, ал. 6 от ГПК чрез назначаването на особен представител, тъй като е следвало да се установи дали е налице хипотезата на чл. 41, ал. 1 от ГПК и да се приложи нормата на чл. 41, ал. 2 /така и чл. 47, ал. 3 от ГПК/ - книжата да се приложат към делото и да се считат за редовно връчени. След като не е била осъществена надлежна проверка за наличието на хипотезата на чл. 41, ал. 1 от ГПК то и не е било налице надлежно връчване на книжа на назначения особен представител на длъжника /чието назначаване всъщност е от компетентност на районния съд, а не на ЧСИ – т. 4 от ТР 2/2013г., постановено на 26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС/.

Такова надлежно връчване на Постановлението за възлагане е осъществено едва на 20.08.15г. и поради подаването на жалбата срещу същото на 27.08.15г. не е налице просрочие на същата. Това означава, че не е била налице хипотезата на възстановяване на срок и обжалваното определение в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 64 от ГПК е законосъобразно и частната жалба следва да се остави без уважение.

Поради наличието на релевирани надлежни оплаквания, обхванати от хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК, то и депозираната в срок жалба против Постановлението за възлагане е допустима, поради което и определението, с което същата е оставена без разглеждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Същата следва да се разгледа по същество от РОС.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски, за които да бъде осъдена насрещната страна, в размер на 15лв. /ДТ за настоящото обжалване/. Доказателства за други извършени разноски за настоящото разглеждане на делото не са представени.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е.Н.К. от гр. Добрич чрез адв. Д. П. *** срещу определение958/24.11.2015г., постановено по в. гр. д. 259/2015г. по описа на Окръжен съд-Разград, в частта му, с която е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срок за обжалване действията на ЧСИ Д. Д. по изп.д. № 20147620400599.

ОТМЕНЯ определение 958/24.11.2015г., постановено по в. гр. д. 259/2015г. по описа на Окръжен съд-Разград, с което оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Е.Н.К. от гр. Добрич срещу действията на ЧСИ Д. Д. по изп.д. № 20147620400599, изразяващи се в изготвено Постановление за възлагане на изнесени на публична продан недвижими имоти по проведената такава от 04.02.15г. до 04.03.15г. и ВРЪЩА делото на ОС-Разград за произнасяне по съществото на тази жалба.

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, гр. София, ул. „Света София”, № 5 да заплати на Е.Н.К., ЕГН ********** от гр. Добрич сумата от 15 /петнадесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: