ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№171

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  27.03.2018 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 123/2018 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от И.Р.Б. от гр.Варна срещу определение № 270/29.01.2018 год по в.гр.д. № 221/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 37531/05.12.2017 год срещу действията на ЧСИ Д. Я. с рег.№ … по изп.д. № ……, а именно- постановление за възлагане, издадено на 29.11.2017 год. Развити са доводи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на § 73 от ПЗР на ЗИД на ГПС (ДВ бр.86/2017), съгласно която публичните продажби, обявени до влизането в сила на изменението, се довършват по досегашния ред с изключение на случаите, когато те са обявени за нестанали. Тогава следва да се определи нова начална цена по реда на този закон – чл. 494 ал.2 от ГПК във вр. с чл. 485 от ГПК, а ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок от съобщението не бъде поискано определяне на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител. Тези разпоредби според частния жалбоподател са приложими, защото след първите две нестанали публични продажби, третата по ред продан се явява първа съгласно препратката на чл. 494 ал.2 ГПК към правилата за първа продан по чл. 485 от ГПК. В тази хипотеза съдебният изпълнител е следвало да възложи изготвяне на нова оценка само ако такава е била поискана от взискателя, а вместо това служебно назначил актуализация на старата оценка. Не е спазено изискването на чл. 485 ал.2 от ГПК – заключението на вещото лице не е връчено на страните и те са лишени от възможността да го обжалват. При извършване на проданта не е изискана актуална данъчна оценка с оглед преценка по чл. 485 ал.5 от ГПК. В постановлението за обявяване на постъпилите наддавателни предложения не са вписани данни за липсата на пречки двамата наддавачи да участват в проданта по смисъла на чл. 490 от ГПК и чл. 185 от ЗЗД. По изложените мотиви частният  жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго по съществото на спора, с което постановлението за възлагане бъде отменено.

Постъпили са отговори от П.Д.П. – купувач на публичната продан и от ТБ“Юробанк България“ АД – взискател, чрез процесуалния му представител адв. Г.Р.Д. от Адвокатско съдружие „Ф. Л. С.“ София, в които са изразени становища за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Правният въпрос от съществено значение за правилното разрешаване на спора е относно действието по време на разпоредбата на § 73 от от ПЗР на ЗИД на ГПС (ДВ бр.86/2017). Въпреки, че по нея все още няма формирана съдебна практика, текстът е пределно точен и ясен и тълкуването му не би трябвало да поражда съмнения.

Принципното положение е нормативно разрешено в текста на чл. 14 ал. І от ЗНА - новият закон няма обратно действие, ако това не е предвидено с изрична разпоредба на закона.  Това означава, че гражданския закон има действие за  в бъдеще, когато се касае за юридически факти и правоотношения, които са възникнали след приемане на новия закон. Те ще се регулират от правилата на този закон.

Въпросът, който поставя настоящия казус не е за „обратно действие“ на  новия процесуалния закон, а за  действието му спрямо  висящо процесуално правоотношение. При разглеждането на този въпрос трябва да се прави разлика между нов процесуален и нов материален закон . В съдебната практика и теория никога не е било спорно, че заварените  гражданскоправни  отношения следва да се преценяват не според новия материален закон, а според   материалния закон, който е бил в сила към момента на тяхното възникване, стига заварените правоотношения да са възникнали валидно при действието на стария закон.  При приемането на нов процесуален закон нещата не стоят по този начин. Принципното положение, което се приема в съдебната практика е, че процесуалния закон се прилага незабавно и спрямо всички заварени висящи процесуални правоотношения. Извършените до този момент процесуални действия запазват силата си. Следващите процесуални действия се  регулират от новия процесуален закон. Изключение  от  това правило може да бъде дадено със  самия нов процесуален закон, ако в преходни  или заключителни разпоредби на закона е предвидено, че висящите процесуални правоотношения  ще се регулират до приключването им от  стария процесуален закон.

Както постановява разпоредбата на § 73 от ПЗР на ЗИД на ГПК (ДВ бр.86/2017 год) публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон (27.10.2017 год) се довършват по досегашния ред. Следователно, касае се за заварено процесуално правоотношение, чийто фактически състав е започнал с обявяването на публичната продан, и към влизането на закона в сила не е бил довършен. Обявяването на проданта е действие на съдебния изпълнител, регламентирано в чл. 487 от ГПК, което се документира чрез съставяне на протокол, в който се посочва деня на разгласяване на обявлението по реда на чл. 487 ал.2 от ГПК, и се регистрира н районния съд. В настоящия случай публичната продан, която е поредна след няколко нестанали, е обявена с протокол на съдебния изпълнител на 16.09.2017 год, т.е. преди влизане в сила на изменението на ГПК. Поради това по отношение на нея са приложими разпоредбите на ГПК в редакцията им преди изменението.

Съгласно чл. 435 ал.3 ат ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане само на две основания – ако наддаването не е извършено надлежно, или ако имотът е възложен не по най-високата предложена цена. Тази разпоредба е продиктувана от стремежа на законодателя така да уреди правилата за провеждане на публичната продан, щото чрез постигане на максимална цена при осребряване на имуществото да защити в еднаква степен интересите както на взискателя, така и на длъжника.

Началната цена, от която да започне наддаването, се определя от съдебния изпълнител – чл.485 ал.1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 468 ал.2 от ГПК, към която чл. 485 ал.1 препраща, изисква от него да назначи експертиза за определяне пазарната стойност на имота, когато за целта са необходими специални знания.

Във връзка с това следва да се направи разграничение между понятията “пазарна стойност“ и „начална цена“. Наддаването следва да започне от начална цена, определена по реда на чл. 485  в размер на 75% от така определената пазарна стойност. Тя може да спадне до 80% от началната цена от първата продан в хипотезата на чл. 494 ал.2 от ГПК. Следователно, началната цена е функция от стойността на имота. Тя служи само като база за наддавателните предложения, които евентуално биха постъпили, и чиято цел е в крайна сметка да се постигне максимална продажна цена.

Разпоредбата на чл. 494, ал.2, изр.последно от ГПК не съдържа изрична препратка към чл. 485, респ. чл. 468 от ГПК. Аналогията се извлича от необходимостта в тези случаи съдебният изпълнител да определи нова начална цена. Въпреки това не трябва да се забравя, че провеждането на трета и следваща публична продан не може да се приравни на хипотезата, визирана в чл. 485 ал.2 от ГПК. Както е посочено в ТР 2/2015 год на ОСГК невъзможността имотът да се продаде на първата и втората продан явно сочи, че така определената начална цена е била неподходяща, респ. завишена. С тълкувателното решение се даде разяснение относно приложението на нормите, регулиращи определянето на началната цена при публичната продан така, щото да не се допуска намаляване до краен и нереален размер на цената, а да се определя такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения близки до реалната пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено. Определянето на нова начална цена трябва да държи сметка за настъпилите изменения в пазарните условия в периода между първите две нестанали публични продажби.

В настоящия случай по изпълнителното дело са проведени множество публични продажби, обявени за нестанали поради липса на наддавателни предложения. Преди последната публична продан съдебният изпълнител е назначил експертиза, която да актуализира първоначалната оценка на имота, което по същество е назначаване на нова оценка. Не е било допуснато и неоправдано занижаване на началната цена до нереално нисък размер, който би опорочил проданта.

Неоснователно е и позоваването на частния жалбоподател, че изнесеният на публична проден имот е единствено жилище и поради това върху него не може да се насочва принудително изпълнение. От данните по делото е установено, че вземането на взискателя по изпълнителния лист е обезпечено с учредена от длъжника договорна ипотека върху същия имот, което го лишава от преимуществата на несеквестируемостта.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 270/29.01.2018 год по в.гр.д. № 221/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 37531/05.12.2017 год подадена от И.Р.Б. срещу действията на ЧСИ Д. Я. с рег.№ 711 по изп.д. № ……, а именно- постановление за възлагане, издадено на 29.11.2017 год.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.