ОПРЕДЕЛЕНИЕ 208

гр. Варна,29.03.2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ П.                                                                                                                   МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 123/19г., намира следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от И.В.Г., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетния си син В.Г.Г., от Н.Г.Г., действаща със съгласието на своята майка И.В.Г., всички представлявани от упълномощения от тях общ процесуален представител в лицето на адв. С.Г. ***, насочена против разпореждане № 33/09.01.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 295/18г. на ОС-Добрич, с което е била върната като недопустима подадената от същите жалбоподатели частна жалба рег. № 6150/05.10.18г. срещу определение № 396/04.07.18г. по същото в.ч.гр.д. № 295/18г. на ДОС. Счита се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като същото е немотивирано /поради липса на извършена от съда преценка на доказателствата, а правните изводи на съда са изразени неясно - само чрез цитирането на две ТР на ВКС/ и противоречи на постановеното разпореждане № 244/20.12.18г. на ВКС. Изложени са съображения, че цитираното от съда ТР № 5/12.07.18г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо по делото, тъй като касае приложението на разпоредбата на чл. 274, ал. 3, пр. 2 от ГПК, а не на тази по чл. 278, ал. 4 от ГПК. Изложени са и съображения /т. 3, б. „Г“ от частната жалба/, които са относими към произнасянето на ДОС с определението по самото в.ч.гр.д., а не към обжалваното понастоящем разпореждане, поради което и не следва да се обсъждат. Наред с това е отправено искане за спиране на настоящото производство до произнасянето на ВКС с решения по т.д. № 2/18г. и т.д. № 3/18г. на ОСГТК, тъй като произнасянето по същите ще има значение за правилното произнасяне по предмета на настоящото дело, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Претендира се отмяна на разпореждането.

След допълнително предприетите от настоящия съд действия по надлежното администриране на частната жалба, в предвидения срок е депозиран отговор от насрещните страни Б.В.К. и М.П.М. ***, представлявани от адв. М. Я. и адв. В. З. от АК-Добрич. Частната жалба е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното разпореждане, излагайки съображения за неговата законосъобразност.

 Частната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На първо място, искането за спиране на настоящото производство до произнасянето на ВКС по посочените две висящи тълкувателни дела, е неоснователно, имайки предвид дадените задължителни указания по приложението на закона с т. 1 от ТР № 8/2013г., постановено на 07.05.14г. по т.д. № 8/13г. от ОСГТК на ВКС.

На второ място, след като ОС-Добрич се е произнесъл с определението си с № 396/04.07.18г. по в.ч.гр.д. № 295/18г. като въззивна инстанция по подадената частна жалба против определение на районен съд, с което е било допуснато обезпечение на бъдещи искове /определение № 156/17.05.18г. по ч.гр.д. № 271/18г. на РС-Генерал Тошево/, като въззивният съд не е допускал за първи път обезпечение /обжалваното определение е било обезсилено поради постановяването му от некомпетентен съд и делото е задържано за произнасяне от по компетентния ОС-Добрич/, то по арг. за противното от чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК, неговото определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Именно в този смисъл е посоченото в т. 1 от ТР № 5/15г., постановено на 12.07.18г. по т.д. № 5/15г. на ОСГТК на ВКС, че на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК подлежат определенията на въззивните съдилища, постановени в производство по обезпечение на иска, когато обезпечението е допуснато от въззивния съд – чл. 396, ал. 2 от ГПК. И след като определението от 04.07.18г. на ДОС не е такова, то същото е било окончателно и подадената срещу него частна жалба е недопустима. Поради това обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.   

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 33/09.01.19г., постановено по в.ч.гр.д. № 295/18г. на ОС-Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: