Р Е Ш Е Н И Е

53

гр.Варна, 20.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение-втори състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.М. в.гр.д.№124/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от С.Т.Ч. и Б.Д. Ч. против решение №1966/19.12.2014г., постановено по гр.д.№1135/14г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Д.В.М. и К.И.М. положителен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот, а именно: втори жилищен етаж със застроена площ от 121, 3 кв.м., състоящ се от: спалня, детска, дневна с кухня, тоалетна, баня, дрешник и коридор; трети жилищен етаж със застроена площ от 124, 3 кв.м., състоящ се от: спалня с тераса, детска, дневна с кухня, тоалетна, баня, дрешник и коридор, по одобрени архитектурни проекти от 01.04.1996г., а по схема под №150/12.03.2014г., издадена от АГКК Варна, с площ от 136 кв.м. за всеки от етажите, представляващи втори и трети етаж от сграда с идентификатор 10135.5504.310.1, с административен адрес гр. Варна, ул.”Атанас Монев”/бивша ул.„Христо Манолов”/№*, по твърдението, че собствеността е придобита чрез непрекъснато владение в периода от 1997г. до 2008г., на осн. чл.79 от ЗС.В жалбата се твърди, че решението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.Претендира се присъждането на сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата Д.В.М. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемият К.И.М. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците С.Т.Ч. и Б. Д. Ч. излагат, че са съпрузи от 1990г.В периода 1996г.-1997г. построили надстройка от два етажа върху притежавания приживе от В.И.М./втори съпруг на майката на ищцата П. Г. М./ имот, представляващ къща на един етаж с площ от 71, 34 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.”Атанас Монев”/бивша ул.”Христо Манолов”/№*, построена в дворно място, цялото с площ от 645 кв.м., представляващо имот с идентификатор 10135.5504.310 по КККР.Надстроените етажите са със застроена площ съответно от 121, 3 кв.м. за втори етаж и 124, 3 кв.м. за трети етаж и са построени по одобрени архитектурни проекти със средства, собствени на ищците. От 1985г. до построяването на двата етажа ищцата е живяла с майка си и втория й съпруг на първия етаж от жилищната сграда.От 1990г. там е живял и ищецът.След построяването на двата нови етажа в тях живеят ищците със съзнанието, че живеят в техен собствен имот, построен със знанието и съгласието на В.М..Както братът на В.М. - К.И. М., който е собственик на къща в същото дворно място и на ид.ч. от него, така и дъщерята на В.М. от първия му брак - Д.В.М., не са се противопоставяли ищците да изградят двата нови етажа от сградата и да ги обитават като свои.През 2014г. Д.М. се е снабдила с к.н.а. за собственост върху цялата жилищна сграда, състояща с от три етажа като придобита по наследяване от В.М..Последният не е бил собственик на втория и третия етаж от сградата, предвид което и Д.М. не е ги е придобила по наследяване.Собственици на втори и трети етаж са ищците, които са придобил собственост чрез придобивна давност с владение, продължило над 10 години - в периода от 1997г. и към датата на подаване на исковата молба.Собствеността им се оспорва освен от Д.М. и от съсобственика на дворното място К.И.М..Претендират да бъде прието за установено по отношение на ответниците Д.В.М. и К.И.М., че ищците са собственици на втори жилищен етаж със застроена площ от 121, 3 кв.м., състоящ се от: спалня, детска, дневна с кухня, тоалетна, баня, дрешник и коридор, и на трети жилищен етаж със застроена площ от 124, 3 кв.м., състоящ се от: спалня с тераса, детска, дневна с кухня, тоалетна, баня, дрешник и коридор, по одобрени архитектурни проекти от 01. 04.1996г., а по схема под №150/12.03.2014г., издадена от АГКК Варна, с площ от 136 кв.м. за всеки от етажите, представляващи втори и трети етаж от сграда с идентификатор 10135.5504.310.1, с административен адрес гр.Варна, ул. ”Атанас Монев”/бивша ул.„Христо Манолов”/№ **, като придобити чрез давностно владение в периода от 1997г. и към датата на подаване на исковата молба.

Ответницата Д.В.М. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че през 1996г. на името на В.М. е одобрен общ проект за надстройка на построените на калкан в дворното място едноетажни жилищни сгради /едната собственост на В.М., а другата на брат му К.М./ при условията на чл.58, ал.1 от ЗТСУ/отм./, като е предвидено надстрояването на съществуващите едноетажни сгради с общо пет броя жилища за двамата братя. През 1996г. е започнал да строи само В.М., като К.М. не е изградил предвидените за него в одобрения проект обекти.След изграждането на двата нови етажа техен едноличен собственик е станал В. М., като К.М. никога не е имал претенции към новопостроеното и е считал, че то е лична собственост на брат му.Ищците са обитавали процесните имоти не като владелци, а като техни държатели.Живели са в имотите, собственост на В. М., само защото ищцата е дъщеря на втората му съпруга и всички заедно са живели в едно общо домакинство.Никога В. М. до смъртта си не е имал съзнанието, че Ч. имат претенции за собственост върху двата нови етажа, съответно, че упражняват фактическа власт върху тях с намерението да ги своят.Твърди, че до 2008г. Ч. са обитавали първия етаж от жилищната сграда и едва през 2008г., когато се наложило на този етаж да заживее майката на В. М.-Д. М., В.М. допуснал Ч. да обитават втория етаж от сградата, в който той извършил за целта множество довършителни работи.Третият етаж, които е изграден до ниво груб строеж, се е използвал от В.М. като склад, като е позволявал на ищците и те да държат там свои вещи.След смъртта на В.М. през 2011г. ищцата настоявала да уреди отношенията си с ответницата по повод възникналата съсобственост върху изграден въз основа на отстъпено право на строеж по реда на чл.56 от ЗТСУ /отм./ на В.М. по време на брака му с П.М. върху друг обект в дворното място.По време на сделката ищцата попитала ответницата дали възнамерява да продава и къщата.След смъртта на Д.М. ищцата отново отправяла предложения до ответницата да закупи от нея втория етаж от сградата. Ответницата се съгласила на сделка, но се оказало, че В.М. не е декларирал собствеността си върху надстроените етажи и същите не били нанесени в плановете, предвид което е следвало да се извършат определени административни процедури, за да може да се сключи договорът за продажба. За снабдяване с документите, необходими са сделката, Ч. дала на ответницата капаро от 1400лв.През 2014г. ответницата се снабдила с к.н.а. за собственост върху имота.

  Ответникът К.И.М. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че между ищците и брат му В. М. никога не е имало уговорка С. Ч. и съпругът й да изграждат за себе си надстройката над къщата на брат му и да я придобиват.През 1996г. ответникът и брат му съвместно са предприели действия по изготвянето на цялостен проект за надстрояване на съществуващите сграда в съсобственото им дворно място.В периода 1996г.-2000г. В.М. със свои сили и средства изградил двата нови етажа над неговата сграда и ги е придобил в индивидуална собственост в съответствие с разпоредбата на чл.58 от ЗТСУ/отм./, а ответникът не построил над неговата сграда предвидените за него обекти.Между ответника и брат му не е имало спорове, че новоизградените два етажа са собственост на В.М.. След неговата смърт са собственост на наследниците му.Никога Ч. не са претендирали или демонстрирали, че са собственици на процесните имоти. Напротив, те са знаели, че имотите са на В. М. и след неговата смърт са били притеснени, че следва да ги напуснат.Твърди, че едва през 2008г. на втория етаж са били извършени довършителни работи, след което той е станал годен за обитаване и тогава В.М. позволил на Ч. да се нанесат там, т.к. на първия етаж, който дотогава обитавали, се наложило да се пренесе майката на В.М..Ищцата настоявала да закупи от ответницата втория етаж от сградата и по този повод той и предоставил документацията относно строителството на надстройката.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на пасивно субективно съединяване искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че дворното място/понастоящем съставляващо имот с идентификатор 10135.5504.310 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г./, в което са изградени процесните имоти-втори  и трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, е било собственост на И.М.И., придобито по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД с решение, постановено по гр.д.№131/61г. по описа на ВНС.С договор, обективиран в н.а.№188/75г., същият е дарил на синовете си В.И.М. и К.И.М. по 160 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ по скица 645 кв.м., а по н.а. 490 кв.м.Впоследствие дворното място е застроено с няколко сгради, вкл. и с две едноетажни жилищни сгради, свързано застрояване.Извършена е съдебна делба между съсобствениците по гр.д.№198/88г. по описа на ВРС, след която В.М. се легитимира като собственик на едната от калканно разположените едноетажни жилищни сгради и на ид.ч. от дворното място и съответно К.М. като собственик на другата едноетажна жилищна сграда и ид.ч. от дворното място.Установява се и, че на 10.01.1990г. В.М. е сключил брак/втори пореден за него/ с П. Г. М. /майка на въззивницата/, продължил до смъртта и на 28.05.2001г.Не е спорно между страните и, че въззивницата е живяла в едно домакинство с майка си и втория й съпруг, както и, че след като е сключила брак с въззивника и последният е заживял в общо домакинство с тях.Не е спорно и, че след втория брак на баща й В.М. въззиваемата Д.М. не е живяла в едно домакинство с него.

Представен е технически проект за обект „жилищна сграда на В.И.М. в парцел ХVІІ-914, кв.79 по плана на 28 м.р. на гр.Варна” част ”Архитектура” и част „Конструкции” с посочен инвеститор В.И.М..Част „Архитектура”, представена за одобряване на 01.04.1996г., е одобрена от н-к отдел „Архитектура и Благоустройство” при район „Аспарухово”, Община Варна.Съгласно обяснителната записка към проекта, същият е изготвен въз основа на издадена виза за проектиране и е съобразен с одобрен идеен проект, като в работна фаза се разработва само тази част от сградата, която реално ще се строи.Предвидено е изграждането на пет жилища, като това на ниво 0, 00 е съществуващо, съответно се надстрояват съществуващите сгради.

Съгласно нормите на чл.58, ал.1 от ЗТСУ/отм./ и чл.241 от ППЗТСУ/отм./, действащи към 1996г., строежи в съсобствен парцел, който е предназначен за малкоетажно и средноетажно жилищно или вилно застрояване, могат да се разрешат по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласието на останалите въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, по който всеки от съсобствениците да може да получи отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда, съответно отделна вилна сграда или отделно вилно жилище, при условие, че строежът може да се осъществи на етапи, като след извършване на строежа частите на съсобстве -ниците върху парцела се определят съобразно стойността на получения имот. Касае се за специфична хипотеза на възникване на суперфиция, при която, ако са изпълнени горецитираните предпоставки, се изключва презумпцията на чл. 92 от ЗС и изградилият обект в общото дворно място съсобственик без съгласието на останалите съсобственици, т.е. без  учредяване от тях на право на строеж, става негов изключителен собственик.В случай, че и останалите съсобственици изградят предвидените за тях в архитектурния проект обекти, то и те ще станат техни индивидуални собственици.Този ред е бил приложим и при заварени сгради в парцел при определени предпоставки.В настоящия случай не се установява наличието на условията на чл.241, ал.5 от ППЗТСУ/отм./, т.к. в проекта не е определено за кои съсобственици се предвиждат отделните обекти в сградата, както и последователния ред на тяхното изграждане, както и проектът не е одобряван на осн. чл.58 от ЗТСУ/отм./.Посочено е, че общо е предвидено изграждането на пет жилища, които представляват надстройка на съществуващи едноетажни сгради, но би могло да се предположи, че за В. М. са предвидени обектите, които ще се надстроят над неговата сграда, а за К.М. тези, които ще се надстроят над неговата сграда, което е в съответствие с изискването на чл.241, ал.3 от ППЗТСУ/отм./.Видно от представената скица по КК в дворното място са заснети още четири сгради, но ако дворното място не е имало към 1996г. други съсобственици /този факт не е установяван в производството/ и е била изпълнена процедурата, предвидена в чл.58 от ЗТСУ /отм./ и уредена в чл.241-244 от ППЗТСУотм./, собственост с изграждане на надстройката би могло да придобие лицето, за което обектът е предвиден по архитектурен проект.

Строежът на надстройката над сградата на В. М. е започнал през 1996г., без да е получено разрешение за строеж в нарушение нормата на чл.242 от ППЗТСУ /отм./, вр. чл.55 и сл. от ЗТСУ/отм./ и чл.224 и сл. от ППЗТСУ/отм./, за което е съставен на 09.09.1996г. от Община Варна, район „Аспарухово” акт за установяване на адм.нарушение.

Въззивниците твърдят, че надстройката от втори и трети етаж над съществуващата сграда, собственост на В.М., започната през 1996г., е изградена от тях и завършена през 1997г. и от тогава те упражняват върху тези етажи фактическа власт с намерение за своене.

Съгласно показанията на св.К.Т. строителството на надстройката продължило три години.Преди да се изградят новите етажи С. и Б. живеели при втория баща на С. В.Докато се строяло той бил в имота и се знаело, че се строи за С. и Б..На освещаването на имота през 2006г. го поканили те и на тях давали подаръците.В. и Д.също били там и им подарили подаръци.

Съгласно показанията на св.И.С. същата е съсед на възивниците.С. живеела с майка си и втория й съпруг В., а след като се омъжила с тях заживял и съпругът й Б..Майката на С. й споделила, че е продала собствен апартамент и с получените пари искали да надстроят жилищен етаж и над него тавански, за да не живеят С. и Б. с тях. Строежът започнал 1996г. и продължил 3-4 години.През 1999г. ходила да гледа как са си направили банята.Три години след като се нанесли правили освещаване.В. живеел в старата част, а С. и Б. в новия етаж. Последният етаж го ползвали като маза.

Съгласно показанията на св.В.Д. същата живее с К.М. на съпружески начала от 1989г.Строежът на двата етажа е извършен от В. Започнал през 1996г. и завършил около 2000г., но тогава новопостроеното не било годно за обитаване.Свидетелката и К.М. също следвало да строят, но тъй като нямали пари не осъществили техния строеж.До 2008г. С. и Б. живеел заедно с В. в жилището на първия етаж.В края на 2007г. В. започнал да прави втория етаж годен за обитаване-теракот, фаянс, обзавеждане, за да могат да се нанесат там С. и Б..Това се наложило, т.к. на първия етаж, в който живеел В., следвало да се пренесе неговата майка, за да може той да я гледа.От 2008г. С. живее на горния етаж, където си направила обзавеждане.Освещаването на етажите било 2008г. или 2009г.С. и мъжът й не са демонстрирали, че те са собственици на етажите, нито В. е казвал, че строи за тях.Строил е, защото е искал да осигури С. и Д..След смъртта на майка й В. оставил С. да живее там по морални съображения, т.к. винаги се е грижил за нея.През 2013г. Д. й казала, че С. е искала да купи имота от нея, а Б. й казал, че са притеснени, че Д. може да ги изгони от там.По-късно Д. й казала, че се отказва от сделката със С. и Б. и ще има дело.

Съгласно показанията на св.И.П. през 2014г. С. дала пари на Д. като капаро за втория етаж, Д. взела плика и казала, че ще уреди документите.По-късно Д. и звъннала и казала, че вместо да прехвърли на С. имота трябва да се явяват в съда.Знае, че новите етажи са строени от В.На първия етаж живеел той с майка си, на втория С. и мъжът й, третият етаж се ползвал за склад.

Съгласно показанията на св.С.С. същият познава В. М. от 2006г. и тогава къщата била построена, но на втория етаж никой не живеел.От 2008г. там живее едната му дъщеря-Т./С./.Свидетелят, заедно с В., правил ремонта на етажа през 2007г., дотогава бил на груб строеж /нямало мазилки, теракот, обзавеждане/.

Съгласно показанията на св.Г.Ф. същият познава В.М. от 2006г.През 2007г. е мазал негов имот, в който отишъл за първи път тогава. Ремонтирали горния етаж, защото майка му не искала да се качва по етажите, а до тогава на първия етаж живеела С..Материалите за замазките ги плащал В.

От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства се установява, че строителството на процесните два етажа е започнало през 1996г. и е продължило в период от около 3-4 години/в този смисъл вкл. и показанията на свидетелите, водени от въззивниците/.Представени са писмени доказателства /фактури, квитанции/ за закупувани от Б.Ч. строителни материали в периода 1996г.-1998г., но безспорно от описанието им е видно, че това не са всички необходими за строителството на два жилищни етажа материали.Не се установяват и твърденията на въззивниците, че с получените от продажбата на собствен на П.М. недвижим имот, продаден с договор, обективиран в н.а.№13/93г., е финансирано строителството, започнало три години след продажбата.

Строителството на двата нови етажа е било завършено най-късно до 2000г., но към тази дата Ч. не са се нанесли да живеят в тях.Според показанията на свидетелите, водени от въззивниците, Ч. правили освещаване на втория етаж през 2003г. или през 2006г., но тези показания противоречат на показанията на останалите свидетели, като съгласно показанията на св.С. и св.Ф., които съдът цени като безпристрастни и базирани на лични впечатления, довършителните работи на втория етаж са извършвани през 2007г., като допреди извършването им същият не е бил годен за обитаване. Предвид така установеното и съдът приема, че най-рано Ч. са заживели на втория етаж от края на 2007г.Не се установява в периода от 2000г. /изграждането на обектите/ до 2007г. същите да се упражнявали фактическа власт върху тях, нито да са имали намерение за тяхното своене.Установява се, че новоизградените етажи са били владени от В. И.М. до смъртта му през 2011г. със съзнанието, че е техен собственик.Не се установява въззивниците от 2000г., когато е завършването на обектите и евентуалното им придобиване в собственост от суперфициарния собственик при наличието на условията на чл.58 от ЗТСУ/отм./ или при липсата на тези условия от придобиването им от съсобствениците на земята по приращение, да са отблъсквали владението на В.М., евент. и това на останалите съсобственици, като са противопоставяли своето.Напротив до 2007г.-2008г. те са живеели в едно домакинство с В.М. на първия етаж от сградата и преместването им на втория етаж е обусловено от факта, че майката на В. М. се е преместила да живее с него на първия етаж от сградата.Фактът на обзавеждане на втория етаж от Ч. през 2008г. и освещаването от тях на жилището, при което, съгласно показанията на свидетелите, подаръците са били давани на тях, не води до еднозначния извод, че същите са го владели до този момент за себе си.До смъртта си В. М. е извършвал т.нар. съизволителни действия, т.е. със съгласието на владеещия имота въззивниците са допуснати в него.Може и да са имали съзнанието, че В.М. като собственик ще се разпореди с имота в тяхна полза, защото го строи за тях и те съответно са му помагали при строителството, но не се установява да са отблъсквали неговото владение и докато той е бил жив и да са му демонстрирали намерението си за своене.Установява си от показанията на цитираните свидетели и, че след смъртта на В. М. през 2011г. въззивниците не са считали имота за техен, а напротив са се опасявали, че неговият единствен наследник-Д.М. е можела да ги изгони от там.Дори и след смъртта на В.М. да са започнали да своят имота за себе си, то, както се установи от цитираните свидетелски показания, същите са предлагали да закупят от Д. М. втория етаж, като в подобна хипотеза се предполага, че са го считали за неин като придобит по наследяване от баща й, т.е. налице е хипотезата на чл.116, б.”а” от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС, т.к. е налице признание на правото на собственост, което може да прекъсне придобивната давност.  

Предвид неустановяване в производството от въззивниците на обстоятелствата относно упражнявана от тях фактическа власт с намерение за своене върху процесните втори и трети жилищен етаж след изграждането им в груб строеж в период от 10 години, което владение да е било непрекъснато и несмущавано, съдът приема за недоказано въведеното от тях основание за придобиване на правото на собственост върху процесните имоти - придобивна давност.Предявените против двамата ответници положителни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на първоинстан -ционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски.Въззиваемата Д.М. е представила доказателства за направени разноски в размер на 5 143, 16лв., представляващи адв.възнаграждение.От въззивницата е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.Предвиденият в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС минимален размер на възнаграждението съобразно цената на иска е 5 143, 15лв., предвид което съдът приема, че възражението е неоснователно и разноските следва да се присъдят в пълен размер. Въззиваемият К.М. е представил доказателства за направени разноски в размер на 5 140лв., представляващи адв.възнаграждение.От въззивницата е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. Предвиденият в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС минимален размер на възнаграждението съобразно цената на иска е 5 143, 15лв., предвид което съдът приема, че възражението е неоснователно разноските следва да се присъдят в пълен размер. 

  Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1966/19.12.2014г, постановено по гр.д.№ 1135/14г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА С.Т.Ч. с ЕГН ********** и Б. Д. Ч. с ЕГН **********, двамата от гр.Варна, кв.”Аспарухово”, ул. ”Атанас Монев”№*, да заплатят на Д.В.М. с ЕГН ********** *** сумата от 5 143, 16лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА С.Т.Ч. с ЕГН ********** и Б. Д. Ч. с ЕГН **********, двамата от гр.Варна, кв.”Аспарухово”, ул. ”Атанас Монев”№ *, да заплатят на К.И.М. *** сумата от 5 140лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ