О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                         

159

 

                   гр.Варна,29.02.2016г.

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в закрито заседание на 29 февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Юлия Бажлекова ч.гр.д. № 124 по описа на съда  за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадени частни жалби срещу определение №3792/03.11.2015г., постановено по гр.д. № 2253/2014г. по описа на ВОС, поправено с определение №526/24.02.2016г., за допълване на определение № 3260/17.09.15г. по същото дело както следва:

1. Частна жалба вх.№ 33537/10.11.2015г. от В.Г.Р. срещу определението, с което той е осъден да заплати на ТУ Варна сума в размер на 11 030лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 ГПК. Претендира се отмяна на определението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излага, че исковата молба по делото е била оставена  без движение и производството по делото е прекратено, без да са извършвани съдопроизводствени действия поради което и упълномощеният от ТУ Варна адвокат не  е извършвал предвидената в чл.32 ГПК дейност. Размера на присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерен и определен в нарушение на изискванията на чл.78 ГПК за съобразяване на размера на адвокатските хонорари с действителната правна и фактическа сложност на делото. Излага, че в случая адвоката е изготвил единствено писмени документи по делото – дейност, която следва да се заплаща по реда на чл.7 от Наредба №1/2004г. Твърди се също, че представителството на ответника е следвало да се осъществява по реда на чл.30 ГПК, а не по реда на чл.32 ГПК, и след като ответникът е избрал представителството да се осъществява от упълномощен адвокат, то заплатените разноски следва да останат в тежест на ответника.

Насрещната страна ТУ Варна е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

2.Частна жалба от Технически Университет- Варна, чрез пълномощника адв.Вл.Д. срещу същото определение, в частта с която не е уважено искането за присъждане на разноски за разликата над 11 030 лв. до претендирания размер и е уважено искането на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение. Счита за необосновани изводите на съда, че не е установена връзка между претендираните разноски за снабдяването с документи  и предмета на делото, както и, че следва да се редуцира размера на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба №1/2004г. минимум, като излага, че след получаване на препис от исковата молба, ТУ Варна е предприел своевременни и адекватни процесуални действия за защита срещу предявените с нея множество искове. Делото е с висока фактическа и правна сложност, поради което е необосновано намаляване на претендирания адвокатски хонорар до предвидения в Наредбата минимум. Съдът не  е взел предвид и представените доказателства, от които се установява, че упълномощения от ответника адвокат е регистриран по ЗДДС, поради което върху размера на определеното възнаграждение следва да се начисли и ДДС, т.е. в случая минималния размер на адвокатското възнаграждение е 13236лв. Моли за отмяна на определението, в частта, с която не е присъдена разликата над 11030лв. до претендирания размер разноски от 23421,82лв.

С писмен отговор В.Р. е оспорил частната жалба, подадена от Технически университет - Варна, като неоснователна.

ВнАС прецени следното:

Частните жалби са подадени в срок от надлежни страни страни, срещу подлежащ на обжалване акт - определение постановено от ВОС по реда на чл.248 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба, подадена от В.Р. е неоснователна, предвид следните съображения: Основното производство по гр.д. № 2253/2014г. По ориса на ВОС е образувано по искова молба на В.Р., предявен срещу Технически Университет- Варна  и О. Ф., като ректор на ТУ за заплащане на сумата от 350 000лв., представляваща обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на неправомерно поведение на ответниците.  С определение от 18.09.2014г., съдът е оставил без движение исковата молба за отстраняване на констатираните нередовности, а с разпореждане от 01.10.2014г. е разпоредено връчване на препис от исковата молба на ответниците с указания за подаване на отговор в едномесечен срок. С определение от 17.11.2014г. производството по делото отново е било оставено без движение, като съдът е съобразил, че с уточнителната молба ищецът е предявил и иск за сумата от 12 400лв., представляващи разноски, направени от ищеца по водени от него административни дела. Дадени са указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и представяне на доказателства за заплащане на държавна такса в % от посочената от ищеца цена на исковете. След влизане в сила на определението, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по чл.83 ГПК за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и при неизпълнение на разпореждането на ВОС от 07.07.2015г. за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 14 000лв.,  производството по делото е било прекратено на основание чл. 129 от ГПК.

С молба вх. №29288/01.10.15г. ТУ Варна, чрез пълномощника адв. Д., е отправил искане до съда за допълване на прекратителното определение, като му бъдат присъдени разноските, сторени във връзка с производството, включващи заплатени такси и адвокатско възнаграждение в размер на 2 3421,82лв., на основание чл.248 ГПК. Препис от молбата е връчен на  насрещната страна, за отговор в 1-седмичен срок. На 27.10.2015г.,  ищецът е депозирал възражение срещу молбата на ТУ Варна, излагайки същите съображения като в настоящата частна жалба.

Видно от исковата молба, самият ищец е посочил цената на предявения иск – 350000лв.  С допълнителни молби са били предявени допълнителни искания, като не е налице оттегляне или отказ от час от предявените осъдителни искове, поради което  и по настоящото дело следва да се приеме, че това е цената на иска – посочената от ищеца – 350 000лв.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията, че на ответника не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че той е следвало да се представлява по реда на чл.30 ГПК. Посочената разпоредба определя кой е органът, който има право да представлява учреждението, но не разпорежда че това лице задължително следва да вземе участие в съдебното заседание и не изключва приложението на разпоредбата на чл.32 ГПК, която посочва, че страните в производството могат да се представляват от пълномощници, включително и адвокат. Право на страната в съдебното производство е да избере по какъв начин ще организира защитата си и дали ще упълномощи адвокат да защитава интересите й.

Относно възможността да се преценява степента на развитие на гражданския процес, за да се определи минимално предвиденото в Наредба № 1 на ВАС възнаграждение за съответното по-малко извършено по обем действие /например да се приложи чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 на ВАС вместо чл. 7 от същата/, то е налице задължителна съдебна практика, изразена в определение № 670/19.10.2015г. по ч.гр.д. № 3982/2015г. на ВКС, ІV г.о. С посоченото определение е прието, че при осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до такова за извършените от адвоката на ответника до момента на прекратяването процесуални действия в случай, че такова заплащане е предвидено в Наредба № 1 на ВАС, а съдът не може да присъди разноски на ответника само за тези действия. Прекратяването на производството по делото  поради неотстраняване на нередовности на исковата молба и неизпълнения на указания на съда, настъпва в резултат на действия на ищеца, извършвани по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече, че настъпването им не е сигурно. По тази причина чл. 78 от ГПК не дава възможност на ищеца да се освободи от задължението си или за част от него, произтичащо от извършване или неизвършване на негови собствени действия. Отговорността за разноски за адвокат може да се намали само по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, но правната и фактическа сложност на делото не включват в себе си и това какви са конкретно извършените от страните процесуални действия. Поради това и обстоятелството, че делото е прекратено поради неизпълнение на дадените от съда указания от страна на ищеца не представлява самостоятелно основание за намаляване на дължимото възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Видно от представеното с отговора на исковата молба пълномощно, договор за правно обслужване от 10.11.2014г., платежно нареждане и фактура ответникът ТУ Варна е представляван от адв.Вл.Д., като по делото са представени доказателства за реално плащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 23 400лв. Искането за присъждане на разноските е направено с писмения отговор на исковата молба.

Следователно, на ответната страна Технически университет- Варна, представлявана в производството от адвокат, се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и при прекратяване на делото на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Предвид направеното искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че същото следва да бъде присъдено в минималния размер, определен съобразно материалния интерес, който е в случая е равен на цената на исковете по делото, посочена от самия ищец и приета от ответника и от съда, без да се взема предвид вида и броя на предприетите процесуални действия от страните. Съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС минималния размер на възнаграждението по предявения иск е  в размер на 11030лв. Предвид представените доказателства, че упълномощения адвокат е регистриран по ЗДДС, върху този размер следва да се начисли и дължимия ДДС, поради което и следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 13 236лв.  Обжалваното определение е незаконосъобразно в частта, с която не  са присъдени на ТУ Варна разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 11 030лв. до 13 236лв., поради което в тази част следва да се отмени и се присъди на Технически университет- Варна  сума в размер на 2 206лв., над присъдената  в размер на 11 030лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението, в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за присъждане на сумите: 9,08лв., 1,08лв., 6,86лв. и 4,80лв., представляващи заплатени такси за куриерски услуги и снабдяване с преписи от документи е правилно и законосъобразно. Представените по делото доказателства не установяват, че посочените разходи са направени във връзка с производството по гр.д. № 2253/2014г., по описа на ВОС.

Водим от горното , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

     ОТМЕНЯ определение №3792/03.11.2015г., поправено с определение № 3792/03.11.2015г., постановени по гр.д. № 2253/2014г. на ВОС, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ТУ Варна с правно основание чл.248 ГПК за допълване на определение № 3260/17.09.2015г. и осъждане на В.Г.Р. *** сума, представляваща съдебни разноски, за разликата над присъдения размер от 11030лв. до размер от 13236лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

     ОСЪЖДА В.Г.Р., ЕГН **********,*** да заплати на Технически университет Варна, БУЛСТАТ 000083626 сума в размер на още 2206лв./разликата над 11030лв. до 13236лв./, представляваща направените разноски в производството по гр.д. № 2253/2014г. по описа на ВОС, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

     ПОТВЪРЖДАВА определение №3792/03.11.2015г., поправено с определение № 3792/03.11.2015г., постановени по гр.д. № 2253/2014г. на ВОС в останалите обжалвани части.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: