РЕШЕНИЕ

 

57

 

гр.Варна, 14.04.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на втори април, двехиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                     ИВАН ЛЕЩЕВ

Секретар В.Т.                        

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 125/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Р.П.К. *** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 21.12.2013 г. по гр.д.№ 138/13 г. в частта му, с която са уважени исковете, предявени от Г.С.В. и от Д.Г.В. с правно основание чл.92 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на исковете.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите изразяват становище за правилност на решението и за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от Г.С.В. и Д.Г.В. срещу Р.П.К. за заплащане на сумите от по 12950 лв. за всеки от ищците, представляващи неустойка за забава при връщането след прекратяване на договор за наем от 2.12.2009 г. на недвижим имот – заведение на партерен етаж в гр.Варна, ул.”Стефан Стамболов” № 5 за периода от 14.02.2010 г. до 30.10.2010 г., на основание чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата и разноските по водене на делото.

Оспорвайки изцяло исковете, ответницата твърди нищожност на договора за наем поради липса на съгласие – че тя не го е подписвала; че не е ползвала имота, а е упражнявала право на задържане; че ищците не са искали от нея връщане на имота; че е претендирано обезщетение от „Еуфория” ЕООД; твърди, че уговорката за неустойка противоречи на добрите нрави.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото наличието на сключен договор за наем от 2.12.2009 г., по силата на който ищците е следвало да предоставят на ответницата ползването на недвижим имот – заведение на партерен етаж, находящ се в гр.Варна, ул.”Стефан Стамболов” № 5 срещу заплащане на наемна цена в размер на 20% от оборота на заведението за всеки ден.

В т.3.6 е постигнато е съгласие за прекратяването на договора по вина на наемателя поради неплащане на цената в срок над десет дни от датата на падежа.

В т.3.7 страните са уговорили, че ако в срок до един месец след прекратяването на договора наемателят не освободи имота, той дължи обезщетение за ползването му до предаването му на наемодателя в размер на по 100 лева на ден.

Наемателят е приел владението от „Еуфория” ЕООД – т.6.1, като е уговорено, че има право да предостави владението на същото дружество – т.5.1.3.

Безспорен е и факта, че ответницата е управител и представляващ „Еуфория” ЕООД.

От доказателствата по делото се установява наличието на предходен договор за наем, сключен между ищците и дружеството, прекратен преди сключването на процесния договор. Съществуването на такъв договор в предходен момент не изключва възможността за постигане на съгласие с ответницата, в качеството й на физическо лице.

Оспорвайки исковете, ответницата твърди нищожност на договора за наем поради липса на съгласие – твърденията са, че договорът е монтиран: тя е изгубила, а ищците са намерили последната страница от нейния екземпляр от договора, сключен с „Еуфория” ЕООД на 25.052008 г. Това твърдение не е доказано в процеса.

Назначената съдебно-графологическа експертиза с в.л. Ц.Ц. представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което подписът върху процесният договор е положен от ответницата. Фактът, че ширината на полето на първия лист от договора се различава от тази на втория и на третия лист, не е доказателство в полза на твърдението за подмяна на първия лист. От съдържанието се установява, че вторият лист е договор за наем, сключен именно с ответницата, а не с представляваното от нея дружество.

Различно е пишещото средство, с което са подписани договорите за наем от ответницата – в качеството й на управител на дружеството и в качеството й на физическо лице.

По делото са представени копия от касови бонове за стоки, продавани от дружеството на адреса на наетия имот през месеците февруари и март 2010 г. – след прекратяване на договора за наем с „Еуфория” ЕООД, което потвърждава твърденията на ищците, че именно ответницата е предоставила ползването на дружеството.

С оглед горната фактическа обстановка следва да бъде направен извод, че възражението за нищожност на договора поради липса на съгласие е неоснователно.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на съда относно наличието на основание на договора за наем от 2.12.2009 г. и за действителност на постигнатото споразумение за предоставянето му от ответницата на дружеството.

Доказателства за заплатена наемна цена не са представени, поради което договорът е прекратен, считано от 14.02.2010 г. Тъй като задължението за връщане е срочно, ответницата е изпаднала в забава на 16.03.2010 г. и не е върнала имота до 30.10.2010 г.

Неустойката е способ за реализация на гражданска отговорност, която може да бъде установена в рамките на предвидимите вреди.

От заключението на вещите лица се установява, че уговореният размер от 100 лева на ден  съответства на обичайно предвидимите в такива случаи вреди. Липсата на уговорен лимит на неустойката не опорочава уговорката, поради което възражението за нищожността й е неоснователно.

Решението – в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. В необжалваната му част решението е влязло в сила. В полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 900 лева съобразно с представения договор за правна защита.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 21.12.2013 г. по гр.д.№ 138/13 г. в обжалваната му част. В необжалваната му част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Р.П.К., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.В. и на Д.Г.В. сумата от 900.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                2.